№ 132
гр. Пловдив, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20215300502440 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение №261620/02.06.2021г. по гр.д.№17197/2019г. по описа на
РС-Пловдив,I гр.с-в,в частта с която е уважена исковата претенция с правно основание
чл.215 от КТ и жалбоподателя е бил осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от
3720,60лв.,произтичащи от заповед за командировка в чужбина в размер на 36 дни.Във
въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение в тази
му част и се иска неговата отмяна и отхвърляне изцяло на исковата претенция или
прихващане на присъдената сума със сумите,които се дължат от работника за причинени
вреди на работодателя в размер на 7353,71лв.Недоволен от така постановеното решение в
тази му част е останал ответника в първоинстанционното производство.Претендира за
разноски.
В срока не е постъпил отговор на въззивната жалба,а и въззиваемата страна не
се явява в съдебно заседание,за да предостави становището си по съществото на спора.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с
оглед становището на страните,намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Единствено се обжалва решението в частта,с която от ищеца се претендира
заплащане на командировъчни пари по 53 евро на ден.Не се спори между страните,че е
налице трудово правоотношение между тях и същия със заповед на работодателя е бил
командирован в ЕС да управлява камион,собственост на фирмата за периода 13.02.2019г.-
13.05.2019г.Съгласно наредбата за командировките на работника се дължат по 53 евро на
1
ден за командировката в страни от ЕО.По делото се установява,че ищецът е работил до
20.03.2019г. и се е прибрал в България на 22.03.2019г.,поради което същия е бил в
командировка общо 36 дни,за които му се дължи възнаграждение по 53 евро на
ден.Жалбоподателят релевира възражение,че през почивните дни същия не е
работил,поради което не му се полагат командировъчни,но съдът счита,че за цялото
време,през което същия е престоял на територията на трета страна от ЕС на същия се
дължат средства за командировка,тъй като същия дори и да не е упражнявал труд е имал
разноски,свързани с престой,храна и спане.Ето защо така присъдената сума в размер на
3720,60лв. му е дължима и решението е правилно в тази му част,поради което следва да се
потвърди.
От наведените основания за възражение за прихващане на присъдената сума
със сумите,които се сочат от жалбоподателя като дължими от работника заради неспазване
от него на инструкциите по укрепване на товара и причинените щети,то съдът счита и в
тази част решението за правилно,тъй като не се установява виновно поведение от страна на
работника.Формата на имуществената отговорност е два вида пълна и непълна имуществена
отговорност,като и при двата вида следва да е налице пряк умисъл и да се цели причиняване
на вреди,но не се считат за вреди пропуснатите ползи.Ето защо решението и в тази си част
се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.В останалата
необжалвана част първоинстанционния акт е влязъл в сила,поради което не се нуждае от
коментар.
Пред настоящата инстанция са претендирани разноски само от
жалбоподателя,но с оглед изхода на спора,такива не следва да му се присъждат.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №261620/02.06.2021г. по гр.д.№17197/2019г. по описа
на РС-Пловдив,I гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2