Р Е Ш Е Н И Е
№............................
гр. К.,21.08.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
К.ски
районен съд, ІІІ-ти наказателен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли
, две хиляди и двадесета година, в
състав :
Председател:
Мая Миленкова
При
Секретаря: Цветанка Александрова
Като разгледа
докладваното от съдия Миленкова АНД № 561, по описа за 2020 година на КРС
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № **-1139-000224, издадено на 02.03.2020г. от **** с-р "П. п." към ОД на
МВР - град К., упълномощен със заповед № МЗ 8121з-515/14.05.2018 г. на ******, с което на К.К.Х. , с ЕГН – ********** *** са
наложени административни наказания, както следва : на осн. чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП
- „глоба“ в размер на 10,00 лева и на
осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „ глоба“ в размер на 200 лева и е
лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
Процесуалният представител на жалбоподателя оспорва изцяло атакуваното НП като незаконосъобразно, поради недоказаност на
нарушенията. Твърди липса на вина .
Въззиваемата страна – Началник група, с-р "П. п." при ОД МВР К.,
не изпраща представител и не изразява
становище по жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата се явява частично ОСНОВАТЕЛНА. За да
достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено против К.Х. за това, че на
18.02.2020 г. в 05:15 ч. е управлявал лек автомобил м. „Ф.“, модел „К.“, с
рег.№ *****, собственост на В.К.Х., по път II-62, км.1+700, с посока на движение от бензиностанция „С. п.“ към гр. К. ,
като управлявания от него автомобил е бил с прекратена регистрация по чл. 143,
ал.10 от ЗДвП, считано от 12.02.2019 г.
поради не е била сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Проверката е извършена от служителите на
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР К. – свидетелите С. и Г., които са спрели автомобила за
проверка. Описаното нарушение - управление на МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред е установено при справка, извършена на място чрез ОДЧ на ОДМВР К..
В хода на документалната проверка е установено, че водачът Х. не носи
свидетелство за регистрация на управляваното от него МПС.
На мястото на проверката на водача е съставен АУАН, №171893, в който не са отразени възражения.
С този АУАН е поставено началото на
административнонаказателното производство срещу
жалбоподателя, като е ангажирана отговорността му за нарушения по чл. 140, ал.1,
пр.1 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Въз основа на съставения и връчен на
нарушителя АУАН, на 02.03.2020 г. началникът на сектор П. п. при ОДМВР К.издал
атакуваното НП .
В хода на съдебното
следствие са разпитани свидетелите на административнонаказавщия орган – С. и Г.
, както и собственикът на описания в АУАН автомобил, с който е извършено
нарушението . Съдът кредитира изцяло
показанията на всички свидетели. Служителите на пътна полиция обективно
пресъздават установеното при проверката
и твърдяното от тях не е оспорено от жалбоподателя. Действително към
момента на проверката управляваният от Х.
автомобил е бил с прекратена регистрация.
Показанията на св. В.Х. съдът също кредитира. Той е собственик на автомобила. Не го управлява тъй като живее в
гр. С., а там управлява друг автомобил. Не е бил уведомен , че регистрацията
на МПС е била прекратена.
Горната фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена от
събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства.
На база така установените фактически обстоятелства, след преценка на
събраните доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът намира
следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и издаване на обжалваното постановление са спазени
формалните изисквания на ЗАНН и не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяната им. Актът е съставен от оправомощено
длъжностно лице /приложено по преписката копие от Заповед на **** на вътрешните
работи / и съдържа изискуемите от закона реквизити по чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН, включително подробно и точно описание на нарушенията и
обстоятелствата, при които са били извършени.
Жалбоподателят не спори относно твърдяното в АУАН и НП второ нарушение , такова по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, тъй
като действително въпросният ден не е
носел свидетелството за регистрация на автомобила. Не се сочат и доказателства оборващи твърдението за извършено нарушение по този
текст.
Установи се по безспорен начин, че
към датата на извършване на проверката, за управлявания от жалбоподателя
автомобил не е имало валидна застраховка „ГО“.
Липсата на регистрация е свързана със служебното прекратяване на същата
на 12.02.2019 г.
Установените по безспорен начин, по делото факти, правилно и
законосъобразно са субсимирани по текстовете на чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП и на
чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
По отношение на второто нарушение ,
съдът намира същото за доказано от
обективна и субективна страна. Действително водачът е управлявал МПС, като не е
носел свидетелството за регистрацията му.
В този смисъл за това нарушение
правилно и законосъобразно е бил санкциониран
на осн. чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
В частта по т.1 от НП, обаче съдът
намира наложената санкция за незаконосъобразна по следните съображения:
Обстоятоятелствената част на АУАН и НП сочат, че изпълнителното деяние по обвинението е свързано с управление на
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, поради служебно прекратяване
на неговата регистрация.
По делото липсват доказателства, които анализирани в
тяхната съвкупност, по несъмнен начин да водят до извода, че жалбоподателят е
управлявал превозното средство със знанието, че същото не е регистрирано по надлежния ред, поради което не се установява
субективната страна на нарушението. Вината, като елемент на административното
решение, не може да се предполага, а тежестта по установяването й законодателят е възложил на наказващия орган. Както вече бе посочено, в конкретния казус не се установи, че до
собственика е било изпратено уведомление по реда на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането. Изпълнението на това задължение от страна на
Информационния център и надлежното уведомяване на собственика е от особено
значение – текстът на следваща алинея изрично сочи последиците от
непредставянето на изисканите доказателства в рамките на дадения срок, а именно
прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на
МВР. Процедурата по служебното прекратяване намира своята нормативна уредба в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Анализът на подзаконовата
уредба, в частност на чл.
18б, ал. 1, т. 8, и на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП води до извод, че последващите действия по служебното
прекратяване на регистрацията на превозното средство от страна на органите на
МВР също следва да бъдат сведени до знанието на собственика му. В този смисъл е
изричното правило на чл. 18б, ал. 2 от цитираната наредба. АНО не е установил
изпълнението и на това изискване, доколкото не се твърди, а и не се представят
надлежни доказателства за уведомяването на собственика на управляваното от
санкционираното лице превозно средство. В контекста на изложеното, не би могло
да се приеме и становището, че водачът, който не е собственик на визираното
превозно средство, е могъл да формира съответното субективно отношение към
поведението си. При това положение се налага единствено възможния правен извод,
че в конкретния случай не е доказана субективната страна на нарушението,
описано в НП, изразяващо се в управление на чуждо превозно средство с
прекратена регистрация.
Воден
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН К.ският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №****-***-000224, издадено на 02.03.2020г. от Н. с-р "П. п." към ОД на МВР
- град К., в частта по т.1, с което
на К.К.Х. , с ЕГН – ********** ***
е наложено административно
наказание, на осн. чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева
и е лишен от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №*****-000224,
издадено на 02.03.2020г. от **** с-р "П. п." към ОД на МВР - град К.,
в частта по т.2, с което на К.К.Х. ,
с ЕГН – ********** *** е наложено административно наказание, на осн.
чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му до страните пред Административен Съд -К. по реда
на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: