№ 1219
гр. Пазарджик, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско дело №
20235220100925 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка
с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК.
Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „** „ ЕАД ,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. ** чрез адв. В. Н. , със съдебен адрес: **
против Б. Г. А. ЕГН ********** гр. Пазарджик, ул. „** , в която се излагат обстоятелства,
че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК, срещу ответника Б. Г. А. било образувано ч.гр.д №
141/2023 г. по описа на PC Пазарджик и е била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 564,34 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги и дължими
лизингови вноски и неустойка.
В исковата молба се излагат обстоятелства, че на 23.04.2020 г. между ответника
Б. Г. А. и „**“ ЕАД/ понастоящем „**“ ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +** за срок от 24 месеца с абонаментен план ,,Тотал + с неограничени
нац.мин и юх.роуминг в зона ЕС" с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в
размер на 22,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в
размер на 31,99 лв. А. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 298,92 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период
05.11.2020 г. - 04.04.2021г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 11 от договора,
мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 124,62 лв., която не надвишава
размера на три месечни абонаментни такси и е начислена във фактура № **********
/05.05.2021г. Ищецът твърди, че на същата дата - 23.04.2020 г. и по повод горепосочения
договор с предпочетен номер +**, мобилният оператор предоставил на Б. Г. А. устройство
марка SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual на преференциална цена, посочена в т.7 от
договора. В същата точка е била посочена и стандартната цена на устройството без
абонамент и размерът на направената отстъпка. Вследствие на неизпълнението по договора
за мобилни услуги А. дължал сума в размер на 140,80 лв., начислена във фактура №
********** /05.05.2021 г., представляваща съразмерна част от направената отстъпка, като е
взет предвид периодът, през който /длъжникът е изпълнявал задълженията си по договора.
Ищецът твърди, че процесните задължения са индивидуализирани в следните фактури:
1. фактура №********** / 05.12.20201. за отчетен период 05.11.2020 г. - 04.12.2020 г. и
със срок за плащане - 20.12.2020 г. издадена за сумата от 173,37 лв.. представляваща
1
неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**; като по
тази фактура ищецът претендира сума в размер на 172,78 лв., поради извършено
частично плащане в размер на 0,59 лв., което погасява задължението за такса и услуги
за предпочетен номер +** до размер на 172,78 лв.
2. фактура №********** / 05.01.2021 г. за отчетен период 05.12.2020 г. - 04.01.2021 г. със
срок за плащане - 20.01.2021 г., издадена за сумата от 91,17 лв., представляваща
неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**;
3. фактура №********** / 05.02.2021 г. за отчетен период 05.01.2021 г. - 04.02.2021 г. със
срок за плащане 20.02.2020 г. издадена за сумата от 28.98 лв.. представляваща
неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**;
4. фактура №********** / 05.04.2021 г. за отчетен период 05.03.2021г. - 04.04.2021 г. със
срок за плащане - 20.04.2021 г., издадена за сумата от 5.99 лв.. представляваща
неплатени използвани услуги за предпочетен номер +**;
5. фактура №********** / 05.05.2021г. за отчетен период 05.04.2018 г. - 04.05.2021 г.,
срок за плащане - 20.05.2021 г. издадена за сумата от 265.42 лв. представляваща
неплатени:
-124,62 лв. неустойка за предпочетен номер +**; -140,80 лв. сума за мобилно устройство за
предпочетен номер +**.
Затова се моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за
установено, че „**” ЕАД, ЕИК ** има следните вземания срещу Б. Г. А., а именно: суми в
общ размер на 564,34 (петстотин шестдесет и четири лева и тридесет и четири стотинки),
представляващи неплатени месечни абонаменти и използвани услуги, дължима сума за
мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +**,
законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на
вземането. Моли се съда да бъде осъден Б. Г. А. да заплати сторените съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.д. № 141/2023г. и по настоящото производство.Сочат се писмени
доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК от адвокат П. М. от Адвокатска колегия Пазарджик-
назначена от съда за особен представител на ответника Б. Г. А. е депозиран отговор, в
който се поддържа , че предявения иск е допустим. По отношение на основателността на
исковите претенции, се излагат доводи, че назначения от съда особен представител няма
пряк контакт с ответника, поради което не може да вземе конкретно становище по делото.
