Номер 38315.10.2020 г.Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – П.IV наказателен състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светослава И. Алексиева
Секретар:Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава И. Алексиева Административно
наказателно дело № 20201720201453 по описа за 2020 година
С електронен фиш, серия К, №3743153, издаден от ОД МВР – П., на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП на А. В. Д. с ЕГН ********** от гр.
П. е наложена глоба в размер 100 лева за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш в срок е постъпила жалба от А. В. Д. , чрез
пълномощника му – адв. В.К., в която се излагат възражения, че е издаден в нарушение
на закона, при неспазване на процесуалните правила, че събраните доказателства не
установяват описаното в съдържанието му нарушение, както и че е изтекъл давностния
срок по чл.34 от ЗАНН. Моли за отмяна на издадения електронен фиш като
незаконосъобразен и необоснован.
В съдебното производство, жалбоподателят – редовно призован, не е участвал
лично, не е участвал и пълномощникът му. В писмено изложение, депозирано преди
даване ход на делото, адв. Крумова е изразила желание делото да се разгледа в нейно
отсъствие, като допълва доводите за незаконосъобразност на електронния фиш.
Въззиваемата страна – ОДМВР – П., не изразява становище по жалбата. В
съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
На 15.09.2018 г., около 11.10 часа, по път I-6, общ. П., в посока към гр. София, се
движело МПС - л.а. “Фолксваген Поло“, с рег. №****. В района на км.83 на посочения
1
път, с преносима система за контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип АRH САМ S1, №11743d0, насочена към приближаващия трафик, се
извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в
стационарен режим чрез заснемане. На около 400 м. преди мястото, на което била
установена системата за контрол на скоростта, на пътя имало поставен пътен знак В
26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч.. В 11.11 часа през обсега на
преносимата система за контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител, работил със
системата за контрол на скоростта попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение
по пътищата .
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били въведени
данни за това, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е
измерена скорост на движение от 84 км/ч. /получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство, с което е
извършено нарушението е собственост на ФЛ – Я.В.Д.. Затова, с оглед разпоредбата на
чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу това лице бил издаден електронен фиш, серия К №2287223,
с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, и била
наложена глоба 100 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
След връчване на електронния фиш на 24.06.2020г. и в срока по чл.189, ал.5 от
ЗДвП Я.Д. депозирала в ОДМВР декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, вх. № 115800-
7407829.06.2020г., в която посочила, че на датата отразена в електронния фиш за
времето от 08.00 до 20.00 часа л.а. “Фолксваген Поло“, с рег. №**** е предоставен и е
бил във владение на А. В. Д. .
Въз основа на декларацията и на основание чл.189, ал.5 ЗДвП, издаденият ЕФ
срещу Я.Д. бил анулиран и бил издаден процесния – серия К, №3743153 срещу
жалбоподателя.
Електронният фиш бил връчен на С.О. на 23.08.2020г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин
като взе предвид приетите писмени доказателства: разпечатка от показанията на
техническото средство – снимка №11743D0/0031427, протокол за използване на
АТСС, рег. № 1158р-6478/27.09.2018г., справка от ЦБД – КАТ за регистрация и
2
собственост на МПС, анулиран ЕФ серия К, № 2287223, декларация, вх. № 115800-
7407829.06.2020г., свидетелство за управление на МПС № *********, удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на
преносимата система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване
средства за измерване, с приложение към удостоверението, протокол от проверка
№248-ИСИ/11.11.2017г. и №52-С-ИСИС/11.10.2018г. на БИМ.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, съдът констатира
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на електронния фиш,
от гледна точка условията за издаването му и изискванията към съдържанието му
регламентирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, както и относно правното квалифициране на
нарушението и основанието за наказване.
Обжалваният електронен фиш е нередовен от процесуална страна. Съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП същият следва да съдържа данни за
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й
заплащане. Всички тези данни формално са изложени в съдържанието на процесния
електронен фиш, но в частта относно описанието на нарушението, нарушената норма и
приложената административнонаказателна разпоредба, това е станало по начин,
непозволяващ формиране на несъмнен извод относно правилността на дадената
квалификация на нарушението, пътната структура, при която същото е установено,
законосъобразното посочване на приложимата санкционна норма и основанието за
ангажиране на административнонаказателна отговорност.
Съображенията са следните:
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушение по чл.21, ал.2, вр.
ал.1 от ЗДвП. Нарушената законова разпоредба е означена непрецизно. Констатацията
за наличието на пътен знак, установяващ съответно ограничение на скоростта в
контролирания с АТСС участък, е обстоятелство относимо към елементите от състава
3
на нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, което е самостоятелно такова и различно от
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което не следва да се обвързва с него.
На следващо място, за превишаване на разрешената максимална скорост
санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от с.з., вида и размера на които са
определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта.
Санкциите, предвидени в чл.182, ал.1 и ал.2 ЗДвП са диференцирани с оглед
обстоятелството дали превишаването на скоростта е извършено в населено място /ал.1/
или извън населено място /ал.2/, като в последния случай отговорността е смекчена, с
предвидени по-леки наказания от тези за същото нарушение, извършено обаче в
населено място. Поради това, от гледна точка изискването електронния фиш да
съдържа точно описание на нарушението и ясна констатация относно нарушената
разпоредба, в съдържанието му задължително следва да се посочи дали превишаването
на максимално разрешената скорост е извършено в населено място или извън него, тъй
като това обстоятелство е съществен признак от състава на административното
нарушение и предопределя приложимата санкционна норма, т.е., една и съща стойност
на превишението, във всяка от двете хипотези предпоставя различна по тежест
отговорност.
В случая, такава изрична констатация липсва в съдържанието на ЕФ, тъй като е
посочено, че нарушението, установено чрез АТС № 11743d0 /преносима система за
контрол на скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH
САМ S1/, е извършено на път път I-6, км. 83, общ. П.. Само по себе си мястото е
достатъчно индивидуализирано, но изричен запис дали то попада в населено място или
извън такова, няма. Вписванията, че мястото на нарушението е на територията на
община П., както и че е въведено ограничение на скоростта с ПЗ В26 – 60 км/ч.,
индикират съответствие с дадената квалификация по чл.182, ал.2 от ЗДвП, но е в явно
противоречие с обстоятелствата удостоверени в съставен протокол по чл. 10, ал.1 от
Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г., приет като писмено доказателство. Записите в
съдържанието му, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват
формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към описаното в него
нарушение. В съдържанието на протокола обаче изрично е посочено, че означеното
място на контрол на скоростта чрез визираното техническо средство, а именно път I-6,
км. 83 е на територията на град П..
Това обстоятелство е служебно известно на съда по повод изисквана за същия
участък информация от администрацията, стопанисваща пътя, предоставяна с писма на
директор ОПУ П. по а.н.дела, разгледани от същия съдебен състав
Изложеното мотивира извод, че установените чрез събраните доказателствени
материали фактически обстоятелства относно мястото на нарушението, съответната
4
пътна структура и скоростен режим са неточно квалифицирани и с електронния фиш
незаконосъобразно на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП за превишаване на разрешената
скорост извън населено място. Отсъства съответствие между отразената фактическа
обстановка и вменения на жалбоподателя административнонаказателен състав.
Констатираното в горния смисъл противоречие в обжалвания
административнонаказателен акт представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и ограничава правото на защита на нарушителя, в частност
възможността му да разбере за какво нарушение е наказан, въз основа на какви факти и
каква е правната квалификация на деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната му отговорност .
Изложеното е достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление. Преквалифициране на нарушението по чл.182, ал.1, т.3, вр. чл.21, ал.2
от ЗДвП в случая не е възможно, предвид допуснатите и други нарушения на
процесуалните правила, упоменати по-горе.
Възраженията в жалбата за изтекла давност за административнонаказателно
преследване са неоснователни.
Погасителната давност ограничава във времето възможността на държавата чрез
съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила акт
наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца. Давността за
преследване започва от деня, в който е довършено престъплението / нарушението
(чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на наказателната /
административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д.
№1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс намира
приложение и в административнонаказателното производство по силата на
препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН. Институтите на преследвателната
давност по НК са приложими в административнонаказателното производство не само
относно абсолютната давност, но и относно обикновената давност за преследване. В
процесния казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл.
34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и
издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е нито едното, нито
другото. Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните
фишове. Напротив, разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този
закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване на
5
електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Този закон не установява особени правила и относно института на
погасителната давност за административнонаказателно преследване, поради което по
силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН са приложими разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК /ред.
ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Процесното административнонаказателното преследване е било възбудено със
съставянето на ЕФ срещу жалбоподателя. Това процесуално действие е от категорията
на тези по чл.81, ал.2 от НК прекъсващо давността, тъй като е предприето срещу
конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има необходимата предметна и персонална
насоченост. . Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието
прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност. Доказателствата по
делото установяват, че обжалваният ЕФ е издаден след 29.06.2020г. /тъй като на тази
дата е била подадена декларация от собственика на превозното средство по чл.189, ал.5
от ЗДвП, въз основа на която издаденият първоначално срещу него ЕФ е анулиран/, и е
връчен на жалбоподателя на 23.08.2020г. Т.е. срокът по чл.80, ал.1, т.5 от НК не е
изтекъл както към момента на издаване на ЕФ, така и до неговото връчване. Към
настоящия момент, считано от последното прекъсващо давността действие също не е
изминал срок по-дълъг от три години. Не е изтекъл и по-дългия срок на абсолютната
давност по чл.81, ал.3 от НК, според която норма независимо от спирането и
прекъсването на давността, наказателно преследване се изключва, ако е изтекъл срок,
който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член – в случая, чл.80,
ал.1, т.5 от НК. Предвид датата на извършване на процесното нарушение – 15.09.2018,
то към момента на постановяване на съдебния акт, абсолютната давност от четири
години и половина не е изтекла.
Отхвърлянето на възражението за изтекла давност не променя изложените вече
доводи за отмяна на обжалвания ЕФ като незаконосъобразен.
По разноските:
Искането за присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение следва да се уважи.. Съгласно чл.63, ал.3 от
ЗАНН в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят А.Д. е
направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е поискал
присъждането им. От приложения договор за правна защита и съдействие от
26.08.2020г., сключен между него и адв. В.К., се установява, че страните са договорили
възнаграждение за защита и процесуално представителство по настоящото
административнонаказателно дело, образувано по обжалване на ЕФ , серия К, №
3743153, издаден от ОД МВР – П. в размер 400 лв., като е отразено заплащането му в
6
брой при подписване на договора. Поради това и с оглед изхода на делото, на
основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК е налице основание
заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат да му бъде възстановено от
бюджета на органа, издал отменения електронен фиш. Същото е над минималния
размер от 300 лв., предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради което и предвид възражението за прекомерност, направено от
другата страна в съпроводителното писмо към преписката, съдът счита, че на
основание чл.63, ал.4 от ЗАНН следва да присъди по-нисък размер на разноските от
договорения, като осъди ОД МВР – П. да заплати възнаграждение в минимално
определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. За това решение съдът
е мотивиран от обстоятелството, че делото не разкрива фактическа и правна сложност,
приключило е в едно съдебно заседание, без събиране на гласни доказателства и без
участие на пълномощника.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К, №3743153, издаден от ОД МВР – П., с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП на А. В. Д. с
ЕГН **********, с адрес гр. П., кв. ** №**, вх. А, е наложена глоба в размер 100 лева
за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД МВР – П., с адрес гр. П., ул. „Самоков“ №1, да заплати на А. В. Д.
с ЕГН **********, с адрес гр. П., кв. ** №**, вх. А, сума от 300 /триста/ лева,
представляваща направени от него разноски в производството за заплатено
възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр. П. на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7