ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5878
Бургас, 27.06.2025 г.
Административният съд - Бургас - XX-ти състав, в закрито заседание на двадесет и седми юни две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | ВАЛЕРИ СЪБЕВ |
Като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ СЪБЕВ административно дело № 20247040701883 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
В качеството си на дежурен съдия, намирам следното:
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК.
По делото е постановено Решение № 3980/29.04.2025г. по адм.дело № 1883 по описа на Административен съд Бургас за 2024г. С решението Министерството на околната среда и водите е осъдено да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД на основание чл. 143, ал. 1 от АПК разноски, част от които: сумата от 29 687,56 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК по делото е постъпила молба с вх. № 6506 от 03.06.2025г., подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД за изменение на решението в частта за разноските. С нея се иска в полза на жалбоподателя да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 118 750,25 лв. с ДДС. Изложени са съображения, че такъв е размерът на минималното възнаграждение в случая, а направеното възражение за прекомерност е бланкетно. Развиват се доводи в тази насока. Сочи се, че делото е с фактическа и правна сложност. С тези доводи се отправя претенция за уважаване на искането.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК вр. чл. 144 АПК по делото е подаден отговор с вх. № 7522 от 26.06.2025г. по описа на Административен съд Бургас, в който се развиват съображения за неоснователност на искането. Сочи се, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е било подкрепено със съответните доводи. До съда се отправя искане да отхвърли искането за изменение на решението в частта за разноските.
Съдът намира следното по подадената молба:
В мотивите на Решение № 3980/29.04.2025г. по адм.дело № 1883 по описа на Административен съд Бургас за 2024г. са изложени съображения в насока, че съобразно възприетото в съдебната практика (Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024г. по дело С-438/22, ECLI:EU:C:2024:71) и действителната фактическа и правна сложност на делото, както и свършената от адвоката работа, справедливо е адвокатско възнаграждение в размер на 29 687,56 лв.
По конкретните съображения, наведени в искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:
Вярно е, че минималното възнаграждение по смисъла на Наредбата е в по-висок от присъдения размер, но както е посочено от съдебния състав, постановил съдебното решение, този размер не е обвързващ поради приложението на Решение на Съда на Европейския съюз (втори състав) от 25.01.2024г. по дело С-438/22, ECLI:EU:C:2024:71 на Съда на Европейския съюз. Съдът следва да извърши самостоятелна преценка и да вземе предвид видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. В случая делото не се характеризира със съществена фактическа сложност. От своя страна правната му сложност не може да бъде определена като ниска, но с оглед формираната трайна практика на ВАС, вкл. по сходни казуси, със същия възложител (каквато съдебна практика на ВАС е цитирана и в жалбата до съда), може да се приеме, че дори и от правна страна спорът е сравнително трайно изяснен в съдебната практика (в подобна насока е възприетото относно разноските в Решение № 1388 от 14.02.2025г. по адм.дело № 8320/2024г. по описа на VII отделение на ВАС). От адвоката е свършена съответната работа, която отговаря като вид и количество на нуждите на настоящия правен спор – с подаването на подробна жалба, обсъждаща доводите в оспореното решение и с депозиране на писмени становища преди съдебните заседания по делото – с лично явяване в едно от заседанията. С оглед тези критерии и като се вземе предвид интереса по делото (на който според решението на СЕС също следва да се отдаде съответното значение), настоящият съдебен състав достигна до извод, че при приложението на чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК определеното със съдебното решение възнаграждение от 29 687,56 лв. е справедливо и отговаря напълно на фактическата и правна сложност на делото и на свършената от адвоката работа.
От своя страна възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, направено от процесуалния представител на ответника в молба вх. № 13598 от 16.12.2024г. на л. 309 от делото, не е бланкетно. Същото е подробно и съдържа доводи по всички относими обстоятелства, които подлежат на преценка по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което твърденията в искането за бланкетно възражение също са неоснователни.
Налага се извод, че искането за изменение на Решение № 3980/29.04.2025г. по адм.дело № 1883 по описа на Административен съд Бургас за 2024г. в частта за разноските следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането, обективирано в молба с вх. № 6506 от 03.06.2025г. по описа на Административен съд Бургас, отправено от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, ул. Ген. Владимир Вазов № 3, за изменение на Решение № 3980/29.04.2025г. по адм.дело № 1883 по описа на Административен съд Бургас за 2024г. в частта за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя в пълния претендиран размер от 118 750,25 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
| Съдия: | |