№ 137
гр. Кюстендил, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500456 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК във вр. с чл.17 ал. 5 ЗЗДН.
Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от Д. Г.Е., ЕГН
**********, действащ чрез процесуалния представител по пълномощие адв. К.Д., същата и
съдебен адресат с адрес за връчване на призовки и съобщение: гр. Дупница, ул. „С.“ № 1.
Предмет на обжалване е решение № 131/05.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1288/2021 г.
по описа на Районен съд – Дупница.
С оспорвания съдебен акт ДнРС е уважил молбата на Г.Е.Г.. по ЗЗДН като
основателна и е наложил мерки по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН срещу Д. Г.Е. да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо молителя и да доближава обитаваното от него
жилище, местоработата му и местата за социални контакти и отдих на не по-малко от 2
метра за срок от 6 месеца. На основание чл.5, ал.4 ЗЗДН е наложил на Д.Е. глоба в размер на
200.00 лева, като го е осъдил да заплати сторените в производството разноски за заплатена
държавна такса, възлизащи на сумата от 25.00 лева и е отхвърлил молбата за защита от
домашно насилие, депозирана от Г.Е.Г.., ЕГН **********, адрес: гр. Дупница, ул. „***“ №
30 срещу АН. Д. К., адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 30, като неоснователна..
Постановеното от РС - Дупница решение се обжалва в частта, в която искането за
налагане на мерки за защита от домашно насилие е уважена спрямо ответника Д. Г.Е., като
се релевират доводи за неговата неправилност, породена от постановяването му при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се,
че необосновано районният съд е обсъдил само част от събраните по делото доказателства.
Акцентира, че от събраната по делото доказателствена съвкупност не се установявало по
категоричен начин спрямо молителя да е осъществен акт на домашно насилие от страна на
Д. Г.Е.. На тази плоскост се оспорва изготвената о делото експертиза считайки, че същата не
е установила категорично да е извършен акт на домашно насилие спрямо молителя,
излагайки пространствени съображения в тази насока. Твърди, че файловете, които са
послужили за изготвяне на експертизата не са предоставени на експерта по установения ред,
а са изпратени по ел. поща, не можело да се определи на коя дата са заснети кадрите, от кой
1
са заснети, в каква посока е бил насочен хвърления предмет, дали лицето на снимките е
именно Д.Е.. Изтъква, че мерките по ЗЗДН имат административен характер и не следва да се
използват като репресивен механизъм, водещ до злоупотреба с дадени от закона права.
Искането е за отмяна на решението и постановяване на ново, по силата на което, да
бъде отхвърлена молбата на Г.Е.Г.. за защита по ЗЗДН като неоснователна и недоказана с
последица отмяна на издадената въз основа решението на районния съд заповед за защита.
Претендира присъждане на разноски по водене на делото.
По делото е постъпило допълнение към въззивната жалба от АН. Д. К. –
пълномощник на въззивника Д. Г.Е.. В същата се твърди, че молителят в производството
непрекъснато предизвиквал баща й Д.Е., даже веднъж му посегнал, за което била
сигнализирана от пострадалия Районна прокуратура – Дупница. Спрямо Г.Е.Г.. било водено
пред РС – Дупница производство по ЗЗДН като било образувано гр.д. № 632/2020 г., което
приключило с налагането спрямо ответника на мерки по закона. Решението на районния съд
било потвърдено от въззивната инстанция ОС – Кюстендил с постановено по в.гр.д. №
285/2020 г. по описа на съда решение. Пространствено посочва възникнали между страните
конфликти твърдейки, че същите са породени от молителя Г.. Сочи, че по повод подадена от
нея жалба до РП – Дупница била образувана преписка, като иска същата да бъда изискана за
целите на настоящото производство. Сочи, че изготвената по делото експертиза била
единствено по данни на ответника при което оспорва нейната истинност. Оспорва и че Г. е
претърпял от баща й физическо насилие твърдейки, че същият се е самонаранил. Моли за
отмяна на обжалваното решение.
В срока по чл. 17, ал.4 от ЗЗДН не е постъпил писмен отговор от насрещната страна
Г.Е.Г.. с адрес гр. Дупница, ул. „***“ № 30.
КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства
и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДРС за неправилно в
частта, в която молбата е уважена и спрямо ответника са наложени мерки за защита от
домашно насилие, поради което го отменя и отхвърля молбата за налагане на мерки за
защита от домашно насилие срещу ответника.. Съображенията за това са следните:
Първоинстанционното производство е образувано по подадена от Г.Е.Г.. срещу Д.
Г.Е. и АН. Д. К., с която е заявено искане за издаване на заповед за защита спрямо
ответниците – чичо на молителя и негова първа братовчедка, с конкретно искане да бъдат
наложени мерките за защита от домашно насилие по чл.5, ал.1, т.1,2 и 3 от ЗЗДН, като
ответниците бъдат отстранени от собствения на молителя имот, описан в цитиран от него
нотариален акт. В молбата е изложено твърдение, че на 24.05.2021 г. бил подложен на
физическо нападение от чичо му Д. Г.Е. с хвърляне на цепеници, една от които го ударила
по ръката, както и опит да го удари със задна седалка от лек автомобил, която е много тежка,
а също така било наводнил антрето му.Изрично е заявил, че за всяко описано от него
действие разполагал с видеоклипове. Твърди, че ответницата А.К. е осъществила срещу него
психическо насилие. Позовава се на преписка образувана в РП от 16.06.2021 г., в която
ответницата по повод претенции за тераса, незаконно изградена от молителя под терасата
баня с антре и други твърдения сочещи на наличие на имуществен спор между страните.
Според разбирането на молителя с всички изложени от ответницата неистини, последната
подстрекавала баща си в опит за убийство и физическо насилие над молителя, както и
забрана да излиза на двора.
В съответствие с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е приложена декларация от
молителя, в която същият е посочил, че спрямо него е извършен акт на домашно насилие от
лицата Д. Г.Е. и АН. Д. К., изразяващо се във физическо, икономическо и психическо
насилие на дата 24.05.2021 г., както и че същото продължавало ежедневно, повече от пет
години. Други обстоятелства не са изложени.
Ответниците по молбата са изразили становище за неоснователност на същата, като са
изложени твърдения, че здравословното състояние и напредналата възраст на ответника, не
позволяват същия да осъществи процесните деяния.
2
Молбата е подадена в съда на 23.06.2021 г.От събраните в първоинстанционното
производство доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Между страните няма за наличието на родствена връзка помежду им и както
правилно е приел и първоинстанционният съд молителят е племенник на ответника Д.Е. и
първи братовчед на ответницата А.К..
Видно от приетия препис от ЕР № 0983820.05.2013 г. на ТЕЛК –общи заболявания
към МБАЛ „ Св. Иван Рилски“ ЕООД със седалище гр. Дупница на ответника е определена
100% на увреждането с ЧП, с дата , с дата на инвалидността 01.06.2004 г., и водеща диагноза
Полиартроза.
В първоинстанционното производство е прието заключение на назначената съдебно –
техническа експертиза, изготвена от вещото лице Т.Т..В заключението е установено, че от
молителя са му били предоставени четири броя видеофайлове, които са във формат .MP4 -
контейнерен формат за аудио и видео. Съдържат видео клипове с характеристики описани в
огледната част. Заснетите кадри са с преносимо устройство и камера с променящ се ракурс,
цветни, в светлата част от денонощието. На кадрите от видеофайл с име ,,video-
4bb6c04810cec3faa4dlaac01bfb0dc7-V” се вижда, заснето е и може да бъде разпознато лицето
Д. Г.Е. от гр. Дупница. На кадрите от видеофайл с име ,,video-
378d5aad52540cd29356ee0f8eef0dcd-V” няма заснети лица. На кадрите от видеофайл с име
„video-a5dbee377a95f0573e5755d44da63d04-V”ce виждат, заснети са и могат да се разпознаят
лицата Д. Г.Е. от гр. Дупница и АН. Д. К. от гр. Дупница. На кадрите от видеофайл с име
,,vidcoa7e40801588a0a9c2bdcc4c2ed2b7bdc-V” се вижда, заснето е и може да бъде разпознато
лицето Д. Г.Е. от гр. Дупница. В кадър от представените му четири броя видеофайлове не
попада и не е заснето лицето Г.Е.Г.. от гр. Дупница. В. л. е предположило, че най-вероятно
Г. е снимащият кадрите. Изрично е посочено, че изображенията заснети в четирите файла
са цветни, записите са без вкопирани в кадрите данни за дата и часово време.
