Р Е Ш Е Н И Е
№ 260
060
гр.Пловдив, 18.03.2021г.
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение, ІІІ - ти състав, в закрито заседание
на………18-ти март……през…две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ:
Катя Пенчева
Величка
Белева
като разгледа
докладваното от съдията……...Пенчева….въззивно търговско
дело №155 по описа за 2021 година,…за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.613а ал.1 от ТЗ във вр. с чл. 632 ал.4 от ТЗ.
С решение
№260160/02.12.2020г., постановено по т.д. №283/2014г. по описа на Окръжен съд
Пловдив – несъстоятелност на „С. С.“ ЕООД, ЕИК ..., гр.П., на
основание чл.632 ал.4 от ТЗ е прекратено производството по несъстоятелност на
„С. С.“ ЕООД, ЕИК ...; постановено е заличаването от т. р. на дружеството.
Против така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба от кредитор – Н.а.з.п. Твърди
се, че решението е неправилно. Основните доводи в тази насока се свеждат до
липсата на предпоставките, визирани в чл.632 ал.4 от ТЗ – изтичане на
едногодишния срок, предвиден в чл.632 ал.4, във вр. с ал.2 от ТЗ, с оглед
регламентираното в чл.3 ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение /ЗМДВИП/ спиране на процесуалните срокове. Иска се
обжалваното решение да бъде отменено.
По така подадената
въззивна жалба не е постъпил отговор от заинтересованите страни.
Пловдивският
апелативен съд, след като провери законосъобразността на обжалвания акт във
връзка с оплакванията на жалбоподателя и прецени обстоятелствата по делото,
намира жалбата за допустима – като подадена в срок и от легитимирано лице
– кредитор в производството по несъстоятелност, с прието от синдика вземане и
включено в списък на приетите вземания. По същество въззивната жалба е
основателна по следните съображения:
Решението по
чл.634 ал.4 от ТЗ е постановено след като на основание чл.632,
ал.5, във вр. с чл.629б
от ТЗ, с определение №2280/01.11.2019г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 06.11.2011г.,
съдът по несъстоятелността е дал двуседмичен срок на кредиторите на „С. С.“
ЕООД – в несъстоятелност, да внесат определената сума от 4 000лв. за покриване
на разноските в производството по несъстоятелност, с указание за последиците, при
неизпълнение на указанията. След изтичане на указания срок и невнасяне на
определените разноски, съдът, на основание чл.632 ал.5 от ТЗ, е спрял
производството – с решение №650/26.11.2019г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 29.11.2019г.
С обжалваното
решение съдът по несъстоятелността е приел, че в законово регламентирания
едногодишен срок не е поискано възобновяване на производството по
несъстоятелност при наличието на визираните в чл.632 ал.2 от ТЗ предпоставки и
е приложил последиците, визирани в чл.632 ал.4 от ТЗ.
Съгласно чл.632
ал.4 от ТЗ спряното производство по несъстоятелност в хипотезата
на чл.632
ал.1, съответно – чл.632 ал.5 от ТЗ, се прекратява ако в едногодишния срок
от вписването на решението не бъде поискано възобновяването му и се постановява
заличаване на длъжника от т. регистър.
Констатираното от
окръжния съд кредиторово и длъжниково бездействие в рамките на едногодишен срок
по чл.632 ал.2 от ТЗ обаче е неправилно, доколкото не е съобразено със
специалния закон - /ЗМДВИП/. Законът /обн. ДВ бр.28/24.03.2020г./ е приет
на основание обявеното с решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
извънредно положение по повод епидемична обстановка в страната, породена
от COVID – 19. Съгласно чл.3 ал.1
от ЗМДВИП /изм. – ДВ, бр.34 от 2020г., в сила от 09.04.2020г./, за срока от 13 март 2020г. до отмяната
на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни,
арбитражни и изпълнителни производства, с изключение на сроковете по
производствата и делата съгласно приложението. Сроковете, предвидени в част
Четвърта от ТЗ „Несъстоятелност“ са процесуални срокове и не попадат в
приложното поле от раздел II от
Приложението – „Производства и дела, по които сроковете не спират да текат“.
Продължаване на спрените по силата на чл.3 ал.1 от ЗМДВИП срокове е
регламентирано със ЗИД Закона за здравето – обн. ДВ
бр.44/13.05.2020г. Съгласно пар.13 ал.1 от ЗИД Закона за здравето,
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен
вестник“. Т.е. – сроковете, спрени по силата на чл.3 ал.1 от ЗМДВИП,
продължават да текат, считано от 21.05.2020г.
При постановяване
на обжалваното решение едногодишният срок по чл.632 ал.4, във вр. с ал.2 от ТЗ
е отчетен само считано от вписването на решението по чл.632 ал.5 от ТЗ –
№650/26.11.2019г., обявено в ТРРЮЛНЦ на 29.11.2019г., като обжалваният съдебен
акт е постановен на 02.12.2020г., без да се извърши преценка, че този срок е
спрял да тече за периода – 13.03.2020г. – 21.05.2020г.
По изложените
съображения въззивната жалба се явява основателна, а обжалваното решение, като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
При този изход на
делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК, във вр. с чл.621 от ТЗ, дължимата се
ДТ за въззивно обжалване следва да се присъди в тежест на масата на
несъстоятелността.
Водим от горното,
Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№260160/02.12.2020г., постановено по т.д. №283/2014г. по описа на Окръжен съд
Пловдив, с което, на основание чл.632 ал.4 от ТЗ, е прекратено
производството по несъстоятелност на „С. С.“ ЕООД, ЕИК ...; постановено е
заличаването от т. р. на „С. С.“ ЕООД, ЕИК ....
Препис от
решението да се изпрати на окръжен съд Пловдив за съответното му
вписване в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.
Препис от
решението да се изпрати на А. п. в. за съответното му вписване в Т. р. по
партидата на „С. С.“ ЕООД, ЕИК ... – в несъстоятелност.
Осъжда „С. С.“
ЕООД, ЕИК ... – в несъстоятелност да заплати в полза бюджета на съдебната власт
125лв. – държавна такса за производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 7-дневен срок от
вписването му в Т. р.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: