Решение по дело №247/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 22.01.2021г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                        Председател: Росица Цветкова

                                                               Членове: СнежинаЧолакова

                                                                                Бистра Бойн

 

при секретаря Р.Хаджидимитрова

и с участие на прокурор Д.Димитров от Окръжна прокуратура – гр. Шумен,

като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД №247 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Кооперация „Шуменска заря“, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.Сан Стефано №14, с ЕИК *********, представлявана от Председателя на УС П.Г.Й., срещу Решение № 384 от 06.10.2020 г., постановено по АНД №1515/2020 г. по описа на Районен съд - град Шумен, с което е изменено Наказателно постановление (НП) №27-0001117/07.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Шумен, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ на Кооперация „Шуменска заря“, представлявана от П.Г.Й., е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като размерът на имуществената санкция е намален на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Със същото решение Кооперация „Шуменска заря“ е осъдена да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, град Шумен сторените деловодни разноски в размер на 100.00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

 В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Навеждат се аргументи, че въззивната инстанция не е отчела допуснатите нарушения при издаване на НП – липса на компетентност на органа, издал правораздавателния акт, нарушаване на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП, както и несъставомерност на санкционираното неизпълнение на административно задължение. Твърди се също, че в хода на административнонаказателното производство е нарушено правото на защита на касационния жалбоподател, доколкото не са обсъдени възраженията му и не са съобразени форсмажорните обстоятелства, при които е осъществена деятелността. Излагат се и доводи за нищожност на самата ПАМ поради допуснати процесуални нарушения и неспазване целта на закона. Въз основа на наведените съображения  се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да прогласи нищожността на НП или да го отмени изцяло като незаконосъобразно.

Ответната страна - Дирекция „Инспекция по труда“ - град Шумен, редовно призована, не изпраща представител. В депозиран писмен отговор, изготвен от процесуалния й представител юрисконсулт Д.В.-И., редовно упълномощена, оспорва основателността на жалбата, считайки, че решението на Районен съд - град Шумен е правилно и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази депозираната касационна жалба, намира същата за процесуално допустима, като надлежно и своевременно подадена, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следните съображения:

         С обжалваното Решение Районен съд - град Шумен е изменил НП №27-0001117/07.08.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Шумен, с което на основание чл. 416, ал.5 от КТ, във вр. чл.415, ал.1 от КТ на Кооперация „Шуменска заря“ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, като размерът на имуществената санкция е намален на 1 500 лева. С атакуваното решение съдът е присъдил и юрисконсултско възнаграждение в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Шумен, в размер на 100.00 лв.

           За да достигне до този правен извод, въззивният съд е приел от фактическа страна, че при извършена проверка от контролните органи на 27.05.2020 г. в седалището на касационния жалбоподател в гр.Шумен било установено нарушение на трудовото законодателство, изразяващо се в неизплащане на трудови възнаграждения и обезщетения на работници. За констатираното нарушение бил съставен Протокол за проверка №2013190/27.05.2020 г., с който били дадени предписания. В т.10 на Протокола е посочено и процесното нарушение за неизплащане на дължимото при прекратяване на трудовото правоотношение обезщетение по чл.220 от КТ на служителя З.Й.Р.-П., съгласно разпоредбата на чл.228, ал.3 от КТ. За това предписание бил даден срок на изпълнение – 30.06.2020 г. При последвала проверка по документи, осъществена на 03.07.2020 г. и обективирана в Протокол №2018375/03.07.2020 г., било установено неизпълнението на предписанието по т.10. На 08.07.2020 г. бил съставен АУАН №27-0001117 за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, който бил връчен на същата дата на Председателя на УС на кооперацията. В АУАН били посочени възражения във връзка с обявеното извънредно положение заради пандемията от Covid-19, по време на което било извършено нарушението, а всички служители сами били пожелали прекратяване на договорите с работодателя предвид настъпилото форсмажорно обстоятелство. Не били депозирани допълнителни възражения в писмен вид по реда на чл.44 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.415, ал.1 от КТ, наложил на касатора „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева.

При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, като в хода на същото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган - Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, осъществяващ правомощия на административнонаказващ орган по чл.47, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗАНН. Заключил е, че по безспорен начин е установено, че работодателят не е изплатил на служителя З.Й.Р.дължимото при прекратяване на трудовото й правоотношение обезщетение по чл.220 от КТ в указания срок, което представлява неизпълнение на влязло в законна сила задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Въз основа на това решаващият съд е приел, че касаторът е осъществил състава на нарушението, посочено в акта и в наказателното постановление. Същото не е отстранено веднага след установяването му, като предписанието не е изпълнено своевременно, от него са произлезли вреди за служителя, с оглед на което правилно е прието от наказващия орган, че не са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл.415в, ал.1 от КТ. Решаващият съд е извел и извод за съставомерност на санкционираното неизпълнение по приложения административнонаказателен състав, но за неправилна индивидуализация на наложената имуществена санкция, с оглед на което е намалил размера на същата в минималния такъв, предвиден в чл.415, ал.1 от КТ, а именно - 1500 лева.

Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение, поради което същите не следва да бъдат изцяло преповтаряни и на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. 

Не се установи да са налице изложените в жалбата нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до нищожност или незаконосъобразност на  НП. В хода на административнонаказателното производство е било обезпечено участието на представител на санкционираното юридическо лице. Посочените в АУАН възражения са обсъдени в издадения въз основа на същия санкционен акт, като при преценка на приложимостта на чл.28 от ЗАНН, заедно с другите относими обстоятелства, са били счетени за неоснователни.

Съдът намира за неоснователни и недоказани твърденията в касационната жалба за несъобразени форсмажорни обстоятелства от страна на административнонаказващия орган. Задължителните предписания по Протокол №2013190/27.05.2020 г. са били връчени на представител на кооперацията на 05.06.2020 г. и е бил даден срок на изпълнението им до 30.06.2020 г. Към тази дата, както и към настоящия момент, страната се намира в обявена извънредна епидемична обстановка, поради разпространението на Covid-19, считано от  14 май 2020 г. до 31 януари 2021 г., като  обявеното с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. извънредно положение е отменено. Дори да се приеме, че нарушението във връзка с липса на плащане на обезщетение по чл.220 от КТ на служителя е осъществено по време на извънредно положение, с §4 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, разпоредба на чл.228, ал.3 от КТ не е била изменена и е продължила действието си.

Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, съдът намира, че на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, във вр.с чл.144 от АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. / в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.Шумен следва да бъде присъдена сума в размер на 80.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, като същата следва да се възложи в тежест на  Кооперация „Шуменска заря“, гр.Шумен.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №384 от 06.10.2020 г., постановено по АНД №1515/2020 г. по описа на Районен съд - град Шумен.

ОСЪЖДА Кооперация „Шуменска заря“, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.Сан Стефано № 14, с ЕИК *********, представлявана от Председателя на УС П.Г.Й., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - град Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                              2.

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила 22.01.2021 г.