№ 3020
гр. София, 16.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно частно
гражданско дело № 20211000503162 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК, във вр. с чл.248, ал.3 ГПК и е
образувано по частна жалба на М. Н. М. от София, чрез адв.И. Ц. от САК насочена против
Определение № 266280/05.04.2021 г., постановено по гр.д. № 8304/2019 г. по описа на СГС,
ГО, с което молбата на ответника по делото СБАЛГ“Майчин дом“ЕАД за присъждане на
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния й
представител в размер на 37 700 лв., е била уважена.
В частната жалба се поддържа неправилност на атакуваното определение, като
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, касаещи
установените такива относно определяне и присъждане на сторените в хода на
производството разноски от всяка една от страните.
Като се поддържа, че в случая процесуалният представител на ответника СБАЛ“Майчин
дом“ единствено е написал отговора в исковата молба и е представил като доказателства
намиращите се при доверителя му документи, а делото е прекратено поради оттегляне на
искове от М. преди първото по делото открито с.з. При тези факти е изведеното, че спорът
не е с фактическа и правна сложност, която да обосновава заплащането на адвокатско
възнаграждение в присъдения размер.
По подробно изложени доводи в подкрепа на тази оплаквания е поискано от съда да
редуцира размера на присъденото възнаграждение на една от насрещните страни до размер
под минималния, посочен в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004 г.
В отговора по подадената жалба насрещната страна е оспорила развитите в нея доводи
и поддържа правилност на обжалваното определение.
Софийският апелативен съд в решаващия състав, като съобрази доводите на страните и
данните по първоинстанционното дело, намира следното:
Предявената частна жалба е процесуално допустима, като депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежно процесуална легитимирана страна –
ищецът по делото, при наличието на правен интерес за същия от атакуване на акта на
първоинстанционния съд, защото е адресат на същия, а по арг. от чл.248, ал.3 ГПК
обжалваното определение подлежи на последващ съдебен контрол.
Разгледана по същество частната жалба се явява и основателна, по следните
1
съображения:
Не е спорно и се установява от данните по първоинстанционното дело, че исковото
производство по гр.д. № 8304//2019 г. по описа на СГС е било прекратено с влязло в сила
определение, постановено в първото насрочено открито с.з. на 09.03.2021 г., поради
оттегляне на исковата молба от страна на ищцата М.М..
Установява се още, че в същото о.с.з. процесуалния представител на ответникът
СМБАЛГ“Майчин дом“ - адв.П., е поискала присъждане в негова полза на сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, като е представила списък на разноските и
доказателства за заплащането по банков път на сумата от 37 700 лв.
Процесуалният представител на частната жалбоподателка адв.Ц. своевременно е
релевирала възражение за прекомерност на това възнаграждение.
Произнасяйки се по същото с обжалваното определение в закрито с.з.
първоинстанционният съд е приел, че същото е неоснователно, независимо че по размер
заплатеното адвокатско възнаграждение от СБАЛГ“Майчин дом“ надвишава минималното,
определено в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.
В подкрепа на крайния си извод е навел, че заплатеното възнаграждение било
обусловено и от фактическата и правна сложност на делото, които в случая били завишени,
с оглед подлежащите на доказване факти, наведени възражения и свързаните с това усилия
на страната при упражняване на процесуалните й права.
Настоящата въззивна инстанция счита, че този довод на първоинстанционния съд не
съответства на приложимия поцесуален и материален закон, поради което е и необоснован,
по следните съображения:
Според нормата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при
прекратяване на производството по делото, а трайната съдебна практика е възприела
разбирането, че основанието за прекратяване е без значение, като щом ответникът е получил
препис от исковата молба и е сторил разноски за да подаде отговор, за същия възниква
право да бъде обезщетен за сторените разноски.
За понасянето им от насрещната страна е без значение дали е било проведено
първото съдебно заседание по делото, защото ответникът е длъжен да изчерпи доводите и
възраженията си с отговора срещу исковата молба, а ползването на адвокатска помощ при
тази му дейност е наложително, с оглед предвидените от процесуалния закон преклузии.
Затова всички разноски, свързани с ползването на такава помощ, се дължат на
ответника при прекратяване на делото, независимо, дали е проведено първото заседание по
него.
Достатъчно условие за възникване на правото по чл.78, ал.4 ГПК е разходите да са
сторени след получаване на препис от исковата молба с указания по чл.131 ГПК срок и
преди ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, като въпросът за
доказването на разходите е фактически.
Ето защо и в случая такива разноски безспорно се дължат в полза на ответник по
прекратеното производство.
С оглед задължителните указания в т.1 на цитираното ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, само ако страната го е заплатила, а това се установя със съответните
доказателства, от ангажираните такива в случая обосновават извод за плащането им в полза
на адв.П. и доводите, развити в частната жалба в обратната насока са необосновани.