Не се възразява по доказателствените искания на ищеца. В съдебно заседание особеният
представител на ответника излага подробни възражения по основателността на исковата
претенция.
След преценка на събраните доказателства и доводите на страните, съдът прие за
установено следното: От приложеното ч. гр. дело № 141/ 2023 г. по описа на ПзРС се
установява, че ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът Б. Г. А. ЕГН ********** с адрес : гр. Пазарджик,
ул. „**, ** да заплати на „** „ ЕАД ЕИК ** със седалище и адрес на управление : гр. **
сумата в общ размер от 564,34 лв. представляваща главница, ведно със законната лихва за
периода 13.01.2023 г. до изплащане на вземането , от които 298,92 лв. – неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.11.2020 г. до 04.04.2021 г. ,
сумата от 124,62 лв. – неустойка за неизпълнение на договора начислена по фактура №
**********/ 05.05.2021 г. , сумата от 140,80 лв. начислена по фактура №
**********/05.05.2021 г. , представляваща съразмерна част от направена отстъпка за
закупено устройство на лизинг, както и разноски по делото в размер на 25,00 лв. –
Държавна такса и 480,00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Длъжникът в заповедното производство не е открит на постоянния му и настоящ адрес
, поради което е получил книжата по делото при условията на чл. 47 ал.1 ГПК , а на
основание чл. 47 ал.5 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си
в едномесечен срок.
Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
По същество. От представените по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че на 23.04.2020 г. между ответника Б. Г. А. и „**“ ЕАД, понастоящем „**“
2
ЕАД, е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +** за срок от 24 месеца с
абонаментен план ,,Тотал + с неограничени нац.мин и юх.роуминг в зона ЕС". Цената на
уговорения между страните месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер
на 22,99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер
на 31,99 лв. Не е спорно и се установява, че на дата - 23.04.2020 г. и по повод
горепосочения договор с предпочетен номер +**, мобилният оператор е предоставил на
ответника Б. Г. А. устройство марка SAMSUNG Galaxy A10 32GB Dual на преференциална
цена, посочена в т.7 от договора, а именно – 119,99 лв. при стандартна цена на устройството
/ в брой и без абонамент / от 429,90 лв.или направената отстъпка от стандартната цена е в
размер на 309,91 лв.
Не е спорно и се установява от предствените писмени доказателства, че процесните
задължения са индивидуализирани в следните фактури издадени от ищцовото дружество :
Фактура №********** / 05.12.20201. за отчетен период 05.11.2020 г. - 04.12.2020 г. и със
срок за плащане - 20.12.2020 г. издадена за сумата от 173,37 лв.. представляваща неплатени
абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +**; като по тази фактура
ищецът претендира сума в размер на 172,78 лв., Фактура №********** / 05.01.2021 г. за
отчетен период 05.12.2020 г. - 04.01.2021 г. със срок за плащане - 20.01.2021 г., издадена за
сумата от 91,17 лв., представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за
предпочетен номер +**; Фактура №********** / 05.02.2021 г. за отчетен период 05.01.2021
г. - 04.02.2021 г. със срок за плащане 20.02.2020 г. издадена за сумата от 28.98 лв.
представляваща неплатени абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер
+**; Фактура №********** / 05.04.2021 г. за отчетен период 05.03.2021г. - 04.04.2021 г. със
срок за плащане - 20.04.2021 г., издадена за сумата от 5.99 лв.. представляваща неплатени
използвани услуги за предпочетен номер +** и Фактура №********** / 05.05.2021г. за
отчетен период 05.04.2018 г. - 04.05.2021 г., срок за плащане - 20.05.2021 г. издадена за
сумата от 265.42 лв. представляваща неплатени: -124,62 лв. неустойка за предпочетен номер
+**; -140,80 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +**.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
предполага установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и
изискуемостта на претендираните вземания, т. е. съществуването и валидността на
описаните в исковата молба договори между ищеца и ответника със съществените им
елементи /предмет и цена/, изпълнението на задълженията на ищеца по договорите,
включително предоставяне на твърдените услуги и предаване на лизинговата вещ,
приемането на вещта от ответника.
Безспорно се установява, че процесният договор за предоставяне на мобилни услуги
и лизингов договор –са потребителски договори , поради което съдът е длъжен да следи за
неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 ЗЗП. За да е нищожна обаче като
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена
индивидуално и да осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като
същевременно не попада в някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП. В настоящия случай
съдът констатира наличието на индивидуално уговаряне на договорните клаузи,
включително и тези касаещи претендирана от ищеца неустойка и сума като разлика между
стандартната цена на предоставеното устройство и заплатената действително – при
предоставянето му. Между страните е подписан договор за предоставяне на мобилни
услуги, в който е инкорпориран и договор за лизинг на предоставен с отстъпка в цената
мобилно устройство. Разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП предвижда нищожност на
неравноправните клаузи в потребителските договори, освен ако са уговорени индивидуално.
Не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случай
на договори при общи условия – чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Възможността на потребителя да се
запознае предварително с клаузите на договора и възможността му да влияе върху тях е
основание, изключващо неравнопоставеността на клаузите, което е налично в конкретния
случай. Анализът на конкретните клаузи в договора обуславя извода, че те не са
допринесли за настъпването на значително неравновесие в правата на страните.
Установява се по настоящото дело от приетия договор за мобилни услуги от
23.04.2020 г. с приложение – ценова листа и декларация съгласие , че такъв договор е
сключен между страните и по силата на същия ищецът се е задължил да предостави за срок
от 24 месеца, мобилни услуги на ответника, а последният се е задължил да заплати цена на
3
предоставените услуги за съответния тарифен план и по действащият ценоразпис на ищеца,
при стандартен месечен абонамент от 31,99 лв. и промоционален такъв в размер на 22,99
лв.
Съдът намира за установено от посочените по - горе писмени доказателства
наличието на валидни облигационни правоотношения между ищеца и ответника, с предмет
предоставяне на мобилни услуги. Доколкото ответникът е подписал гореописания договор
с ищеца за срок от 24 месеца, следва да се приеме, че същият е ползвал предоставените му
услуги и дължи сумата 298,92 лв. – незаплатени абонаментни такси / за периода 05.11.2020
г. до 04.04.2021 г. / и използвани услуги за мобилен номер 0** , предвид и липсата на
каквито и да било данни по делото ответникът да е възразявал преди настоящото
производство срещу неточно изпълнение на задълженията на ищеца по процесния договор,
да е заявил правата си по чл. 79, ал. 1 ЗЗД или по чл. 87, ал. 1 ЗЗД срещу ищеца, преди
подаване на заявление за издаване заповед за изпълнение , да е искал точно изпълнение, да е
искал обезщетение за неизпълнение или да е дал на ищеца подходящ срок за изпълнение с
писмено предупреждение (с оглед сключеният писмен договор между страните), че след
изтичането на срока ще смята договора за развален, което би го освободило от
облигационното задължение за парична престация. Поради това не може да се приеме, че
ищеца не е предоставил през срока на действие на договорите услуги на ответника на
претендираната стойност, определена съобразно ценоразписа, с който последният е
запознат. В тежест на ответника, ако твърди изпълнение на паричните си задължения по
договора между страните е да докаже плащането, поради което не следва да се възлага на
ищеца да установява отрицателният факт – неплащането от страна на ответника на
задълженията му по договора. С оглед гореизложеното и предвид представените по делото
фактури , за които не се оспорва и се установява, че са редовни от външна страна, следва да
се приеме, че предявеният иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за сумата 298,92 лв. –
незаплатени абонаментни такси / за периода 05.11.2020 г. до 04.04.2021 г. / и използвани
услуги за мобилен номер 0** - е основателен и следва да се уважи.
Съдът приема по изложените по – горе съображения при обсъждане
основателността на вземането за абонаментни такси и стойност на използвани мобилни
услуги и основателност на претенциите за заплащане на неустойка в размер на три
абонаментни такси , както и сума равняваща се на част от разликата между стандартната
цена на полученото от ответника устройство / в брой , без абонамент / , съгласно ценовата
листа действаща към момента на сключване на договора за лизинг – и тази която е заплатил
към момента на получаване на това устройство – съответно на оставащия срок по договора.
В процесният договор изрично е уговорено, че при нарушение на задълженията на
потребителя по този договор, той дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти
до крайния срок на договора, но не-повече от трикратния размер на месечните абонаменти,
като е посочено още , че това е най- високия абонамент според условията на плана - в
случая това е месечен абонамент от 31,99 лв., а за три месеца – 95,97 лв. Освен това е
предвидено, че се дължи неустойка като разлика между най- ниския и най- високия месечен
абонамент за оставащия срок на договора или сумата в размер на 28,65 лв. Така дължимата
неустойка се равнява на претендираната общо в размер на 124,62 лв. Дължи се при
неизпълнение на задължение по договора и такава част от разликата между стандартната
цена на устройството / в брой без абонамент / и заплатената от ответника при
предоставянето на устройството – която съответства на оставащия срок на договора, или
това е сумата в размер на 140,80 лв. / при общ размер на отстъпката от стандартната цена
съгласно договора за лизинг от 309,91 лв. / . Същите суми са начислени и в издадените от
ищеца фактури с посочване на техния размер и основание.
С оглед на изхода от спора по главните искови претенции , основателна се явява и
акцесорната претенция за установяване на задължението за законна лихва върху главниците
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Относно разноските, предвид уважаване на исковете, съдът намира, че на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направени по делото разноски
съобразно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК, а именно : в размер на
125,00 лв. за внесена държавна такса, 400,00 лв. за адвокатски хонорар и 200,00 лв.
възнаграждение на особен представител или общо в размер на 725,00 лв. Неоснователно е
възражението за прекомерност на заплатеното и претендирано от ищеца адвокатско
възнаграждение, тъй като същото е в минималния размер предвиден в чл. 7 ал.2 т.1 НМРАВ.
В заповедното производство тези разноски са в размер на 25,00 лв. за внесена държавна
такса и 480,00 лв. за адвокатски хонорар или общо в размер на 505,00 лв.
4
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
По иска предявен от „** „ ЕАД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. **
чрез адв. В. Н. , със съдебен адрес: ** против Б. Г. А. ЕГН ********** гр. Пазарджик, ул.
„** -с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Г. А. ЕГН ********** гр. Пазарджик, ул. „** , че
съществува паричното вземане на „** „ ЕАД , ЕИК **, със седалище и адрес на
управление : гр. ** чрез адв. В. Н. , със съдебен адрес: ** удостоверено в издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 141/2023 г. по
описа на ПзРС , което е в размер на 564,34 лв. представляваща главница, ведно със
законната лихва за периода от подаване на заявлението на 13.01.2023 г. до изплащане на
вземането , от които 298,92 лв. – неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
отчетен период 05.11.2020 г. до 04.04.2021 г. , сумата от 124,62 лв. – неустойка за
неизпълнение на договора начислена по фактура № **********/ 05.05.2021 г. , сумата от
140,80 лв. начислена по фактура № **********/05.05.2021 г., представляваща съразмерна
част от направена отстъпка за закупено устройство на лизинг.
ОСЪЖДА Б. Г. А. ЕГН ********** гр. Пазарджик, ул. „** да заплати на „** „
ЕАД , ЕИК **, със седалище и адрес на управление : гр. ** чрез адв. В. Н. , със съдебен
адрес: ** сторените в исковото и в заповедното производство разноски както следва : в
размер на 125,00 лв. за внесена държавна такса, 400,00 лв. за адвокатски хонорар и 200,00
лв. възнаграждение на особен представител или общо в размер на 725,00 лв. в исковото
производство и в заповедното производство : в размер на 25,00 лв. за внесена държавна
такса и 480,00 лв. за адвокатски хонорар или общо в размер на 505,00 лв.
Банкова сметка по която ответната страна да изплати на „ Йеттел България“ ЕАД
дължимите суми: IBAN: BG52CITI92501000104111, ВIС: CITIBGSF при "Ситибанк Европа"
АД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПзОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5