№ 11014
гр. София, 07.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110167496 по описа за 2022 година
С решение Рег.№ 2372 / 13.02.2025 г. съдът е уважил предявените искове на ищец, като в
мотивната част на същото е констатирал, че при този изход от спора и съгласно чл. 78, ал. 1
от ГПК в тежест на ответника, следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца
по водене на делото. Предвид, че на основание чл. 38, ал. 1, т. ЗА адвокатската помощ е
оказана безплатно на ищеца, съгласно представен по делото договор за правна защита и
съдействие, възнаграждението следва да се присъди в полза на ЕАД „Д. М.“ в размер на 250
лева (с включен ДДС, доколкото на по делото е представено удостоверение за регистрация
по ДДС), определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата, както и съобразно решения по
дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС.
Постъпила молба за изменение на решението, като се присъдят разноските в полза на адв.
М. с още 230 лв. или общо 480 лв. с ДДС.
Становище на насрещната страна е за неоснователност на молбата.
Молбата е допустима, но неоснователна.
Предмет на исковата молба са две претенции - по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, пр. 1, във вр. с чл.
19, ал. 4 ЗПК, вр. с 21, ал. 1 ЗПК, относно нищожността на клаузата в договор за паричен
заем № **********/25.09.2021 г., предвиждаща заплащане на такса за експресно
разглеждане на документите. ; претенция с правно оснвоание чл. 55 от ЗЗД за връщане на
недължимо платена сума в размер на 147,89 лева.
С определението за насрочване (проекто-доклад) е допусната ССчЕ.
Проведени са едно съдебно заседание.
Постановено е решение, с което претенциите са уважени изцяло.
В полза на процесуалния представител е присъдена сумата от 250 лева с ДДС.
Предметът на двете претенции е различен. Първата цели да установи, че клаузата е
нищожна, тъй като противоречи на императивни норми на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.
1
Втората е да се върне това, което е надплатено по нея (обикновено това означава
всичко различно над получената сума - арг. от чл. 23 от ЗПК).
Подобно съединяване на искове (установителна пълна претенция и осъдителна) при
положение, че доводът за нищожност на клаузата по сделката може да бъде и част от
мотИ.цията на осъдителната претенция, е допустимо, макар че по-скоро излишно (целта
обикновено е оскъпяване на производството, а от там и на разноските).
В тази ситуация следва да се съобразят няколко обстоятелства:
тези искове са масови - както исковата молба, така и отговорът, са по-скоро бланкетни,
въпреки обемите им;
вторият иск първоначално е бил е частичен и за това обяснението е неяснота какво
точно е платено; и
недопустимата от юридическа гледна точка практика на дружества, като ответното, да
предоставят малки средства при подобни условия.
Съобразно чл. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като нормативният акт е съобразен по-скоро като насока, с
оглед практиката на ЕС, за положения труд от страна на адв. М. би следвало да е 250 лева
(арг. и от т. 3 от ТР от 6.11.2013г., т.д. № 6/2012г. и О. на СГС от 10.01.2024г. ч.гр.дело №
14143/2023г.). Точно толкова е определената сума и от съда. На процесуалния представител
на ищеца се дължи възнаграждение, но съответно на положени минимални юридически и
практически усилия, тъй като: съдът следва да вземе предвид и подробно мотивите в
постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, с което е дадено тълкуване
в смисъл: 1) че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, то националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната,
осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение. включително когато
тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско
възнаграждение; 2) чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да
се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът
и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение
установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията
споразумения и практики и 3) чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
2
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба,
включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги.
Предвид всичко изложено може да се направи несъмнен извод, че в конкретния
случая уредбата на НМАВ не преследва легитимни цели, като прилагането й от съда ще
доведе до пряко нарушение на чл. 101 ДФЕС и ще доведе до необсновано висока тежест,
която е несъразмерна с фактическата и правна сложност на делото и неговия защитаван
материален интерес, а по аргумент от Решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/22 на СЕС
съдът не следва да я прилага. В този смисъл съдът намира, че определено с решението по
настоящото дело адвокатско възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност
на делото, проявената процесуална активност на адвоката както и на защитавания
материален интерес. В този смисъл съдът намира, че не са налице основания за определяне
на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер по-висок от
определения с постановеното решение
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК, в частта , в която се иска изменение
на решението в частта на разноските за осъждане на ответника да заплати на адвокат Д. М.
М. възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие на основание чл.
38 ЗАдвП за сумата в размер над 250 лв. с вкл. ДДС до сумата от 480 лв. с ДДС -
възнаграждение предоставена безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38
ЗАдвП.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от
получаване на препис.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3