Така представеното извлечение от банкова сметка чрез интернет банкиране
безсъмнено установява, че СБАЛГ“Майчин дом“ е заплатила по сметка на адв.Д. П. сумата
от 37 7000 лв. чрез банков превод на 12.11.2019 г., с посочено основание за плащането –
плащане по договор по гр.д. № 8304/2019 г.
Отразеното в документа съответства на данните от представения договор за правна
защита и съдействие, сключен между наредителя и получателя на сумата и решаващият
състав приема, че обсъденото доказателство доказва безсъмнено акта на реалното заплащане
на уговореното адвокатско възнаграждение.
2
Приема също по възражението за прекомерност на последното, че с оглед фазата, на
която първоинстанционното производство е прекратено – в първото проведено по делото
открито с.з. поради оттегляне на исковете от ищцата, без да се извършват каквито и да е
други процесуални действия освен размяна на книжата, минималният размер на дължимото
се възнаграждение на процесуалния представител на ответника СБАЛ“Майчин дом“ следва
да бъде определен не по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1/2004 г., а по реда на чл.9, ал.1
от същата.
Това е така, защото процесуалното участие по делото на адв.П., като пълномощник на
ответника, в случая се е изчерпило с изготвянето на отговор по исковата молба, т.к. други
процесуални действия не се провели.
Следователно и съобразно правилото на чл.9, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. дължимото
се минимално възнаграждение в случая би следвало да се определи в размер на ¾ от това по
чл.7, ал.1, т.5 – т.е. 3/4 от 26 540 лв. – т.е. 19 905 лв.
Отделно от изложеното и предвид че по делото не се е провело съдебно дирене, в
което да се установяват спорни факти чрез събиране и проверка на доказателствата, вкл. – не
се е провела фаза по устни състезания, в които установените факти да се анализират правно
от страна на процесуалните представители на страните, нито съдът се е произнесъл по
съществото на спора, то обоснован извод, че прекратеното дело е със завишена фактическа и
правна сложност, не може да се изведе.
Ето защо настоящият съдебен състав намира за основателно възражението на ищцата
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от единия от ответниците по
предявените при условието на субективно и обективно съединяване искове, предвид че
установените по делото факти относно реално проведените процесуални действия с
участието на процесуалния му представител сочат на несъответствие между размера на
възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, които
биха се овъзмездили и с размера на възнаграждение, определен по реда на чл.9, ал.1 във вр.
с чл.7, ал.1, т.5 от наредба № 1/2004 г.
По изложените съображения обжалваното определение се явява неправилно в частта, в
която частната жалбоподателка е осъдена да заплати на СБАЛГ“Майчин дом“ЕАД сума над
19 905 лв. до сумата от 37 700 лв., дължими за осъщественото процесуално
представителство пред първоинстанционния съд, поради което в тази част то следва да бъде
отменено, а молбата на посочения ответник по чл.248 ГПК за присъждане на сторените от
него по делото разноски над сумата от 19 905 лв. се остави без уважение. В останалата му
част първоинстанционното определение следва да се потвърди.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, Търговска колегия, пети състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 266280/05.04.2021 г., постановено по гр.д. № 8304/2019 г. по
описа на СГС, ГО в частта му, с която М. Н. М. – ЕГН ********** от гр.***, ул.“***“ № 5,
ет.1, ап.7 и съдебен адрес гр.***, ж.к.“***“, бл.632, вх.Ж, ап.19 е осъдена да заплати на
СБАЛГ“Майчин дом“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Здраве“ № 2 разноски по делото пред СГС на основание чл.78, ал.4 ГПК над сумата от
19 905 лв. до претендираната такава от 37 700 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на СБАЛГ“Майчин дом“ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Здраве“ № 2 за осъждане на М. Н. М. –
ЕГН ********** от гр.***, ул.“***“ № 5, ет.1, ап.7 и съдебен адрес гр.***, ж.к.“***“, бл.632,
вх.Ж, ап.19 да му заплати сторените разноски по гр.д.№ 8304/2019 г. по описа на СГС над
сумата от 19 905 лв. до претендираната такава от 37 700 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 266280/05.04.2021 г., постановено по гр.д. №
8304/2019 г. по описа на СГС, ГО в останалата му обжалвана част, с която М. Н. М. – ЕГН
********** от гр.***, ул.“***“ № 5, ет.1, ап.7 и съдебен адрес гр.***, ж.к.“***“, бл.632,
вх.Ж, ап.19 е осъдена да заплати на СБАЛГ“Майчин дом“ЕАД, ЕИК *********, със
3
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Здраве“ № 2 разноски по делото пред СГС на
основание чл.78, ал.4 ГПК в размер на сумата от 19 905 лв.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
връчването му пред ВКС на РБългария, по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК, при наличие на
предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4