Решение по дело №2126/2020 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 193
Дата: 28 април 2021 г. (в сила от 27 май 2021 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20203330102126
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. Разград , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесети април, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря ПЕНКА В. ТОЦЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА К. ЧОЛАКОВА Гражданско дело
№ 20203330102126 по описа за 2020 година
Производството е по чл.124 от ГПК вр. с чл.79 ал.1 ЗС.
Депозирана е искова молба от А. А. С., с която е предявен иск срещу Община
Разград за установяване, че е собственик на: ПИ нива с площ 1619кв.м. с идентификатор
24829.55.274 по КККР на с.Дянково, общ.Разград, местност Келчаллък, трайно
предназначение: земеделска, четвърта категория,при съседи: 24829.55.375, 24829.55.373,
24829.55.370, 24829.22.454, 24829.55.345 и 24829.55.382. Иска и разноски. Сочи, че този
имот бил на дядо му С.М.Б., който живеел със семейството си в него, тъй като имало
построена жилищна сграда. Преди около 35години дядо му починал, но неговият син-баща
му А.С., предоставил изцяло на него стопанисването и ползването на недвижимия имот. Той
съборил къщата, която била стара и паянтова и започнал д обработва земята, като я засявал
с най различни селскостопански култура. Не му е известно имотът както и съседните да са
земеделска земя. Бил изцяло квартал с къщи, имотът е ограден с плет. Никога трети лица не
са имали претенции, имотът не е отнеман от него от родителите му или от техните
праводатели. Имотът е със статут на земеделска земя по чл.19 ЗСПЗЗ и записан като
собственост на Община Разград, с което обосновава интереса от предявяване на настоящия
иск.
Ответникът депозира отговор намира иска за допустим. Твърди, че съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗСПЗЗ „Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след
възстановяване правата на собствениците“. След влизане в сила на плана за земеразделяне и
одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават
общинска собственост.“ Процесния имот попада в категорията земи по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ,
придобил го по силата на закона съгл. протоколно решение №2/29.07.2008г. на комисията
1
по чл.19 ал.2 ЗСПЗЗ. Като в зависимост от отговора на въпроса дали имотът е бил
одържавяван или внасян в ТКЗС.
Предявеният иск е допустим – налице е правен интерес за ищците по установителния
иск, тъй като твърдяното право на собственост се оспорва от ответника, който от своя страна
претендира правото върху имота, фигуриращ в землищата по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ на Община
Разград след влизане на плана за земеразделяне.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните
фактически обстоятелства: Претендирания от ищеца имот след влизане на прана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващите и възстановими стари реални граници
земи, бил причислен във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ и на това основание
станал собственост на Община Разград, видно от приложената скица, като попадащ в
категорията на тези земи по чл.19 ал.1 ЗСПЗЗ.
В показанията си разпитаните по искане на ищцовата страна свидетели М. О. М. и
О.А.О. - жители на с.Дянково сочат, че познават ищеца, както, че знаят за имота, който бил с
площ около декар-декар и половина, намирал се на края на селото. Дядо му и баба му
живеели там до 1968г. имало къща в него. В съседство имотите също имали построени
къщи. Мястото било оградено с плет. Откакто починали дядо му и баба му ищецът ползвал
от преди, повече от десет години, сеел царевица, боб. Не е имало разправии с никого за него.
От заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза се
установява, че по първия план на с.Дянково, процесния имог с идентификатор 24829.55.374
представлява парцел №III от кв. 167 по плана от 1927г., като в разписния списък липсва
запис за собственик. Имотът е изключен от границите на урбанизираната територия на
населеното място с ПМС 216 от 08.11.1961г. Следващият кадастрален план одобрен през
1969г. процесния имот ведно със съседните имоти остава извън границите на регулационния
план. Във връзка с изготвяне на плана за земеразделяне всички изброени върху плана от
1927г. но изключени от регулация имоти, са пренесени върху картата на възстановената
собственост, като имоти съществуващи в стари реални граници. Парцел III от кв.167 е
изобразен върху картата на неурбанизираната територия на с.Дянково, като имот с
идентификатор № 24829.55.374. Процесния имот съществуващ в реални граници физически
не са присъединявани към блоковете на ТКЗС или ДЗС. За процесния имот не са съставяни
актове за одържавяването им. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като
компетентно и обосновано и неоспорено от страните.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже
факта на притежаване правото на собственост, придобивното си основание. Според
показанията на свидетелите М. и О., се установява че имотът е бил на дядото и бабата на
ищеца, имало е къща в него и те живеели там. След тяхната смърт и към момента имота се
2
обработвал и стопанисвал от ищеца. Никой не е имал някакви претенции по отношение на
имота. От заключението на вещото лице се установява, че с имотът е изключен от границите
на урбанизираната територия на населеното място с ПМС 216 от 08.11.1961г. Със следващия
кадастрален план от 1969г. същият както и съседните имоти остават извън границите на
населеното място. Всички имоти изключени от регулация, които са изобразени по плана от
1927г. са били пренесени върху картата на възстановената собственост, като имоти
съществуващи в стари реални граници Като процесния имот е изобразен върху картата на
неурбанизираната територия на с.Дянково, като имот с идентификатор № 24829.55.374.
Съществува в стари реални граници, не е бил присъединяван към блокове на ТКЗС и ДЗС.
Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на
възстановяване по реда на този закон, а само тези които са кооперирани или отнети
фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. Процесният имот не е кооперирана земеделска земя
отнета от собствениците, поради което е неприложима процедурата за възстановяване по
ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че имотът е изключен от регулация не означава, че е земя по чл.19
от ЗСПЗЗ, като в този смисъл е и практиката на ВКС. Същият в цялост е владян
наследодателите, след това и от ищеца, което се установява от гласните доказателства.
Имотът не е бил внасян в ТКЗС, не е отчуждаван, поради което не подлежи на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и съответно да се причислява като имот по чл.19 от
ЗСПЗЗ. При това положение не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от
ЗСПЗЗ и съответно да бъде отразен като общинска собственост. Поради което е
неоснователно възражението на ответната страна, че по силата на закона имотът е общинска
собственост. За имота се прилагат общите разпоредби на ЗС включително разпоредбата на
чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за придобиването на земеделски земи, които
не са реално отнети от собствениците им. Според гласните доказателства наследодателите
на ищеца, а след тяхната смърт той е стопанисвал имота, т.е. след 1968г. е началото на
давностно владение-преди повече от 10 години, през което време ищецът е ползвал и владял
процесния имот като свой. Владял го е непрекъснато, спокойно и никой не е имал
претенции по отношение собствеността. Поради като същият доказа придобивното си
основание, осъществен е фактическият състав на чл.79 от ЗС и претенцията е основателна.
На ищеца се следват направените разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК, които са в
размер на 845лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Разград, ЕИК************,
адрес гр.Разград бул. *************, че А. А. С., ЕГН********** адрес с.Дянково
общ.Разград, ул. *************, е собственик на Поземлен имот с площ 1619кв.м./хиляда
шестотин и деветнадесет квадратни метра/ с идентификатор 24829.55.374 по КККР на
с.Дянково, общ.Разград, местност Келчаллък, трайно предназначение: земеделска, четвърта
категория, при съседи: 24829.55.375, 24829.55.373, 24829.55.370, 24829.22.454, 24829.55.345
и 24829.55.382.
ОСЪЖДА Община Разград, ЕИК************, адрес гр.Разград бул. *************
ДА ЗАПЛАТИ на А. А. С., ЕГН********** адрес с.Дянково общ.Разград ул. *************,
сумата 845лв./осемстотин четиридесет и пет лева/ за разноски
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4