Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Добрич, 30.11.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публичното
заседание на тридесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: ***
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 1068/2017 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл. 422 и чл. 415 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.
дело № 77/2017 г. Добричкият районен съд със заповед № 36 от 11.01.2017 г. е
разпоредил Длъжникът *** с ЕГН *** ***, в качеството на кредитополучател по
Договор за отпускане на потребителски паричен заем, сключен на *** г. между
горепосоченото лице и ***, да заплати на кредитора: ***, сумите от:
1 581,56 лв., съставляваща неиздължена главница по договор за отпускане на
потребителски паричен заем, сключен на 19.10.2009 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 05.01.2017 г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото в размер на 31,63 лв., представляваща държавна такса.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът е възразил писмено срещу издадената заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1 от ГПК с
Разпореждане от 15.02.2017 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви
искове относно вземанията си в едномесечен срок, като довнесе пълния режим на
дължимата държавната такса /след приспадне на тази внесена по ч. гр. дело №
77/2017 г./.
В изпълнение на посочените
указания *** е завело искова молба /предмет на настоящото гр. дело № 1068/2017
г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му относно
посочените по-горе суми.
С молба от 30.10.2017 г. ищецът е заявил, че поддържа исковата
претенция до размера на сумата от 1 400,26 лв., като за разликата до
1 581,56 лв. прави отказ от исковата претенция.
Според изложените в исковата молба твърдения между ***, от една страна
като кредитодател, и ***, от друга страна като кредитополучател, е сключен
договор за кредит за сумата от 2 738,28 лв. Посочената сума е разсрочена
на 36 месечни вноски от по 110,35 лв. всяка. Ищецът сочи, че към 07.10.2012 г.,
когато е била последната падежна дата, целият кредитен лимит, ведно с
начислените до монета лихви е станал предсрочно изискуем.
На 21.03.2012 г. между *** и *** е сключен договор за цесия, по силата
на който процесното вземане е придобито от ищеца.
С оглед на обстоятелството, че
ответникът по делото не е изпълнил в срок задълженията си по договора, ищецът е
инициирал производство по реда на чл. 410 от ГПК.След издаване в негова полза
на заповед за изпълнене в срока по чл. 414 от ГПК, длъжникът е възразил поради
което закриването по вземането се е породил правен интерес от предявяване на
претенцията по реда на чл. 415 и чл. 422 от ГПК, с предмет установяване
дължимостта на процесното вземане.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда на чл. 131
от ГПК *** е депозирал отговор на исковата молба. Според ответника предявеният
иск е неоснователен и недоказан.
Ответникът сочи, че сключеният между ищеца и дружеството кредитор
договор за цесия, с предмет процесното вземане, не е породил правни действия,
тъй като не му е бил съобщен, в качеството му на длъжник по договора за кредит.
На следващо място М. прави възражение за погасяване по давност вземането на
ищеца.
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 19.10.2009 г. между ***, от една страна като кредитодател, и ***, от
друга страна като кредитополучател, е сключен договор за кредит за сумата от 2
300 лв., към която са начислени: 115 лв. – комисионни по договора, и 323,28 лв.
– застрахователна премия по сключения в полза на кредитополучателя договор за
застраховка.
Страните по договора са постигнали съгласие заетата сума, ведно с
посочените по-горе добавки, възлизащи общо на 2 738,28 лв., ведно с
уговорената възнаградителна лихва от 26,015% на годишна база върху заетата
сума, да бъдат платени на 36 анюитетни месечни вноски, всяка от които по 110,35
лв.
Съгласно нормата на чл. 4 от Закон за потребителския кредит /отм. ДВ,
бр. 18 от 2010г., но действал към момента на сключване на процесния договор/
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане, съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПК /отм./ договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма. За да е действителен, този
договор следва да отговаря на изискванията на чл. 14, ал. 1 от ЗПК /отм./.
В обсъжданата хипотеза от данните по делото /представените писмени
доказателства/ се налага извод, че договорът за потребителски паричен кредит,
сключен на 19.10.2009 г. е действителен.
На 21.03.2012 г. между *** и *** е сключен договор за цесия, по силата
на който процесното вземане е придобито от ищеца.
Договорът за цесия е двустранен,
възмезден, консенсуален, неформален /освен в предвидените от закона случаи/, с
вещно-облигаторно действие. Същият е каузален, т.е. неговата валидност зависи
от наличността на правно основание – цесията е нищожна, ако й липсва правно
основание или ако основанието й е противно на закона, или ако е сключена в
заобикаляне на закона /чл. 26 от ЗЗД/. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4
от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Настоящият състав приема, че
ответникът е уведомен за извършената цесия, чрез получаване препис от исковата
молба и приложенията към нея. С получаване на препис от исковата молба, с
приложенията към нея, съдържащи процесният договор за цесия и изричното писмено
пълномощно на цесионера да извърши уведомяване от името на цедента, ответникът
като длъжник е узнал за цедирането на вземането. Уведомлението е факт, който е
настъпил в хода на процеса и е от значение за спорното право.
Извън гореизложеното, липсата на
уведомление не прави цесията недействителна, нито освобождава длъжника от
задължението да плати на новия кредитор. Длъжникът може да възразява успешно за
липсата на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението, каквото твърдение не е направено в настоящото производство, съответно
не са ангажирани доказателства в тази насока. След като бъде известен за
цесията, дори и чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява
на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на
уведомяване.
Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за установяване съществуването на цедираното вземане следва да
бъде зачетено. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 123/24.06.2009 г.
по т. дело № 12/2009 г. на ВКС, ІІ т.о; Решение № 3/16.04.2014 г. по т. дело №
1711/2013 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 78/09.07.2014 г. по т. дело № 2352/2013 г.
на ВКС, II т.о.
С оглед изясняване фактическата
обстановка по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице, по която С. Илиема дава следното заключение: Размерът на отпуснатия кредит по договор за кредит от
19.10.2009 г. е с обща стойност 2 738,28 лв., от която: чиста стойност на
кредита –2 300 лв.; комисионни по договора – 115 лв.; застраховатена премия по
сключен в полца на кредитополучателя Договор за застраховка – 323,28 лв.
Според в.л. сумата от 2 300 е усвоена, като с част от
кредита в размер на 1 760,33 лв. е погасен друг кредит на ответника – Договор
за кредит № 190897, а сумата от 539,67 лв. е преведена по банкова сметка ***.10.2009
г. Съгласно ***, заемът следва да бъде погасен с 36 броя месечни вноски, като месечната
вноска е в размер на 110,35 лв., а първата вноска е на 07.11.2009 г. Месечната
вноска е анюитетна вноска, която включва погасяване на определена сума от
главницата (2 738,28 лв.) и лихва в размер на 26,015% - годишен лихвен процент.
Експертизата е установила, че в Приложение № 1 към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 21.03.2012 г., по партидата на
ответника № 328995 е посочена сумата от 1 581,56 лв. в т.ч. главница -1570,70
лв. и лихви 10,86 лв.
По отношение извършените погашения по договора
ответникът е платил общо сумата от 2 359,10 лв., от която: за погасяване на
главница са платени – 1 338,02 лв., за редовни лихви – 1 001,17 лв. и за
просрочени лихви - 19,91 лв. Вещото лице докладва, че размерът на задължението
към 21.03.2012 г. е 1 570,55 лв., което включва неплатена главница от 1 400,26
лв. и неплатени редовни лихви 170,29 лв. Установено е също така, че няма данни
за извършени плащания от ответника преди и след датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК.
Съобразно данните по делото –
събраните доказателства и процесуалната позиция на ответника, който според правилата
за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес е следвало да
докаже обстоятелствата, на които основава своите права, тъй като от тяхното
настъпване се цели извличане на изгодни правни последици, а именно, че е
изпълнил точно и в пълен обем договорните си задължения за връщане на заетата
сума, води до извода, че същият е неизправна страна по договора, респективно,
че дължи на ищеца процесните суми. Задължението на кредитополучателя е станало
изцяло изискуемо с настъпването на падежа на последната погасителна вноска, а
именно на 07.10.2012 г.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения по чл. 414 от ГПК по отношение дължимостта на сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК нямат характера на
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи, правоотлагащи такива, които
биха могли успешно да се противопоставят на вземането на кредитора. В този
смисъл предявеният иск за признаване за установено по отношение на ответника, в
качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит, сключен на
19.10.2009 г. с ***, и длъжник по издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на Добричкия районен съд
по ч. гр. дело № 77/2017 г., че дължи в полза на ищеца, в качеството му на
цесионер по сключен договор за цесия от 21.03.2012 г., с което е прехвърлено
процесното вземане, сумата от 1 400,26 лв. В тази насока е заключението на
в.л., което не е оспорено от страните и като обективно и компетентно изготвено
е кредитирано от съда.
Съобразно извършеният от ищеца
отказ, с посочената по-горе молба, от иск за горницата от 1 400,26 лв. до 1 570,55 лв., производството по делото следва
да бъде прекратено в тази част. По отношение на сумата от 1 400,26 лв.
предявеният иск е основателен и доказан, и подлежи на уважаване.
Предвид обстоятелството, че
предмет на заявлението по ч. гр. дело № 77/2017 г. по описа на ДРС е била
сумата от 1 581,56 лв., а в рамките на настоящото
производство е предявен установителен иск за по-малка от тази сума –
1 570,55 лв., заповедният съд следва да обезсили заповедта си за
горницата от 1 570,55 лв. до
Предвид резултата по иска следва
да се разгледа предявеното в отговора на исковата молба от ответника, в
условията на евентуалност, възражение за изтекла погасителна давност.
Погасителната давност може да се
определи като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни
или да поиска принудителното му изпълнение през определен от закона срок, което
води до погасяване на искането за принудително осъществяване. Или,
погасителната давност е юридически факт с погасителни последици. Съдържанието
на този юридически факт е определено квалифицирано поведение на гражданин или юридическо лице, носител на субективно
гражданско право, бездействие да упражни
това право или да поиска от съда или от съдебните изпълнители принудителното му
осъществяване. Такова бездействие, продължило до изтичането на определен период
от време, представлява осъществяване на фактическия състав, който поражда
действието на изтекла погасителна давност. Погасителната давност не заличава
самото съществуване на субективните граждански права, а погасява само искането
за тяхното принудително осъществяване. Затова искът поради изтичане на
давността за принудителното осъществяване на претенцията ще бъде неоснователен,
а не недопустим. В този смисъл погасителната давност е период от време,
определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на
едно субективно право не го упражнява, това право се погасява. Действието на
погасителната давност е такова, че вследствие на волеизявлението на длъжника се
погасява правото на иск или правото на принудително изпълнение и втори път
правото на иск не може да бъде упражнено.
Съгласно разпоредбата на чл. 110
от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друг срок. В обсъжданата хипотеза предсрочната
изискуемост на задължението е настъпила на 07.10.2012 г., когато е била
последната падежна дата по договора за кредит.
Видно от приложеното към
настоящото дело ч. гр. дело № 77/2017 г. заявлението, по което е образувано
това дело, е входирано в канцеларията на Добричкия районен съд на 11.01.2017
г., т.е. към този момент установеният от закона давностен срок не е бил
изтекъл, поради което не може да се приеме, че вземането на кредитора към
длъжника е изсрочено по давност. Предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК е основателен и доказан и следва да бъде уважен до
претендирания от ищеца размер от 1 400,26 лв., а за горницата до
1 570,55 лв. производството по делото следва да бъде прекратено, поради
отказ от иска в тази част.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените от него съдебно-деловодни
разноски в размер на 117,36 лв. /сто и седемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/,
съразмерно с уважената част от иска.
По отношение на
съдебно-деловодните разноски, дължими по заповедното производство, същите
възлизат на сумата от 28,20 лв. /двадесет и осем лева и двадесет стотинки/, съразмерно
с уважената част от иска.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК в
полза на ответника се дължат разноски и при прекратяване на делото, съответно
на отхвърлената/прекратената част от иска (по арг. от 78, ал. 3 от ГПК), а
именно в размер на 45,54 лв. /четиридесет и пет лева и петдесет и четири
стотинки/.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК, че *** с ЕГН *** ***,
в качеството на кредитополучател по Договор за отпускане на потребителски
паричен заем, сключен на 19.10.2009 г. между горепосоченото лице и ***, ДЪЛЖИ
по издадената от Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 77/2017 г. заповед № 36
от 11.01.2017 г. в полза на кредитора ***, в качеството му на цесионер по
сключен с *** ***., с който е прехвърлено процесното вземане, сумата от 1 400,26 лв. /хиляда и
четиристотин лева и двадесет и шест стотинки/, съставляваща неиздължена
главница по договор за отпускане на потребителски паричен заем, сключен на
19.10.2009 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 05.01.2017 г. до
окончателното й изплащане, като
ПРЕКРАТЯВА производството по
делото по отношение на предявения иск за горницата от 1 400,26 лв. до
1 570,55 лв., поради отказ от иска в тази част.
ОСЪЖДА *** с ЕГН *** *** ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, сумите
от: 117,36 лв. /сто и седемнадесет
лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща сторените по настоящото делото
съдебни разноски; 28,20 лв.
/двадесет и осем лева и двадесет стотинки/, представляваща сторените по
заповедното производство съдебни разноски.
ОСЪЖДА ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с
ЕГН *** *** сумата от 45,54 лв.
/четиридесет и пет лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща сторените
по настоящото делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в
частта, с която е прекратено производството по делото (имащо характера на
определение) подлежи на обжалване с частна жалба пред Добричкия окръжен съд в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: