Присъда по дело №696/2011 на Окръжен съд - Русе

    

Р.нска окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия И.М.Б. в това,че на 22.01.2011г.в с.Х.,обл.Р.нска,отнел чужди движими вещи-пари в брой на стойност 700 лева,от владението на И.Г. М. и Ц. С. М.,двамата от с.Х.,като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на И.Г. М. и Ц. С. М. -престъпление по  чл.199 ал.2 т.2,вр.ал.1 т.1,вр.чл.198 ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа обвинението,пледира за осъдителна присъда и определяне на наказание доживотен затвор,по подробно изложени съображения.

Частните обвинители Г.И.Г. и Д.И.Г. поддържат обвинението срещу подсъдимия и искат определяне на наказание доживотен затвор.

Подсъдимият не се признава за виновен, твърди,че не е извършил престъплението и иска да бъде оправдан. Служебният му защитник пледира за оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението и неговото авторство, по подробно изложени съображения.

Съ­дът, след пре­Ц. на съ­б­ра­ни­те до­ка­за­тел­с­т­ва, при­е­ма за ус­та­но­ве­но от фа­к­ти­че­с­ка стра­на сле­д­но­то:

Подсъдимият И.Б. е с основно образование,не е женен, но живее на семейни начала със св.С.С.М. и имат малолетно дете. Няма постоянна работа и доходи,осъждан е веднъж като непълнолетен за извършена кражба,за което е реабилитиран по право,поради което към датата на деянието е не осъждан. Към датата на деянието е на 19 години. Подсъдимият е известен в селото с името Галин.

Съгласно заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза /т.3,л.73-84 от ДП/ и направените в съдебно заседание допълнения от експертите /л.219-220 от делото/, подсъдимият не се води на диспансерен отчет. Към момента на инкриминираното деяние и към момента на изготвяне на експертната оЦ. той е можел и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Можел е и може правилно да възприема и възпроизвежда фактите, от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Може да се защитава сам и да престоява в арестните помещения. Той е хладен като личност, не е способен да се скачва емоционално, при него гневът ескалира бързо, той е с намалена способност да съпреживява вина, но я декларира.   

Пострадалите Ц. С. М. и И.Г. М. са съпрузи, живеели са в с.Х., обл.Р.нска,в центъра на селото,в къща, намираща се на адрес ул.”Св.Г.”№3. Те имат двама сина-частните обвинители Г. и Д. Г., които живеят в гр.Р.. Те поддържали близки отношения с родителите си, като се чували по телефона почти ежедневно,за последно ги посетили за 07.01.2011г.,когато баща им имал имен ден.

Двамата пострадали се занимавали с търговия,като в предната част на къщата си имали обособен търговски обект-магазин с маси за консумация, където продавали различни артикули,в това число и цигари. В селото обекта бил известен като барче. Магазинът-барче работел всеки ден сутрин от около 7,00-7,30 часа, с почивка по обяд. Вечер, през зимата, до към 20,00-20,30 часа,с изключение на сряда, когато бил почивния му ден. С дейността на магазина се занимавала Ц. М., която била известна в селото и като Ц.. Това бил единствения обект в селото, където се продавали цигари. Там се реализирали сериозни месечни обороти, според показанията на счетоводителката на пострадалите-св.Е.С. месечен оборот от около 8 000-10 000 лева.

Магазинът бил свързан с къщата и се затварял отвътре. Дневният оборот и парите си Ц. М. държала в себе си-в джобове на дрехите си, който факт бил известен на синовете й,както и на хората в селото. Тя държала по-дребните суми от дневния оборот в джоба на работната престилка,без ръкави,която носела през деня,върху дрехите си. Тя заделяла пари,които прибирала в найлонов плик и съхранявала в килера на къщата, което било известно на синовете й. Къщата била с монтирана локална алармена система, която М.и включвали вечер, когато си лягали да спят и изключвали сутрин.

В края на 2010г.-м.януари 2011г. подсъдимият И.Б. живеел на съпружески начала със св.С.М. и едногодишното им дете в къщата на майката на М.,***. Подсъдимият поддържал контакти предимно със своя брат-св.Н.М.Б. и с брата на приятелката си-св.Д.Г.М.. Братът на подсъдимия-св. Н.М.Б. живеел в къща, намираща се на съседна улица, заедно с болната си баба П.Д., която къща се намирала не далеко от  къщата, където живеел подсъдимия.

През този период подсъдимият Б. не работел,нямал постоянни доходи и средствата за семейството му идвали от майчинските на св.С.М., от финансовата подкрепа на вуйчото на същата-св. И.И.А., който им носел хранителни продукти, купувал им дърва, както и от инцидентно изпращани суми от роднини работещи в чужбина. Подсъдимият изпитвал нужда от пари, за да  посреща своите нужди и тези на семейството си, като често му се налагало да взема заеми от различни хора от селото, които впоследствие връщал.

В края на 2010г. подсъдимият Б. решил,че може да си набави парични средства и да реши финансовите си проблеми като извърши обир на магазина на М.и. Той споделил това със св.Д.М.,но последният го разубедил.

В началото на м.януари 2011г. подсъдимият Б. взел заем от 100 евро от св. И.Д.И. с уговорката да ги върне до няколко дни. Тъй като нямал средства да върне заема, той не успял да го направи. Това наложило св. И. и синът му Д. многократно да търсят и питат подсъдимия кога ще върне заема. В средата на м.януари синът на св.И.-Д. отишъл в дома на подсъдимия с настояване да изплати дълга от 100 евро,носел бухалка и отправил заплахи по отношение на подсъдимия. На 19.01.2011г. св.И.И. посетил подсъдимия, двамата се разбрали до събота /22.01.2011г./ подсъдимият да върне парите. Няколко дни преди 22.01.2011г. подсъдимият взел и 35 лева на наем от брат си-св.Н.Б.. Подсъдимият похарчил взетите в заем пари,тъй като детето му било болно и нямал възможност да се издължи.

На 22.01.2011г.,подсъдимият отишъл в гр.Р.,като взел два лева от св.С.М. за автобусен билет,за да търси пари,но не намерил. Той посетил заложна къща „Фрешком заложни къщи” ООД, намираща се в района на Кооперативния пазар, където заложил мобилния си телефон, за  което получил 5 лева. Това станало до обяд, тъй като видно от отразеното в заложния билет заложната къща в събота и н. работи до 14 часа. За това бил изготвен заложен билет № 39701 от 22.01.2011г. /приложен в т. 1, л.41 от ДП/. Около 18,00 часа подсъдимият се върнал от гр.Р. с автобуса. В центъра на селото, от заведението, в което работила, дъщерята на св.И. видяла подсъдимия и го извикала, да разговаря с баща й- св.И.И.. Той отново го питал за връщането на заема, заявил, че срокът е изтекъл, а подсъдимият казал,че до няколко часа ще върне парите.

След поредния разговор със св.И. на 22.01.2011г. /събота/ вечерта, притиснат от липсата на пари и от необходимостта да върне взетия заем, подсъдимият решил да осъществи намерението си да ограби сем.М.и,тъй като смятал, че те имат достатъчно пари. Така той считал,че ще може да се разплати и да реши финансовите си проблеми.

Подсъдимият се прибрал в дома си и нацепил дърва. Към 18,30 часа в къщата им дошъл св.И.И.А.-вуйчо на св.С.М.,да види племенницата си и детето. Малко след това подсъдимият казал,че отива за цигари. Той взел дадените му от св.М. 5 лева и отишъл до магазина на М.и за цигари. По пътя срещнал брат си-св.Н.Б. и св.Д.М.. Подсъдимият дължал пари на М.и от предходна покупка, поради което помолил двамата свидетели да му купят цигари, като той останал да ги чака извън магазина. Те влезли в магазина на М.и, купили за себе си цигари и такива за подсъдимия, след което всеки един от тях излязъл от там. В това време в магазина-барче били св.С.Н.,приятеля й Борислав и св.В.Н., които били последните клиенти за вечерта. Към 20 часа всички излезли от магазина и Ц.  М. затворила барчето. Тя приключила дневният оборот за деня 22.01.2011г. в 20,06 часа, който бил 291,95 лева, видно от отразеното в протокола за оглед, приложен в т.2 л.58 от ДП.

След като излезли от барчето свидетелите С.Н. и В.Н. и Борислав си тръгнали заедно в една посока,след което се прибрали по домовете си. Свидетелите Н.Б. и Д.М. тръгнали към къщата на св.Н.Б.Г., където гледали филм, след което към 22,30 часа си тръгнали от там. Св.Д.М. се прибрал в къщата при сестра си-св. С.М. малко преди 23 часа, а св. Н.М.Б. и Д.-син на св.Н.Б.Г. се прибрали в къщата, където живеел св.Н.М.Б. с баба си, където двамата пренощували в една от стаите.

Около 20,00 часа, подсъдимият тръгнал първоначално заедно с брат си и св.Д.М., след което казал,че няма да идва с тях и се разделили, след което подсъдимият се върнал към къщата на пострадалите.

След като Ц. М. затворила магазина-барче, изгасила осветлението и се оттеглила към вътрешността на къщата,където бил съпруга й. След като се разделил с брат си и св.Д.М. подсъдимият решил да изпълни замисленото. Той прескочил оградата в задната част на къщата и се скрил в близост до сградата в двора. Лампите в къщата светели,в двора било тъмно, валяло сняг,в двора имало натрупал сняг и подсъдимият зачакал,като се двоумял какво да прави. След известно време пострадалият И. М. излязъл от къщата и светейки си с фенерче се отправил към външната тоалетна,намираща се във вътрешността на двора. Подсъдимият решил да го удари  с нещо и да вземе парите от къщата. Той намерил дърво и причакал пострадалият да излезе от тоалетната.

 Издебнал отзад пострадалия М. и го ударил с дървото по главата, ударът попаднал в областта на лицето на пострадалия вдясно, от който М. паднал,а следи от кръвта му останали по снега /впоследствие открити, описани в съответния огледен протокол и иззети по съответния ред/. Подсъдимият се насочил към къщата, но когато влязъл през входната врата в салона, бил застигнат от пострадалия. Двамата се сборили, държейки се за дрехите, подсъдимият искал да удари пострадалия с дървото и да го елиминира, но той вдигнал ръката,за да се защити и ударът попаднал в областта на лявата му ръка, вследствие съпротивата на пострадалия подсъдимият изтървал дървото. На масата в салона забелязал малка брадвичка /приложена като веществено доказателство по делото/, която успял да вземе и с която започнал да нанася удари по главата на М.-с острата част на брадвичката и така успял да го елиминира. Кръв от пострадалия попаднала по масата, телефонния апарат намиращ се върху нея и други вещи в салона /впоследствие описани в съответния огледен протокол и кръвта иззета по съответния ред/.  

По това време М. лежала на леглото в една от стаите. Това била първата стая непосредствено след вратата,през която се влизало в салона, видно от снимка № 16 и снимка № 15 от фотоалбума, приложен в т.2 от ДП. В тази стая имало две легла, разположени под прав ъгъл едно спрямо друго, запалена печка на дърва, пуснат телевизор,маса и други вещи и това била стаята,в която сем. М.и спели. Тя чула шума и започнала да вика, най-вероятно питайки мъжа си какво става. Подсъдимият разбрал, че е чут и може да бъде разкрит, поради което се насочил към стаята,където била М.. Пострадалата била на леглото и с поставени на очите си очила, при което подсъдимият с брадвичката й нанесъл удар в лицето-с острата част на брадвичката,при което очилата се счупили, стъклата се разпилели,като парчета стъкло паднали върху леглото,а пострадалата получила на лицето си освен рана от брадвичката и продобна рана от стъклата на очилата.

През това време М., който останал в салона, се свестил и подсъдимият усетил, че се насочва към него. Подсъдимият го изтласкал към  салона и там, пред вратата на т.нар. в огледния протокол „подредена стая”, която се намирала на стената срещу спалнята, започнал да нанася удари с брадвичката в областта на главата на пострадалия, вследствие на което касата на вратата на тази стая и стената между нея и килера се опръскали с кръв. Видно от констатираното при извършения оглед и отразеното в СМЕ на веществени доказателства следи от кръвта на М. имало по пода на салона,по рамката на вратата и около вратата на килера. Вследствие на нанасяните му удари с брадвичката-първоначално с острата,а впоследствие и с тъпата й чукова част, М. получил множество увреждания по лицето и главата, включително и счупване на черепа, вследствие на което паднал в килера. Килерът се намирал на насрещната стена, спрямо стената, на която е стаята, в която била М.. Той паднал на дясната си страна, с крака към вратата на килера, където починал и по-късно трупът му бил намерен.

Подсъдимият се върнал в стаята, където била М.. Жената  викала и се опитвала да се изправи, поради което подсъдимият й нанесъл удари по главата, с брадвичката, вследствие на които възглавницата и стените до леглото й се опръскали с кръв /видно от огледния протокол и СМЕ на веществени доказателства/. Вследствие ударите пострадалата паднала между двете легла.  Подсъдимият започнал да търси пари, като ровил в намиращите се в стаята дрехи и кашони, но не намирал такива. В това време чул, че пострадалата е жива и издава звуци, което го накарало да й нанесе нови удари с брадвичката, вследствие на което тялото на пострадалата се изместило и той видял, че от единия джоб на тъмно синьото долнище на анцуг, което било с три бели ленти на крачолите, марка „Адидас”, се показват пари. Не е установено точно къде се е намирало това долнище, но то  впоследствие е намерено на стол между двете легла, което е видно от протокола за оглед и фотоалбума към него, приложени в т.2 от ДП. Подсъдимият взел парите, които били около 700 лева, хвърлил дървото,с което по-рано ударил М., в горящата печка, брадвичката взел със себе си и напуснал къщата. Прескочил оградата от същото място, откъдето бил влязъл в двора и тръгнал към края на селото.

По пътя подсъдимият изхвърлил брадвичката в двор на необитаема къща, в близост до стадиона на селото, след което се прибрал в дома си- около и малко след 23 часа. Там били св.С.М. и св.Д.М.. Св. М. го попитала защо се е забавил, той казал,че е играл карти, без да уточнява къде и с кого. Скрил парите под стелките на дивана,намиращ се в една от стаите в къщата. Свалил си дрехите, всички гледали телевизия и си легнали.

На сутринта на 23.01.2011г./н./ подсъдимият взел торбичка,в която бил поставил своето DVD и от парите взети от М.и и отишъл в дома на св.И.. Казал му, че трябва да отиде в Р., за да вземе пари и да му се издължи. Синът на св.И.-Д. откарал подсъдимия до Р. с лекия си автомобил. Подсъдимият му казал да спре в района на спирка „Оборище” и да го изчака, слязъл и се разхождал около половин час около блоковете, за да придаде вид,че отива някъде и взема пари, след което дошъл в колата и върнал дълга- в размер на 200 лева. След това той продал носеното DVD, откупил заложения си телефон, което е станало до обяд, тъй като видно от отразеното в заложния билет –т.1 от ДП в събота и н. заложната къща работи от 9 до 14 часа. Част от парите от грабежа, подсъдимият изиграл на хазарт в игрални зали в гр.Р., които посетили заедно с Д., след което се прибрал в с.Х..

В н. 23.01.2011г. магазинът на М.и не отворил,което направило впечатление на съседката на пострадалите-св.Н.Д. и на семейна приятелка на св.С. М.-Г.,която споделила това със св. М., притеснена, че няма от къде да си купят цигари.

Св.Д.Г.-син на пострадалите, след като два дни не успял да се свърже с родителите си по домашния им телефон, на 24.01.2011г. /понеделник/, около 18 часа се обадил на тяхната съседката-св.Н.Д.,с молба да провери какво става. Тя веднага отишла в къщата на пострадалите. Намерила входната врата на двора отключена, вратата на къщата също, снега в двора не почистен, извикала ги по име, никой не й отговорил. Тя влязла в салона на къщата, бутнала открехнатата врата, на стаята, в която била спалнята на  М.и и видяла, че Ц. М. е свита на земята до леглото, върху нея, до нея и по стените имало кръв. Свидетелката се изплашила, излязла на вън, казала на мъжа си, на познат, когото видяла на улицата и на съседи, че „Ц. е умряла”, уведомили кметството, а те от своя страна полицията. Обадили се и на синовете на пострадалите- да идват, че майка им е болна.

Към 19-20 часа същия ден синовете на пострадалите пристигнали в с.Х.. Хората от селото, които се били събрали пред къщата, им казали,че майка им е умряла, а баща им го няма. До този момент никой освен св.Н.Д. не бил влизал в къщата, а тя не видяла тялото на М.,което било в килера-стая намираща се навътре в салона. Св.Д.Г. влязъл в къщата видял трупа на майка си в спалнята, видял и краката на баща си на прага на килера, разбрал, че и той е мъртъв и излязъл от къщата. Навън всички изчакали идването на полицията.

На 24.01.2011г./понеделник/ сутринта подсъдимият отишъл в гр. Р.. Отишъл в квартирата на св.И.И.А. и по-късно му казал,че ще заминава в чужбина,като не станало ясно дали при приятели в Италия или при роднините си в Испания. Подсъдимият поискал св.И.А. до отиде с него да проверят цените на билетите. Около обяд двамата отишли до Автогарата в гр.Р. и проверили цените на автобусните билети до Испания, после до друг офис, където проверили цените на самолетните билети. След това св.И.А. оставил подсъдимия в района на Кооперативния пазар и двамата се разделили.

Същия ден, около обяд, подсъдимият се обадил от мобилния си телефон на телефона на семейната приятелка на св.С.М.-Г. и поискал да говори с жена си, тъй като последната нямала телефон. Подсъдимият казала на св.М., по телефона, че ще заминава за Испания- „вуйчо му А. се обадил да тръгва” и поискал да му приготви дрехи. По същото време съседката Г. казала на св.М., че пострадалата М. /която нарекла леля Ц./ била болна, защото не отваряла магазина. Вечерта при св.С.М. дошла нейна приятелка И., която й казала,че баба Ц. е умряла и имало кръв. Св.М. останала с впечатление, че Ц. М. е починала от естествена смърт. 

Същия ден,след училище, около 14,30 часа, св.Д.М.  слязъл от автобуса от кв.”Образцов чифлик” в гр.Р.,за да се прибере в квартирата при вуйчо си-св.И.А., където оставал през седмицата, когато срещнал подсъдимия. Последният го извикал да пазаруват в м-н „Кауфланд”. В магазина двамата срещнали случайно и св.И.Д., който също живеел в квартирата на св.И.А.. Подсъдимият пазарувал месо, хляб, плодове и други храни, като няколко пъти броил парите, които носел, тримата се почерпили на заведението пред магазина. Подсъдимият настоял св.Д.М. вечерта да дойде да спи в с.Х., въпреки че обикновено през седмицата той оставал в гр.Р.. Виждайки подсъдимия с пари св.М. го попитал дали е върнал дълга си на св.И.И.,на което подсъдимият отговорил,че го е върнал. Подсъдимият споделил със св.И.Д., че ще ходи в чужбина при свои роднини.  

На 24.01.2011г. в 19 часа подсъдимият и св.Д.М. се качили на автобуса от гр.Р. за с.Смирненски и слезли на разклона за с.Х.. Подсъдимият се обадил по мобилния си телефон на неустановено по делото лице на име Б., да изпрати някой да ги вземе с лек автомобил от там, но той отговорил, че в селото има полиция и нещо е станало с баба Ц.. Като чул това подсъдимият се разтреперил и попитал „Кой ги уби?”. Тъй като до него момент никой не е казвал, включително и неустановеното по делото лице Б., че Ц. е убита, още по-малко че нещо е станало и с мъжа й, св.Д.М. се усъмнил в подсъдимия и го попитал от къде има толкова пари, а той му отговори, че близките му са му пратили от чужбина. В това време св.Т.Р. минал с лекия си автомобил покрай разклона,където се намирали подсъдимия и св.М., качил ги в автомобила си и ги откарал до дома им. Подсъдимият казал на св.М. да остане 1-2 дни да спи на село.

Към 19,30 часа подсъдимият и св.Д.М. *** и подсъдимият казал на св. С.М.,че баба Ц. и мъжът й са убити и били намерени в различни стаи. След което подсъдимият и св. М. отишли в центъра на селото да разберат какво е станало. Като се прибрали в къщи подсъдимият казал на жена си,че ще заминава за Испания със самолет от София.

Вторник сутринта /25.01.2011г./ подсъдимият бил извикан да дава обяснения във връзка с убийството в с.Х.. Такива давали почети всички хора от селото, в това число и св.Н.Б. и св.Д.М.. По-късно същия ден подсъдимият отишъл в гр.Р.,като се обаждал няколко пъти на св.С.М.-на мобилния телефон на познатата им Г., да пита „имал ли нещо?”,в смисъл дали го търсят от полицията. Подсъдимият се прибрал вечерта към 19,30-20 часа.

На 26.01.2011г./сряда/ сутринта подсъдимият и св.С.М. отишли с л.а. на св.Т.Р. ***, за преглед на детето им. Срещнали се на заведението „Стъпката”,намиращо се в района на Кооперативния пазар, със св.И.А.. В квартирата на последния имало куфар, купен от подсъдимия и св.С.М. му приготвила багажа. Подсъдимият дал на жена си своя мобилен телефон и останал в Р., а св.С.М. с детето и св.Т.Р. ***, като подсъдимият дал пари на Р. за превоза. Пред къщата й имало полиция, която търсила подсъдимия. Св.М. казала,че го няма и е останал в Р.,като спестила това,че ще заминава за Испания.

В дните от 24.01.2011г. до 26.01.2011г. подсъдимият си купил от гр. Р. дрехи, обувки, куфар, костюмче на детето, купил си автобусен билет от Р. до София и самолетен билет от София до Испания, където живеят и работят негови роднини, купил си мобилен телефон, две СИМ карти,едната от които оставил на св.С.М., на нея оставил и  30-40 лева.

На 26.01.2011г. подсъдимият тръгнал с автобус от Р. за София,а на 27.01.2011г. в 5 часа излетял със самолет от София за Испания.

На 24.01.2011г. от 22,55 часа до 00,25 часа бил извършен първия оглед в къщата на убитите,за което е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него /т.2, л.1-19 от ДП/

На 26.01.2011г. бил извършен оглед на двора на къщата,от където бил иззет замръзнал сняг оцветен в червено-розово,иззет от място в близост до външната тоалетна /протокол за оглед т.2 л.28-32 от ДП/.

През следващите дни били извършени множество огледи- на външната тоалетна в двора на убитите и на други места, извършени били претърсвания, изземвания, както и доброволно предаване на множество вещи- дънки, дрехи, якета, обувки, чорапи от свидетелите С.М., Д.М. и Н.Б.. От св.Н.Б. били доброволно предадени обувки, които са били на подсъдимия и дадени на свидетеля след заминаването на подсъдимия в чужбина. От св.Д.М. били предадени якета. Доброволно били предадени обувки и от св.Д.Г.-син на пострадалите. Протоколи за тези процесуално-следствени действия са приложени в т.2 от ДП.

На 28.01.2011г. св.Д.М. бил разпитван в полицията в гр.Р. и поставен под полицейска закрила,тъй като е непълнолетен. Там била разпитвана и св.С.М., през което време детето й било оставено за една нощ в Дом майка и дете в гр.Р.. При проведен телефонен разговор между подсъдимия, намиращ се в чужбина, и св.С.М.,при който последната се разплакала и му казала, че са претърсвали къщата, полицията я разпитва, взели са й детето. Подсъдимия й отговорил,че ще се върне от Испания.

На 31.01.2011г.е извършен нов оглед в къщата на пострадалите, при който на леглото на Ц. М. са открити стъкла от очила, до леглото й част от рамка от очила, както и две сини пристилки без ръкави, едната от които намерена под леглото и други вещи  /т.2,л.33-37 от ДП/.

На 01.02.2011г. подсъдимият пристигнал с автобус в гр.Р. и на автогарата бил задържан от органите на полицията. На същата дата,с подсъдимия била проведена беседа от св.С.К.-полицейски служител,в която подсъдимият признал пред свидетеля, че той е извършил престъплението, подробно обяснил как и защо го е извършил, изразил съжаление за случилото се и казал, че може да посочи къде е изхвърлил брадвичката. До този момент оръжието на престъплението не било открито и никой не знаел, че М.и са убити именно с брадва.

На 02.02.2011г. бил извършен оглед на местопроизшествие,на мястото, посочено от подсъдимия, където той е изхвърлил брадвичката, приложена като веществено доказателство по делото /т.2 л.38-41 от ДП/.

На 02.02.2011г. подсъдимият доброволно предал черната си плетена фланела, която била в куфара му, като вписал в протокола,че това е фланелата,с която е бил, когато ударил Ц. и И. / т.2 л.57 от ДП/.

На 02.02.2011г. подсъдимият е привлечен в качеството на обвиняем и на същата дата пред назначения му служебен защитник е изразил готовност за съдействие /т.1, л.70 от ДП/. В проведения на същата дата последващ разпит пред служебния защитник /т.1 л.65-66 от ДП/ подсъдимият е признал за извършеното престъпление, като посочил мотивите си и сравнително подробно описал как е влязъл в двора и къщата на пострадалите, в каква последователност и с какво им е нанасял удари.

Вследствие посоченото от подсъдимия, в беседата проведена с него от св.К. и в последващите му разпити, къде точно е намерил парите на убитите, на 08.02.2011г. е извършен нов оглед в къщата на пострадалите, при който е иззет тъмно син анцуг „Адидас” /т.2 л.45-49 от ДП/.

На 17.02.2011г.,при извеждането на подсъдимия от килията му в Следствения арест в гр.Р., където бил задържан, той попитал  дежурния надзирател -св.И.В., дали има камери наоколо и след като получил отрицателен отговор му предал собственоръчно написана бележка,съдържаща признание за извършеното убийство,твърдения, че е взел много по-голяма сума пари и искане да се разберат със старшината /т.1 л.43-44 от ДП/.

През периода 13.04.2011г.-09.05.2011г. св.А.А. бил задържан в Следствения арест в гр.Р. и бил в една и съща килия с подсъдимия. В разговор помежду им подсъдимият разказал своята версия за убийството,а именно че първоначално е признал,че той го е извършил, но в действителност извършител е брат му-св.Н.Б. и го прикрива поради страх за семейството и детето си.

След като излязъл от ареста св.А.А. ходил на свиждане на подсъдимия, запознал се с леля му Г.Б., на която разказал версията на подсъдимия. Подсъдимият написал и предал на св.А. ръкописни листи, един от които е представен от св.А.А. по настоящето дело  /приложен на л.280 от делото/. Св.А.А. свързал подсъдимият със своя защитник,който действително по-късно е упълномощен от подсъдимия и пред него именно той е дал показанията си от 15.06 и 16.06.2011г. Св.А. е предал по делото вещи, за които се твърди, че са му дадени от лелята на подсъдимия- Г.Б. и са намерени в къщата на брата на подсъдимия-св.Н.Б. /протокол за доброволно предаване т.2 л.59 от ДП/.

На 12.05.2011г. подсъдимият е упълномощил двама защитници, различни от служебния му защитник до момента,единият от които е посочения му от св.А.А.. На 15.06.2011г. /т.1 л.74-75 от ДП/ и на 16.06.2011г. /т.1 л.72-73 от ДП/ той е дал обяснения в присъствието на единия от упълномощените защитници. В тях сочи, че убийството е извършил не от него,а от брат му-св. Н.Б., на когото вечерта на убийството е дал своето яке, чакал го в къщата при баба им П., брат му се върнал пиян, дал му парите,които били около 800 лева, и му разказал, как и откъде ги е взел и че е убил пострадалите. Носел окървавени кирка и брадва, като накарал подсъдимия да изхвърли брадвата на мястото, където по-късно е намерена. Подсъдимият твърди,че е признал за убийството поради страх от брат си.

На 23.08.2011г. /т.1, л.76 от ДП/ подсъдимият е подал молба за назначаване на служебен защитник. На 18.11.2011г. е повдигнато обвинение на подсъдимия по текста, по който делото е внесено в съда. На същата дата той е разпитан пред служебния защитник, който го е представлявал и първоначално по ДП, заявил е,че подържа казаното до момента и е направил доказателствени искания.

На 19.12.2011г., по искане на подсъдимия, този служебен защитник е заменен с друг-настоящия му защитник,който е присъствал при предявяването на досъдебното производство и представлява подсъдимия по настоящето дело. В съда се поддържа тезата,че подсъдимият не е автор на престъплението, а то е извършено от брат му.

По делото са иззети образци за сравнително изследване,изследвани са веществени доказателства, извършени са множество анализи и са изготвени редица експертизи-СМЕ-единични и колективни, химическа, ДНК експертизи, дактилоскопни, трасологическа, съдебно- психиатрична и съдебно- психологична експертиза и други. В хода на съдебното следствие са назначени допълнителни комплексни СМЕ по отношение на всеки един от пострадалите и почеркова експертиза.

               Към следственото дело е приложен класифициран том съдържащ СРС-подслушани разговори: разговор проведен на 29.11.2011г. между св.С.М. и жена; разговор между св.С.М. и подсъдимия; разговор от 01.02.2011г. между подсъдимия и полицейските служители А.ов, К. и П. /беседата проведена от св.К./, в който подсъдимият подробно обяснява защо и как е извършил престъплението.

              Общата стойност на предмета на престъплението грабеж са пари в размер на 700 лева. Същите не са възстановени на наследниците на пострадалите.

             

              Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно доказана според събраните и проверени по настоящето дело писмени и гласни доказателства и доказателствени средства. Това са извършените огледи на местопроизшествие, на жилища и други обекти, претърсвания, изземвания и доброволно предаване на вещи, разписки, образци за сравнително изследване, изготвените фотоалбуми. Това са показанията на разпитаните свидетели- Н.Д., Г.Г., Д.Г., Е.С., Д.М., Т.Р., И.И.А., С.М., Н.Б., И.Д., И.И., С.К., В.Н., С.Н. /на последната приобщени по предвидения в НПК ред/, Н.Б.Г., И.В., Д.М.., частично на А.А., както и  обяснения на подсъдимия, дадени пред служебния му защитник /приложени в т.1 л.65-66 и л.70 от ДП и приобщени по предвидения в НПК ред/, очни ставки и други. Това са и  приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства и приетите експертизи: съдебно-медицински експертизи на трупове, единични, комплексни и разширени СМЕ, съдебно-медицински експертизи на веществени доказателства, химически, дактилоскопни, трасологически експертизи, ДНК експертизи, комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза, докладни, справки за задгранични пътувания, заложен билет, приемо-предавателни протоколи, разписки, свидетелство за съдимост, декларация, удостоверение за декларирани данни и притежавано от подсъдимия имущество, актове за смърт, удостоверения за наследници, класифициран том, съдържащ СРС-подслушани разговори и други доказателства, приложени към ДП и по делото на РОС.

        По делото е безспорно установено кога сем.М.и са затворили магазина-барче, кои са били последните им клиенти и лица намиращи се в близост до заведението, кога и как са открити телата им, какви телесни увреждания е получил всеки един от тях и кои са довели до летален изход. Категорично е установено къде и при какви условия е живеел подсъдимия със семейството си,че не са имали постоянни и достатъчни парични средства, което е налагало св. И.А. да им купува хранителни продукти, роднини на подсъдимия да му изпращат пари от чужбина, той често е вземал заеми от хора в селото,което налага извода,че подсъдимият не е имал работа,доходи и не е разполагал с пари към датата на престъплението. Безспорно е установено,кога и как подсъдимият си е купил дрехи, билети, мобилен телефон и други вещи,кога и как е върнал заема от 100 евро, кога и как е заминал за Испания, както и кога се е върнал от там,след което е бил задържан от органите на полицията.

        Спорният по делото въпрос е относно авторството на престъплението и дали то е извършено от подсъдимия.

         В тази насока по делото се събраха две групи гласни доказателства. От една страна са обясненията на подсъдимия, дадени пред упълномощеният му, в хода на ДП защитник, при разпитите проведени на 15.06. и на 16.06.2011г., в които твърди, че не той, а брат му-св.Н.Б. е убил М.и,след което го е заплашили и накарал подсъдимият да хвърли брадвичката-оръжие на престъплението в двора на изоставена къща, а после да замине в чужбина. Тази теза се поддържа и в хода на съдебното следствие от подсъдимия и неговия защитник.

          В подкрепа на тези твърдения на подсъдимия са показанията на св.А.А., който пресъздава казаното му от подсъдимия и част от показанията на св.И.Д., в които сочи,че подсъдимият е разполагал с пари и дори му е давал на заем.

          От друга страна са направените от подсъдимия признания,в първоначалните му обяснения, дадени в хода на ДП пред служебния му защитник на 02.02.2011г.; направените от него признания пред полицейския служител-св. К., пресъздадени от св.К., които са закрепени и чрез СРС; направените от него признания пред св.С.М. при срещата им след задържането на подсъдимия и пресъздадени от нея-че не е искал да стане така и да убива М.и.

          В подкрепа на тази втора група гласни доказателства е и факта, че на 02.02.2011г. подсъдимият е посочил оръжието на престъплението и къде го е изхвърлил, като към него момент на полицията не е било известно, нито с какво са нанасяни ударите на пострадалите,нито е било намерено оръжието на престъплението /приложения в т.2 л.38-40 от ДП протокол за оглед на местопроизшествие/. В тази насока е и отразеното в протокола за доброволно предаване от 02.02.2011г. на фланелата от подсъдимия /т.2 л.57 от ДП/,в който той  собственоръчно е записал,че с тази фланела е бил, когато е ударил Ц. и И..

             В подкрепа на тази втора група гласни доказателства е и собственоръчно написаната от подсъдимия бележка, предадена на охраната в Следствения арест-Р. на 18.02.2011г. В нея той отново прави признание за извършеното престъпление /т.2,л.44 от ДП/. С оглед заключението на назначената в хода на съдебното производство почеркова експертиза бележката е написана от подсъдимия, а от показанията на св.И.В. се установяват обстоятелствата във връзка с предаването на същата.

             За да прецени на коя група от посочените гласни доказателства да даде в. съдът изхожда от обективните данни, съдържащи се в приложените по ДП протоколи за оглед, за доброволно предаване и изземване, в заключенията на приетите и не оспорени от страните експертизи и от цялостната логика на случилото се, за да стигне до единствения възможен извод, че следва да се даде в. на втората група гласни доказателства, като обективни, последователни и логични и кореспондиращи с останалите писмени и гласни доказателства и доказателствени средства.

Съдът дава в. на изготвените протоколи за оглед, за претърсване и изземване на вещи, за доброволно предаване, за вземане на образци за сравнително изследване, тъй като са съставени по предвидения в НПК ред и отразяват обективното състояние на фактите, към момента на изготвяне на всеки един от протоколите. 

Съдът дава в. на заключенията на приетите по настоящето дело и  не оспорени от страните експертизи,които намира за компетентни,обосновани и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.Всяка една от тях изхожда от обективни данни и находки и установява различни факти имащи отношение към предмета на доказване по настоящето дело.

От заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза / т.3,л.73-84 от ДП/ и направените в съдебно заседание допълнения от експертите /л.219-220 от делото/, се установява вменяемостта и психическото състояние на подсъдимия и основните характеристики на неговата личност. Той не се води на диспансерен отчет. Към момента на инкриминираното деяние и към момента на изготвяне на експертната оценка подсъдимият е можел и може да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Можел е и може правилно да възприема и възпроизвежда фактите, от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Може да се защитава сам и да престоява в арестните помещения. Той е хладен като личност, не е способен да се скачва емоционално,при него гневът ескалира бързо,той е с намалена способност да съпреживява вина, но я декларира.

Посоченото от експертите има значение за вменяемостта и възможността подсъдимия да носи наказателна отговорност и доказва,че той не страда от психично заболяване. От друга страна  дава важни данни за личността на подсъдимия,които са от значение за извършеното конкретно престъпление и поведението на Б. преди и след деянието. Подсъдимият е хладен като личност, не установява трайни емоционални връзки, не съпреживява емоции и има намалена способност да съпреживява вина. При него гневът ескалира много бързо. Тези особености на личността на подсъдимия, разгледани в контекста на случилото се на 22.01.2011г. и след това, напълно съответстват на поведението и постъпките му. Отивайки с мисълта „бързо да вземе парите”, опитвайки се да елиминира пострадалите, неговият гняв бързо нараства, като ескалира до степен жестоко да убие двама души с брадва,нанасяйки им множество удари /повече от 30 удара на пострадалия М. и повече от 10 удара на М./. Отминавайки този гняв и постигайки първоначалната си цел-да вземе парите, подсъдимият прикрива следите си-изгаря дървото и хвърля в изоставена къща брадвичката, прибира се при жена си и детето, не споделя с никого за престъплението, прикрива случилото се, без да проявява каквато и да е емоция, все едно не е било.  

От заключението на химическата експертиза /т.3, л.2 от ДП/ е установено, че в кръвта на починалия И. М. няма наличие на етилов алкохол.

От заключението на експертиза № 13 /т.3 л.32 от ДП/ е видно,че по изследваната брадвичка/веществено доказателство по делото/ има наличие на кръв.

От заключението на СМЕ на веществени доказателства  № 17 /т.3 л.38-39 от ДП/-изследвала зимното синьо яке,с което се твърди, че е бил облечен подсъдимия в нощта на убийството, е видно,че по якето има зацапване от кръв, но от кокоши произход.

От заключението на СМЕ на веществени доказателства  № 30 /т.3 л.35-36 от ДП/ -изследвала тъмносиньото долнище на анцуг,се доказва зацапване с човешка кръв,с кръвногрупова принадлежност „А бета”.

От заключението на СМЕ на веществени доказателства  № 32/ т.3 л.37-38/-изследвала влакна от ватенката,намерена в къщата на пострадалите и от касата на вратата, в къщата им, се установява,че това са човешки косми,сходни с тези от главата на убитите. По ватенката-от Ц. М.,а по касата на вратата-от И. М..

Установеното от тази експертиза сочи,че на пострадалия М. са нанасяни удари по главата в коридора, срещу стаята на спалнята и в близост до касата на вратата на т.нар. подредена стая, която се намира на стената срещу спалнята, вследствие на което косми от главата на пострадалия са останали по касата на тази врата /видно от протокола за оглед и фотоалбум, посочената експертиза и показанията на свидетелите Г.- относно разположението на стаите/.

От заключението на СМЕ на веществени доказателства № 33 /т.3 л.39-41 от ДП/ се установява,че кръвно-груповата принадлежност и на двамата пострадали е „А бета”; в изследваната проба, взета от снега в двора на къщата на убитите в близост до външната тоалетна е установено наличието на човешка кръв, която е възможно да принадлежи и на двамата пострадали /предвид тяхната еднаква кръвна група/; в останалите изследвани обекти- панталони и черно шушлеково яке, предадени и иззети от къщата на подсъдимия и обувките предадени от брата на подсъдимия и от сина на починалите-не се установява наличието на кръв.

С оглед изложеното в тази експертиза и направените от експерта допълнения в съдебно заседание /л.160 от делото/ кръвта от снега е иззета по правилен начин и това не е оказало влияние върху крайния резултат от изследването й, което налага извода,че не е опорочено изземването на този обект и няма основания за никакво съмнение относно точността и правилността на заключението.   

От заключението на СМЕ на веществени доказателства № 31 /т.3 л.42-43 от ДП/ -изследвала 2 броя сини престилки без ръкави и предадените чорапи, ползвани от подсъдимия се установява,че по престилките се установява зацапване с човешка кръв с кръвно-групова принадлежност „А бета”,а по чорапите не се установява кръв.

От заключението на СМЕ на веществени доказателства № 34 /т.3 л.44-46 от ДП/ -изследвала иззетата червено-кафява материя от касата на вратата в коридора –т.нар. подредената стая, от телефонния апарат и от бравата на входната врата на къщата се установява,че по тях има човешка кръв с кръвно-групова принадлежност „А бета” /каквато е кръвната група и на двамата пострадали/.

С оглед заключението на тази експертиза се потвърждава факта,че удари на пострадалия М. са нанасяни първоначално в коридора пред входната врата,където са масата и телефона,вследствие на което кръв от него е попаднала по тези вещи, а по-късно в коридора пред вратата на т.нар. подредена стая. По касата на тази врата, с оглед експертизата изследвала намерените косми, са установени косми от главата на пострадалия М., а с оглед заключението на настоящата експертиза и кръв от пострадалите. Те са с еднаква кръвна група,но предвид намерените косми по касата на вратата на „подредената стая” именно от М., съдът приема за установено, че кръвта по касата на тази врата е именно от него. Този извод напълно кореспондира с направените признания от подсъдимия- че е нанасял удари на М. на двора и в коридора,а на М.-в спалнята на леглото, кореспондира и с факта, къде са открити телата на двамата пострадали и с извода направен от експертите,изготвили назначените в хода на съдебното следствие СМЕ експертизи, че телата на двамата пострадали не са местени до извършването на огледа. С оглед изложеното следва да се приеме за установено и това, че кръвта по бравата на входната врата на къщата е оставено от М., който е влязъл в салона през тази врата след подсъдимия и след нанесения му преди това-в двора удар в дърво в главата е кървял.

От заключението на СМЕ на веществени доказателства № 55 /т.3 л.49-50 от ДП/ -изследвала обувка и работна ръкавица, предадени от св.А.,за които се твърди,че са намерени при брата на подсъдимия, се установява,че по тях няма зацапвания от кръв. Този факт не сочи на съпричастност от страна на св. Н.Б. към извършеното престъпление.

От заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства № 11/ДНК-45 /т.3 л.53-56 от ДП/, която е във връзка със СМЕ № 17/11, се установява, че поднокътното съдържимо от ръцете на И. М. не съдържа клетъчен материал от друго лице; биологичния материал от ръцете на св. Д.М. не установява клетъчен материал от друго лице; а по кръвта иззета от снега и тази по изрезка от синьото яке- не може да се определи ДНК профил.

Това заключение установява,че пострадалият не е държал за кожата своя убиец и то по начин,по който клетъчен материал от извършителя да остане под ноктите му, което потвърждава признанията на подсъдимия, че с пострадалия са се държали за дрехите, т.е. не за телата и кожата. Не се установява съпричастност на св.Д.М. към престъплението. По снега и по синьото яке има наличие на кръв,но от тях не може да се установи ДНК профил на конкретно лице.

От заключението на СМЕ на веществени доказателства Протокол № 11/БТМ-36 /т.3 л.67-69 от ДП/ се установява,че по брадвичката има наличие на кръв, а по пуловера /фланелата предадена от подсъдимия/ няма наличие на кръв.

От заключението на ДНК експертиза на веществени доказателства № 11/ДНК-59 /т.3 л.60-63 от ДП/, която е във връзка с ДНК експертиза № 11/ДНК-45, се установява,че кръвта по брадвичката напълно съвпада с ДНК профилът на пострадалия И. М..

От заключението на последните две от посочените експертизи категорично се установява, че на пострадалия М. са нанасяни удари с брадвичката, която е приложена като веществено доказателство по делото. Този факт напълно кореспондира с показанията на свидетелите Г., които сочат , че брадвичката е на родителите им и е ползвана от тях, разпознавайки я по специфичните побитости и особености и че те са я държали в коридора на къщата си. Той кореспондира и с признанията на подсъдимия, който сочи,че след като е изтървал дървото е взел намерената в коридора брадвичка. Обстоятелството,че по пуловера на подсъдимия не е установена кръв от пострадалите, не е обстоятелство, което може да го оневини напълно, тъй като видно от отразеното в протокола за предаване на процесния пуловер /фланела/, той е бил влажен, което сочи, че е почистван или пран, което би могло да заличи следите от кръв, още повече, че е предаден повече от 10 дни след престъплението.      

От заключението на СМЕ № 1158 от 15.04.2011г. /т.3 л.89 от ДП/ се установява, че по лицето,главата,шията,тялото и крайниците на подсъдимия няма видими следи от травматични увреждания, които да са с давност от 22.01.2011г.

Посоченото опровергава последващите твърдения на подсъдимия, че пострадалият го е стискал за шията и кореспондира със заключението на посочената по-горе експертиза, съгласно която ДНК от друго лице не е намерено под ноктите на пострадалия, като потвърждава обясненията на подсъдимия,в които сочи, че двамата са се държали само за дрехите.

От заключението на СМЕ № 1381 от 12.08.2011г. /т.3 л.93-94 от ДП/ се установява,че на 24.06.2011г. подсъдимият е опериран по спешност от апандисит и на 30.06.2011г. е изписан от МБАЛ-Р.,като му е препоръчано спазването на режим без физически натоварвания и провеждане на назначеното лечение.

Посоченото има значение за настоящето и последващо здравословно състояние на подсъдимия и потвърждава твърденията му във връзка с извършената му операция,но не и твърденията му,че това е в резултат от нанесен му побой в ареста. Още повече,че по делото липсват конкретни данни за такъв.

              От заключението на съдебно-медицинска експертиза на труп №9 /т.3, л.97-98 от ДП/ е установено, че на И. М., на 72 години, са причинени следните телесни увреждания: кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузии на мозъка, остра кръвозагуба, многофрагментно счупване на черепа, разкъсно-контузни рани, кръвонасядания по главата и лицето, кръвонасядания и охлузвания на левия горен крайник. При тези данни причината за настъпването на смъртта му следва да се отдаде на черепно-мозъчната травма, довела до контузии на мозъка, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и остра кръвозагуба. Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Част от уврежданията са от предмет с ограничена плоскост на действие. Трупната картина отговаря на смърт от около второ-трето денонощие.

           От заключението на съдебно-медицинска експертиза на труп №10 /т.3, л.102-103 от ДП/ е установено,че на Ц. М., на 65 години, са причинени следните телесни увреждания: счупване на черепа, кръвоизливи под твърдата мозъчна обвивка, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, аспирация на кръв в белите дробове, остра кръвозагуба, разкъсно-контузни рани по главата, кръвонасядания по лицето, посечна рана на главата. При тези данни причината за настъпването на смъртта й следва да се отдаде на черепно-мозъчната травма, довела до  кръвоизливи под обвивките на мозъка, остра кръвозагуба и аспирация на кръв. Описаните увреждания са резултат на действието на твърди тъпи, тъпоръбести предмети и предмет с режещ ръб. Част от уврежданията могат да бъдат получени от предмет с ограничена плоскост на действие. Трупната картина отговаря на смърт от около второ-трето денонощие.

         От двете експертизи на труповете на пострадалите и от направените в съдебно заседание допълнения от експертите се установява момента на смъртта, която с оглед изминалия период от време не би могъл да бъде абсолютно точно определен, но все пак е достатъчно конкретизиран, а именно 1-2 денонощия назад спрямо момента на намирането на труповете,но не по-малко от 24 часа преди това. Труповете са открити при първия извършен оглед-на 24.01.2011г./понеделник/ вечерта-след 22 часа, което сочи,че смъртта е настъпила в периода от събота вечерта до н.. Тези факти отнесени към събраните по делото писмени доказателства- приключен дневен оборот на 22.01.2011г. събота в 20,06 часа и към гласните доказателства,на които съдът дава в.,съкращават момента на настъпването на смъртта. Това са показанията на свидетелите С.Н., В.Н., Н.Б., Д.М. и подсъдимия-че са били в барчето, а последният пред него в събота около 20 часа, когато са си тръгнали от там и М. е затворила.Това категорично доказва,че М.и са били живи към 20 часа на 22.01.2011г. От показанията на свидетелите Г. и Д. Г. се установява,че в н. и понеделник са звънели по домашния телефон на родителите си, но те не са отговаряли. А от тези на св.Н.Д. и на св. С.М., последната пресъздаваща казаното от близката й Г.-че магазина не е отворил в н., което е било крайно необичайно.Това категорично доказва, че в н. сутринта М.и вече не са били живи. Съвкупния анализ на посочените доказателства и констатираното от експертите, включително и в допълнителните комплексни експертизи /които съдът подробно ще обсъди по-долу/, относно настъпването на смъртта не повече от 2 часа след приемането на храна от пострадалите, установява по категоричен начин, че смъртта на М.и е настъпила именно в събота вечерта, след затварянето на магазина. 

