Р Е
Ш Е Н
И Е
№261369 20.11.2020 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-Ви
гр. състав в открито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена Назарева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3764 по описа на ПРС за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл. 202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
(отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от Закона за
МВР (отм.) вр. чл. 179 ЗМВР и чл. 181 ЗМВР, вр. чл. 301 (отм.) от ППЗИНЗС, вр.
с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът И.С.С., ЕГН **********, чрез пълномощника си адв.
Д., със съд. адрес: ***, оф. № ** е предявил срещу Главна дирекция “Изпълнение
на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: ********
представлявана от ******* С. Ц. обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
2000 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 200 часа извънреден
труд, положен в периода 11.07.2018 г. – 24.08.20205 г., сумата от 200 лева
обезщетение за забава за периода 26.08.2018 г. – 06.03.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба – 06.03.2020г.
до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът
твърди, че е работил като ****** в ******* състав на ответната дирекция на
длъжност “****”, в *** град П. и по време на процесния период е изпълнявал
служебните си задължения в дежурства по предварително утвърден месечен график
на смени от 24 часа, при сумирано изчисляване на работното време в часове за
тримесечен отчетен период.
Твърди
се, че при всяко 24-часово дежурство, ищецът реално полагал труд и отработвал
по 26 часа, от които ответникът в лицето на ********** му отчитал и включвал в
работното му време за отчетен период само по 24 часа. По този начин при
сумирано изчисляване на работното време, при каквото работи ищеца, при
превишаване на отчетената му норма работно време, същият имал положен труд над
установеното нормално работно време, който не му бил компенсиран от ответника.
Твърди
се, че всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца
през исковия период е ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ
отчетния период.
Ищецът
претендира, че за процесния период е положил 200 часа извънреден труд,
допълнителното възнаграждение, за които е станало изискуемо в тригодишния
давностен период от датата на завеждане на исковата молба и което не му е
заплатено от ответника.
С
оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В
съдебно заседание от 11.11.2020 г. по искане на ищеца е допуснато изменение на
исковете, след което същите са предявени, както следва: искът за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд за процесния период е намален от 2000 лв. на
951,61 лева за 102 часа положен извънреден труд, а искът за заплащане на
мораторна лихва върху него е намален от 200 лева на 112,88 лева.
Претендира
се и законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноските по делото, изразяващи
се в заплатеното адв. възнаграждение.
В съдебно заседание чрез пълномощника си ищецът поддържа
исковете и моли да се уважат в размерите им след изменението. Претендират се
законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане и присъждане на разноските. Представя писмена защита.
В
предоставения му срок за отговор ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” при
Министерството на Правосъдието е депозирал отговор на исковата молба, чрез
пълномощника си юрисконсулт Т. Ч., счита искът за допустим и частично
основателен. Оспорва исковите претенции по размер.
Не
се спори, че ищецът е служител на ГДИН и териториалните й служби и на това
основание съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е държавен служител, че
правоотношенията между страните се уреждат от ЗИНЗС, ППЗИНЗС субсидиарно – от ЗМВР.
Не
се оспорва твърдението на ищеца, че в процесния период е заемал длъжността
„******** в ***** град П., като работното време се отчитало – при сумарно
отчитане за тримесечен период.
В случай, че съдът приеме за основателни
исковите претенции, счита, че лихва за забава следва да бъде начислена от
датата на подаване на исковата молба. При липса на изрична покана за изпълнение
от страна на ищеца, денят на забавата по смисъла на чл. 86 ЗЗД следва да се
счита датата на завеждане на исковата молба за присъждане на обезщетението.
В
съдебно заседание, чрез пълномощника юрк. Ч., счита исковете за заплащане на
обезщетение за извънреден труд за частично основателни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като
обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Не
се спори между страните и от представените по делото писмени доказателства –
заповед за назначаване на ищеца на длъжността „*****” в ******, акт за
встъпване в длъжност, длъжностна характеристика, се установява, че за целия
процесен период ищецът е заемал длъжността „******” в *******.
Не
се спори, че за процесния период работното време на ищеца е било разпределено
под формата само на 24-часови дежурства, които се полагали в *****.
По
делото са представени справка за месечни заплати на ищеца за процесния период,
както и фишовете за заплати на ищеца за процесния период. Видно от същите, на
ищеца е начислявано и заплащано основно тр. възнаграждение, ДТВ за ТСПО
възнаграждение за „допълнително натоварване *****”, респ. „специфични и
утежняващи условия” и изв. труд. Във всеки от тези фишове е отразен брой часове
изв. труд, брой дежурства на официални празници и брой часове нощен труд.
Изготвена е справка и за ползваните от ищеца отпуски за процесния период.
Относно реда на полагане на дежурствата, времето за явяване, снаряжение, начина
на носенето им и отстъпването от същите, както и реалната продължителност на
едно редовно 24-часово дежурство в ***** гр. П.по делото са събрани гласни
доказателствени средства, чрез разпит на един свидетел на ищеца.
От
показанията на свидетеля А. Х., който е колега на ищеца, се установява, че през
процесния период ищецът е давал 24-часови дежурства, разпределени по месечен
график. Свидетелят разяснява протичането на едно 24-часово дежурство, което
реално на пракитка продължавало около 25часа и 40 минути, т.к. служтилите
следвало да се яват в 07.45 часа в ******** се преоблечат и да отидат в корпуса
на затвора, след което в 08.00 часа започвал инструктажа, който бил с
продължителност от 15-20 минути. Освобождаването от дежурство ставало към 09.30-09.40
часа.
Гореописаните
документи, показанията на свидетеля, ведно с документацията, находяща се в
********, вкл. ведомостите за заплати и ежедневните ведомости, цялата
документация във връзка с полаганите дежурства, са изследвани от вещото лице
З.М., чиито заключение по допуснатата ССЕ е изслушана и приета по делото.
В
заключението вещото лице З.М. е изчислила броя полагани дежурства от ищеца,
норма времето за всеки един от месеците, включени в процесния период,
извънреден труд и време на разположение.
Съдът
кредитира заключението на това вещо лице като обективно и компетентно
изготвено, на база на събрания доказателствен материал по делото и нормативната
уредба досежно сумарното изчисляване на работното време на служителите от
надзорно-охранителния състав.
При
така установените факти от значение за спора съдът намира следното:
Между страните не се
спори, и се установи от събраните по делото доказателства, че в процесния
период ищецът е работил като „командир на отделение” в Главна дирекция
„изпълнение на наказанията” към МП с място на работа – **** гр. П.. Ищецът се
явява “******”, по смисъла на ЗДСл, ЗМВР и ЗИНЗС. Съобразно чл.19, ал.1 от ЗИНЗС, служителите в ТД ”ИН” и териториалните й поделения, каквото е *******,
са държавни служители и лица, работещи по трудов договор. За държавните служители, се прилагат правилата
относно държавната служба по ЗМВР, доколкото в ЗДСл не е установено друго.
Видно от длъжностната му характеристика, трудовите му функции се изпълняват
чрез полагане на дежурства по график. Не се спори и се установява, че
служебното време на ищеца като държавен служител, полагащ дежурства по график,
се изчислява сумарно.
Спорни са няколко
обстоятелства – каква е била продължителността на всяко дежурство, която е
отчитана и заплащана, следва ли в работното време на дежурството да се включи
не само нормативно установения 24-часов период, а и времето от реалното явяване
на работа до реалното напускане на работното място, как точно следва да бъде
изчислен и заплатен извънредния.
Съгл. чл. 16а, ал.
1 от ППЗИНЗС нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в ГДИН и териториалните й служби е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица. Съгл. ал. 2 за дейностите, чието изпълнение
изисква непрекъсваем работeн процес, работното време се организира в 8-, 12-
или 24-часови наряди по утвърден график. В извънредни ситуации, отдалеченост на
обекта или когато численият състав или изпълнението на отделни служебни
дейности не позволява организирането на работата на 8- и 12-часови наряди,
могат да бъдат установени и 24-часови наряди. Работното време на служителите,
които изпълняват дейности по ал. 2 и 3, се определя със заповед на главния
директор на ГДИН съобразно щатната численост и особеностите на охраняемите
обекти по предложение на началника на съответната териториална служба или по
своя инициатива. При служебна необходимост със заповед на началника на
териториалната служба продължителността на работното време на държавните
служители, работещи в наряд, може да бъде удължено, но не с повече от една
втора от нормалната дневна продължителност на работното време. За държавните
служители, с изключение на служителите по ал. 2 - 5, се установява ненормиран
работен ден. Държавните служителите от ГДИН и териториалните й служби получават
компенсация за нощен труд съгласно Закона за Министерството на вътрешните
работи и правилника за неговото прилагане.
Тази разпоредба от
ЗИНЗС е нова, приета с ДВ бр. 20 от 2014г., като съгл. чл. 16б, ал. 3 от
ППЗИНЗС, също приета с ДВ бр. 20 от 2014г. когато дейностите по ал. 2 - по
време на наряд или дежурство, се изпълняват от един държавен служител или
характерът на дейността не позволява ползването на почивки, на държавните
служители се осигурява време за хранене, без да се прекъсват изпълняваните
задължения.
Съгл. чл. 16в, ал. 1
от ППЗИНЗС за държавните служители, които изпълняват дейности, чието
осъществяване изисква специфична организация на работа, със заповед на главния
директор или на началника на съответната териториална служба може да се
установява време на разположение или режим на 12- или 24-часово дежурство.
Съобразно
разпоредбата на чл. 290, ал.1 и 2 от ППЗИНСЗ, ищецът като „командир на
отделение” в **** П. е част от надзорно-охранителния състав на същия, като
задачите на надзорно-охранителния състав са изброени в чл. 291 от ППЗИНЗС. В
точка първа на посоченият член е посочено, че една от основните задачи на
надзорно-охранителният състав в затвора, е осъществяването на постова служба.
Постовата служба се носи от наряд, назначен от началника на затвора, който се
състои от дежурен главен надзирател, дежурен командир на отделение и
надзиратели - чл.300, ал.1 и ал.2 от ППЗИНЗС.
Разпоредбите в
ППЗИНЗС, частично уреждащи начина на изчисляване на работното им време, са
отменени, като в случая съгл. разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от ЗИНЗС за
държавните служители по ал. 1, т. 1 – тези, които пряко осъществяват дейности
по изпълнение на наказанията или на мярката за неотклонение задържане под
стража, какъвто е ищецът, се прилагат разпоредбите относно държавната служба
в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон не
е предвидено друго. Доколкото в ЗИНЗС и ППЗИНС към процесния период липсват
конкретни правила относно продължителността на служебното време, уредбата на
същото, както и на извънредния труд, то следва да се приложат съответните норми
от Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия текст пък предвижда, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Сочената разпоредба е била изменена, като в периода 24.02.2015 г./ДВ бр.14/
20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./ периодът на отчитане е бил
едномесечен. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, а ал.6 урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Относно
продължителността на тези дежурства, съдът намира същата да е била, както
следва – за полаганите на работното място в ****** такива – не 24 часа, а 25
часа и 40 минути, тъй като това е реалната продължителност на същите от
момента, в който лицата реално са се явявали и е следвало да се явят на работа,
до момента, в който те са били освобождавани и реално са напускали работното си
място, като това е минималната продължителност на тези дежурства и реалната
такава в определени дни е надхвърляла тези часове. Част от това допълнително
време, а именно явяването, снаряжаването и разоръжаването, представляват
дейности, свързани с подготовката за приемане и подготовката за сдаване на
дежурство, тези дейности са абсолютно задължителни и дежурството не може нито
да бъде поето, нито да бъде сдадено, без те да бъдат извършени. Времето за
самото приемане и сдаване на дежурството при всички случаи представлява част от
самото дежурство и от работното време. През цялото това време – от момента на
явяването си до напускане територията на *******, ищецът е реално ангажиран и
полага труд. Това представляват реално отработени часове, свързани с носенето
на дежурството. Ето защо съдът намира, че същите представляват част от
продължителността на служебното време на ищеца. Ето защо съдът намира за
основателно твърдението на ищеца, че тези часове следва да бъдат включени при
изчисляване на общата продължителност на служебното му време.
От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, изготвено на база писмените доказателства и
показанията на свидетеля, на база 25 часа и 40 минути продължителност на
24-часови дежурства в ******* П., се установява, че ищецът е носил дежурства в
процесния период над нормативно установената продължителност на служебното
време, които са били частично заплатени, като незаплатения остатък от същите е
951,61 лева извънреден труд за процесния период и
мораторна лихва върху него за периода 26.08.2018 г. – 06.03.2020 г. в размер на
112,88 лева.
Вземанията за всички
главници са лихвоносни, исковата молба има х-р на покана, поради което
претенцията за заплащане на законна лихва от завеждане на ИМ – 06.03.2020г. до
окончателното плащане, е основателна и ще се уважи.
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъдят
направените разноски.
Ищецът претендира и доказва направени разноски само за
адв. възнаграждение – 450 лева по исковете за заплащане на изв. труд, за които
се представя списък. Видно от договора за правна защита и съдействие тези суми са
заплатени от ищеца на пълномощника му в брой.
На
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с т. 23 от ТР № 6/2012г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на ПРС дължимата държавна такса върху уважените искове, като същата на
основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, възлиза на 100 лева, от които 50 лева ДТ по иска за заплащане на изв.
труд и 50 лева по иска за мораторна лихва. Същите следва да бъдат заплатени по
сметката на съда. В полза на бюджета на съдебната власт ще се възложат и
разноските за ССЕ, които са направени от бюджета на съда, а именно – 100
лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна
дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм.
адрес: гр. С. 1309, бул. „*********представлявана от ***** С. Ц., чрез
пълномощника юрк. Т. Ч. да заплати на И.С.С., ЕГН ********** следните суми:
сумата от 951,61 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд над нормативно установената продължителност на работното време
за периода 11.07.2018г. до 24.08.2019г.; както и сумата от 112,88 лева,
представляваща мораторна лихва върху
изв. труд за периода 26.08.2018 г. – 06.03.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2020г. до
окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 450 лева разноски
за платено адв. възнаграждение.
ОСЪЖДА
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с
адм. адрес: гр. С.1309, бул. „*********, представлявана от ****** С. Ц. чрез
пълномощника юрк. Т. Ч. да заплати в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт, по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 100 лева, представляваща
държавна такса върху уважените искове, и сумата от 100
лева разноски за съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пловдивския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.