Р Е Ш Е Н И Е  №

гр.Русе, 12.07.2021 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на  осемнадесети май две хиляди двадесет и първа  година в състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

                                      Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева….………………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора……………………………………………………………,

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 2238/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от „М.К. 19“ ЕООД, представлявано от М.А.К., до Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 18 - 001509 от 24.09.2020 г. на Директора на „Инспекция по труда” гр.Русе, с която се моли съда същото да бъде отменено, като незаконосъобразно.

          Наказаното дружество, редовно призовано, изпраща упълномощен процесуален представител.

          Ответникът по жалбата, редовно призован,  изпраща представител, който поддържа обжалваното наказателно постановление и счита жалбата за неоснователна.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

          Наказаното дружество стопанисвало обект ресторант ”Кестена” в гр.Русе и във връзка с работата си била наета на длъжността „готвач” Д.А.Р.. Фактическото изпълнение на длъжността започнало на 25.06.2020 г. На 26.06.2020 г. в ресторанта била извършена проверка от служители на ДИТ – Русе. В хода на проверката се установило от попълнената от работничката писмена декларация, че Д.А.Р. има сключен трудов договор  и полага труд от предния ден  от 10 ч. до 12 ч. Впоследствие при извършената по документи проверка  жалбоподателката представила трудов договор № № 8/26.06.2020г., сключен между наказаното дружество и работничката Р.. Било приложено и прието уведомление до НАП, от което било видно, че трудовият договор с работника бил заверен на същата дата в 13,37 ч. Св. И.И. съставила АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за извършено нарушение по чл.414 ал.3 вр.чл.62 ал.2 от Кодекса на труда на дружеството било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв.

 

          Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на административнонаказателното производство  доказателства.

 

   Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 и от лице ,което и има право на това.

Разгледана по същество е  неоснователна.

 

    В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила и  правилно е приложен материалния закон.

 

    От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че към момента на проверката между Д.Р. и наказаното дружество е имало сключен трудов договор. От саморъчно попълнената декларация от работника на л.14 от делото се установява, че същата е започнала да предоставя работната си сила на 25.06.2020 г.,като е полагала труд от 11,00 до 12,00 часа. Съдът приема това за безспорно установено от посочената декларация. Също така не се оспорва от страните, че трудовият договор, който с дата от следващия ден (деня на проверката) 26.06.2020г. е регистриран в ТД на НАП на 14.06.2013 г., т.е. един  ден след  проверката. Дори и да се приеме, че трудовият договор е сключен на 26.06.2020 г., а не на 25.06.2020 г., то видно от декларацията лицето е полагало труд от 10 ч. до 12 ч. на първата дата, което и фактически е възприето от проверяващите, тъй като е възприета с мокри ръце да излиза от кухнята в кухнята, уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ е прието в НАП в 13,37ч. на 26.06.2020 г. Това от своя страна  означава, че очевидно няма как уведомлението да е предоставено на работника преди 10 ч.  

В този смисъл работодателят в лицето на наказаното дружество е извършило нарушение на разпоредбата на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда, като е допуснал на работа работничката Д.Р. без да и предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Възражението на защитата, която не оспорва фактическата обстановка, че работничката е допусната предварително, с оглед проверка професионалните и умения, е неоснователно и като такова следва да се остави без уважение. Това е така, защото в случай, че действително работодателят е искал да провери професионалните и умения, е следвало да сключи трудов договор със срок за изпитване – чл.70 ал.1 от КТ. Но във всички случаи, дори и при сключване на такъв трудов договор, за работодателя съществува задължението по чл.63 ал.2 от КТ по арг. от чл.70 ал.3 от с.к., т.е. е следвало да  допусне работничката в изпълнение на трудовата си функция след изпълнението на задължението по чл.63 от КТ.

    Не е налице и хипотезата на чл.28 от ЗАНН, защото по време на проверката са констатирани и други – още две – нарушения на трудовото законодателство, включително едно  от които касае здравословните и безопасни условия на труд.

В този смисъл съдът намира,че наказанието е правилно индивидуализирано, като е наложена санкция в минималния размер, предвид това, че жалбоподателят е изпълнил задължението си по чл.63 ал.2 от Кодекса на труда на другия ден след проверката.

    Наказанието е правилно индивидуализирано и съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като е наложено такова в минималния размер по чл.414 ал.3 от КТ.

    По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

   При такъв изход на делото и предвид направеното изрично искане от представителя на АНО на дружеството следва да се възложат и разноските по делото в минималния размер от 80 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 

    Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1 и ал.5  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И    :

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №  18-001509/24.09.2020 г., издадено от Директора на „Инспекция по труда” – Русе с което на „М.К. 19“ ЕООД, представлявано от М.А.К., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1 500 лв. (хиляда и петстотин) за нарушение по чл.414 ал.3 от Кодекса на труда.

          ОСЪЖДА „М.К. 19“ ЕООД, представлявано от М.А.К., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Русе сумата от 80 лв. за разноски по делото.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и Директора на „ИТ”-Русе.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

                                                                             Районен съдия :