         От заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза № 1519 /т.3, л.107-108 от ДП и снимков материал към нея-т.3, л.111-118 от ДП/-изследвала дали нараняванията по труповете на Ц. М. и И. М. може да са причинени от брадвичката, приложена като веществено доказателства, се установява следното: Уврежданията в челно-теменната област на главата на М., довели до настъпването на смъртта му, отговарят да са получени от профили на представената брадвичка. Уврежданията в теменно-тилната област на главата на М. и раната и счупванията на костите на лицевия череп в дясната ябълчна област, довели до настъпването на смъртта й, отговарят да са получени от профили на представената брадвичка. Налице е съвпадение между вида на посочените увреждания и профилите на чуковата част на брадвичката.

        Изложеното в тази експертиза напълно кореспондира от една страна със заключението на посочените по-горе експертизи,съгласно които по брадвичката е намерено ДНК от пострадалия М.,а от друга страна с направените от подсъдимия признания, че той е нанасял удари с брадвичката по главите и на двамата пострадали.

          От заключението на назначената в хода на съдебното следствие  колективна съдебно-медицинска експертиза /за И. М./ /л.365-368 от делото и снимки към нея- л.369-371 от делото/, се установява следното: По тялото на М. са установени не по-малко от 30 рани в областта на лицето и главата със счупвания на подлежащите лицеви и мозъчни кости на черепа; три кръвонасядания, от които едно в областта на лицето и две в областта на левия горен крайник; четири охлузвания, три от които в областта на главата и едно на левия горен крайник. Установените наранявания сочат за не по-малко от 37 отделни травматични въздействия.

          В областта на главата на М. има множество травматични увреждания, част от които са довели до смъртта му. Налице са увреждания,които не могат да причинят летален изход и в същото време са прижизнено получени. Направен е извода,че по време на получаване на част от уврежданията М. се е придвижвал, което дава основание да се приеме,че е бил в съзнание и е имал възможност да възприема болка.

         Смъртта на М. не е настъпила моментално,а в кратък период от време /минути/,след получаване на уврежданията причинили многофрагментните счупвания на мозъчния череп и увреждането на мозъчната тъкан.

        Установените кръвонасядания са резултат на действието на твърд тъп предмет. Охлузванията са резултат от действието на твърди тъпи или тъпо-ръбести предмети. Установените рани са резултат на действието на тъпо-ръбести предмети. Г-образните рани,по форма, вид и размери, отговарят да са получени от профила на чуковата част от брадвата. Линейните рани-отговарят да са получени от изтъпената предна част на брадвата при перпендикулярно действие. Режещата част на изследваната брадва, поради установеното изтъпяване, при перпендикулярно действие причинява увреждания с характеристика на такива получени от тъпо-ръбест предмет.

            По главата на М. не са установени рани с характеристика на получени от предмет с режещ ръб. Установените рани, които отговарят да са получени от предната част на изследваната брадва са причинени от перпендикулярно действие на удрящата повърхност. Всяка от тези рани е с по-дълбока централна част и по-плитка периферия,което отговаря да бъде получено от перпендикулярното действие на дъговидната предна част на брадвата. Всички увреждания могат да бъдат получени от профили на чуковата и на предната част на брадвата, с изключение на раната в челно-теменната област,която отговаря да е получена при механизма на разтягане и разкъсване от костен фрагмент .

           Установените увреждания по левия горен крайник на М. могат да бъдат получени при защитна реакция-предпазване с ръка. Същите са резултат от действието на твърд тъп предмет.

         От вида и разположението на уврежданията на М. не може да се определи,с коя ръка са нанесени и от кого.

         Като се имат предвид данните от огледа на местопроизшествието и трупната находка,следва да се приеме, че след настъпването на смъртта,до огледа на местопроизшествието,тялото на М. не е местено.

         Последната консумация на храна от М. е била не повече от два часа преди настъпването на смъртта.

          Установеното от тази експертиза напълно кореспондира със заключенията на предходните СМЕ и ДНК експертизи. На първо място се потвърждава момента на настъпване на смъртта-не повече от 2 часа след приемане на храна. Това обстоятелство съотнесено към установеното от посочените по-горе  СМЕ, във връзка с момента на настъпването на смъртта,определено в денонощия, и към свидетелките показания, във връзка с това кога за последно са били видени живи пострадалите, още веднъж потвърждава факта,е смъртта им е настъпила в събота вечерта. Това е така въпреки липсата на безспорни доказателства кога пострадалите за последно са се хранили. В допълненията, направени в съдебно заседание /л.395 от делото/ експертите категорично и аргументирано сочат, че трупът на М. е престоял в положението, в което е намерен, без да бъде местен повече от 24 часа, което е още един факт, че смъртта е настъпила в събота вечерта.

         Тази експертиза потвърждава и признанията направени от подсъдимия, че е нанесъл на М. удар с дърво, който съгласно експертизата е причинил раната в челно-теменната област,която отговаря да е получена при механизма на разтягане и разкъсване от костен фрагмент. Такъв е механизма при удар с предмет с негладка повърхност и с много контакти части, какъвто предмет може да бъде дърво, но не и гладък сап или гладката дръжка на брадва или кирка /л.394 на гърба от делото/. Експертите изключват възможността телесните увреждания на М. да бъдат получени от удари нанесени с кирка,предвид специфичната форма на този инструмент и разположението на острието спрямо дръжката му,съгласно подробните допълнения направени в съдебно заседание. Това опровергава поддържаните в съдебно заседание от подсъдимия твърдения, че престъплението е извършено от брат му, който казал,че е убил пострадалите и му показал окървавените брадва и кирка.

          На следващо място тази експертиза установява множеството нанесени удари на пострадалия-повече от 30 удара, нанесени с дървото и с брадвичката, веществено доказателство по делото. При част от тях пострадалият се е отбранявал вдигайки лявата си ръка,при което е получил увреждания имащи характера на защитни рани. Друга част от ударите са нанесени с острата част на брадвичката, която предвид специфичното си затъпяване е оставила характерни следи,а трета част-са от чуковата част на брадвичката. Всички рани,с изключение на тази от дървото, са от удари нанесени с чуковата и с предната част на брадвата, предвид характерните следи от конкретното оръдие на престъплението. Така Г-образните рани, по форма, вид и размери, напълно отговарят да са получени от профила на чуковата част от брадвата, а линейните рани-отговарят да са получени от изтъпената предна част на конкретната брадва и то при перпендикулярно действие. Това е така, предвид факта, че режещата част на изследваната брадва, поради установеното изтъпяване, при перпендикулярно действие причинява увреждания с характеристика на такива получени от тъпо-ръбест предмет. Заключенията на експертите от тази експертиза напълно кореспондират със заключението на посочената по-горе СМЕ на трупа на М., като настоящата експертиза допълва и доизяснява първата.  

         Посоченото от експертите напълно потвърждава установеното при извършените огледи и експертни заключения,относно установената кръв в двора,на различни места в коридора и в килера, където е починал и по-късно е намерен пострадалия, установените косми от М. по касата на една от вратите. Кореспондира и с направените от подсъдимия признания къде,с какво и какви удари е нанасял на пострадалия. Експертизата безспорно установява,че М. и подсъдимият са били прави и един срещу друг в коридора на къщата,където подсъдимия му е нанасял удари, при които брадвичката е била насочена перпендикулярно спрямо главата на пострадалия /допълненията в съд.заседание л.394 и следв. от делото/, както и това, че пострадалият се е придвижвал, най-вероятно е залитал, подпирал се по стените, падал, ставал, при което е получил и констатираните охлузвания по тялото си, до момента в който окончателно е паднал в килера, където е починал.

        От своя страна подсъдимият му е нанасял множество удари-на двора, в коридора близост до масата, след което е влязъл в стаята при М., излязъл от там и отново нанасял удари на М.-пак в коридора, но вече до вратата на т.нар. „подредена стая” и в близост до килера. Тази последователност на случилото се е посочена от подсъдимия,в направените от него признания и тя напълно съответства на множеството удари по главата и тялото на М.,на следите от кръв и косми от него,намерени на различни места-в двора и в коридора, което дава основание на съда да кредитира именно обясненията на подсъдимия,в които той прави признание за извършеното престъпление,а не обясненията му,в които сочи за извършител брат си.

         От посочените експертизи, включително и от обсъжданата допълнителна такава, се налага извода,че първоначално нанасяните от подсъдимия на М. удари са би не толкова силни и са били с острата част на брадвичката. Целта им е пострадалият да бъде отстранен като пречка за подсъдимия, а не убит. Но в последствие с опитите на пострадалия да се защити и да се бори с нападателя си, агресията на подсъдимия се е усилвала и той му е нанасял все повече удари, все по-силни, вече и с чуковата част на брадвата, които са довели до многофрагментни счупвания на мозъчния череп и увреждане на мозъчната тъкан, а от там и до смъртта на М..  

         От заключението на назначената в хода на съдебното следствие и не оспорена от страните колективна съдебно-медицинска експертиза за Ц. М. /л.373-376 от делото и снимки към нея-л.377-381 от делото/, се установява следното: По тялото на М. са установени не по-малко от 10 рани в областта на лицето и главата със счупвания на подлежащите лицеви и мозъчни кости на черепа; кръвонасядания по лицето; охлузвания в областта на лявото коляно. Установените наранявания сочат за не по-малко от 14 отделни травматични въздействия.

          В областта на главата на М. има множество травматични увреждания, част от които са довели до смъртта й. Налице са увреждания,които не могат да причинят летален изход и в същото време са прижизнено получени. Направен е извода,че по време на получаване на част от уврежданията М. се е преместила, което дава основание да се приеме,че е била в съзнание и е имала възможност да възприема болка.

         Смъртта на М. не е настъпила моментално,а в кратък период от време /минути/,след получаване на уврежданията причинили многофрагментните счупвания на мозъчния череп и вътречерепни кръвоизливи.

         Установените кръвонасядания са резултат на действието на твърд тъп предмет. Охлузванията са резултат от действието на твърди тъпи предмети. Установените Г-образни рани са резултат от действието на тъпо-ръбести предмети и по форма, вид и размери, отговарят да са получени от профила на чуковата част от брадвата. Раната с гладки ръбове отговаря да е получена при тангенциалното действие от предната /острата/ част на брадвата. Режещата част на изследваната брадва, въпреки, установеното изтъпяване, поради наличието на отделни заточени участъци, при тангенциално действие причинява увреждания с характеристика на такива получени от предмет с режещ ръб.

        По главата на М. една от раните е с характеристики на получена от предмет с режещ ръб и същата отговаря да е получена при тангеницално действие на предната част на изследваната брадва. Установените рани могат да бъдат получени от профили на чуковата и на предната част на брадвата. Характеристиката на раните около дясното око сочат,че между удрящия предмет и кожата е имало ръбест предмет,какъвто добре отговаря да бъдат намерените при огледа счупени и деформирани очила.

    Не са установени увреждания,които могат да се определят като защитни.

    От вида и разположението на уврежданията на М. не може да се определи, с коя ръка са нанесени и от кого.

    Като се имат предвид данните от огледа на местопроизшествието и трупната находка,следва да се приеме, че след настъпването на смъртта,до огледа на местопроизшествието,тялото на М. не е местено.

    Последната консумация на храна от М. е била не повече от два часа преди настъпването на смъртта.

    Установеното от тази експертиза напълно кореспондира със заключенията на предходните СМЕ и ДНК експертизи. На първо място се потвърждава момента на настъпване на смъртта-не повече от 2 часа след приемане на храна. Това обстоятелство отнесено към установеното от посочените по-горе СМЕ, във връзка с момента на настъпването на смъртта,определено в денонощия, и към свидетелските показания, във връзка с това кога за последно е била видяна жива пострадалата, още веднъж потвърждава факта,че смъртта й,както и тази на мъжа й, е настъпила в събота вечерта. Това е така въпреки липсата на безспорни доказателства кога пострадалите за последно са се хранили. В допълненията, направени в съдебно заседание експертите категорично сочат, че трупът на М. е престоял в положението, в което е намерен, без да бъде местен, повече от 24 часа, което е още един аргумент, че смъртта й е настъпила в събота вечерта.

 Тази експертиза потвърждава признанията направени от подсъдимия,че е нанесъл на М. удари с брадвичката, веществено доказателство по делото.  Експертите изключват възможността телесните увреждания на М. да бъдат получени от удари нанесени с кирка, съгласно подробните допълнения направени в съдебно заседание. Това опровергава поддържаните пред съда от подсъдимия твърдения, че престъплението е извършено от брат му, който казал,че е убил пострадалите и му показал окървавените брадва и кирка.

На следващо място тази експертиза установява множеството нанесени удари на пострадалата-повече от 10 удара, нанесени й с брадвичката, веществено доказателство по делото. Няма удари, които да сочат на т.нар.защитни рани. Част  от ударите са нанесени с острата част на брадвичката, която въпреки  специфичното си затъпяване има отделни заточени участъци и при тангенциално действие е причинила увреждания с характеристика на такива получени от предмет с режещ ръб, друга част-са от чуковата част на брадвичката,а трета част /около дясното око/ сочат, че между удрящия предмет и кожата е имало ръбест предмет, какъвто добре отговаря да са намерените при огледа на местопроизшествието счупени и деформирани очила. Всички рани са от удари нанесени с чуковата и с предната заострена част на брадвата, предвид характерните следи от оръдието на престъплението и механизма на нанасяне на ударите. Така Г-образните рани, по форма, вид и размери, напълно отговарят да са получени от профила на чуковата част от брадвата, а раната с гладки ръбове-отговаря да е получена при тангенциално действие на предната /острата/ част на конкретната брадва. Това напълно кореспондира с положението на пострадалата, която се е намирала в леглото си, по гръб и с положението на подсъдимия спрямо нея- прав до и над нея и нанесените удари с острата част на брадвичката, с тангенциално, плъзгащо въздействие върху главата на пострадалата. Напълно кореспондира и с установеното при огледите и от останалите експертизи, относно намерените стъкла от очилата на М. в леглото й и деформираните очила открити паднали до леглото.

Различните следи оставени от едно и също оръжие на престъплението-брадвичката върху двамата пострадали са аргументирано защитени от експертите и напълно съответстват на взаимното положение на телата на подсъдимия спрямо всеки един от пострадалите, поради което съдът напълно споделя допълненията в тази насока направи от експертите в съдебно заседание.

Заключенията на експертите от тази експертиза кореспондират със заключението на посочената по-горе СМЕ на трупа на М.,като настоящата експертиза допълва първата и напълно изяснява защо в СМЕ на трупа на М. е посочено действие на повече от един предмет. От анализа на тези две експертизи и допълненията направени в съдебно заседание се установява по категоричен начин , че раните на М. са от действието само на един предмет-това е процесната брадвичката, като са причинени от нейната чукова и от нейната режеща част. По главата и лицето на М. има рани и от стъклото на очилата, които са били на лицето на пострадалата и от костен сегмент от тялото на пострадалата. Така едната от раните е била първоначално посочена, в първоначалната СМЕ, като рана от остър предмет.   

Посоченото от експертите напълно потвърждава установеното при извършените огледи и експертните заключения,относно установената кръв в леглото, по стените на спалнята и до леглото,където е паднала и починала пострадалата и по-късно е намерено тялото й. Кореспондира и с направените от подсъдимия признания къде,с какво и какви удари е нанасял на М.,как тялото й се е изместило, при което той е видял парите,подаващи се от джоба на анцуга. От анализа на експертизите безспорно се установява,че М. е била в легнало положение в леглото си, а подсъдимият е бил прав над нея, когато й е нанасял ударите. При това положение брадвичката е била насочена тангенциално спрямо главата на пострадалата /л.394 от делото/, при което уврежданията с острата част на брадвичката са причинени с плъзгащо действие, като при рязане с нож, което е довело до специфичните увреждания по главата й /като от режещ предмет/. Установява се и това, че пострадалата се е изместила след нанасянето на първите удари, по-късно е паднала между леглата, където по-късно е починала и е намерено тялото й.  

От своя страна подсъдимият й е нанасял удари, докато е била в леглото, след което е излязъл от стаята, нанесъл е удари на М. в коридора, после отново е влязъл в стаята и нанесъл нови удари на М.. Тази последователност на случилото се е посочена от подсъдимия, в направените от него признания и тя напълно съответства на множеството удари по главата на М., на следите от кръв по стените и пода до леглото, което дава основание на съда да кредитира именно обясненията на подсъдимия, в които той прави признание за извършеното престъпление, а не обясненията му, в които сочи за извършител на престъплението брат си.

От посочените експертизи, включително и от обсъжданата допълнителна такава, се налага извода,че първоначално нанесените от подсъдимия на М. удари са би не толкова силни и са били с острата част на брадвичката и с цел тя да бъде отстранена като препятствие за него, а не убита. Но в последствие с опитите на пострадалия М. упорито да се бори с подсъдимия и с тези на М. да се изправи и да се защити, агресията на подсъдимия се е усилвала и той й е нанасял все повече удари, все по-силни, вече и с чуковата част на брадвата, които са довели до многофрагментните счупвания на мозъчния череп и вътречерепни кръвоизливи, а от там и до смъртта на М..

  От заключението на назначената в хода на съдебното следствие почеркова експертиза, не оспорена от страните, /л.386-388 от делото/ се установява, че ръкописният текст на лист от тетрадка малък формат, приложен на л.44 от т.1 от ДП /бележката предадена от подсъдимия на охраната в Следствения арест/ и  текста на лист от тетрадка голям формат,приложен на л.280 от делото /листа представен в съдебно заседание от св.А./ са изпълнени от едно и също лице. Текстовете върху тези два листа са изпълнени от подсъдимия И.Б..

Съдът дава в. на тази експертиза, която потвърждава показанията на св. И.В., отразеното в докладната изготвена от него и приложена към ДП. Отразеното в посочената бележка е още едно извънсъдебно признание, направено от подсъдимия за извършеното от него престъпление. Това негово бланкетно признание напълно кореспондира с отразеното в обсъдените експертизи и в свидетелските показния,които съдът кредитира и ще обсъди по-долу.

 Съдът дава в. на отразеното в подслушани разговори, събрани чрез специални разузнавателни средства, приложените в класифицирания том, към настоящето дело. Това са проведения на 29.11.2011г. разговор между св.С.М. от една страна и жена от друга, а след това и между св.М. и подсъдимия, както и проведения на 01.02.2011г. разговор-беседа между подсъдимия от една страна и полицейските служители, сред които и св. К. от друга.

От съдържанието на проведения на 29.11.2011г. телефонен разговор между св.С.М. и жена, която свидетелката нарича „како” и „Г.” се установява, че двете разговарят за подсъдимия, който е при тази жена,за това,че има съмнения,че той е извършил престъплението. Жената заявява,че е останала изненадана като той е казал „изведнъж,че ще дойде” и е нямала представа къде отива и какво ще прави. Изразява съмнение,че той е замесен в престъплението,тъй като има „нови маратонки, яке, куфари...”, както и, че жената му е купила билет за България и той в началото на следващата седмица ще с прибере /”взех му автобус и той до вторник ще е там”/. Разговорът сочи,че подсъдъмият не е бил викан в чужбина да работи, дошъл е изненадващо и неканен. Последното от разговора потвърждава факта, че подсъдимият е нямал пари, дори за автобусен билет. Разговорът между двете е проведен на 29.01.2011г./събота/ и действително в понеделник /01.02.2011г./ подсъдимият е пристигнал с автобус от Испания в гр. Р., което напълно кореспондира с останалите доказателства по делото.

След като тази жена дава телефона на подсъдимия се провежда разговор между него и св.С.М.. От съдържанието на този разговор се установява,че подсъдимият се интересува за извършеното в къщата им претърсване и проведените разпити на близките му, какво е казала жена му на полицията, относно дрехите, с които е бил облечен вечерта на убийството. Съдържат се изявления от страна на подсъдимия, които сочат,че иска да внуши на свидетелката факти,които да го оневинят: че са му били изпратени 200 евро,че е спестявал пари, за да си върне заема на И. и други, като той потвърждава,че ще се върне в България.

Налага се категоричния извод,че подсъдимият не е бил извикан от свои роднини в чужбина, не е имало работа за него и той не е работил там, нямал е никакви средства, което е наложило близките му да му купят билет за връщане и най-вероятно те са настоявали той да се върне в България, разбирайки че в селото е извършено убийство и полицията, а вече и те се съмняват в подсъдимия. Изложеното опровергава тезата на подсъдимия, че вуйчо му е намерил работа и го е извикал и това е бил мотива му спешно да замине в чужбина и то дни преди рождения ден на детето си.  

В проведения на 01.02.2011г. разговор-беседа между подсъдимия от една страна и полицейските служители, сред които и св.К. от друга, се съдържат подробни признания, направени от подсъдимия, за извършеното престъпление, защо и как го е извършил, за последователността на действията, нанасяните удари на всеки един от пострадалите. В тези признания подсъдимият обяснява последователността на събитията случили се на 22.01.2011г.: как брат му купил цигари, тъй като дължал пари в магазина на М.и; как е прескочил оградата на двора им /първоначално и впоследствие след като се разделил с брат си и св.Д.М./; как е видял пострадалата да затваря магазина,което по време напълно съответства с показанията на всички свидетели-последни клиенти на барчето. Обяснява как е бил облечен- със синьото яке, под него с черната фланела, която е в сака му и с обувки-половинки без връзки, които не знае къде са. Как е стоял клекнал в двора, изчаквайки, било го е страх да влезе, двоумял се е какво да прави, чувал е пострадалите как си говорят, видял е че светят лампите в коридора и в стаята, където била Ц.. Сочи как М. излязъл до външната тоалетна, той намерил дърво, причакал го и го  ударил в главата, с цел да го зашемети, от което пострадалият паднал. Смятал бързо да вземе парите и да бяга, но пострадалият се свестил и в коридора двамата се борили, държейки се: ”аз го държах отстрани да не ме бута”/л.45 от класифицирания том/, „да не ме надраска” /л.48 от същия/. На масата в коридора намерил малка брадвичка,с която започнал да удря пострадалия в главата, защото вече го е видял и разпознал. Ц. чула скандала, започнала да вика „Кой Иване?”, явно разбирайки че има някой в тях, като се надигала от леглото, била с очила на лицето. Подробно описва последователността на своите действия и нанесените удари на всеки един от пострадалите, включително и това, че когато пострадалият паднал в килера и „утихнал”, подсъдимият пак влязъл в стаята на М., която продължавала да вика и той продължил да я удря с брадвичката, вследствие на което тя паднала между двете легла.

В този разговор подсъдимият посочва важни и конкретни обстоятелства, които до този момент не са били известни на органите на полицията. Това е факта за поставените на лицето на пострадалата очила /факт, който се установява за първи път в тази беседа и не се сочи дори от нейните синове/; за мястото където подсъдимият е намерил парите-в долнище на анцуг „в анцуга до нея, до леглото” /л.50 от секретния том/, парите били по 20 лева, по 10 лева, имало и по 2 лева /л.52 от секретния том/. Сочат се и факти във връзка с оръжията на престъплението: за използваното дърво, с което е нанесен удар на пострадалия /което не е било известно на полицията и не е било намерено, тъй като подсъдимият го е хвърлил в горящата печка/ и за намерената в коридора, използвана и по-късно изхвърлена „към стадиона” брадвичка /която не е била известна като оръжие на престъплението до момента на тази беседа/. Подсъдимият е  заявил  готовност да заведе полицията на това място.

Тези негови обяснения напълно се потвърждават от показанията на синовете на пострадалите,които разпознават брадвичката,като собственост на родителите си и сочат,че те са я държали в коридора. Потвърждават се от намерената впоследствие брадвичка, на мястото посочено от подсъдимия. Те потвърждават показанията на св.К., потвърждават и последващите признания направени от подсъдимия, вече пред служебния му защитник, на които съдът дава в.. Те кореспондират и с показанията на св.С. М. за направеното пред нея извънсъдебно признания от подсъдимия и изразеното съжаление, че „не  е искал да стане така” и да убива М.и. Относно телесните увреждания по телата на пострадалите тези обяснения напълно се потвърждават от заключенията на обсъдените по-горе експертизи. Относно конкретното описание на проведените разговори и срещи между подсъдимия и св.И.И., казаното в беседата  кореспондира с показанията на св.И. и с тези на Н.Б..  

 Обясненията в беседата са в пълно противоречие с последващите обяснения на подсъдимия, дадени пред упълномощения му защитник и подържани пред съда, поради което съдът не им дава в..

В подслушания разговор се съдържат и факти относно прибирането на подсъдимия в дома му след престъплението, където вече са били св.Д.М. и св.С.М..Посоченото потвърждава приетото от съда,че подсъдимият се е върнал не по-рано от 23 часа и след връщането на св.Д.М.,в каквато насока са и показанията на св.М.. Последващите обстоятелства, описани от подсъдимия:  че излъгал жена си че е играл карти, скрил парите под стелките на дивана преди да влезе в стаята при нея, пушили са и си легнали, като той не можал да заспи, както и тези отнасящи се до връщането на заема на следващия ден- дошъл в града „завъртял се между блоковете”, носел своето DVD в чанта, върнал заема от 200 лева на сина на св.И., пили кафе, играл на машинките, загубил около 70 лева, напълно кореспондират с показанията на свидетелите И.И. и С.М.. Посоченото от подсъдимия,че взетите от пострадалите пари са били по 10 и по 20 лева кореспондира и с показанията на св.Д.М.,който сочи,че подсъдимият е броил пари в м-н” Кауфланд”,които били по 10 и по 20 лева.

С оглед изложеното съдът кредитира с доверие казаното от подсъдимия в посочените подслушани разговори, като обективно, последователно и житейски правдиво. Думите съответстват на изказа и интелектуалното ниво на подсъдимия и  се подкрепя от показанията на останалите свидетели,на които съдът дава в., от обективните данни,установени в изготвените протоколи и от заключенията на приетите  експертизи.      

Като изхожда от категоричните факти,отразени в горепосочените протоколи, и от заключенията и изводите направени в горепосочените експертизите, съдът анализира събраните по делото гласни доказателства,за да прецени на кои от тях да даде в..

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите Г.Г. и Д.Г.-синове на убитите,които установяват факти свързани с живота и навиците на родителите си,отношенията в семейството, работата на магазина и случилото се след престъплението.Техните показния са обективни, последователни и логични и кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства. Включително и относно притежаваните парични средства от родителите им, съхраняването на по-малките суми от майка им в работната престилка,която тя е носела върху дрехите си през деня,заделянето на пари, съхранявани в плик зад вратата в килера. Действително пари в размер на 600 лева са открита на посоченото място в килера, които не са били намерени от подсъдимия и са върнати на наследниците на починалите /разписка т.2,л.23 от ДП/. Техните показания конкретизират и момента на смъртта на М.и,тъй като двамата свидетели са категорични,че в н. и понеделник са звънели на родители си по домашния им телефон, но те не са отговаряли.

Съдът дава в. на показанията на свидетелката Н.Д.-съседка на убитите,която изнася обстоятелства свързани с живота и навиците на М.и, категорична е,че в н. сутринта магазина не е отворил, което я е учудило като нещо необичайно. Тя е първият човек влязъл в къщата на 24.01.2011г.,след обаждането на сина на М.и,като сочи,че това е станало след 18 часа. Тя е видяла,че Ц. М. е умряла и е свита между двете легла в спалнята, но не е видяла И. М.. Показанията на свидетелката са обективни, конкретни, последователни и непротиворечиви. Съдът им дава в.,тъй като напълно кореспондират с останалия доказателствен материал.

Съдът дава в. на показанията на св.Е.С.-водила счетоводството на търговския обект на М.и, която изнася данни за осъществяваната търговска дейност, реализираните обороти- около 8000-10000 лева месечно, а от там и имотното състояние на М.и, както и данни да добрите отношения между родителите и синовете им. Нейните показания кореспондират с тези на свидетелите Г. и Д. Г., както и с отразеното в касовия отчет за 22.01.2011г.и за предходните дни /т.2 л.58 от ДП/ и в списъка фактури за м.януари 2011г./т.1,л.37 от ДП/. От тях се налага извода,че магазина действително е имал оборот,който за конкретното населено място може да се определи като значителен. Този факт потвърждава направената от подсъдимия преценка да обере именно М.и защото смятал, е имат много пари, както и обясненията му, че е взел 700 лева от пострадалите, каквато сума те безспорно са притежавали, предвид реализираните обороти.

 Съдът дава в. на показанията на св.И.И.,който изнася факти свързани с даването на пари в заем на подсъдимия по принцип, както и  с дадения конкретен последен заем от 100 евро, многократното търсене на подсъдимия във връзка с просроченото връщане на парите, както и с реалното връщане на тези пари и конкретните факти свързани с идването на подсъдимия в дома му сутринта на 23.01.2011г., ходенето на сина му Д. в Р. заедно с подсъдимия с л.а. на първия и връщането на заема в размер на 200 лева същия ден. Показанията на свидетеля кореспондират с казаното от подсъдимия, във връзка с обстоятелствата по получаването и връщането на заема. Кореспондират с показанията на св.С.М.- за получения от мъжа й заем, отправяните заплахи от семейството на И. във връзка със забавеното връщане на парите и с излизането на подсъдимия от къщата им в дните и часовете, когато е бил в Р. с Д.. Те кореспондират с показанията на св.Д.М., в частта им, в която е видял подсъдимия с пари в себе си на 24.01.2011г./според св.М. много пари/ и казаното му от подсъдимия, че  е върнал заема на И.. С оглед изложеното съдът дава в. на показанията на св.И. като последователни, обективни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал.

Съдът дава в. на показанията на св.И.В., като обективни и  последователни. От тях се установява предадената му бележка от подсъдимия, който факт се потвърждава от приложената ръкописна бележка  в т.1, л.44 от ДП и от изготвената докладна от свидетеля / т.1, л.43 от ДП/,както и от заключението на почерковата експертиза, която е категорична, че текста в бележката е изпълнен именно от подсъдимия.

Съдът дава в. на показанията на св.С.К.-полицейския служител пред когото подсъдимият е направил признание за извършеното престъпление, като обективни, последователни и логични. Той пресъздава казаното му от подсъдимия, който е посочил обстоятелства, които до този момент не са били известни на полицията /с какво е удрял пострадалите, къде е намерил парите и че М. е била с очила/, за да се счита, че евентуално са внушени на подсъдимия. Показанията на този свидетел кореспондират с отразеното в изготвената докладна от същия и с направените по-късно признания от подсъдимия, дадени пред служебния му защитник, които съдът кредитира с доверие. Кореспондират и с обясненията на подсъдимия, отразени в подслушания разговор, доказателство събрано по реда на НПК чрез СРС. Както и с отразеното в собственоръчно написаната от подсъдимия бележката, предадена на св.В., с вписаното в протокола за доброволно предаване на фланелата от подсъдимия и с протокола за оглед на посоченото от подсъдимия място, където е изхвърлил брадвичката.    

Съдът дава в. на показанията на св.В.Н. и св.С.Н., на последната приобщени към доказателствата по делото по предвидения в НПК ред, тъй като са последователни, логични, съответстват на писмените и гласни доказателства и са такива на незаинтересовани от изхода на делото лица. Те установяват кои лица, до колко часа да били в и около барчето на 22.01.2011г. и кой на къде е тръгнал след това. Техните твърдения,че св.Н.Б. и Д.М. са влезли в барчето докато Н. са били вътре и са купили цигари се потвърждават от показанията на св.Н.Б. и св.Д.М.. Факта,че те са били последните клиенти на заведението и са излезли от там към 20 часа, се потвърждава освен от показанията на Н.Б. и Д.М. и от отразеното в касовия апарат за приключване на дневния оборот в магазина. Посоченото от свидетелите Н., че подсъдимият не е влизал в барчето, но напускайки заведението са го видели отвън, се потвърждава от обясненията на самия подсъдим, който не отрича факт, че по това време се е намирал в близост до къщата и барчето на М.и, както и от показанията на св.Н.Б., дадени пред съда,в които последният уточнява,че действително подсъдимият не е влизал в барчето.

Относно обстоятелството, дали подсъдимият е влизал в барчето или не по делото се събраха противоречиви доказателства, предвид различните твърдения на свидетелите В. и С. Н., Н.Б. и Д.М. в тази насока и различните твърдения на самия Н.Б.-на досъдебното производство и пред съда относно това обстоятелство. Този факт не е от съществено значение за предмета на доказване по настоящето дело, тъй като във всички случаи е безспорно установено, че подсъдимия се е намирал около 20 часа до къщата на пострадалите, а дали е влизал в барчето или не, е без особено значение за установяването на извършителя на престъплението. Тези противоречия не внасят съмнение в показанията на разпитаните свидетели до степен да ги дискредитират и най-вече на тези на свидетелите Н.Б. и Д.М., тъй като се отнасят до обстоятелство от несъществено значение. Освен това е напълно възможно възприятията на всяко едно от лицата да е различно,още повече, ако са били водени разговори преди това между подсъдимия, брат му и св.Д.М., във връзка с това кой да влезе и да купи цигари. Съдът приема, че подсъдимият не е влизал в барчето, тъй като е напълно логично и убедително заявеното от свидетелите Н. в тази насока, че той е бил отвън, както и заявеното от подсъдимия, че е дължал пари на М.и от предходна покупка /който факт се потвърждава и от показанията на св.С.М., че са им дължали 5 лева/, което логично сочи на желанието му да не влиза в магазина.

Съдът дава в. на показанията на св.Т.Р., който е превозвал нееднократно подсъдимия и семейството му до Р., включително и за вземането на подсъдимия и св.Д.М. ***.2011г./което е станало след 19 часа,към 19,30 часа/ и за воденето на св.С.М., подсъдимия и детето им до Р. на 26.01.2011г. и връщането на М. *** същата вечер. Показанията на този свидетел са последователни и логични, обективни и непротиворечиви и кореспондират с показанията на останалите разпитани свидетели, относно случилото се на посочените дни, във връзка с посочените обстоятелства. Те напълно кореспондират с показанията на св.С.М., св.Д.М. и св.И.А. в тази насока, като посочените факти не се отричат и от подсъдимия.

Съдът дава в. на показанията на св.Н.Б.Г.,като последователни, обективни и непротиворечиви. Той е категоричен,че вечерта на убийството свидетелите Н.Б. и Д.М. са били в дома му и заедно със семейството му са гледали филм,което е станало  след 20 часа до 22 часа, след което Н.Б., Д.М. и Д. са си тръгнали, като Н.Б. и Д. са спали в къщата на първия. Показанията му са достатъчно конкретни и с оглед вижданията си свидетелят житейски правдиво обясняват защо двамата са спали в къщата на Н.Б.-сутринта да донесат дърва от гората. Показанията на този свидетел се потвърждават напълно от показанията на свидетелите Н.Б., Д.М. и Д.А.. Това обстоятелство и факта,че св.Г. е вуйчо на подсъдимия и няма данни да са във влошени отношения, изключва мотив този свидетел да е заинтересован от изхода на делото и да създава фалшиво алиби на брата на подсъдимия. Напротив св.Г. сочи,че е в добри отношения както с подсъдимия, така и с брат му, че той се разбира с подсъдимия, който го слуша, събирали са се с него, изпращал го е при нужда /л.183-184 от делото/Св. Г. е и един от малкото хора, които след убийството са ходили на свиждане на подсъдимия, което е още един аргумент в подкрепа на добрите отношения между тях и обективността на показанията на този свидетел.  

Съдът дава в. на показанията на св.Д.А., като последователни, обективни и непротиворечиви. Тя установява факти, свързани с отиването й в дома на бабата на подсъдимия- П.Д.,където е била в събота-деня на убийството след обяд от около 14 часа до към 18 часа, за да я изкъпе и да й сготви. Показанията й звучат убедително и логично, предвид поясненото от свидетелката, че именно тя се грижи за болната жена и през зимата я къпе всяка събота или н.. Житейски правдиви са и обясненията на свидетелката, във връзка с местонахождението на къщите, разстоянието между тях и необходимото време за предвижване, с оглед заболяванията на свидетелката. Тя е  категорична, че вечерта на убийството свидетелите Н.Б. и Д.М. са били в дома й и заедно със семейството й са гледали филм,което е станало след 20 часа до към 22 часа, след което Н.Б., Д.М. и сина й Д. са си тръгнали, като Н.Б. и Д. са спали в къщата на първия. Показанията й са достатъчно конкретни и се потвърждават напълно от показанията на свидетелите Н.Б.Г., Д.М. и Н.Б.. Това обстоятелство и факта, че понастоящем отношенията между сина й Д. и св. Н.Б. са влошени /л.291 на гърба/, че тя живее на семейни начала с вуйчото на подсъдимия-св.Н.Б.Г. и няма данни да е във влошени отношения с подсъдимия, изключва мотив тази свидетелка да е заинтересована от изхода на делото и да създава фалшиво алиби на брата на подсъдимия. 

Съдът дава в. на показанията на св.И.И.А.,като  обективни, последователни, логични и непротиворечиви. Той много точно пресъздава живота на племенницата си с подсъдимия, преки впечатления за който има от редовните си посещения в дома им. Те са живеели бедно, без постоянни и достатъчни средства за издръжка, с недостиг на пари и храна в семейството, което е налагало той да им купува продукти и лекарства и да им ги носи лично. Това свидетелят е правил, тъй като давайки преди време пари на подсъдимия, те не са отивали за детето, а за цигари и заведения /л.231 от делото/. Свидетелят  сочи,че роднини на подсъдимия понякога са му изпращали пари от чужбина и съдът приема този факт за доказан, макар и без конкретни данни точно кога и какви суми е получавал подсъдимия. В случая регулярността и размера на превежданите пари от чужбина не е от съществено значение, тъй като важното е с какви средства е разполагал подсъдимия към 22.01.2011г. От показанията на св.И.А. се установява, че тогава семейството на племенницата му не е разполагало с пари. На 21.01.2011г. /петък/ вечерта  свидетелят е попитал подсъдимия,който е бил в Р., дали има пари да се върне на село, той е нямал, поради което свидетелят му е платил превоза /л.231 от делото/. На 22.01.2011г. /събота/ към 18 часа свидетелят им е донесъл храна, когато е отишъл да види племенницата си. Тези факти отнесени към взетия и не върнат от подсъдимия към него момент заем от 100 евро и дадените от св. Н.Б. 30-35 лева на подсъдимия /показанията на св. Н.Б./ и към показанията на св.С.М., с какви пари са разполагали в събота- по-малко до 10 лева и то пак дадени на заем от съседи и приятели, от които тя е дала 5 лева на подсъдимия за цигари, а на следващия ден и 2 лева за автобусен билет, напълно потвърждават казаното от св.И.А.. Налага се извода, че семейството на подсъдимия е живеело в нищета, с постоянен недостиг на пари и към момента на престъплението не са били изпращани пари на подсъдимия от негови роднини от чужбина. От показанията на св.И.А. може да се направи извод и за начина на живот и поведението на подсъдимия, който освен, че е нямал реални доходи, е бил и безотговорен, тъй като многократно даваните от свидетеля пари не са отивали за детето, а за цигари и заведения /л.231 от делото/, което е мотивирало св.И.А. да помага само в натура.

От показанията на този свидетел се установяват и обстоятелства, свързани с поведението на подсъдимия след престъплението-бързо и неясно взето решение да замине в чужбина, спешно купуването на дрехи и други вещи, автобусни и самолетни билети. Като по-възрастен и отговорен човек и роднина на св.С.М., св.И.А. е съдействал и помагала на подсъдимия и семейството му винаги когато може, включително го е придружил на 24.01.2011г., във връзка със справките за билетите за пътуването в чужбина.

Съдът дава в. на показанията на св.С.М. като последователни, подробни, обективни и напълно кореспондиращи с останалите доказателства по делото. От тях се установяват условията,при които са живеели с подсъдимия, средствата,с които са разполагали,отношенията му със свидетелите Д.М. и Н.Б.. Изнасят се конкретни факти относно времето, в което подсъдимия е бил извън къщи на 22.01.2011г.и през следващите дни и такива относно решението му да пътува в чужбина и подготовката за това пътуване. Показанията на свидетелката съдържат и конкретни обстоятелства относно провежданите телефонни разговори с подсъдимия в дните след престъплението и докато той е бил в Испания, както и за казаното й от него при срещата им след завръщането му в Р..

От показанията на св.С.М. се налага извода,че те са живеели без постоянни и достатъчни доходи, разчитайки на парите от получаваното от нея майчинство, тези изпращани от роднини на подсъдимия и продуктите носени от св.И.А., както и от инцидентно полаган от подсъдимия труд,за какъвто труд няма никакви конкретни доказателства,още по-малко за полагат такъв през зимния период. Семейството е живеело бедно, в недоимък, в постоянни заеми, дължали са пари в магазина, отоплявали са една стая през зимата, водата в къщата е била замръзнала, разчитали са на храна, лекарства и пари дадени от близки, детето им често е боледувало,което е изисквало допълнителни разходи. В същото време подсъдимия „не си е правел сметката” и не е спестявал,а по-скоро е харчел, като дори е имало случай, в който взел заделените от свидетелката 40 лева /показанията й пред съда/. По-късно тя е разбрала и това, че подсъдимият играе хазарт. Тези показаният на свидетелката кореспондират с показанията на св.И.А. /относно преките му впечатления за живота и доходите на семейството/, на св.И.И. /относно взетия заем от 200 лева в началото на м.януари 2011г.и върнат след убийството/, на св.Н.Б. /за доходите в семейството на брат му и дадения на подсъдимия от него заем от 30-35 лева,за това кога и къде е бил с подсъдимия в нощта на убийството/, на св.Д.М. /относно това кога и къде е бил с подсъдимия в нощта на убийството и поведението му пред следващите дни/. Налага се извода,че финансовото положение на подсъдимия и семейството му е било особено затруднено през м.януари, когато детето му е и било болно и към 22.01.2011г. не са разполагали с пари, имали са не върнати заеми, имали са 10-тина лева в къщи, от които св.С.М. е дала на подсъдимия 5 лева за цигари и на следващия ден 2 лева за автобусен билет.

Показанията на свидетелката относно случилото се на 22.01.2011г. -излизането на подсъдимия след 18 часа и връщането му след св.Д.М. кореспондират с показанията на св.И.А.-относно момента на излизането на подсъдимия и с тези на св.Д.М. и св.Н.Б.-относно това, че подсъдимият, около 20 часа, е бил пред заведението на пострадалите. Налице са отделни несъответствия относно часа на прибирането на подсъдимия, за който св.С.М. сочи,че е час и повече след връщането на брат й, а самия св.Д.М.- че подсъдимият е бил в къщи, когато той се е прибрал. Съдът намира,че тези несъответствия не разколебават достоверността на показанията на посочените двама свидетели. Това е така,тъй като е безспорно установено,че св.Д.М. се е върнал към 23 часа,за да гледа „Разбиване” по телевизията. Това обстоятелство е доказано както от неговите показания, така и от тези на св.Н.Б., св.Н.Б.Г. и Д.А.-относно момента, когато е свършил гледания в къщата на последните филми, тръгването на Д.М. и Н.Б. и разстоянието,на което се намират къщите им. Дали подсъдимият се е върнал около 23 часа и малко след това не е установено по категоричен начин, предвид разликата в показанията на свидетелите С.М. и Д.М., но безспорно сочи,че подсъдимият е отсъствал от дома си и не е бил с нито един от установените по делото свидетели или с други лица през периода от 20 часа /след като се разделил с М. и Н.Б./ до 23 часа. Именно това обстоятелство е от значение по настоящето дело, тъй като именно в този период от време е извършено убийството на двамата пострадали, с оглед заключенията на коментираните по-горе експертизи и с оглед признанията на подсъдимия, на които съдът дава в..   

Свидетелката С.М. изнася и данни относно предадените на ДП дрехи. От една страна тя сочи, че това не са били дрехите,с които подсъдимият е бил в деня на убийството, а от друга страна, че е прала дрехите /л.285 от делото/. Тези нейни твърдения са напълно логични, предвид бързото заминаване на подсъдимия и необходимостта да му приготви дрехи за пътуването, във връзка с което свидетелката сочи, че дрехите, с които той се е върнал вечерта на 22.01. 2011г. са били мокри и по-късно тя е прала дрехи на подсъдимия. С оглед изложеното възраженията на защитата,че по дрехи на подсъдимия не са открити следи от кръв и затова той не е извършител на престъплението,не следва да се абсолютизират. Само този факт не оневинява подсъдимия, предвид наличието на останалите доказателства обсъдени от съда, а и не е установено точно,с кои дрехи е бил подсъдимия в нощта на убийството, дали те са почиствани от него преди да се прибере, дали са прани от жена му след това.

Важен момент от показанията на св.С.М. е посоченото от нея, че за първи път, когато подсъдимият и св.Д.М. са се върнали в къщи, което е станало след 19 часа на 24.01.2011г., тя е разбрала, че е убит и И. М.. Това обстоятелство отнесено към показанията на св.Д.М. за поведението на подсъдимия при проведения от него телефонен разговор на разклона за с.Х. и към изразеното от него съмнение за съпричастността на подсъдимия  към престъплението, което е споделил със сестра си, е още един аргумент, макар и косвен, в подкрепа на участието на подсъдимия в извършеното престъпление. Въпреки, че до връщането на подсъдимия в къщи, при  св.С.М. са идвали нейни близки- Г. и И., те са знаели,че е починала само М.. Към него момент св.Н.Д. е видяла само тялото на М., но не и трупа на М.. Трупът на пострадалия М. е видян за първи път от сина му св.Д.Г., едва след идването му от гр.Р. в с.Х., което не е станало преди 19 часа, а първия оглед от полицията е извършен чак след 22  часа.    

От показанията на св.С.М. се установява и направеното пред нея признание от подсъдимия, при проведената среща между тях на 02.02.2011г. Тогава подсъдимият е плачел, според свидетелката е бил искрен и е съжалявал за случилото се, като изрично й е казал, че „не е искал да ги убива”.

Св.С.М. опровергава твърденията на подсъдимия и защитата му относно уговорени показания между св.Д.М. и Н.Б. и за носено от брата на подсъдимия яке в нощта на убийството. Тя изнася и факти относно проведени впоследствие разговори между нея, брат й и неустановеното по делото лице Б., в които последният е потвърдил казаното й от св.Д.М. за случилото се на разклона за с.Х. и казаното от него /л.285 от делото/, което напълно кореспондира с показанията на св.Д.М..

Съдът няма основания да се съмнява с  показанията на св.М.,тъй като тя живее на семейни начала с подсъдимия, имат дете и е запазила добрите си отношения с него, ходила му е на свиждане, водила е детето при баща му, поради което няма основания да уличава подсъдимия в извършено престъпление, напротив тя до последно не е вярвала, че той е извършил убийството и дори е обвинявала брат си, че се съмнява в него.

  Съдът дава в. на показанията на св.Д.М.,като обективни, последователни и логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. В тях се съдържат важни обстоятелства, относно присъствието на подсъдимия пред барчето на М.и вечерта на убийството и тръгването на същия сам към центъра, след като се разделил със свидетелите Н.Б. и Д.М.. Съдържат се обстоятелства относно предходно предложение отправено от страна на подсъдимия към св.М., преди Нова година, да вземат парите на  М.и, когато свидетелят го е разубедил. Както и факти свързани с последващото поведение на подсъдимия-пазаруване в магазин „Кауфланд” в понеделника след убийството, броенето на пари  които по номинал съвпадат с посочения от самия подсъдим/, случилото се на разклона за с.Х..

Относно случилото се на разклона за с.Х. на 24.01.2011г. св.М. е заявил още в хода на досъдебното производство, което допълва и конкретизира пред съда, че на казаното от лицето Б. по телефона,че нещо е станало с Ц. и в селото има полиция, подсъдимия е попитал: ”кой ги уби?”, без някой да е казвал, че М.и са убити, видял е как подсъдимия се разтреперел при чутото. Свидетелят сочи, също, че в нощта на убийството подсъдимият е бил облечен със синьото яке,а на следващия ден-с черното яке /т.2,л.75 от ДП/,което е косвен аргумент в подкрепа на това,че якето, което подсъдимият е носел по време на престъплението е почиствано и прано.

Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел, като цяло и в коментираните по-горе детайли, въпреки че е непълнолетен, тъй като те кореспондират с показанията на останалите свидетели, посочени по-горе и тъй като няма данни той да е във влошени отношения с подсъдимия, което да го мотивира да говори неистина за него. Напротив подсъдимият живее със сестра му и имат дете, Д.М. им помага, подсъдимият разчита на него- да остане при сестра си на село, когато него го няма, вика го да пазаруват в м-н „Кауфланд”, когато случайно го среща в града, което сочи, че и подсъдимият е в добри отношения с него и му има доверие.

Не е основание за съмнение в правдивостта на показанията на свидетеля и факта, че показанията му съдържат някои противоречия: относно това, дали подсъдимият е влизал в барчето на 22.01.2011г. да си купува цигари и относно това кога се е върнал в къщи същата вечер-преди или след свидетеля.

Св.Д.М. твърди,че подсъдимият е влизал в барчето да си купи цигари. Относно това обстоятелството по делото се събраха противоречиви доказателства, предвид различните твърдения на свидетелите В. и С. Н., Н.Б. и Д.М. и различните твърдения на самия Н.Б.-на досъдебното производство и пред съда относно същото. Този факт не е от съществено значение за предмета на доказване по настоящето дело, тъй като във всички случаи е безспорно установено, че подсъдимия се е намирал, около 20 часа, до къщата на пострадалите, а дали е влизал в барчето или не, е без особено значение за установяването на извършителя на престъплението. Тези противоречия не внасят съмнение в показанията на разпитаните свидетели, включително и на св.Д.М., до степен да ги дискредитират, тъй като се отнасят до обстоятелство от несъществено значение. Освен това е напълно възможно възприятията на всяко едно от лицата да е различно,още повече, ако са били водени разговори преди това между подсъдимия, брат му и св.Д.М., във връзка с това кой да влезе и да купи цигари. Съдът приема, че подсъдимият не е влизал в барчето, тъй като е напълно логично и убедително заявеното от свидетелите Н. в тази насока, че той е бил отвън, както и заявеното от  подсъдимия, който отрича този факт и твърди, че е дължал пари на М.и от предходна покупка. Последното се потвърждава и от показанията на св.С.М.- че са дължали на М.и 5 лева, което логично сочи на желанието на подсъдимия да не влиза в магазина. В същото време в обясненията си  подсъдимият не отрича, че по това време се е намирал в близост до къщата и барчето на М.и. В подкрепа на това са и показанията на св. Н.Б., дадени пред съда, в които той уточнява,че действително подсъдимият не е влизал в барчето.

Относно времето когато подсъдимият се е прибрал в къщи вечерта на 22.01.2011г. Св.Д.М. твърди, че когато той се е прибрал, подсъдимият вече си е бил легнал. Съдът не споделя заявеното от свидетеля в тази му част. Приема, че подсъдимият се е върнал след св.Д.М., тъй като в тази насока са признанията на самия подсъдим, показанията на св.С.М., която е чакала да се върне И.Б., да донесе цигари и се е чудила защо закъснява, поради което тя има много по-голямо основание да следи и забележи кога точно се прибира мъжа й. Докато св.Д.М. е бързал да глада „Разбиване” от 23 часа и затова се е прибрал в този час, поради което е напълно разбираемо и логично да не следи кой, кога се връща в къщата и какво прави. Още повече, ако подсъдимият се е върнал скоро след св. М..

Налице са отделни несъответствия относно часа на прибирането на подсъдимия, за който св.С.М. сочи,че е час и повече след връщането на брат й, а самия св.Д.М.- че подсъдимият е бил в къщи, когато той се е прибрал. Съдът намира,че тези несъответствия не разколебават достоверността на показанията на посочените двама свидетели. Това е така, тъй като е безспорно установено,че св.Д.М. се е върнал към 23 часа. Това обстоятелство е доказано както от неговите показания, така и от тези на св.Н.Б., св.Н.Б.Г. и Д.А.-относно момента, когато е свършил гледания в къщата на последните филми, тръгването на Д.М. и Н.Б., от разстоянието, на което се намират къщите им. Дали подсъдимият се е върнал около 23 часа или малко след това не е установено по категоричен начин, предвид разликата в показанията на свидетелите С.М. и Д.М., но безспорно сочи, че подсъдимият е отсъствал от дома си и не е бил с нито едни от установените по делото свидетели или с други лица през периода след 20 часа до 23 часа. Именно това обстоятелство е от значение по настоящето дело, тъй като именно в този период от време е извършено убийството на двамата пострадали, с оглед заключенията на коментираните по-горе експертизи и с оглед признанията на подсъдимия,на които съдът дава в..  

Тези противоречия не дискредитират показанията на св.Д.М. и не ги правят не обективни, още повече,че второто от противоречията може да се счита по-скоро в полза на подсъдимия /че се е върнал по-рано/. Показанията на свидетеля не могат да се считат за недостоверни и поради това, че свидетелят е по-близък със св.Н.Б., а не с подсъдимия,а двамата братя не са в много близки отношения. Тези факти не сочат на влошени отношения с подсъдимия. Напротив св.М. е от малкото хора,с които подсъдимият е контактувал, те живеят в една къща,кани го да пазаруват заедно при случайна среща в Р., поради което е крайно нелогично св.М. да говори неверни неща, евентуално за да обвини мъжа на сестра си и то без никаква причина. Обстоятелството, че в един начален момент на разследването св.М. може би е бил сред заподозрените лица, също не прави неговите показания неверни или предубедени, тъй като в първите дни след престъплението много мъже в селото са били в кръга на заподозрените, като са се проверявали всички версии и алибито на лицата, които последни са били в и около барчето.

Съдът дава в. на показанията на св.Н.Б.,като последователни, логични и кореспондиращи с останалите писмени и гласни доказателства.В тях се съдържат обстоятелства,относно присъствието на подсъдимия пред барчето на М.и вечерта на убийството и тръгването на същия сам към центъра, след като се разделил със свидетелите Н.Б. и Д.М.. Съдържат се и факти относно начина на живот, доходите на семейството на подсъдимия, вземаните от него заеми, включително и последния от 100 евро от св.И.И. и отправяните заплахи за забавеното му връщане,относно дадения заем от св. Н.Б. от 30-35 лева, както и факти свързани с последващото му заминаването за Испания и подарените обувки от подсъдимия, предадени на досъдебното производство.

Съдът няма основание да се съмнява в достоверността на показанията на този свидетел, като цяло и в коментираните по-горе детайли, въпреки събраните доказателства, че двамата братя не са в много добри отношения помежду си, тъй като те кореспондират с показанията на останалите свидетели, обсъдени по-горе.

Подсъдимия и самия св.Н.Б. твърдят,че не са в много добри отношения, което се потвърждава и от показанията на св.Н.Б.Г.-че имат разногласия /л.184 от делото/, те не се мразят,общуват си,но не се държат като братя /л.181 от делото/. В същото време двамата братя живеят на съседни улици, виждат се често, правят си услуги- с брадвата, която подсъдимият често взема, за да цепи дърва, при нужда взема на заем пари от него, св.Н.Б. посещава къщата на брат си, купува му цигари /вечерта преди убийството на М.и/, разговарят по телефона след заминаването на подсъдимия за Испания. Налага се извода, че св.Н.Б. е от малкото хора,с които подсъдимия  контактува, въпреки,че явно двамата братя имат неразбирателство. Може би те си нямат пълно доверие, вероятно повод за това е св.С.М. /с оглед заявеното от нея пред съда/ или факта, че св.Н.Б. се грижи за баба си, а подсъдимият не или това, че роднини изпращат пари на подсъдимия, но не и на св. Н.Б. или защото свидетелят, като по-голям се опитва да съветва подсъдимия, но той не го слуша /л.182 от делото/. Показателно за отношенията между двамата е и факта, че св.Н.Б. не е ходил на свиждане на подсъдимия, след задържането му, което не е характерно за братски отношения, а от своя страна подсъдимият го обвинява, че той е извършил престъплението. Въпреки това не може да се приеме, че отношенията между тях са влошени до степен, че свидетелят да говори неистини за подсъдимия или да влияе на други лица да говорят такива.

Не е основание за съмнение в правдивостта на показанията на свидетеля и факта, че показанията му съдържат противоречия относно това, дали подсъдимият е влизал в барчето на 22.01.2011г. да си купува цигари.

Св.Н.Б., в хода на досъдебното производство, твърди,че подсъдимият е влизал в барчето да си купи цигари,а пред съда сочи,че не е влизал вътре,а е чакал отвън. Относно това обстоятелството по делото се събраха противоречиви доказателства, предвид различните твърдения на свидетелите В. и С. Н., Н.Б. и Д.М. в тази насока и различните твърдения на самия Н.Б.-на досъдебното производство и пред съда относно същото. Този факт не е от съществено значение за предмета на доказване по настоящето дело, тъй като във всички случаи е безспорно установено, че подсъдимия се е намирал, около 20 часа, до къщата на пострадалите, а дали е влизал в барчето или не, е без особено значение за установяването на извършителя на престъплението. Тези противоречия не внасят съмнение в показанията на разпитаните свидетели, включително и на св.Н.Б., до степен да ги дискредитират, тъй като се отнасят до обстоятелство от несъществено значение. Освен това е напълно възможно възприятията на всяко едно от лицата да е различно,още повече, ако са били водени разговори преди това между подсъдимия, брат му и св.Д.М., във връзка с това кой да влезе и да купи цигари. Съдът приема, че подсъдимият не е влизал в барчето, като кредитира с доверие показанията на св.Н.Б. в тази им част, дадени пред съда,а не на досъдебното производство. Именно те кореспондират с показанията на свидетелите Н. и със заявеното от  подсъдимия, който отрича този факт и твърди, че е дължал пари на М.и от предходна покупка. Последното се потвърждава и от показанията на св.С.М.- че са дължали на М.и 5 лева, което логично сочи на желанието на подсъдимия да не влиза в магазина. В същото време в обясненията си  подсъдимият не отрича, че по това време се е намирал в близост до къщата и барчето на М.и. В подкрепа на това са и именно показанията на св.Н.Б., дадени пред съда, в които той уточнява,че действително подсъдимият не е влизал в барчето.

По делото няма доказателства,които да сочат,че св.Н.Б. е автор на престъплението или има участие в него, в каквато насока са обясненията на подсъдимия, поддържани пред съда. Това е така, тъй като св.Н.Б. на 22.01.2011г., от 20 часа до 23 часа, е бил с други лица-установените по делото свидетели Д.М., Н.Б.Г., Д.А. и сина й Д.. По настоящето дело е от значение именно това обстоятелство, тъй като в този период от време е извършено убийството на двамата пострадали, с оглед заключенията на коментираните по-горе експертизи и с оглед признанията на подсъдимия, на които съдът дава в.. Кога, къде и с кого е бил свидетеля Н.Б. въпросната вечер е установено, както от неговите показания, така и от тези на посочените свидетели,на които съдът дава в. и е обсъдил по-горе.

Посочените по-горе противоречия и не много близките отношения между братята не дискредитират показанията на св. Н.Б. и не ги правят не обективни. Показанията му не могат да се считат за недостоверни и поради обстоятелството, че в един начален момент на разследването св.Н.Б. е бил сред заподозрените лица и е бил задържан за 24 часа. Това не прави неговите показания неверни или предубедени, тъй като в първите дни след престъплението много мъже в селото са били в кръга на заподозрените, като са се проверявали всички версии и алибито на лицата, които последни са били в и около барчето.

Съдът дава в. на показанията на св.И.Д.-съквартирант на св. И.А., като обективни и последователни. От тях се установяват обстоятелствата, свързани с пазаруването в магазин „Кауфлант” от подсъдимия, след убийството-на 24.01.2011г. и с последващото приготовление и пътуване от страна на подсъдимия. Те кореспондират с изнесеното от свидетелите Д.М., И.А. и С.М.. Свидетелят сочи, че подсъдимият е получавал пари изпращани му от роднини от чужбина, дори го е придружавал до банката. Този факт по принцип се потвърждава и от показанията на св.И.А., от тези на св.С.М. и св.Н.Б., поради което няма основание да не бъде кредитиран с доверие.

Твърденията на свидетеля Д., че подсъдимият по принцип е разполагал с пари, не се потвърждават от останалите свидетели, а твърденията, че дори подсъдимият му е давал пари на заем, въпреки че към него момент свидетелят е работел по трудов договор, а подсъдимият е нямал постоянна работа,остават изолирани от останалия доказателствен материал. С оглед на това съдът намира,че тези показания не следва да бъдат кредитирани с доверие напълно и безрезервно.

В същото време дори да се приемат за достоверни, тези твърдения на свидетеля Д. не дискредитират показанията на останалите свидетели,на които съдът дава в., относно честата и дори постоянната липса на средства в семейството на подсъдимия, тъй като може и да е имало моменти, в които подсъдимият действително е разполагал със средства- в момент на изпратени му от роднини или взети в заем от познати пари. С оглед на това не е изключено да е имало и случай, в който подсъдимият е дал пари на заем на св.Д.,още повече, че свидетелят сочи за неголяма сума-в размер на 20 лева. В същото време свидетелят не твърди, че това е станало в дните преди убийството,нито този факт сочи,че подсъдимият е бил финансово обезпечен и по този начин да се изключи мотива му за извършеното престъпление.  

Относно показанията на св.А.А., съдът отчита,че той  пресъздава само и единствено казаното му от подсъдимия и неговата версия, че убийството е извършено от брат му. Тази версия противоречи на всички останали събрани по делото доказателства, появява се впоследствие като последващи обяснения, дадени от подсъдимия пред упълномощеният му защитник-защитник посочен му от св. А.А.. Тя противоречи и на обективните данни, съдържащи се в коментираните по-горе протоколи и експертизи и на направените от подсъдимия първоначални признания- пред служебния му защитник, отразени в бележки и протоколи, направени пред св. К. и пред св.С. М.. Противоречи и на показанията на всички останали свидетели, относно случилото се в нощта на убийството и на това,че св.Н.Б. е бил по същото време с други свидетели, поради което няма как да е извършител на престъплението. Тя не се подкрепя и от представените от св.А.А. вещи, за които се твърди,че са му дадени от Г.Б.-леля на подсъдимия и са намерени в къщата на брата на подсъдимия. С оглед изложеното тази версия остава изолирана от останалия доказателствен материал и съдът намира, че тези показания не следва да бъдат кредитирани с доверие.

При обсъждането и отхвърлянето на показанията на св.А.А. съдът съобрази още неясната и житейски нелогична загриженост от страна на свидетеля към случаен човек, с когото са били известно време в ареста и оттам опитите му да оневини подсъдимия. Съобрази и крайно нелогичните му твърдения пред съда- за срещите с Г.Б. проведени на гробищата на селото, за предаване на вещи, преснимане на писма и други, като вече пред съда твърди, че на тези срещи е бил заедно със съпругата и децата си. В тази насока следва да се имат предвид и следните  обстоятелства- св.А. и подсъдимия са били заедно в следствения арест в гр.Р. през периода от средата на М.прил до началото на м.май 2011г. /л.288 от делото/, като нито преди това, нито през този период подсъдимия е разказал тази своя версия на някой друг. Не е поискал да я изложи пред защитника си, въпреки че към момент е имал служебен такъв, не я е написал и изпратил на органите на разследването или на друго лице, въпреки, че в предходни месеци е намерил начин да предаде бележка на охраната в ареста и е предал листи на св.А. /с оглед показанията на последния и приложения ръкописен лист на л.280 от делото/. Разказал е версията си само и единствено на св.А., въпреки че през този период са му идвали на свиждане негови близки: св.С.М.-с оглед посоченото от самия подсъдим в ръкописния текст на л.280 от делото, св. Г.Б.-предвид показанията на св.А., св. Н.Б.Г.-с оглед неговите показания. Следва да се има предвид и факта, че  твърденията на св.А., че подсъдимия е написал своята версия на листи, които му предал, единият от които е представения пред съда, не се потвърждава и от съдържанието на изложеното в ръкописния текст /на л.280 от делото/, който се отнася за предадената на охраната бележка и за случващото се в ареста. Изложеното налага извода, че показанията на този свидетел са не обективни, в противоречие с останалите доказателства по делото и не следва да бъдат кредитирани с доверие. 

Дори да се приеме, че показанията на св.А.А. пресъздават  действително казаното му от подсъдимия, те не разколебават останалите писмени и гласни доказателства, кредитирани от съда, тъй като подсъдимият може да твърди и изгражда всякакви свои версии, възможно е да иска да убеди околните, включително и св.А. или дори себе си, че не е извършил престъплението, а свидетелят А. само пресъздава казаното му от подсъдимия.

Съдът дава в. на обясненията на подсъдимия, дадени пред служебния му защитник, като последователни, логични и обективни и тъй като кореспондират с останалите писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе,на които съдът дава в..

В тези обяснения подсъдимия последователно и сравнително подробно описва кога и къде се е намирал, мотивите си да извърши престъплението-безизходица поради липсата на пари и необходимостта спешно да върне заем от 100 евро. В тях се сочат обстоятелства, които до него момент не са били известни на полицията и на свидетелите, не са били посочени от никой и няма как да бъдат внушени или подсказани на подсъдимия, нито има причина той да си ги измисля.

На първо място това са фактите свързани с ударите нанесени на И. М. на двора с дърво,намерената брадвичка в салона и последващите удари на двамата пострадали с тази брадвичка. Към този момент не е била намерено дървото, не е било установено и че пострадалите са убити с брадва, нито такава е била открита. След установяването на оръжието на престъплението-процесната брадвичка тя е разпозната от синовете на пострадалите,като собственост на родителите им, по характерните й особености. От заключенията на СМЕ-зи се установява по безспорен начин, че уврежданията на пострадалите са причинени именно с тази брадвичка. Подсъдимият е показал къде е изхвърлил брадвичката, завел е полицията на мястото, където тя е намерена и иззета. Той е посочил и факта,че вечерта на убийството е бил с черната блуза, която е в багажа му от Испания, това е именно фланелата предадено по-късно от него, а в протокола за предаването й е вписал собственоръчни  обяснения, съдържащи признание за извършеното престъпление.

На следващо място подсъдимият е посочил,че преди да срещне брат си и св. Д.М. е влязъл в двора на пострадалите, след което е излязъл от там без да го видят, последвала е срещата им пред барчето и купуването на цигари. Това първоначално влизане в двора на пострадалите се сочи единствено и само от подсъдимия и обяснява къде е бил той през периода от излизането му от къщи-към 18 часа до срещната с брат му и св.М. малко преди 20 часа.  

Тези детайли са много специфични и напълно кореспондират с показанията на останалите свидетели, на които съдът дава в. и които коментира по-горе. Кореспондират и с признанията направени от подсъдимия в проведената беседа, пресъздадена от св.К. и отразена в подслушания разговор от 01.02.2011г., които са много по-конкретни и подробни.   

Съдът не дава в. и не кредитира с доверие последващите му обяснения-дадени пред упълномощения защитник, като ги отчита като защитна теза,изградена впоследствие, тъй като те напълно противоречат на обективните данни, отразени в протоколите и експертизи, коментирани по-горе и на свидетелските показания, на които съдът дава в..

Подсъдимият има мотив да извърши престъплението–липса на пари, притиснат да върни заем в размер на 200 лева и е в безизходица. Вечерта на 22.01.2011г. подсъдимият също не е имал пари, тъй като е разполагал само с 5 лева дадени от жена му за цигари. Той е имал възможност да извърши престъплението, тъй като е отсъствал от дома си през периода от 20 часа до 23 часа, като не сочи къде и с кого е бил, няма свидетели, които да  твърдят, че са били с него, включително, че са играли карти,както е казал по-късно на жена си. На 23.01.2011г. /н./*** със сина на св.И.-Д., след което му връща 200 лева, откупува си заложения телефон, играе в игрална зала, което сочи на притежание на пари в размер повече от 200 лева, каквито подсъдимият и жена му не са имали към него момент. Няма доказателства или твърдения, някой познат да е дал такава сума в събота или н. на подсъдимия, няма доказателство точно тогава негови роднини от чужбина да са му изпратили пари, нито пък подсъдимият би могъл да получи такива по банков път, тъй като през почивните дни банките не работят. Тези факти се установяват от показанията на свидетелите С.М., И.И. и Д.М. и на практика не се оспорват от подсъдимия. Тези доказателства напълно кореспондират със заявеното и от другите свидетели,че подсъдимият често е вземал заеми и семейството му не е разполагало с пари. Този факт в контекста на заявеното от св.М.,че подсъдимият е харчел, а не е спестявал, дори харчел и малкото спестени от нея пари, че е играел на комар и детето им е боледувало в този период, което е изисквало купуването на лекарства, превозване до болница и други допълнителни разходи, напълно кореспондира със странния факт,че изведнъж и то през почивните дни- в н. 23.01.2011г. сутринта, подсъдимият е имал в себе си немалко пари. Това му е позволило да си върне дълга от 200 лева, да изхарчи в игрална зала определена сума пари, а през следващите дни изненадващо за близките му да започне да купува храна, да си купува дрехи, куфар, билет за София и от София за Испания, костюмче за детето, телефонни апарати, СИМ карти и да реши спешно да замине в чужбина и то няколко дни преди рождения ден на детето си, като дори неуточнено обяснява,че ще ходи в Италия или Испания. Това негово решение е учудил всички негови близки, включително и св.М. и св.И.А., а факта,че разполага с пари, които брои и пазарува необичайно повече е направило впечатление и на св.Д.М..

Към тези факти като се съобрази и случилото се вечерта на 24.01.2011г. когато св.Д.М. и подсъдимия се връщали от Р. и слезли на разклона за с.Х., казаните от подсъдимия думи и неговата реакция /подробно пресъздадени от св.Д.М. и посочени по-горе/ се налага извода, че автор на престъплението е подсъдимия и то е извършено именно по начина посочен от него в обясненията му, които съдът кредитира с доверие. Няма сила, която да накара човек да признание грабеж и извършено двойно убийство, ако действително не го е извършил и то с подробности, които никой друг не знае и не сочи.

Размера на отнетите от пострадалите пари-700 лева,съдът приема за установен предвид обясненията на подсъдимия в тази насока,тъй като по делото липсват други конкретни доказателства за това обстоятелство.

Съдът не дава в. на обясненията на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство пред упълномощения му защитник и поддържани пред съда. Те противоречат на всички останали доказателства, обсъдени по-горе,които съдът кредитира и остават изолирани по делото,поради което имат характера на защитна теза, изградена впоследствие.

Неоснователни са възраженията на защитата,че авторството на престъплението е недоказано, тъй като по дрехите на подсъдимия не са намерени следи от кръвта на убитите. В тази насока съдът съобрази от една страна показанията на св. С.М., която сочи,че предадените на полицията дрехи не са тези,с които е бил подсъдимия вечерта на убийството /л.285 от делото/, от друга обстоятелството,че пуловера на подсъдимия най-вероятно е пран,тъй като  е бил мокър /показанията на св.С.К. и отразеното в протокола за предаване на пуловера/,както и  продължителния период от време от извършването на престъплението до изземването на дрехите, през който няма как да се установи дали това са дрехите, с които подсъдимият е бил в момента на извършване на престъплението, дали впоследствие са прани или третирани по друг начин.  

Не може да се споделят доводите на защитата,че подсъдимият не би могъл да убие двама души в различни помещения на къщата за кратко време. С оглед посоченото по-горе стаята, в която е била пострадалата М. е непосредствено  до входната врата. На М. са нанасяни удари в коридора срещу входната врата и предвид малкото разстояние от това място до леглото на М., възрастта на пострадалите и тази на подсъдимия и бързото развитие на случилото се,както и това, че М. е била легнала на леглото си и въобще не е успяла да стане от там, е възможно и напълно логично нанасянето на ударите в последователността и по начина посочен от подсъдимия, в кредитираните му признания.

Анализа на писмените и гласни доказателства, разгледани в тяхната съвкупност, налага по безспорен начин следните правни изводи:

Подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на чл.199 ал.2 т.2, вр.ал.1 т.1, вр.чл.198 ал.1 от НК,тъй като на 22.01.2011г.в с.Х., обл. Р.нска, отнел чужди движими вещи-пари в брой на стойност 700 лева,от владението на И.Г. М. и Ц. С. М.,двамата от с.Х.,като употребил за това сила и грабежът е придружен с убийството на И.Г. М. и Ц. С. М..

Деянието е довършено,тъй като подсъдимият е осъществил и двата акта на изпълнителното деяние-отнемането на вещите и упражняването на сила  по отношение на двамата пострадали, вследствие на което са настъпили съставомерните резултати-отнемането на парите и преминаването им във владението на подсъдимия  и смъртта на Ц. М. и И. М.. Парите са отнети,с което е прекъснато владението на собствениците им върху тях и излизайки от къщата и отдалечавайки се от местопрестъплението подсъдимият е установил своя трайна фактическа власт върху предмета на посегателство,като впоследствие се е разпоредил с парите в своя полза /връщане на заеми и покупки/. Грабежът е извършен чрез употреба на физическа сила от страна на подсъдимия спрямо двамата пострадали, изразяваща се в удряне първоначално с дърво, а след това и с брадва на И. М. и удряне с брадва на Ц. М.. Това насилие над двамата пострадали е насочено към прекъсване на фактическото държане на парите и за преодоляване тяхната съпротивата, особено активна от страна на И. М..

Налице е квалифициращото обстоятелство на т.2 от ал.2 на чл.199 от НК, тъй като грабежът е придружен с убийството на двамата пострадали. Налице е причинно-следствена връзка между поведението на подсъдимия и упражнената от него физическа сила спрямо всеки един от пострадалите и получените от тях телесни увреждания, тъй като това е станало вследствие нанесените удари с острата и с чуковата част на брадвичката. От съдебно-медицинските експертизи по категоричен начин са установени характера и механизма на телесните увреждания, причинени на пострадалите и тези довели до тяхната смърт, която е съставомерна за квалификацията на деянието. 

От субективна страна подсъдимият е действал при пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите обществено опасни последици и е целял настъпването им,което се потвърждава от цялостното му поведение.

Целта на подсъдимия е била да вземе парите на пострадалите, той е искал да неотрализира тяхната съпротива и да ги отстрани като пречка по пътя си към парите им. Подсъдимият е бил е наясно,че прониква в чуждо жилище,както и че собствениците му са вътре, въпреки това не се е въздържал от извършване на престъплението,тъй като на всяка Ц. е искал да вземе парите. Той е имал нагласа да противодейства при евентуалната съпротива от страна на М.и, за което е взел и използвал дърво, а по-късно и брадвичката. В изпълнение на този си замисъл, от субективна страна подсъдимия е искал причиняването на телесни увреждания на пострадалите, включително и тяхната смърт, тъй като упорито и целенасочено им е нанасял множество удари в областта на главата,с острата и с чуковата част на брадвичката. Пряко преследвайки престъпния резултат-да намери парите им и да установи фактическа власт върху тях, подсъдимият е постигнал и другия съставомерен резултат-убийството на И. и Ц. М.и. При това субективното му отношение към последното се е изразило в умишленото и целенасочено упражняване на насилие спрямо жертвите-двама възрастни хора,в собствения им дом, поради което грабежът извършен от него е придружен с убийство.

С оглед изложеното подсъдимият следва да бъде признат за виновен,като му бъде определено съответно наказание.

При индивидуализация на наказанието,което следва да му бъде наложено, съдът взе предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства-чистото му съдебно минало /предвид настъпилата реабилитация/; младата му възраст /на 19 години към момента на извършване на престъплението/; направените признания, които съдът кредитира и които в голяма степен са спомогнали за разкриването на престъплението-начина му на извършване и откриването на оръжието,с което е осъществено; полагане грижи за  малолетно дете.

Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид:  настъпилата смърт на двама души, като за съставомерността на деянието по текста на т.2 на чл.199 ал.2 от НК е достатъчна смъртта и само на едно лице; високата обществена опасност на извършеното престъпление; високата обществена опасно на подсъдимия.

Убито е семейство,в собствения им дом за 700 лева. Убити са с множество удари от брадва в лицето и главата, което е довело и мъчителната им  смърт. Двама възрастни, трудови хора, които живеят скромно, честно печелят парите си и спестяват, дори са давали покупки на кредит на подсъдимия. Нанесени са им удари /на двамата общо повече от 40 удара/ с брадва в главата, жизнено важен орган,увреждането на който почети сигурно води до смърт. Причинени са им множество тежки счупвания на лицеви и черепни кости, като през цялото време двамата пострадали са били в съзнание,изпитвали са болка и са преживели целия ужас на случващото се с тях. Това сочи, че смъртта е причинена по особено жесток начин,който е и особено мъчителен за пострадалите, което прави престъплението изключително тежко, по смисъла на чл.38а от НК. Подсъдимият е извършил най-жестокото, най-драстичното посегателство над личността-отнемането на човешки живот и то на двама души.При това го е направил хладнокръвно и по користни подбуди-за пари. Това са възрастни хора, които за да бъдат ограбени не е било необходимо да бъде сломявана съпротивата им, чрез нанасяне на толкова много и така жестоки удари, нито е било необходимо да бъдат убивани. Висока обществена опасност на подсъдимия проличава именно в това, както и в използваното средство за насилие и в жестокия начин на извършване на конкретното престъпление. Той прониква в чужда къща, малтретира собствениците й, убива ги, за да вземе намерените пари, след което се опитва за заличи следите си- изгаря дървото,с което е ударил М., изхвърля брадвичката в изоставена къща, подарява обувките на брат си и заминава в чужбина,като впоследствие се опитва да прехвърли убийството на друг- на брат си.

С оглед изложеното съдът определи наказанието при значителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и тяхната тежест над смекчаващите такива. Предвид забраната на чл.38 ал.2 от НК и възрастта на подсъдимия, на него не може да бъде наложено наказание доживотен затвор без право на замяна. Наказание от вида лишаване от свобода не се явява съответно на извършеното конкретно престъпление и личността на извършителя. Реален коректив на противоправното поведение на подсъдимия и адекватна санкция за извършеното изключително общественоопасно деяние се явява определеното най-тежко възможно в случая наказание, а именно ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР,тъй като само с него биха се постигнали целите, визирани в чл.36 от НК.

С така определеното наказание,ще се постигнат целите на генералната и лична превенция-подсъдимият ще бъде изолиран от обществото, ще се въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото и няма да остане съмнение за безнаказаност за престъпления, свързани с посегателство над човешкия живот, към които обществото ни е особено чувствително в днешно време.

На основание чл.61 т.1,вр.чл.60 ал.1 от ЗИНЗС наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален специален режим,в затворническо заведение от закрит тип.

Предвид липсата на данни за притежавано от подсъдимия имущество не следва да му бъде налагано алтернативно предвиденото в текста за конкретното престъпление наказание конфискация.

На основание чл.53 от НК следва да бъдат ОТНЕТИ в полза на Държавата 2 бр. престилки-сини на цвят; стъкла и част от ПВЦ-рамка на очила; 1 брой брадвичка и 1 брой работна ръкавица /дясна/ - веществени доказателства по делото, които като вещи без стойност да се унищожат след влизането на присъдата в сила.

Липсват основания за отнемане, поради което следва да бъдат върнати на  Д.И.Г.: 1 брой долнище анцуг-тъмно син на цвят с три бели ленти отстрани и 1 брой ниски зимни обувки „Dallas”- приложени като веществено доказателство по делото. Същите като вещи без стойност следва да се унищожат след влизането на присъдата в сила.

Липсват основания за отнемане,поради което следва да бъдат върнати на С.С.М.: 1 брой дънки „MADLEN”, 1 брой дънков панталон „Wrangler”,1 брой дънков панталон  „Lee Cooper”, седем броя чорапи -приложени като веществени доказателства по делото.

Липсват основания за отнемане,поради което следва да бъдат върнати на Д.Г.М.:1 брой черно шушлеково яке „Diesel”; 1 брой яке от син плат с пружина и качулка „Stanso”-приложени като веществени доказателства по делото.

Липсват основания за отнемане, поради което следва да бъдат върнати на подсъдимия И.М.Б.- 1 брой мъжка плетена фланела черна на цвят-приложена като веществено доказателство по делото.

С оглед изхода на делото подсъдимият следва да заплати направените по делото разноски: 3 613,65 лева по сметката на ОД на МВР-Р.-разноски на предварителното производство, 1300 лева по сметката на РОС-съдебни разноски, 60 лева по сметката на Софийски районен съд-разноски по НЧД №.5921/12  на РС-София 15 състав- за проведения разпит по делегация, както и  80,10 лева  по сметката на ОД на МВР-Р..

Мо­ти­ви­ран така,съ­дът по­с­та­но­ви при­съ­да­та си.

 

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

 

 

ЧЛЕН –СЪДИЯ: