№ /09.01.2020 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ с-в, в закрито заседание на девети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията ч.адм.д.№74 за 2020г по
описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.188 от ЗДДС вр.чл.60 ал.4 от АПК и е образувано по искане от „Луук
Тайм“ ЕООД – гр.Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя П.И.Л., ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв.Д.Т. ***, за отмяна на разпореждането за предварително
изпълнение на Заповед №519-ФК/23.12.2019г на началника на отдел „Оперативни
дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на осн.чл.186
ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна мярка – запечатване
на търговски обект – „Госип бар Формула“, находящ се в гр.Варна, бул.“Вл.
Варненчик“ №53-55, стопанисван от ЕООД, и забрана на достъпа до него за срок от
14 (двадесет) дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Молителите
твърдят, че в случая не са налице основанията по чл.60 ал.1 от АПК за допускане предварителното изпълнение на
ПАМ, като излагат подробни съображения за липса на всяка от трите възприети от
административния орган предпоставки в тази насока. Освен това считат, че
доколкото понастоящем все още не е издадено НП за твърдяното нарушение, те са
лишени и от възможността да заплатят санкцията, за да не бъде изпълнявана ПАМ,
с което се накърняват правата на молителите. Ангажирали са и доказателства за
предстоящи резервации в заведението, чиято отмяна ще доведе до значителни
имуществени загуби за тях, като сочат също, че предварителното изпълнение на
мярката ще засегне и интересите на 14-те им служители, както и тези на
държавата да получава данъци от търговската им дейност. Не на последно място
твърдят, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. С тези мотиви
претендират отмяна на незаконосъобразното разпореждане за предварително
изпълнение на заповедта за ПАМ.
Видно от
отбелязванията в разписката за връчване, искането е депозирано в 3-дневния срок
по чл.60 ал.4 от АПК от връчването на заповедта за ПАМ на 06.01.2020г, от
легитимиран субект – нейн адресат, и при наличие на правен интерес, поради
което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е основателно.
От съдържанието
на Заповед №519-ФК/23.12.2019г е видно, че при извършена на 15.12.2019г
проверка на търговския обект органите по приходите констатирали, че дружеството
не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на стоки чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, с което е осъществен състав на нарушение по
чл.25 ал.1 от Наредба №Н-18/2006г на МФ вр.чл.118 от ЗДДС. При проверката
инспекторите изискали от представляващия дружеството П.И. да представи
разпечатка на КЛЕН за регистрираните продажби на 07.08.2019г, 28.08.2019г и на
14.09.2019г от 2 бр. ФУ (фискални принтери), индивидуализирани в заповедта с
марка, модел, номер и номер на фискалната памет.
При извършената
документална проверка по представените 6 бр. КЛЕН, органите по приходите
установили, че на всяка от датите 07.08.2019г, 28.08.2019г и на 14.09.2019г е
налице нерегистрирана чрез издаване на касов бон продажба на стоки, както
следва: на 07.08.2019г – на ст-ст 4.59лв; на 28.08.2019г – на ст-ст 8.28лв; на
14.09.2019г – на ст-ст 1.99лв. Констатациите си проверяващите описали в
изготвения ПИП от 15.12.2019г, към който приложили доказателства от деня на
проверката (менюта, опис на касова наличност, дневен отчет и др.). За всяко от
трите нарушения, осъществени чрез нерегистриране и неотчитане на извършени продажби
на съответните дати чрез издаване на фискален касов бон, квалифицирани по чл.25
ал.1 т.1 вр.чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ и вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС, против дружеството бил издадени три отделни АУАН от 06.01.2020г.
На основание чл.186 ал.1 т.1
б.“а“ от ЗДДС била издадена и Заповед №159-ФК/23.12.2019г, с която
административният орган наложил на дружеството принудителна административна
мярка - запечатване на търговския обект за срок от четиринадесет дни. С
оспореното разпореждане е допуснато предварително изпълнение на принудителната
административна мярка на основание чл.188
от ЗДДС вр.чл.60 ал.1 от АПК,
като е изложени три отделни основания за това: 1). Необходимост от защита на
особено важен държавен интерес – спазването на фискалната дисциплина и реда за
отчитане на фискалните устройства, в което се изразява интересът на държавния
бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУ в
обекта, респективно – за правилното определяне на реализираното от задълженото
лице доходи и размера на дължимите за тях публични задължения. 2). При
съществуването на опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно
затруднено, и 3). При хипотеза, в която от закъснялото изпълнение на ПАМ могат
да последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета.