От поясненията на в.л. дадени в открито съдебно заседание проведено по делото на
21.09.2021г. се установява,, че файловете му били изпратени по електронен път, а вещото
лице не е сваляло същите, файловете са с различна резолюция на заснемане – от два
различни мобилни апарати. По характеристиките на файловете, както и по видеопотока,
който тече в него не били открити заличаване на кадри, прекъсвания, насичания или
смущения в картината. На файл едно категорично се вижда, че предметът е парче дърво.
Има заснет кадър, в който когато лицето замахва този предмет се отделя от ръката му, но
последващи кадри, в които да се проследи движението на парчето дърво няма. Снимащият
не попада в кадър и не може да се идентифицира. Всички файлове, които са предоставени,
са изследвани, защото няма как предварително да се знае за коя дата се отнася файла и какво
съдържа. При зададен въпрос в горепосоченото о.с.з., вещото лице категорично е заявило,
че, лицето което се вижда на файловете от женски пол не е лицето, което присъства в залата
– ответницата по молбата А.К..
Приета е и преписката посочена по-горе, инициирана по жалба на ответницата, в
която са изложени обстоятелства касаещи имуществени спорове между молителя и
стветника, както и за осъществени от Г.Е.Г.. действия касаещи прекъсване на ел.
захранването в жилището на ответника, повреда на ел. уреди осъществено на 24.05.20021 г.,
в последствие и недопускане на лице, което е следвало да посети жилището им и да
извърши ремонтни дейности. С постановление от 25.06.2021 г. на РП – Кюстендил, ТО
Дупница, постановено по пр. вх. № 2070/2021 г. е отказано образуването на досъдебно
производство.
В материалите по преписката се съдържат доказателства относно подава и друга
жалба от 28.05.2021 г. от ответницата, към която е приложен препис от влязло в сила на
20.11.2020 г. , решение № 295/05.06.2020 г., постановено по гр. д. № 63282020 г., с което на
молителя са наожени мерки за защита от домашно насилие спрямо ответника Д. Г.Е..
По искане на ответниците са им били допуснати гласни доказателства, разпит на
двама исвидетели, от което доказтелствено искане са се отказали в о.с.з. на 21.09.2021 г.
3
С обжалваното решение ДнРС е приел, че на процесната дата от ответника Д. Г.Е. е
осъществен акт на домашно насилие спрямо Г.Е. Г. и са наложени горепосочените мерки за
защита от домашно насилие. Отхвърлено е искането за налагане на мерки за защита от
домашно насилие по отношение на ответницата Решението е обжалвано от ответника Е. в
частта, в която искането спрямо него е уважено. В останалата част решението като
необжалвано е влязло в сила..
Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, а разгледана
по същество се явява основателна.
Настоящата инстанция след преценка на събраните в първоинстанционното
производство доказателства, счита искането за налагане на мерки за защита от домашно
насилие по отношение на ответника Е. за неоснователно , поради което същото следва да
бъде отхвърлено.
Изводът на първоинстанционния съд за упражнено върху молителя психическо,
емоционално и опит за физическо насилие на 24.05.2021 г. от Д.Г. Е. е неправилен.
Събраните в първоинстанционното производство доказателства не установяват
факти и обстоятелства за осъществен акт на физическо насилие от ответника по начина
описан в молбата и въобще за какъвто и да било акт на физическо, икономическо или
психическо насилие, както и на опит за такова насилие. В съдържанието на приложената по
делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не се съдържат никакви конкретни данни за
твърдяното като извършено на 24.05.2021 г. насилие.
Решението е необосновано, при възприета фактическа обстановка несъответстваща
на данните съдържащи се в събраните доказателства.
По делото не са събрани доказателства установяващи по категоричен начин на
сочената процесна дата да е извършено описаното в молбата физическо насилие – хвърляне
на цепеници, една от които да е ударила молителя по ръката, нито пък опит за така
описаното физическо насилие..
От приетото по делото заключение също не се установяват твърдените в молбата и
обстоятелства. Преди всичко, както бе посочено и по-горе липсва яснота обсъжданите в
заключението кадри, възпроизведени от предоставените от молителя видеоклипове по ел.
път и не снети от записващите устройства от вещото лице на коя дата са направени,
респективно не е установено да направени на процесната дата 24.05.2021 г. Липсата на
вкопирани данни за дата и часово време е заявена като констатация в самото заключение на
в.л. Освен това при извършеното в заключението разпознаване на лицето от мъжки пол, че е
ответникът по делото, както и че същият в ръката си държи парче дърво и замахва с него,
съответно то се е отделило от ръката му, липсва яснота в каква посока и съответно към
какво е насочено същото. Не се установява да е било насочено към молителя, не се и
установява да го е ударило по ръката. Така и не става ясно къде е било местоположението на
последния.
Липсват каквито и да било доказателства относно твърдения опит за физическо
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН, с демонтирана седалка от лек автомобил,
Не са посочени и събрани и доказателства относно твърдяното икономическо и
психическо насилие относно наводняване на антре на молителя.
Предвид това настоящата инстанция не споделя изводите на първоинстанционния
съд за това, че от заключението на в.л. се установявал опит за физическо насилие. При липса
на яснота кога по време са заснети видеоклиповете, респективно при липсата на данни в
тях дали действията по замахване и хвърляне на парчето дърво са насочени спрямо
молителя, не става ясно за какъв опит на физическо насилие в процесния казус се касае, още
по-малко същият да се установява от обсъденото по-горе доказателство.
Не могат да бъдат споделени и изводите за извършено физическо насилие, в случай
че се обсъжда представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН.
4
Следва да бъде внесена яснота, за това, че твърдените за извършени действия от
ответника могат да бъдат приети или като опит за извършване на кат на насилие или за
извършен акт на насилие, но не едновременно и двете, .От една страна е прието, че въз
основа на заключението се установява извършен опит за физическо насилие, но и за
извършен акт на насилие.
Впоследствие пък при обсъждане на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се приема,
че само тя като самостоятелно доказателствено средство предвид чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН. тези
разсъждения са принципно правилни, но не и в процесния казус, тъй като ясното и точно
съдържание на цитираната разпоредба визира случаите, при които няма други доказателства.
В случая има друго доказателство и обсъждането му в горепосочения смисъл изключва
възможността да бъде издадена заповед за защита само въз основа на декларацията, т.е.
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН е неприложима. . Дори и да се приеме, че разпоредбата
е приложима, не става как въз основа на декларация с гореописаното съдържание е
възможно да се изведе извод за осъществен акт на насилие. В представената декларация се
съдържа единствено конкретно посочена дата и никакви други конкретни данни
характеризиращи признаци за някакъв опит или акт за насилие от физическо, икономически
и психическо естество. Няма съмнение, че при декларация с такова съдържание е изключено
да се изведе извод за осъществен акт на насилие на посочената дата 24.05.2021 г. и то актът
на насилие, твърдян в исковата молба.
При анализа на събраните по делото доказателства следва категоричен извод за това,
че не се установява от ответника да е осъществен твърдения акт на домашно насилие или
опит за такъв.
Искането за налагане на мерки за защита от домашно насилие е неоснователно и
следва да бъде отхвърлено.
Решението на ДнРС в частта, в която същото е уважено е неправилно и следва да
бъде отменено, както и следва да бъде отменена издадената въз основа на него заповед за
защита от домашно насилие.
Решението на ДнРС като неправилно следва да бъде отменено и в частта, м която
ответникът е осъден да заплати по сметка на ДнРС сумата от 200 лева, представляваща
наложена му на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН глоба, както и в частта, в която е осъден да
заплати по сметка на ДнРС сумата от 25 лева представляваща държавна такса.
С оглед неоснователността на искането на молителя и основателността на
въззивната жалба на въззивника Д. Г.Е. се дължат разноски по водене на делото в
първоинстанционното производство в размер на 225 лева за адвокатско възнаграждение. По
делото са представени доказателства за сторени разноски от ответниците общо в размер на
450 лева за адвокатско възнаграждение, за което в представения договор за правна защита и
съдействие е отразено, че е платено в брой. Страни по него са и двамата ответници и при
липса на други данни каква част от същото от кого е заплатено, се приема, че разноските са
сторени по равно от двамата. На въззивника се дължат и разноски за въззивното
производство в размер на 12, 50 лева заплатена д.т., като посочените разноски се дължат от
въззиваемия.
Освен това на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН въззиваемият – молител в
първоистанционното производство дължи заплащане на държавна такса в размер на 25 лева
в полза на съдебната власт, по сметка на КнОС, както и разноските по делото – сумата от
330 лева заплатена от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице, изготвило
експертиза по искане на молителя.
Воден от горното, КнОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 131/05.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1288/2021 г. по описа на
5
Районен съд – Дупница, В ЧАСТТА МУ, в която е уважено искането на Г.Е.Г.., ЕГН
**********, адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 30 за налагане на мерки за защита от домашно
насилие против Д. Г.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 30,
като същият на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Г.Е.Г.., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН му е
забранено да доближава Г.Е.Г.. обитаваното от него жилище, местоработата му и местата
му за социални контакти и отдих на по – малко от 2 метра за срок от 6 месеца и Д. Г.Е. е
осъден да внесе по сметка на РС – Дупница сумата в размер на 200, 00 лева, представляваща
глоба на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН., както и в частта, в която Д. Г.Е. е осъден да внесе
по сметка на РС – Дупница държавна такса в размер на 25, 00 лев, като отменя и издадената
заповед за защита № 3/05.10.2021 г./22.06.2020 г. по посоченото дело и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Г.Е.Г.., ЕГН **********, адрес: гр.
Дупница, ул. „***“ № 30 против Д. Г.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дупница,
ул. „***“ № 30 за налагане на мерки за защита от домашно насилие и издаване на заповед за
защита от домашно насилие извършено от ответника спрямо молителя на 24.05.2021 г., като
на основание чл. 5, ал.1, т.1 от ЗЗДН Д. Г.Е. бъде задължена да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо Г.Е.Г.., на основание чл. 5, ал.1, т. 2 от ЗЗДН Д. Г.Е. да бъде
отстранен от собствените на молителя обекти и на основание чл. 5, ал.1, т. 3 от ЗЗДН да
бъде наложена забрана на Д. Г.Е. да приближава пострадалото лице, жилището му и местата
за социални контакти и отдих на пострадалото лице
ОСЪЖДА Г.Е.Г.., ЕГН **********, адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 30 да заплати на
Д. Г.Е., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 30 сумата от 225 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение сторени в първоинстанционното
производство и сумата от 12, 50 лева представляваща разноски за д. т. във въззивното
производство.
ОСЪЖДА Г.Е.Г.., ЕГН **********, адрес: гр. Дупница, ул. „***“ № 30 да заплати по
сметка на Районен съд – Дупница сумата от 330 лева, разноски от бюджета на съда за
възнаграждение на в. л., а по сметка на КнОС сумата от 25 лева, представляваща дължима
държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6