№ 1587
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Данаилова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.ева
като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело №
20231100900691 по описа за 2023 година
Предявен e осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
вр.чл.99 ЗЗД за заплащане на сумата от 62000 лв., представляваща част от
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ж.П.К. във връзка със
смъртта на баща й П.К.К., причинена на 14.04.2018 г. в резултат от виновно,
противоправно поведение при управление на МПС от В.И.Й., чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което вземане
ищецът е придобил с договори за цесия, сключени на 10.05.2018 г. и
17.07.2018г., като цесията е съобщена на ответника на 24.07.2018 г..
Претендират се и обезщетение за забавено плащане от датата на исковата
молба, както и разноските по делото.
Ищецът твърди, че ответникът носи отговорност за вредите, настъпили
2 в резултат на смъртта на П.К.К. при ПТП на 14.04.2018 г., предизвикано от
виновното, противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от ответника към датата на ПТП. Твърди да е
възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди в полза на Ж.К.,
в качеството й на дъщеря на починалия П.К., като части от това вземане в
размер на 50000 лв. и 12000 лв. или общо вземане в размер на 62000 лв. били
прехвърлени на ищеца с договори за цесия от 10.05.2018 г. и 17.07.2018 г.,
сключени в писмена форма с нотариална заверка на подписите, като
ответникът е уведомен за сключената цесия с уведомление с вх.№ ОК –
490837/24.07.2018 г. Въпреки това и след полученото уведомление
ответникът платил цялото дължимо обезщетение на трето лице.
Ответникът оспорва исковете, като не оспорва твърденията относно
1
настъпилата смърт на П.К. в резултат на действия на лице, чиято гражданска
отговорност е застраховал, както и че в полза на дъщерята на починалия Ж.К.
е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди до размера от
160000 лв., което вземане обаче твърди да е погасил чрез плащане в полза на
Източна консултантска компания АД, на което дружество твърди да е било
прехвърлено в цялост вземането от Ж.К. с договор за цесия от 08.05.2018 г.,
за което бил уведомен на 18.07.2018 г., като не оспорва получаването на
уведомлението от ищеца, но счита, че не е придобил вземането, тъй като към
дата та на сключване на договорите с ищеца цедентът вече се е бил
разпоредил с него в полза на друго лице. Счита, че не дължи и лихва за забава
поради неоснователност на главната претенция.
Ищецът оспорва ответникът да е платил надлежно, тъй като плащането
е извършено, след като е получил собственото му уведомление, като оспорва
изобщо да е сключван договор за цесия от 08.05.2018 г., както и ответникът
да е получавал уведомление от Ж.К., като счита, че датата на уведомлението е
недостоверна, както и оспорва изобщо да съществува или да е сключен на
твърдяната от ответника дата /08.05.2018г./ договор за цесия между Ж.К. и
Източна консултантска компания АД.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В тежест на ищеца е да докаже твърденията си за настъпило събитие –
ПТП, в причинна връзка с което са настъпили неимуществени вреди за Ж.К.
от смъртта на баща й, ответникът да е застраховател на гражданската
отговорност на делинквента, твърденията си относно сключени договори за
цесия с Ж.К. за прехвърляне на части от вземането за обезщетение срещу
ответника в общ размер на 62000 лв., както и че ответникът е уведомен за
извършените цесии, като тези факти не се оспорват от ответника, поради
което не се нуждаят от доказване.
В тежест на ответника е да докаже твърденията си, че преди 10.05.2018
г. Ж.К. е прехвърлила всички свои вземания за обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на баща й на третото лице, комуто
ответникът твърди да е платил, да докаже по безсъмнен начин достоверността
на датата на договора за цесия, сключен от това трето лице по реда на чл.185
ГПК, като докаже същият договор да е възпроизведен в официален документ
или други настъпили факти, които по несъмнен начин установяват датата на
сключването му, както и твърденията си за получено уведомление от Ж.К.
относно извършена цесия в полза на третото лице Източна консултантска
компания АД.
Безспорни между страните са фактите, обусловили възникване на
вземане за заплащане на застрахователно обезщетение в полза на Ж.П.К. до
размера от 160000 лв. във връзка с настъпила смърт на нейния баща при
ПТП, причинено от виновно, противоправно поведение на водач на МПС,
чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответника.
2
Спорно по делото е дали това вземане е прехвърлено на ищеца, както и
дали ответникът се е освободил задължението си чрез заплащането на
застрахователно обезщетение в размер на 160000 лв. в полза на Източна
консултантска компания АД на 20.09.2018 г.
Неоснователни са доводите на ответника относно значението за спора
на постановеното решение по предходен процес по гр.д.№284/2021 г. на РС
Ямбол за заплащане на застрахователно обезщетение, образуван по искова
молба на Ж.П.К. срещу ответника, в който процес исковете са отхвърлени.
Посоченият процес е проведен без участието на ищеца в настоящото
производство Н.Л. ЕООД, поради което и постановеното решение му е
непротивопоставимо, съответно не е обвързан нито от мотивите, нито от
силата на пресъдено нещо, респективно същото важи и по отношение на
ответника в отношенията му с ищеца, като цитираните от ответника правни
норми на процесуалния закон се тълкуват от него буквално, а не според
връзката им с останалите норми, ограничаващи действието и последиците на
съдените решения в обективни и субективни предели, произтичащи от
въведения предмет и участвалите страни.
Ищецът е представил два договора за цесия, сключени съответно на
10.05.2018 г. и 17.07.2018 г. с Ж.П.К., с които договори са му прехвърлени
възмездно части от вземането на Костадинова за застрахователно
обезщетение срещу ответника в общ размер на 62000 лв., като договорите не
са оспорени като документи, съответно са с нотариални заверки на подписите,
извършени на датите на сключването им, които нотариални заверки имат
характера на официален свидетелстващ документ относно извършените
нотариални удостоверявания и обвързват съда да приеме, че договорите за
цесия със съдържанието на представените по делото заверени преписи са
сключени между посочените в тях лица и най-късно на посочената дата, на
която са извършени нотариалните удостоверявания.
Ответникът е уведомен за извършените в полза на ищеца Н.Л. ЕООД
цесии с уведомление, изходящо от Ж.П.К., което също е с нотариална заверка
на подписа и е получено от ответника на 24.07.2018 г., от който момент
цесията, на която се позовава ищецът е породила действие и спрямо
ответника.
Ответникът, който носи тежестта, не е доказал твърденията си, че Ж.К.
се е разпоредила с вземанията за застрахователно обезщетение в пълния им
размер преди датата, на която е сключила двата договора за прехвърляне на
части от същите вземания с ищеца – въпреки дадените му указания
ответникът не е представил договор за цесия, нито други доказателства за
разпореждане с вземанията преди 10.05.2018 г., когато е сключен първият
договор за цесия с ищеца, поради което и съдът приема за недоказани
твърденията му, че сключеният от ищеца договор за цесия не прехвърля
вземанията на Ж.К. за застрахователно обезщетение.
Не следва друг извод от обстоятелството, че ответникът твърди да е
3
получил на 18.07.2018 г. с вх.№ НЩ4936-18.07.2018 г. уведомление,
изходящо от Ж.П.К., за сключен с Източна консултантска компания АД
договор за цесия. Уведомлението само по себе си не доказва нито сключване
на договор за цесия, нито неговото съдържание, а още по-малко датата на
сключването му, тъй като представлява едностранно изявление на посочения
в него автор -Ж.К., от което лице по делото са представени доказателства и за
други изявления с по-ранна дата/договорите за цесия от 10.05.2018 г. и
17.07.2018 г., декларация от 10.05.2018 г. за липса на извършени
прехвърления с вземанията за застрахователно обезщетение, които са с
нотариална заверка на подписите, както и писмено предявяване на
претенцията на 20.06.2018 г. от Ж.К. пред ответника с вх.№Ок-
400926/20.06.2018г./, както и с по-късна дата – уведомлението за цесията в
полза на ищеца, получено от ответника на 24.07.2018 г.
Следователно в приложение на правилата за разпределение на
доказателствената тежест съдът приема, че ищецът е придобил част от
вземанията на Ж.К. за застрахователно обезщетение срещу ответника до
размера на сумата от 62000 лв., което налага съдът да обсъди доводите на
последния за освобождаване от задължението му чрез плащане.
Ответникът не е платил на ищеца, за който се установява да е придобил
част от вземанията, нито твърди извършеното от него плащане да е на
овластено от ищеца лице или да е отишло в полза на ищеца, който оспорва
тези обстоятелства, поради което и би могъл да се освободи само ако
установи да са налице предпоставките на чл.75, ал.2 ЗЗД, а именно, че
добросъвестно е платил на лице, което се явява легитимирано да получи
плащане въз основа на недвусмислени обстоятелства.
Представените по делото доказателства обаче не установяват, че
ответникът е действал добросъвестно, нито че лицето – Източна
консултантска компания АД, на което е платил на 20.09.2018 г.
застрахователно обезщетение в размер на 160000 лв. според обстоятелствата
несъмнено е било овластено да получи плащането.
Към 20.09.2018 г., когато е извършил плащането, на което се позовава,
ответникът вече е бил получил едновременно две уведомления, изходящи от
Ж.К., които противоречиво сочат различни правоимащи да получат
застрахователното обезщетение лица – първото уведомление, получено от
ответника на 18.07.2018 г., сочи като овластено да получи цялото
застрахователно обезщетение Източна консултантска компания АД, а с
уведомлението, получено от ответника на 24.07.2018 г. като титуляр на част
от вземането е посочен ищеца по делото Н.Л. ЕООД. Същевременно, въпреки
получените от ответника два броя уведомления за извършено пълно и
частично прехвърляне на едни и същи вземания в полза на различни субекти,
от представената с исковата молба кореспонденция, изходяща от ответника, а
именно писмо от ответника, адресирано до Ж.К. и адвокат С.Ч. с изх.№ НЩ-
5738/15.08.2018 г., се установява и че Ж.К. лично е поддържала претенцията
4
си за обезщетение, като в писмото е посочено да представлява отговор на
изявление на Ж.К. с вх.№ ОК-514388/01.08.2018 г. за представяне на
документи, съответно с изявлението на ответника в писмото от 15.08.2018 г. /
дата следваща получаването на двете уведомления/ се изискват още
документи и се прави отказ от изплащане на застрахователно обезщетение
поради липсата им, който отказ е адресиран до Ж.К. и нейния адвокат,
предявил първоначално претенцията й на 20.06.2018 г.
Следва да се посочи, че съдебната практика приема, че по отношение на
договорите за цесия са приложими правилата за действителност, изпълнение
и разваляне на договорите, като на уведомлението за извършена цесия не е
придадено значение, изключващо настъпилите след сключване на договора
факти да станат противопоставими на длъжника след последващо ново
уведомление за настъпването им / така решение № 242/21.03.2019 г. по т.д. №
3097/2017 г. на ВКС, ТК, Първо търговско отделение/, поради което и
получаването на различни уведомления от първоначалния кредитор преди
длъжникът да е извършил плащания логично поставя въпроса относно
настъпили изменения в обстоятелствата относно прехвърлянето.
Следователно представените доказателства установяват, че на
ответника към 20.09.2018 г. е било известно, че претенции към получаване на
застрахователно обезщетение имат повече от едно лице, а именно самата
Ж.К., която едновременно с поддържането на претенцията си е подписала и
две уведомления с различно съдържание, както и двете посочени в
уведомленията дружества – Източна консултантска компания АД и ищецът по
делото Н.Л. ЕООД, поради което нито ответникът може да се приеме за
добросъвестен, нито обстоятелствата относно титулярството на вземанията за
обезщетение са били недвусмислени и извършеното плащане в полза на лице,
за което няма доказателства да е придобило валидно цялото вземане за
заплащане на застрахователно обезщетение, не освобождава ответника от
задълженията му към ищеца, за който се установява да е придобил част от
застрахователното обезщетение с два договора за цесия от 10.05.2018 г. и
17.07.2018 г., за които договори са представени доказателства и да е изпълнил
задълженията си заплащане на уговорената цена за прехвърлянето.
По изложените съображения предявения иск следва да се уважи изцяло,
като на ищеца се присъдят и направените разноски в размер на 7480 лв. за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, като възражението на
ответника за прекомерност на последното е неоснователен, тъй като
заплатеното възнаграждение от 5000 лв. не надвишава минималното.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД Б.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.******* да заплати на Н.Л. ЕООД, ЕИК *******,
5
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. ******* на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, вр.чл.99 ЗЗД сумата от 62000 лв., представляваща част от
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ж.П.К. във връзка със
смъртта на баща й П.К.К., причинена на 14.04.2018 г. в резултат от виновно,
противоправно поведение при управление на МПС от В.И.Й., чиято
гражданска отговорност е била застрахована от ответника по договор за
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, което вземане
ищецът е придобил с договори за цесия, сключени на 10.05.2018 г. и
17.07.2018г., като цесията е съобщена на ответника на 24.07.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 10.04.2023 г. до окончателното й
заплащане, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер
на 7480 лв. за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6