№ 4068
гр. София, 30.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. ХАДЖИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско
дело № 20211110125657 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът – СТ. Б. Д., редовно призован – не се явява лично, представлява
се от адв. Г. – с пълномощно по делото.
За ответника – ...., редовно призован –представлява се от юрк. ,,,,,,, - с
пълномощно от днес.
Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази разпоредбата на чл.142, ал.1 и ал.2 от ГПК,
счита, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото в
днешно съдебно заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Г.: Искам да представя снимки за актуалното състояние на
мястото, тъй като приетото в предходно съдебно задание е извадка от Гугъл,
което е от преди 10 г. поне, аз представям абсолютно същото, но актуално, за
да може по-ясно свидетелката да обясни кое, къде и какво се е случило.
Моля да се допуснат като доказателство 2 снимки на актуалното
състояние на мястото, снимани са на 14.04.2020 г. от Е С С, няма отбелязване
за датата, но това е и актуалното към момента състояние, тя и като свидетел
ще установи, че ги има тези колчета, на снимката от Гугъл представена от
ответната страна няма колчета, твърдим, че към датата на инцидента
1
колчетата са съществували.
Свързано е с това, че основното възражение на ответника е че той не е
могъл да се удари, от тротоара да се удари в стълбището, а аз твърдя, че може
да се удари, защото това нещо, което е в пределите на техния имот е само
около 1,40 м., а той е доста висок, той е бил на тротоара, когато е паднал
напред. Правя искане съдът да ги допусне като доказателство. От снимките се
вижда и състоянието на тротоара.
Юрк. ,,,,,,,: Не възразявам да бъдат приети, единствено възразявам във
връзка с това, че с тях не може да бъде доказано къде точно е тротоара и къде
започва имота на ищеца и на сградата, която е построена вътре, колчета може
да се поставят и в рамките на имота, те са антипаркинг колчета, които могат и
собственици на имота на поставят, границите на недвижимите имоти се
удостоверяват с извадки от регулационен и кадастрален план и във връзка с
това така може да бъде установено каква точно е площта и широчината на
тротоара.
В изпълнение на Вашите указания от предходно съдебно заседание нося
извадка от цифровия модел на регулационен и кадастрален план на гр. София
с направени изчисления, от които е видно каква е площта на тротоара, и какво
е разстоянието от сградата до външната регулационна линия, с препис за
ищеца.
Като от извадката е видно, че тротоара е с различна широчина в
различната си част, със синята линя е посочено началото на тротоара, а
червената и черната линия посочват началото на имота на ищеца, като са
посочени разстоянията от външната стена на сградата, до уличната
регулационна линия, което в най - малката си част е от 1,70, съответно
разстоянието от външната регулационна линия на имота до тротоара, който е
0,88 см. в най - тясната част.
Адв. Г.: Оспорвам това, това е извадка, която не ми е ясно от къде е и
какво е? Оспорвам го, защото независимо как е отбелязано, на място
размерите не са същите, колчетата са сложени не от нас, а от СО, която си е
оградила тротоара.
Освен вещо лице да измери каква е площта на тротоара и какво е
разстоянието от тротоара до стълбището.
Правя искане за СТЕ, вещото лице като се запознае със скицата и отиде
на място да даде заключение какъв е размера на тротоара на място и какъв е
размера от края на тротоара до сградата?
По този начин ще се види на място тротоара с какви размери е.
Този документ не удостоверява собственост.
Вещото лице ще може да установи каква е границата на нашият имот, а
тя може би е различна от посочената в скицата, вещото лице да удостовери,
2
че той е паднал извън границите на нашият имот.
Вещото лице да установи на място широчината на тротоара, както и
разстоянието от тротоара до сградата и да установи до къде е регулационната
линия на имота на ищеца.
Юрк. ,,,,,,,: Възразявам, представила съм извадка, която е официална,
поддържа се официално и това са данните, с които се разполага на място
какво е изградено и как е изграден, дали ищеца си е оградил по някакъв начин
имота или не, дали го е асфалтирал или е положил друг вид настилка, това
няма никакво отношение, това са официалните данни и СО има собственост
само на тази част от имота и на нищо повече, това че е асфалтирано и е
приобщена част от имота да изглежда като тротоар, не смятам, че има
отношение и към собствеността и към това, което СО притежава и за което
следва да отговаря.
На първо място искам да направя още едно уточнение и от снимките,
които сме представили от Гугъл Мапс и от снимките, които бяха представени
днес, сградата е изградена стъпаловидно, уточнено е че той някъде се е
спънал и е паднал в стълби, съответно, при евентуално назначаване на вещо
лице и експертиза, вещото лице трябва да знае къде трябва да мери, улично
регулационната линия е ясна, но до коя точка на сградата и къде се намира
входа, поне според мен, защото така да мери и да отидем до най –
подходящото, не смятам, че е коректно поне към СО.
Трябва да докажат, че са се спънали в тротоара, къде точно свършва
тротоара, това е официален документ, който го показва къде е.
Адв. Г.: Смятах с разпита на свидетелката, която му е дъщеря и го е
намерила там, да се установи къде точно са били краката му, респективно
главата му, когато са го намерили.
Твърдението е че той се е спънал на тротоара, защото там са били
краката му, някъде до тази шахта, която се вижда на снимката и е паднал
като главата му е била някъде пред стълбищата, като предполагаме, че се е
ударил в стълбището.
Вещото лице да мери от конкретното място до шахтата, някъде от тук
до стълбищата в този край, твърдя, че шахтата попада на тротоара, няма право
в частен имот да има шахта, краката му са били някъде до шахтата, която е
разположена на тротоара.
Вещото лице да мери в североизточната част, както е на скицата.
Съдът, като изслуша заявеното в днешно съдебно заседание, като счита
за относимо, необходимо и допустимо за изясняване на правния спор
3
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА изготвянето на СТЕ, изпълнима от вещото
лице Лили Иванова Г., която след като се запознае с материалите по делото,
допуснатите и приети писмени доказателства и извърши оглед на място и
необходимите измервания и изготви заключение като отговори на следните
въпроси:
Отговаря ли действителното фактическо положение на отразеното в
цифровия модел поддържан от ГИС по отношение на размера на тротоара
разположен пред имот с административен адрес: С, като посочи какъв е
размера на тротоара като ширина, какво е отстоянието от външния край на
тротоара до външното стълбище на сградата, какво е отстоянието от
вътрешния край на тротоара до външното стълбище на сградата, тротоара на
място отговаря ли на площта регистрирана с цифровия модел на ГИС гр.
София, отбелязаната в цифровия модел на ГИС гр. София регулационна
граница на имота с административен адрес: С, съвпада ли с регулационната
граница на имота съгласно кадастралната карта и регистри, като към
заключението изготви графична част, в която посочи тротоара, отстоянието
от сградата, регулационната линия по кадастрална карта и регистри,
регулационната линия съгласно цифровия модел поддържан от ГИС.
СЪДЪТ определя първоначален депозит за възнаграждение на вещото
лице в размер на 400 лв., платими от ищеца, в едноседмичен срок от днес,
като им указва да представи доказателства по делото, в противен случай
съдът няма да уведоми вещото лице и ще приключи съдебното дирене без
събирането на това доказателство.
Указва на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-
късно една седмица преди следващо съдебно заседание.
ДОПУСКА И ПРИЕМА като писмено доказателство по делото заверен
препис на електронен документ представляващ схема от цифровия модел
поддържан от ГИС гр. София, касаещ имота с административен адрес: С.
По представените в днешно съдебно заседание снимки от адв. Г.,
доколкото същите не представляват документ в смисъла на писмено
доказателство съгласно разпоредбите на ГПК, съдът не допуска като
доказателство и връща на адв. Г..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към изслушване на свидетелите.
4
В залата се въвеждат допуснатите свидетели.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
Е С С г. в гр. София, българин, български гражданин, омъжена, с адрес:
гр.София, неосъждан, средно образование, безработна, дъщеря на ищеца.
Н А С г. в гр. София, българин, български гражданин, с адрес: гр.София,
женен, неосъждан, висше образование, пенсионер, зет на ищеца.
СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл.290
от НК и те обещаха да кажат истината.
От залата се извежда свидетелят Николай Стефанов.
На въпроси на страните и съда свидетелят Евгения Стефанова отговори:
Св. Стефанова: Майка ми и баща ми живееха на този адрес, майка ми
не беше много добре, баща ми възрастен и по тази причина с мъжа ми
ходехме да пазаруваме по –тежки неща, да ги виждаме почти всеки ден.
Майка ми почина м. 12.2020 г., баща ми е жив, макар в напреднала
възраст беше в добра кондиция, всеки ден излизаше да си купи вестник, хляб,
с цел разходка и движение, до ден днешен няма деменция или ако оспорва
нещо адвоката на СО, той до ден днешен е с акъла си, просто има влошаване
на в краката си, след прекаран инсулт след инцидента, в следствие на това
вече почти не може да ходи, стои в къщи, не излиза.
Към 28.03.2020 г. си излизаше, той се грижеше за майка ми, тя беше
получила 6 месеца преди това получила инсулт.
На 28 март, пак така около обяд ние винаги ходим по това време, с мъжа
ми завиваме по уличката с колата и аз виждам паднал човек пред сградата и
всичко в кръв, в следващият момент осъзнах, че това е баща ми, мъжа ми
спря насред улицата, веднага изтичахме, то беше много страшно, аз до този
момент такова нещо не бях виждала, целите стълби, всичко беше в кръв, аз
мислех, че не е жив, тръгнах да го бутам, той нещо изохка та разбрах, че е
жив и една жена от някъде притича и аз и мъжът ми и тази жена го
издърпахме, да седне, да се облегне на сградата, той не беше на себе си,
всичко беше в кръв.
Обадихме се, ние плащаме към „......“ частна линейка, те слава богу
много бързо пристигнаха, може би 6 - 7 минути, в линейката беше шофьор,
лекар и един помощник, тримата около баща ми, на мен ми стана лошо,
отдръпнах се, промиваха го, нещо правиха и не зная защо лекарката реши, че
трябва да ми покаже какво точно става, показа ми една голяма рана, много
дълбока и от долу нещо бяло се вижда, оказа се, че това е черепа му, за първи
5
път видях череп в живота си, на никого не пожелавам.
После те казаха, че трябва спешно да го транспортират в Пирогов, аз
отидох при майка ми, защото тя не може дълго да седи сама, а мъжът ми
тръгна с линейката.
Баща ми като млад беше 1,85, към датата на инцидента и сега е около
1,80 висок.
Аз не мога да разбера за какъв тротоар говорят, аз тротоар не виждам по
цялата улица, разбита настилка, трева поникнала, 1996 г. сме купили този
имот, строителят, когато построи кооперацията отпред пред стълбите, което
попада в частния имот постави мозайка, но то от тогава е в това състояние,
което непрекъснато се руши и вече 25 - 30 г. никой не го пипа, единственото
нещо преди 2-3 години СО постави тези колчета.
СО първо сложи на ръба на частния имот и вътрешната страна на
тротоара, където свършва тротоара и започва частния имот сложи 2 колчета и
сложи 2 колчета на края на тротоара, може би за да не паркират там, защото
като паркират там, не могат да му съберат суми от такси за паркиране на синя
и зелена зона, може би с тази цел, не зная.
Точно между този участък в тези колчета има шахта, мисля на енергото,
доколкото зная енергото нямат право да сложат шахти на частна собственост,
само на общински земи и това го зная, защото преди години баща ми ми дари
една земя, която аз със строител срещу обезщетение получих имоти и тогава
нямаше къде енергото да си сложи шахта, защото трябвало по – голяма и ме
накара общината Район Триадица да даря на общината част от тротоара за да
могат да си направят шахтата.
Там където е шахтата, би трябвало да е тротоар.
На баща ми тялото му беше, главата му беше до стълбите, тялото пред
стълбите, а стъпалата така бяха до шахтата, ако това е тротоар, сега там
където е границата на имота, видимо на място, аз си го представих, с мъжът
ми го гледахме на място, ако той там се беше спънал, той няма как, много на
близко са стълбите, аз не можах да видя скицата, мернах от кадастъра, че
някакви три метра ли дават от стълбите до тротоара, такова нещо на място не
съществува.
Ако той се е спънал в границите на имота, ако беше паднал, нямаше как
да си удари главата в стълбите, а трябваше над стълбите от страни има
колони, би трябвало там да си удари главата, чисто логически, на място не
зная дали адвокатката е ходила на място или само от Гугъл мап вади снимки,
това човек доста по - преди границите на имота трябва да се спъне за да си
удари главата в стълбите, не е имало никой в момента на падането, но
обикновено човек като се спъне не пада като чувал директно, обикновено
прави нещо, стъпва, залита и пада, но дори и като чувал да е паднал няма как
да се е спънал в границите на нашият имот.
Мерих разстоянието от шахтата до стълбите и е около 1,50 м., мерих и
от стълбите до границата на имота и от границата на имота до края на тъй
наречения тротоар, едното беше 1,43, а другото 1,55 при тротоара, разликата
6
не е голяма.
Баща ми беше напълно неадекватен, на тази възраст за възстановяване
трудно се говори, сложиха му 10 шева, трябваше на 04 април да му махнат
конците, отидохме да му махнат шевовете в Токуда, от Пирогов казаха, че
при тях има много Ковид, казаха, че не е зараснало и му отмениха за 13 април
и тогава му махнаха шевовете, това е по отношение на раната, че малко по –
бавно зарасна, може би, защото е възрастен.
Но чисто емоционално никога не се върна в старото си положение,
възрастните хора са много емоционални, много тежко преживяват нещата,
много ги мислят нещата, но баща ми около 2 месеца не ставаше сам от
леглото, наложи се да взема денонощно жена да се грижи за тях, той не
смееше от уплаха ли от какво не зная, но и залиташе.
Когато ние бяхме той не беше в съзнание в началото, после му
направиха снимка на главата в Пирогов, не беше спукан черепа, но имаше
някакво сътресение, дали в последствие това сътресение, аз не зная или в
следствие на целия стрес, не мога да кажа, но го боля главата сума ти време,
беше го страх да става, нямаше сили, беше изтощен, майка ми пък се влоши
покрай тези истории.
Пиеше болкоуспокояващи лекарства баща ви, водих го на скенер на
глава, имаше микроинсулт, лекарката каза, че е засегнат някакъв център от
зад, който е за равновесие, предполагам, че залитането е с микроинсулта,
защото той като си дойде в къщи, той вече не можеше да става и залиташе, аз
доста по – късно го заведох на лекар, защото трябваше малко да се съвземе за
да мога да го заведа въобще, после пиеше хапчета за залитането.
В периода от падането до ваденето на конците около 2 седмици и
половина, но продължиха някакви болки в главата още около 2 месеца, много
зле беше, после взе да влиза в кондиция, но никога не се върна в старото си
състояние да излиза за вестник, само с придружител.
Той постоянно ми разказваше за случката, това колко ме натоварваше,
защото аз гледах да забравя какво се е случило, той пък слава богу не помни
всичко, но това, което помни трябва да се обсъжда, да се говори.
Не зная дали той или майка ми повече мрънкаше, той – „как може сега,
тази община и ти онзи ден си изкълчи, не си оправиха този тротоар толкова
години, аз ти казах тук да намерим майстори, ти не искаш, казваш ми, че е на
общината работа, какво било станало тогава, защото те, когато дойде
линейката му дадоха нещо да пие и той малко се съвзе, тогава взе да обяснява
на мен и на мъжа ми, че е ослепял, защото нищо не вижда и той всъщност от
тук помни, как едвам ме разпознал, като в мъгла съм била, ме мислел, че
ослепява, оказа се, че толкова много кръв, влезнала му в очите, за това не
вижда, той и с очила, колко тежко било, пък в Пирогов колко тежко било, пък
колко Ковид имало, колко опасно било“.
Не зная жената дали е съседка, тя дойде жената и питаше дали имаме
нужда от помощ и ни помогна да го вдигнем с мъж ми.
7
На въпроси на Юрк. ,,,,,,, свидетелката отговори:
Св. Стефанова: Преди инцидента баща имаше 3 стенда на сърцето, но
те бяха поне 10 - 15 години преди това, пиеше си лекарствата не му
създаваше проблем, имаше гастрит, имаше дископатия, болеше го кръста, той
дори и в днешно време е в завидна физическа форма за възрастта си, лекарите
казват и че 100 ще навърши, а да не говорим, че е с перфектен акъл и в
момента, аз не зная той е бил адвокат, бил е конституционен съдия, не зная
дали тази професия го е съхранила, дори на 96 г. той активно участваше в
изготвянето на исковата молба.
Той си пие лекарства задължително, и за кръвно и за холестерол и за
разреждане на кръвта.
Твърдя, че баща ми ми е разказал за инцидента каквото помни, не
помни детайли, спънал се е, стълбищата, това пред стълбищата беше в кръв,
главата му беше под стълбищата, те лекарите казаха, че в ръба на стълбата се
е ударил, защото такъв дълбок прорез не може да стане ако падне на равно.
Аз извиках линейка, не помня точен час, беше към обяд, когато
отидохме при него, линейката бързо дойде, на място също не си позволиха да
се бавят, казаха, че бързо трябва да го извозят, по документите на Пирогов
виждам, че към 14 часа са го приели, веднага се качих при майка ми, даже
сега преди да дойдем тук разбрах, че мъжът ми е карал след линейката, аз
мислех че е бил в линейката.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други въпроси.
СЪДЪТ освободи свидетеля.
В залата се въвежда свидетелят Николай Стефанов.
На въпроси на страните и съда свидетелят Николай Стефанов отговори:
Зная за случилото се, на 28.03.2020 г. се случи, ищецът е мой тъст, той
живее на ......, ние ги посещавахме почти всеки ден, на тази дата към обяд
отидохме, между 11-13 ч., само аз и съпругата ми бяхме в колата.
Свивайки от пряката по Деница видях паднал човек, който беше по очи, спрях
колата на улицата и тичахме, оказа се, че е баща ми.
Ударил си главата, доста кръв имаше, раната беше на челото, извикахме
линейка имаме абонамент към 161, дойде доста бързо, той не виждаше, жена
ми беше до него, аз тичах до колата за вода, почистиха раната, караха към
Пирогов, аз карах след тях, в Пирогов ме провериха дали съм с температура,
бяха го вкарали в спешния кабинет, позволиха ми да го чакам вътре пред
кабинета, изкараха го от кабинета на легло, закараха го на снимка, изчаках
лекаря и той каза, че голям късмет е имал, защото при такъв удар, на тази
8
възраст може и да му се пръсне сърцето, това след като му направиха
снимката, каза, че няма нищо страшно, за сътресение, каза: „прибирате го и
да го наблюдавате 24 часа за повръщане, да залита“ не зная дали са имали
съмнение за сътресение, не съм медицинско лице, казаха да го наблюдаваме и
след 10 дни да отидем за махане на конците, но не в Пирогов, защото не е
спешен случай, а да търсим друга болница и след това го закарах и жена ми
го пое в къщи.
Възстановителния период продължи доста, жена ми се занимаваше,
един път ходихме, но не беше зараснала раната за махане на конците, после
ходихме пак след колкото са казали в Токуда ходихме.
Комуникирах с него като ходех да го видя, оплакваше се, че не може да
ходи, всяка сутрин ходеше за вестници, че го боли главата, че не вижда.
Аз съм се спъвал там няколко пъти, нищо, че съм 30 години по – млад,
предполагам, той ходи на пазар и за вестници от дясната страна с лице към
входа, от дясно предполагам, че е идвал, защото тялото му беше така
разположено, той е доста по - висок от мен, аз съм 1,80 м., явно се е ударил,
защото беше паднал пред трите стъпала, които са и по диагонал.
Аз не си спомням тогава имаше ли колчета, защото те ги сложиха не
зная по кое време ги сложиха колчетата.
Краката му не бяха на улицата, не съм мислил, че ще се завежда иск за да
направя и снимка.
На тротоара има шахти, но не зная чии са, краката му спрямо шахтата
бяха там, разстоянието е по - малко от колкото той е висок.
Състоянието на тротоара е като обкръжаващата ни действителност
както са повечето тротоари в малките улички, от 1996 г. там не е пипано, те
не са използваеми, тротоар няма, всяка кооперация, която е строена там,
всеки строител го прави, не е асфалтирано, там са различни, има шахти 2, на
единия гараж е мозайка, другия е с цимент, има части останали от бордюр,
много малко. Състоянието е нормално, в Гугъл мапс ако влезнете да
разгледате, тревясал, те не се използват, от отсрещната страна не се
използват, не поддържан тротоар, има дупки, неравности много.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други въпроси.
СЪДЪТ освободи свидетеля.
В предходно съдебно заседание съдът по искането по чл. 176 ГПК да се
яви ищецът и да отговори на въпроси е обявил на страните, че ще се
произнесе след разпит на допуснатите свидетели.
Определил е срок за събиране на гласни доказателства днешно съдебно
заседание, като е указал на страните, че разпитът на свидетелите ще бъде в
едно съдебно заседание.
9
Юрк. ,,,,,,,: Аз разбирам, че ищецът е по - трудно подвижен, но на
място няма свидетел очевидец, не могат да посочат такъв, не е ясно той точно
къде се е спънал и е паднал, от друга страна сега дъщеря му каза, че той е в
изключително добро умствено състояние, няма деменция.
Съдът, доколкото счита искането за ненеобходимо,
ОПРЕДЕЛИ
ОТХВЪРЛЯ искането за даване на обяснения от ищеца по смисъла на
чл. 176 ГПК.
Страните /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
За СТЕ, разглеждането на делото следва да се отложи за друга дата и
час, поради, което съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 01.06.2022 г. от 15,00 ч., за която
дата страните са уведомени.
Да се уведоми вещото лице след представянето на доказателство за
заплатен депозит по делото.
Съдебното заседание приключи в 12,20 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10