Решение по дело №565/2020 на Районен съд - Разград

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

             Номер 197                                22.07.2020 г.                                               гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На         осми  юли                                                     две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Секретар     Даринка Димитрова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №565/2020 г.

 

 

          Производството е с правно основание  чл.143 от СК.

            Депозирана е искова молба, с която е предявен иск от    Г.Ц.А., действащ като родител и законен представителна малолетния  Ш. срещу Д.Х.Ш. за  заплащане на ежемесечна издръжка в размер на  200 лв., считано от 11.05.2019 г – една година преди датата на депозиране на исковата молба. ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Сочи, че с ответника са живели на съпружески начала  в периода 2011 – 2017 г., че от тази дата живеят разделени, като детето живее при  майката и тя се грижи за него. Сочи също така, че след раздялата цялата издръжка на детето е поета от майката и нейните родители, че майката работи по трудово правоотношение и получава средно месечно трудово възнаграждение в размер на 474,55 лв. Твърди, че след раздялата ответникът не е заплащал издръжка за детето.

            Ответникът  счита иска за допустим, но неоснователен. Сочи, че е трайно безработен, поради което заплащането на издръжка в размера, поискан от ищцата ще представлява трудност за него, както и това, че не са представени доказателства по делото за нужди на детето, налагащи заплащане на издръжка в този размер.  Признава иска до размера на 160 лв.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:    Ш. е роден на *** г. Негови родители са Г.Ц.А. и Д.Х.Ш..

            Не се спори между родителите, че двамата живеят разделени от 2017 г., както и че след раздялата им детето живее при майката. В този смисъл са и показанията на свидетеля А. Според показанията на същия майката осигурява изцяло издръжката на Ц. със съдействието на своите родители, при които живее. След раздялата ответникът не е заплащал никакви суми за издръжка и е виждал детето два или три пъти.

 Представено е удостоверение, че Ц. е ученик във втори клас в училище „Н. И.“, гр.Р.

Майката Г.Ц.А. работи по трудово правоотношение и получава средно месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 611 лв. Жилището, в което живее е собственост на нейните родители.

Според справката, представена от ТД на НАП Варна ответникът няма регистрирано трудово правоотношение за периода 11.05.2019 г. – 11.05.2020 г. Същият не е декларирал собствени недвижими имоти и има регистриран лак автомобил.

            При така установените фактически обстоятелства предявеният иск с правно основание чл.143 от СК е  основателен и доказан.  Според разпоредбата на чл.143 от СК всеки родител  е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за отглеждане на детето, като родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата /към настоящия момент ¼ от 610 лв. , респ. 152,50 лв./. Тъй като родителите са разделени и детето живее при майката, то единствената възможност бащата да участва в издръжката му е като заплаща определена сума.  Ответникът не реализира доходи, но е в трудоспособна възраст и би могъл да реализира доходи поне в размер на минималната за страната работна заплата. Обстоятелството, че не е регистриран като безработен и активно търсещ работа, води до извод, че има материални възможности, за да живее и без да работи по трудово правоотношение. Същевременно майката реализира доходи в размер близък до минималната работна заплата. И двамата родители нямат задължение за издръжка към други деца. Съпоставяйки тези възможности на родителите с нуждите на детето, обичайни за възрастта му и нормативната уредба, Съдът счита, че за правилното отглеждане и развитие на  Ц. са необходими 350 лв., от които 190 лв. следва да заплаща ответника, а останалата част – да бъде поета от ищцата заедно с непосредствените грижи, които с оглед възрастта на детето изискват значително време и усилия.

            По отношение на иска за заплащане на издръжка за минало време, същият е основателен, тъй като от 2017 г. детето живее само с единия родител - майката и не бяха събрани доказателства ответникът да е участвала в грижите за Ц., както пряко, така и чрез заплащане на издръжка. Ето защо исканата издръжка следва да се присъди от 11.05.2019 г. – година преди подаването на исковата молба в съответствие с разпоредбата на чл.149 от СК.

            В останалата му част – до първоначално предявения размер от 200 лв. искът за издръжка се явява неоснователен и недоказан, тъй като не бяха представени доказателства за конкретен размер на доходите на ответника, даващи му възможност да заплаща издръжка в исканите размери.

            На основание чл.242 ал.1 от ГПК Съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението.

 На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РРС държавна такса. Размерът на същата следва да се определи на основание чл.69, ал.1 т.6 във вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата и е 273,60 лв.

Ищцата не претендира за заплащане на сторените по делото разноски, поради което такива не й се присъждат.

            Воден от гореизложеното, Разградският районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :        

 

          ОСЪЖДА  Д.Х.Ш., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Ш., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител   Г.Ц.А., ЕГН ********** *** ежемесечна парична издръжка в размер на 190  лв. /сто и деветдесет лева/, считано от 11.05.2019 г. до настъпване на предпоставки за изменение или прекратяване на издръжката и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д.Х.Ш., ЕГН ********** ***  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Разград държавна такса  в размер на 273,60 лв.  /двеста седемдесет и три лева  и шестдесет стотинки/ върху уважения размер на иска.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от   22.07.2020 г.

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: