РЕШЕНИЕ
№ 690
гр. Пловдив, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско
дело № 20225300500427 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и по чл.442а от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението А. Д. К. от ***, чрез
адв.А.С. от АК Пловдив против отказа на ЧСИ Иво Кралев рег. № 907, район
на действие ОС Пловдив, обективиран в съобщение изх. № 5015/21.12.2021г.
по изпълнително дело № 20219070400392, с което е оставена без уважение
молбата на длъжника по изпълнението А. Д. К. за прекратяване на
изпълнителното дело и за вдигане на всички възбрани и запори наложени по
изпълнителното производство.
В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди се, че длъжникът е платил частично задълженията
си по изпълнителния лист. Относно наожените възбрани и запори се твърди,
че те са прекомерни, защото са наложени за малки дългове, а същите са на
вещи с голяма стойност, а именно МПС със стойност 1000 лева и имоти със
данъчна оценка над 35 000 лева. Твърди се нарушение на правото на
собственост на жалбоподателя, което му е гарантирано от чл.1 от §1 от
КЗПЧОС, защото няма вземане подлежащо на принудително изпълнение.
1
Сочи се че дължникът е поставен в невъзможност да изпълни доброволно
задълженията си.
Въззиваемият взискател М.К. лично и със съгласието на майка си И.С. и
Д.К., представлявана от майка си И.С., намират жалбите за неоснователни.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие,
в които е посочил, че жалбите са допустими, но неоснователни по подробно
изложени съображения.
ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по
чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е
неоснователна. Същото важи и за жалбата по чл.442а от ГПК.
Изпълнителното дело е образувано на 04.11.2021г. под номер
20219070400392 по писа на ЧСИ Иво Кралев рег. № 907, район на действие
ОС Пловдив по молба на взискателките, представлявани от майка си И. К. С.
по представен изпълнителен лист от 24.10.2021г., издаден въз основа на
решение № 184/14.10.2021г. по гражданско дело № 4/2021г. по описа на РС
Карлово, с което А. Д. К. е осъден да плаща на децата си Д. и М. месечни
издръжки от по 170 и 180 лева месечно и издържка за минало време в размер
на 2 970 лева. При образуване на делото нищо от дължимите издръжки не е
било платено. След започване на изпълнителното дело е налице частично
плащане на отделни вноски 700 лв. на 17.11.21г. и 736 лв. на 03.12.2021г., с
което не са платени изцяло задълженията за издръжка на двете деца до
момента на второто плащане. При условие, че изобщо не са платени и таксите
и разноските на ЧСИ, то за прекратяване на изпълнителното дело не може да
се говори предвид ясната норма на чл.433 ал.2 от ГПК в тази насока.
Възраженията на жалбоподателя, че няма вземане подлежащо на
принудително изпълнение и едновременно е поставен в невъзможност да
изпълни доброволно задълженията си, са логически взаимно изключващи се.
Или жалбоподателя няма задължения подлежащи на принудително
изпълнение или е поставен в невъзможност да си ги изпълнява доброволно. В
казуса задължения, подлежащи на принудително изпълнение същия има
видно от гореописания изпълнителен лист и е видно, че плащанията по този
2
изпълнителен титул стават със забава. Горното обосновава образуването на
изпълнително дело и принудителното им събиране.
Относно възражението, че е налице нарушение на правото на
собственост на жалбоподателя, което му е гарантирано от чл.1 от §1 от
КЗПЧОС, защото обезпеченията са несъразмерни със задълженията по
чл.442а от ГПК, по това въззивният съд намира следното. В казуса дължникът
дължи издръжка за малолетно и непълнолетно дето в размери от 170 и 180
лева месечно. Съобразно чл.142 ал.2 от СК минималната издръжка в страната
за едно дете е една четвърт от минималната работна заплата за страната,
която за 2022г. /от дата 01.04.2022г./ е 710 лева, при което минималната
издръжка за едно дете е 177,50 лева. Тоест в казуса имаме една издръжка под
минимума предвиден в закона и една издръжка, която надвишава минимума с
2,50 лева. При това положение неизплащането редовно на издръжки за двете
деца и то в най-минимален размер, а също така натрупването на големи суми
за неплатени издръжки за минало време, поставя под опасност тяхното здраве
и живот, в настоящия социално-икономически момент отличаващ се с твърде
висока инфлация в страната и в света. Поради което никакви съображения
свързани със защитата на правото на собственост от хипотетични заплахи, не
може да оправдае реалното застрашаване на правото на две деца от средства
за издръжка. При липса на средства за издръжка в опасност се поставя
здравето и живота на деца, което е ценност защитена от чл.2 от КЗПЧОС и
тази ценност има приоритет пред защитата на правото на собственост от
хипотетични заплахи. Освен това по сила на чл.14 от Конституцията на
България децата следва да са под закрилата на държавата, поради което в
казуса техния правен интерес от изпълнението на задължението за тяхната
ежемесечна издръжка ще има превес пред опасността на длъжниците за
тяхната издръжка да се наложат по-големи от обикновените обезпечения.
Изобщо при такива минимални издръжки за децата и при толкова имоти на
баща им нищо не оправдава тяхното несрочно изпълнение от последния.
Предвид неоснователността на жалбата, то отказа на ЧСИ следва да се
потвърди. Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА отказа на ЧСИ Иво Кралев рег. № 907, район на
3
действие ОС Пловдив, обективиран в съобщение изх. № 5015/21.12.2021г. по
изпълнително дело № 20219070400392, с което е оставена без уважение
молбата на длъжника по изпълнението А. Д. К. за прекратяване на
изпълнителното дело и за вдигане на всички възбрани и запори наложени по
изпълнителното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4