РЕШЕНИЕ
№ 831
гр. Велико Търново, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20254110100503 по описа за 2025 година
Предявени са искове за прогласяване на нищожност на договор за предоставяне на
потребителски кредит № ******* от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19,
ал.4 от ЗПК и чл.10, ал.2 от ЗПК, както иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата 2317
лв. заплатена такса по същия договор без основание.
Ищецът М. А. С., чрез пълномощника си адвокат Ж.Д. твърди в исковата ди молба, че
сключил с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от
**.**.****г. с предоставен заем от 5000 лв., ГЛП 26.96% и ГПР 49.03% Счита и клаузата на
чл.5 от договора за паричен заем, предвиждаща заплащането на възнаграждение за
дружество-гарант за нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.10,
ал.2 от ЗПК. В противоречие с чл.19, ал.4 от ЗЗП дължимото възнаграждение не било
включено в ГПР. Твърди, че е изплатила изцяло сумите по договора, като заплатената от нея
такса от 2317 лв. била платена без основание с оглед нищожната договорна клауза. Моли
съда да прогласи нищожността на договор за предоставяне на потребителски кредит №
******* от **.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.10, ал.2 от
ЗПК, и да осъди ответника на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за му заплати сумата 2317 лв.
заплатена такса по същия договор без основание. Претендира разноски
Ответникът „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез пълномощника си юрисконсулт Г. Г.
оспорва исковете, като неоснователни недоказани. Счита, че при сключване на договора за
потребителски кредит били спазени изцяло изискванията на ЗПК и ЗЗП. Позовавайки се на
съдебната практика моли съда да отхвърли исковете и да му присъди разноските,
1
включително и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата
на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните
прави изводи:
Според представения по делото договор за предоставяне на потребителски кредит №
******* от **.**.****г., кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 5000 лв.,
при лихвен процент 26.96% и ГПР 49.03%, като погасяването му се извършва на 3
погасителни вноски, по погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е
18.07.2023г.
В чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от
**.**.****г., е уговорено обезпечение с поръчителство предоставено от друго лице в полза
на дружеството.
Според заключението на изслушаната ССчЕ, заплатените суми от ответника по
договора са: 5000 лв. главница, 337 лв. лихва, 180 лв. такса и 1800 лв. такса гарант.
Посоченият в договора ГПР е 49.037%, като дължимата такса гарант не е включена при
определяне на този процент. Ако се включи тази сума ГПР се получава 810.86%
Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече
нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4
от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при
наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона
за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора,
които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи
и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК –
изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по
ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния
размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно
към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се
надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.
Също така обстоятелството дали предвидената в договора такса гарант следва да бъде
включена към общо дължимата сума по договора и в ГПР е също въпрос, относим към
действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено
изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от
разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се
удържат при последващи плащания по кредита.
Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в
2
хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.
4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна
норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите,
разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на
заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за
наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези
клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за
кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът
не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е
обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за
служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще
е недопустимо.
Предвид на изложените мотиви предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от
ЗЗД за прогласяване на сключения между страните договор за предоставяне на
потребителски кредит № ******* от **.**.****г. за нищожен, е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
В случая нищожна се явява клаузата на чл. 5 от договор за предоставяне на
потребителски кредит № ******* от **.**.****г., включваща заплащане на „такса гарант“ от
1800 лв., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД. След включване на
тази такса, ГПР по договора става в размер на 810.86%, което многократно надвишава пет
пъти размера на законната лихва, което в нарушение на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
А според чл.19, ал.5 от ЗПК такива клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
Предвид изложените мотиви основателен и доказан се явява осъдителният иск с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на заплатената от ищцата по договора сума
от 1800 лв. за такса гарант без правно основание – по нищожната клауза на чл.5 от договора
между страните. В останалата му част от 1800 лв. до пълния предявен размер от 2317 лв.,
осъдителният иск се явява неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските
по делото в размер на 828.08 лв., съобразно приложения за това списък и съразмерно с
уважените искове.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца в размер на 1000 лв., е неоснователно. Разноските на адвоката на
ищеца за осъщественото по делото процесуално представителство са определени точно по
правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, като възнаграждението на адвоката е определено по реда на
чл.36, ал.2 от ЗА в размер справедлив и обоснован - при посочения в исковата молба правен
интерес – предявени са два обективно съединени иска, сложилата се фактическа и правна
сложност по делото с оглед процесуалното поведение на ответника.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК ищцата дължи на ответника юрисконсултско
3
възнаграждение в размер на 150 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. С. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул. *** № *,
ет.*, против „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, гр.София, жк Младост 3, бул.
Александър Малинов № 51, вх.А, ет.9, офис 20, иск правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.10, ал.2 от ЗПК, за прогласяване на сключения между страните
договор за предоставяне на потребителски кредит № ******* от **.**.****г. за нищожен,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК
*********, гр.София, жк Младост 3, бул. Александър Малинов № 51, вх.А, ет.9, офис 20, да
заплати на М. А. С. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул. *** № *, ет.*, сумата 1800 лв.
/хиляда и осемстотин лева/, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен
размер от 2317 лв., като неоснователен и недоказан
ОСЪЖДА “ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, гр.София, жк Младост 3,
бул. Александър Малинов № 51, вх.А, ет.9, офис 20, да заплати на М. А. С. с ЕГН
**********, с адрес гр.***, ул. *** № *, ет.*, сумата 828.08 лв. /осемстотин двадесет и осем
лева и осем стотинки/ разноски по делото.
ОСЪЖДА М. А. С. с ЕГН **********, с адрес гр.***, ул. *** № *, ет.*, да заплати
„ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК *********, гр.София, жк Младост 3, бул. Александър
Малинов № 51, вх.А, ет.9, офис 20, сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4