Решение по дело №1361/2022 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Подадена е касационна жалба от „Зиб строй груп“ ЕООД, представлявано от управителя Б. И. Я. срещу Решение № 542/18.04.2022г. постановено по НАХД № 20223110200042/2022г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 23-0001334/09.09.2021г. издадено от главен инспектор в отдел „Контрол“ на РД „Автомобилна администрация“ Варна.

В касационната жалба, чрез процесуален представител касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг, с който да бъде отменено НП.

Касаторът представя писмени бележки, чрез процесуален представител, в които поддържа касационната жалба, иска отмяната на оспореното решение и присъждането на сторените разноски за адвокат. Представя договор за правна помощ и адвокатско пълномощно.

Ответникът в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 542/18.04.2022г. постановено по НАХД № 20223110200042/2022г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 23-0001334/09.09.2021г. издадено от главен инспектор в отдел „Контрол“ на РД „Автомобилна администрация“ Варна. С НП е наложена на „Зиб строй груп“ ЕООД, представлявано от управителя Б. И. Я. „имуществена санкция“ в размер на 3000лв. на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози.

За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: на 04.06.2021г. инспектор при РД „Автомобилна администрация“ Варна, след като е извършил комплексна проверка на спазване на законодателството в областта на автомобилните превози на товари, е издал АУАН на дружеството „Зиб строй груп“ ЕООД, представлявано от управителя Б. И. Я., притежаващ лиценз на Общността за извършване на международен автомобилен превоз на товари № 17436, за това, че на 02.10.2020г. дружеството е допуснало осъществяването на обществен превоз на товари от водача Д. А. М. с товарен автомобил марка „Скания“, кат.№3, с рег. № СВ69-22КХ, видно от пътен лист № 1064/02.10.2020г., товарителница № 7215, информацията от дигитален тахограф, без водачът да притежава към посочената дата валидно удостоверение за психологическа годност. Направен е извод, че дружеството е извършило административно нарушение по чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП и е съставен АУАН. В законния срок са постъпили възражения. Въпреки възраженията АНО, възприел констатациите в АУАН и издал НП.

Въззивният съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове. Приел, че деянието е съставомерно и потвърдил НП.

При проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените доказателства, но съдът е приложил неправилно материалния закон.

Спорният пред въззивната инстанция въпрос, пренесен и в касационното производство е: отговаря ли на законодателството на ЕС ограничението във валидността на срока поставено в националната нормативна уредба по отношение на удостоверенията за психологическа годност?

За да отговори на повдигнатия спорен въпрос касационната инстанция, като съобрази, че разпоредбите на Член 267 (предишен член 234 от ДЕО) от ДФЕС предвиждат, че „Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: „валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза.“ и „Когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе.“ (текстът възпроизведен от https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=celex %3A12016ME%2FTXT) и, че Член 23 от КОНСОЛИДИРАНИЯ ТЕКСТ НА СТАТУТА НА СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (достъпен на https://curia.europa.eu/jcms/ upload/docs/application/pdf/ 2016-08/tra-doc-bg-div-c-0000-2016-*********-05_00.pdf) регламентира, че „В случаите на член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз решението на Съда или правораздавателния орган на държава членка, с което се спира производството пред него и въпросът се отнася пред Съда, се съобщава на Съда от съответния съд или правораздавателен орган. След това решението се съобщава от секретаря на Съда на страните, държавите членки и Комисията, както и на институцията, органа, службата или агенцията на Съюза, която е приела акта, чиято действителност или тълкуване се оспорва.“, както и, че съгласно Член 91 от Консолидиран текст на Процедурния правилник на Съда от 25 септември 2012 година (достъпен на https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2012-10/rp_bg.pdf) „Съдебното решение има задължителна сила от деня на неговото обявяване.“ намира, че следва да приеме даденото от СЕС тълкуване в решението по дело C227/22 и да го приложи по настоящия спор (в този смисъл Матисен, П.С.Р.Ф., Европейско право. Въведение. Осмо преработено и допълнено издание, Сиела – СОФТ ЕНД ПАБЛИШИНГ, София, 2007, стр.266 „Когато Съдът предостави тълкуване на дадена разпоредба на правото на Общността, това тълкуване трябва да се приеме и да се прилага от всички национални съдилища.“). Поради което намира, че следва да постанови касационното решение в светлината на даденото тълкуване в решение на СЕС от 18 януари 2024 година по дело C227/22, IL, ECLI:EU:C:2024:57, съгласно което: „Член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да изисква от лицата, които искат да извършват професионална дейност като водачи на моторни превозни средства за транспорт на пътници или стоки и които имат свидетелство за управление на превозни средства от категории C, CE, C1, C1E, D, DE, D1 и D1E, издадено в съответствие с тази директива, като при това издаване физическата и умствената им годност за управление е проверена, да притежават както свидетелство за управление, така и имащо по-кратък срок на валидност от него удостоверение за психологическа годност.“, като в съображение 44 и 46 решаващият състав на СЕС е посочил, че „От текста на Директива 2006/126 на другите езици ясно следва, че волята на законодателя на Съюза е медицинските прегледи и подновяването на свидетелството за управление да съвпадат, като разглежданите разпоредби не предвиждат възможността държавите членки да определят по-кратки срокове за медицинските прегледи на водачите от група 2. Както отбелязва запитващата юрисдикция, съображение 9, четвърто изречение от тази директива подкрепя това тълкуване, тъй като изрично посочва, че тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството.“ и, че „Накрая, важно е също да се отбележи и че, както посочва Европейската комисия, към момента на настъпване на фактите в главното производство правото на Съюза вече съдържа правна уредба в областта на признаването на професионалните квалификации, която отчита изискванията за безопасност, свързани с превоза на товари и пътници, а именно Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на Съвета (ОВ L 226, 2003 г., стр. 4; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 86) и която не съдържа никакво друго специфично или допълнително изискване в допълнение към тези, наложени с Директива 2006/126 за оценка на умствената годност на професионалните водачи.“

Съгласно цитираното решение на СЕС, националното законодателство и конкретно заложеното в чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП, в частта на поставеното изискване за наличие на удостоверение за психологическа годност, периодът на валидност, на което е различен от периода на валидност на издаденият на водача на МПС СУМПС е недопустимо, предвидено е в противоречие с разпоредбите на Член 7, параграфи 1 и 3 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелствата за управление на превозни средства, поради което и не следва да бъде прилагано по отношение на частните субекти регламентираното за неизпълнението на това задължение административно наказание.

В аспекта на тълкуването дадено в решението по дело C227/22 на СЕС, Съдът намира, че НП се явява издадено при констатирано в него нарушение, регламентирано за неизпълнение на недопустима норма, поради което е неправилно. Неправилно се явява и решението, с което е потвърдено.

На горните съображения Решение № 542/18.04.2022г. постановено по НАХД № 20223110200042/2022г. по описа на ВРС следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено НП № 23-0001334/09.09.2021г. издадено от главен инспектор в отдел „Контрол“ на РД „Автомобилна администрация“ Варна. С НП е наложена на „Зиб строй груп“ ЕООД, представлявано от управителя Б. И. Я. „имуществена санкция“ в размер на 3000лв. на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози.

Направено е искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение като е приложен към молбата на адв. Янкова в копие договор за правна защита и съдействие за изготвянето на касационна жалба и процесуално представителство с посочена дата на съставянето му с машинопис - 04.05.2022г., стойност на услугата – 600лв. и начин на плащане и срок – в брой, 30.05.2022г. Вписано е ръкописно платена сума в брой 600лв. на 26.02.2024г.

Предвид обстоятелството, че договорът за правна защита е представен по делото не към касационната жалба, а едва към момента на приключване на касационното производство, че касационната жалба е бланкетна и подписана от представляващия дружеството касатор и, че няма данни същата да е изготвена от адвокат, както и от направените вписвания в договора за правна помощ с машинопис и ръкопис и процесуалното представителство изразяващо се в подаване само на бланкетни писмени бележки от адвоката съдържащи се в молба с.д. 3310/06.03.2024г., Съдът намира, че не следва да присъди на касатора в цялост исканата сума за изготвянето на касационната жалба и процесуално представителство и предвид представената писмена молба преди приключването на устните прения по делото следва по арг. от Решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело C438/22, „Ем акаунт БГ“ ЕООД, ECLI:EU:C:2024:71, да определи пазарна цена на положения от адвоката труд, която е в размер на 100лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 542/18.04.2022г. постановено по НАХД № 20223110200042/2022г. по описа на ВРС и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ НП № 23-0001334/09.09.2021г. издадено от главен инспектор в отдел „Контрол“ на РД „Автомобилна администрация“ Варна. С НП е наложена на „Зиб строй груп“ ЕООД, представлявано от управителя Б. И. Я. „имуществена санкция“ в размер на 3000лв. на основание чл.96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Зиб строй груп“ ЕООД разноски в размер на 100 (сто лв.) лева.

Решението не подлежи на обжалване.