Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2502 20.07.2020 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при участието на секретаря Малина Петрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15829
по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* против М.Х.Х.,
ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 04.05.2017 г. –
13.05.2019 г. има задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и
отвеждане на канална вода в общ размер на 520,93 лв. за собствен обект, находящ
се в гр. ........, ул. ...... № ..... За потребените количества били издадени
фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на
39,98 лева за периода 31.07.2017 г. – 31.05.2019 г. Ответникът фигурирал в
базата данни на оператора като потребител с №
........., а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от
публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода
било определяно по реда на чл. 23, ал.5 ОУ, т.к. водомерът в имота не отговарял
на изискванията на ЗИ.
Тъй като задълженията не били
погасени, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № 5397/13.06.2019 г. по ч.гр.д. № 9846/2019 г. на ПРС, I гр.с.,
връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, поради което в едномесечния
срок по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли претенциите да бъдат
уважени в цялост. Претендират се разноските в настоящото и заповедното
производство.
В едномесечния срок
по чл. 131, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба, макар същата,
приложенията и уточнението да са редовно връчени лично.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в
изпратената призовка, ведно с Определението по чл.140 ГПК № 412/10.01.2020 г., изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане
делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноски.
В проведеното съдебно заседание на 29.06.2020 г.
ответникът не е изпратил представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, изрично е
поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено неприсъствено
решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не се явява и
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От писмените
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите
претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва неприсъственото решение да се
мотивира по същество. Ето защо следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. Направено е искане, представени са доказателства за плащане на 75
лева – ДТ. Не се претендира юрк. възнаграждение за наст. производство. Дължат
се и разноските в заповедното такова /т.12 на ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК/,
които възлизат на 25 лева – ДТ и 50 лева – юрк. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.Х.Х., ЕГН **********
ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК ********* следните суми: 520,93 лева - главница, представляваща
неплатени задължения за консумиране на питейна и отвеждане на канална вода за
периода 04.05.2017 г. – 13.05.2019 г. за обект, находящ се в гр. ........, ул.
...... № ....; 39,98 лева - обезщетение за забава за периода
31.07.2017 г. – 31.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 13.06.2019 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 5397/13.06.2019 г. по ч.гр.д. № 9846/2019 г. на
ПРС, I гр.с.
ОСЪЖДА
М.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на „Водоснабдяване и канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул.
„Шести септември” № 250, сумите от: 75
лева /седемдесет и пет лева/ – разноски в настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ -
разноски по ч.гр.д. № 9846/2019 г. на ПРС, I гр.с.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да
търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п./ МИХАЕЛА БОЕВА
Вярно с оригинала!
ММ