По отношение на
първата предпоставка е посочено, че ако не бъде допуснато предварително
изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши ново нарушение, а
опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до
отклонение от данъчното облагане, е непосредствена. Изложено е, че
неизпълнението на нормативно установеното задължение на субектите за издаване
на касов бон винаги води до негативни последици за фиска, т.е. налице е налице
засягане на важен държавен интерес – задължението на стопанските субекти да
отчитат коректно приходите си, за да заплащат съответните данъци, постъпленията
от които формират приходната част на държавния бюджет. Конкретно е прието, че с
оглед размерите на неотчетените продажби, констратираното неиздаване на
фискални бонове от ФУ за продажби, разнообразието на предлаганите стоки и
ценовия им диапазон, задълженията на дружеството към държавата в размер на
2 247.64лв, издадените на 21.01.2019г НП (невлязло в сила) и ЗПАМ на
13.12.2018г за същото по вид нарушение, може да се твърди, че са създадени
предпоставки с поведението си проверяваното дружество да накърнява съществено
обществения интерес и фискалната политика на държавата, тъй като укрива част от
своите продажби, последица от което е неправилното определяне на реализираните
доходи. Изложено е, че цялостното поведение на търговеца: неотчитане на
извършените в търговския обект продажби чрез издаване на ФКБ и наличието на
предходни нарушения, води до обоснован извод за трайно установено поведение към
неспазване на установените правни регламенти. По-нататък е посочено, че с
неотчитането на продажбите си задълженото лице нарушава еднаквите правни
условия за всички стопански субекти, получавайки така предимство пред тези от
тях, които отчитат в пълен обем приходите си, препятства адекватната защита на
правата на потребителите и упражняването на правомощията на държавните органи в
тази насока; а създадената в обекта организация на работа няма за цел и не води
до изпълнение на установените правни регламенти. Твърди се въз основа на събраните
данни, че една от целите на дружеството е именно отклонението от данъчното
облагане, а необходимостта от предварително изпълнение на ПАМ е предопределена
с оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели до
извършване на нарушението и индиректно до степента на неговата обществена
опасност; съответно е необходима като мярка за защита на фиска, за да се
предотврати веднага възможността за неотразяването на продажби чрез неиздаване
на ФКБ, както и да се коригира поведението му към спазване на отчетността и
начисляването на дължимите данъци върху реализираните обороти.
Досежно наличието на втората предпоставка е
посочено, че аргумент за предварителното изпълнение на ПАМ е възможността да
бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта за прилагането й, и
конкретно се излага, че от установеното поведение на търговеца към действия в
нарушение на закона е обосновано да се предположи, че е възможно да възникне
хипотеза на промяна на правната форма на стопанисващия обекта, който следва да
бъде запечатан, или той да бъде предоставен за стопанисване на различен правен
субект.
По отношение на
третата предпоставка се твърди, че от закъснялото изпълнение на ПАМ може да
последва значителна или трудно поправима вреда, изразяваща се в съществено
отклонение от данъчното облагане на този субект.
Заповедта съдържа
разпореждане запечатването да се извърши в срок до 3 (три) дни от датата на
връчване на заповедта за ПАМ. Заповедта е връчена на управителя на ООД на 06.01.2019г,
изпълнението е насрочено за 10.01.2020г. в 11:00ч.
При тази фактология
съдът приема следното от правна страна:
С допускането на
предварително изпълнение се придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила
индивидуален административен акт. Доколкото представлява изключение от общия
принцип за суспензивно действие на жалбата и съдържа в себе си потенциалната
възможност да причини вреди на адресата, то се допуска при стриктно спазване на
законовите предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл.60 ал.1 от АПК
- ако се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите; да се
защитят особено важни държавни или обществени интереси; при опасност, че може
да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта; ако от
закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима
вреда; по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.
Наличието на тези предпоставки обаче не се презумира, напротив - във всички
случаи административният орган следва да посочи обстоятелствата, мотивирали го
да разпореди предварително изпълнение на акта.
В конкретния случай
това задължение не е изпълнено.
От наличните по
преписката доказателства е видно, че дружеството е извършило нарушение на
правните регламенти, регулиращи отчитането на приходите на задължените лица по
см.чл.118 ал.1 от ЗДДС, като не е регистрирало извършени продажби на 07.08.2019г,
на 28.08.2019г. и на 14.09.2019г. от въведените в експлоатация в обекта 2 бр. ФУ
– с осъществяването му законодателят е обвързал безусловното прилагане на ПАМ -
запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за определен срок.
В случая обаче административният орган не е доказал наличие не просто на важен
държавен интерес, какъвто несъмнено е този от правилното отчитане на приходите
и последващото заплащане на данъци, а на особено важен такъв по см.чл.60 ал.1
от АПК, който е абсолютна положителна предпоставка за допускане на
предварителното изпълнение на ПАМ. Възпроизвеждането на приложимите
материално-правни текстове на ЗДДС и АПК за прилагането на ПАМ по принцип,
категорично не удовлетворява изискването за мотивиране на допуснатото
предварително изпълнение на заповедта. Същевременно следва да бъде посочено, че
изложените в тази насока конкретни факти относно съставомерните елементи от
фактическия състав на нарушението – неотчитането на всички продажби чрез
издаване на касов бон от ФУ, разнообразието от предлаганите стоки и ценовия им
диапазон, както и наличието на предходно нарушение от същия вид (недоказано в
настоящото производство), биха имали отношение към степента на обществена
опасност на дееца и неговото деяние, респективно – могат и следва да бъдат
съобразявани при индивидуализация на имуществената санкция, което следва да
бъде наложена с НП, както и при определяне продължителността на ПАМ (въпрос по
същество на спора за законосъобразност на заповедта за прилагането й), но сами
по себе си не доказват и не обосновават наличие на особено важен държавен или
обществен интерес, чиято защита да е наложителна и за тази цел да е необходимо
предварителното изпълнение на ПАМ. Твърденията за наличие на неплатени
задължения към фиска също са недоказани, което прави невъзможна преценката за
вида, падежа и изискуемостта на тези задължения – поради това те не следва да
бъдат отчитани и коментирани ввъ връзка с основателността на настоящото искане.
Впрочем законодателят несъмнено възприема защитата на фиска като важен държавен
интерес – но той сам по себе си не е преценен от него като особено важен по
см.чл.60 ал.1 от АПК – в противен случай законодателят би предвидил
предварителното изпълнение на ЗПАМ по ЗДДС по силата на закона, което не е
сторено. От това пък следва извод, че единствено позоваването на интересите на
фиска не е достатъчно да обоснове допускането на предварително изпълнение на
ПАМ по ЗДДС, каквато е практиката на данъчната администрация по тези казуси.
Защитата правата на потребителите и тези на останалите търговци като
равнопоставени правни субекти е извън приложното поле на ЗДДС и е уредена и
защитена с нарочни нормативни актове, поради което тяхната защита чрез
допуснатото от администрацията предварително изпълнение на ЗПАМ също не може да
се третира като защита на особено важен държавен или обществен интерес.
Поради изложеното
съдът приема, че в конкретния случай не се доказва и не съществува приетата от
административния орган спешна необходимост от охрана на особено важни държавни
интереси чрез допускане на предварителното изпълнение на ЗПАМ.
Второто от
възприетите от административния орган основания – възможността да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на заповедта за ПАМ, е изцяло декларативно
и е мотивирано единствено с това, че дружеството по принцип демонстрира
поведение в нарушение на закона – извод, достигнат поради установеното неотчитане
на всички реализирани продажби. Предположенията за евентуални бъдещи увреждащи
действия, които дружеството-жалбоподател би могло да извърши, не могат да бъдат
възприети като основания за предварителното изпълнение на заповедта,
равнозначни по тежест на предвидените в чл.60 ал.1 от АПК.
По отношение на
третата предпоставка - от закъснялото изпълнение на заповедта за ПАМ могат да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета, изобщо не е
мотивирано, поради което съдът е обективно възпрепятстван да прецени
обосноваността и законосъобразността на този извод на административния орган, и
изобщо – наличието му.
В обобщение на
изложеното съдът намира, че в случая административният орган не е посочил
конкретни обстоятелства, подкрепени с надлежни факти и доказателства,
обосноваващи възприетите като налични от него основания по чл.60 ал.1 от АПК за
постановеното предварително изпълнение на невлезлия в сила акт. Непосочването
на конкретни обстоятелства, обосноваващи допускане на предварителното
изпълнение, по същество представлява от една страна липса на мотиви, което
непосредствено засяга правото на защита на адресата на акта, и препятства
проверката относно наличието на задължителните предпоставки по чл.60 ал.1 от АПК
от страна на съда, а от друга има стойност на липса на материалноправни
предпоставки за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ, поради което
съставлява основание за отмяна на разпореждането в хипотезата на чл.146 ал.3 от АПК. В този смисъл искането за отмяна на оспореното разпореждане се явява
основателно и следва да бъде уважено.
В заключение
следва да бъде посочено, че заповедта е издадена от компетентен орган съгл.
Заповед №ЗДУ-ОПР-16/17.05.2018г на Изп. директор на НАП. За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че възражението за лишаването на
жалбоподателите от възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС с допуснатото
предварително изпълнение на заповедта преди издаване на НП, т.е. преди АНО да е
установил съставомерност на деянието, е неоснователно. Двете производства –
това по ЗАНН за установяване и санкциониране на административните нарушения, и
това по ЗДДС и АПК за прилагане на ПАМ и предварителното й изпълнение, не са
преюдициални едно спрямо друго, а са независими, и приключването на никое от
тях не е прието от законодателя като абсолютна процесуална предпоставка за
издаване на акт по същество по другото. Нещо повече – възможността по чл.187
ал.4 от ЗДДС е приложима при изпълнение на влязла в сила заповед за прилагане
на ПАМ, каквато настоящата не е – именно за това е разпоредено и
предварителното й изпълнение, в хода на което за жалбоподателите липсва
законово основание да се позовават на възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС.
Искания за разноски
не са направени.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждането
за предварително изпълнение на Заповед №519-ФК/23.12.2019г на началника на
отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за
прилагане на принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект: „Госип бар Формула“, находящ
се в гр.Варна, бул.“Вл. Варненчик“ №53-55, стопанисван от „Луук тайм“ ЕООД, ЕИК *********, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет)
дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщението.
Преписи да се връчат
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: