Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260049, 15.11.2020г., гр.Исперих
В ИМЕТО НА НАРОДА
ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД
На петнадесети октомври през 2020 година,
в публично заседание, в състав:
Председател: Юлияна ЦОНЕВА
Секретар: Детелина Витанова,
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 155 по описа за 2019 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.232, ал.2
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба вх.№
886/01.03.2019г. от Б.Н.Г., ЕГН-********** ***, действащ чрез упълномощен
адв.Ж.Ч.,***, против С.С.Д., ЕГН-**********
***, като ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата
да му заплати сумата от 1 361.88 (хиляда триста шестдесет и един лева и 88 ст)
лева, представляваща дължимо наемно (арендно) плащане за
ползване на 11.349 дка земеделска земя за стопанските 2016/2017г. и
2017/2018г., заедно със законната лихва върху тази сума от датата на завеждане
на исковата молба пред съда до окончателното й изплащане. Претендира и за направените
по делото разноски. Ищецът твърди, че е собственик на две ниви в
землището на с.Р, общ.И, подробно описани в исковата молба, съответно нива с
площ от 3.347 дка, съставляваща имот с идентификатор 61875.8.334 и нива с площ
от 8.002 дка, съставляваща имот с идентификатор 61875.8.101 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на селото. За същите имоти, без знанието на
ищеца, но от негово име, били подписани два договора за наем, съответно за
стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г., сключени с ответницата, като наемател на
процесните имоти. Последната декларирала същите договори като основание за
ползване и получаване на съответни субсидии. Ищецът твърди, че не е подписвал
тези договори, като с изненада установил горните обстоятелства преди известно
време. Тъй като за двете стопански години не му е заплащан наем (рента),
направил опити доброволно да уредят отношенията си с ответницата. Въпреки
многобройните опити в тази насока, не могли да се разберат доброволно. С
горното обосновава и правния си интерес от водене на делото, като претендира
заплащане на наем от 60.00 лева за декар зем.земя, който е минималният за
землищата в Община-И и тъй като в договорите не бил посочен размер на дължимото
наемно плащане.
В срока за писмен отговор
на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответницата С.С.Д., ЕГН-********** ***,
съдебен
адрес:***, партер, Адвокатска кантора
М. Кинов, представя отговор, с който оспорва предявения иск като
недопустим и неоснователен. Счита, че ищецът не е процесуално легитимиран да
води иска, предвид твърдението му, че не е подписвал двата договора за наем,
поради което липсва и валидно възникнало право на притезание в негова полза. В
тази връзка претендира за прекратяване на съдебното производство и присъждане
на направените от ответната страна разноски. По основателността на иска,
оспорва изцяло същия от фактическа и правна страна и претендира за отхвърлянето
му. Твърди, че дълги години били в близки приятелски отношения с Г.Н.Н. – брат
на ищеца. Подписването на двата договора за наем станало чрез посредничество, а
именно нейният съпруг Димитър Василев Димитров предавал ежегодно на Г.Н. изготвените
формуляри на договорите за наем, който от своя страна ги връщал след няколко
дни – попълнени и подписани. Тъй като му имала голямо доверие, не е имала
съмнения, че договорите не са представяни на ищеца Б.Н.Г. и съответно, че не са
подписани от него. Във връзка с горното предявява възражение за нищожност на двата договора за наем, на основание
чл.26, ал.2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като сключени без
основание, предвид липсата на уговорена наемна цена, която е съществен елемент
от съдържанието на възмездния договор за наем и предвид липсата на съгласие,
както за размера на наема, така и въобще за сключване на договорите. Също претендира за направените по делото
разноски.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното: Ищецът е собственик на земеделски имоти в землището на с.Р, обл.Р,
както следва:
1.Нива, с площ от
3.350 дка, втора категория, находяща се в местността “Я”, представляваща имот № по плана за земеразделяне на с.Р, обл.Р, който
имот по сега действащата кадастрална карта на селото, одобрена със Заповед №
РД-18-31/03.06.2010г. на Изп.директор на Агенцията по кадастъра, се
индивидуализира като: Поземлен имот с идентификатор адрес: с.Р, местност Я,
с
площ 3347 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска и
начин на трайно ползване: Друг вид нива, при граници и съседи: имоти №№ 61875.18.335, 61875.18.350, 61875.18.160, 61875.18.333
и 61875.18.336, придобит с Договор за покупко-продажба на недвижим имот от
27.11.2008г. по представен НА № 11, том ХV, рег.№ 12015, дело № 1505/2008г. по описа на Нотариус
Радомир Александров с рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район на действие
РС-гр.И, и
2.Поземлен имот с
идентификатор по действащата кадастрална
карта на с.Р, местност Л, с
площ 8002 кв.м., с трайно предназначение на територията: Земеделска и
начин на трайно ползване: Друг вид нива, при граници и съседи: имоти №№ 61875.9.100, 61875.9.41, 61875.9.42, 61875.9.98
и 61875.11.156, придобит с Договор за дарение на недвижим имот от 29.12.2014г.
по представен НА № 52, том ХІІІ, рег.№ 15460, дело № 2173/2014г. по описа на
Нотариус Радомир Александров с рег.№ 254 на Нотариалната камара и с район на
действие РС-гр.И.
На 27.07.2016г. страните
по делото подписали представения по делото Договор за наем на земеделска земя,
по силата на който ищецът Б.Н.Г., в качеството на Наемодател е отдал под наем
собствените си имоти, описани по-горе за ползване от ответницата С.С.Д., в
качеството й на Наемател, с предназначение на земята – обработване и
производство на земеделска продукция през стопанската 2016/2017г. В условията
на Договора – чл.4 е уговорено Наемодателят да получава от Наемателя наемна
цена за всеки декар земеделска земя, независимо с каква култура е засята,
платима за една стопанска година в срок не по-късно от 31.10. на текущата
година. В обсъждания Договор не е вписана конкретна наемна цена на декар.
На 20.10.2016г. между
същите страни и при същите условия е подписан Договор за отдаване под наем на
земеделска земя – описаните горе земеделски имоти на ищеца, за ползването им за
срок от една стопанска година – 2017/2018г., като в чл.4 от Договора е
предвидено заплащане на годишен наем за стопанската година, но отново не е
посочена конкретна наемна цена.
Ответната страна не
оспорва, че е ползвала процесните имоти през време на посочените стопански
години.
Според заключението вх.№
3117/25.07.2019г. на назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза,
неоспорено от страните (л.45-49 от делото), средният размер на наемното плащане
на рента/аренда за един декар земя в землището на с.Р, общ.И за стопанската
2016/2017г. е в размер на 58.00 лева/дакар, а за стопанската 2017/2018г. –
61.00 лева/декар. В допълнително заключение вх.№ 5314/17.12.2019г. на същата
експертиза (л.65 от делото), вещото лице констатира, въз основа на лично
посещение на 15.10.2019г. в ОСЗ-гр.И и устно предоставени данни от Началника на
Службата, че за процесните стопански години 2016/2017г. и 2017/2018г. е заявена
за ползване от Земеделски производител (ЗП) С.С.Д. с цел подпомагане, само
по-малката нива на ищеца, описана горе -
ПИ 61875.18.334 с площ от
3.347 дка, като регистрираните правни основания за ползване и подпомагане са
процесните едногодишни договори за наем, в които липсва посочена наемна цена
(рента) за декар за ползвания имот.
По
делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза с представено заключение
вх.№ 260495/07.10.2020г., неоспорено от страните, което констатира, че в
счетоводството на посочения ЗП С.С.Д., няма
отразени извършени плащания за стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г. във връзка
с ползването на процесните имоти на ищеца - ПИ 61875.18.334 с площ от 3.347 дка. и ПИ 61875.9.101
с площ 8.002 дка. Ищецът Б.Н.Г. не е получавал парични суми, земеделска
продукция (лично ползване) или друг вид имотна облага във връзка с ползването
на същите имоти и за същите стопански години. Няма съставени първични
счетоводни или други документи, удостоверяващи получавани от него материални
облаги от посочения вид във връзка с ползването на имотите, нито налични счетоводни
отбелязвания и счетоводни операции за същите обстоятелства.
Разпитаните
по делото свидетели Г.Н.Н. и Д В Д, от които първият - брат на ищеца Б.Г.Н., а
вторият свидетел – съпруг на ответницата С.С.Д.,
потвърждават пред съда, че в периода 2016г.-2018г. те са уговаряли помежду си
ползването на земите на ищеца, както и на земите, които са лична собственост на
свидетеля Г.Н. и на неговата съпруга, за което имало и оформени договори. Г.Н.
дава показания, че бил оправомощен от брат си да разполага само с нивата от
8.000 дка, за да получава рента за нея, тъй като живеели на село, а в замяна
давал на брат си по едно парче месо. До 2016г. давал земята на друг арендатор,
който починал. През 2016г. се срещнал със свидетеля Д (М), който предложил да
работи техните нива за 5 години, но се разбрали да бъде за една година, като за
ползването на земята ще му дава рента и лично ползване (земеделската продукция
в натура от ползването на земята, за която продукция се заплащат на земеделския
производител разходите по земеобработването). През следващите две години
свидетелят Г.Н. твърди, че не искал да дава нивите, но Д му казал, че е
направен договора, като обещал да му даде рента и зърно, като насее и ако
стане. Свидетелят твърди, че нищо не получил и се скарали с Д и за третата
година си взел нивите – неговите, на жена му, както и 8.000 – те декара на брат
му, а Д му казал «Иди ме съди». Свидетелят твърди, че се уговарял с Д В за
ползване на земите от Р кооперация, но се оказало впоследствие, че земите били
дадени на ответницата С..
Свидетелят Д В Д твърди,
че е уговарял ползването на земите на ищеца като пълномощник на съпругата си С.Д.,
която е земеделски производител и в периода 2015-2018г. тя е ползвала земите на
ищеца. Твърди, че той имал една нива от 4.000 дка, която я ползвал брата на Б.
и била засята с люцерна, като по този начин са ползвали останалите ниви на
ищеца и се отчитали на брат му Г. в натура. Всички наеми били изплащани в
натура, в зърно към брата на Б., приравнени спрямо дължимата рента, като
свидетелят посочва, че е приел цена около 65.00 – 70.00 лева, различно за всяка
година, като за личното ползване собствениците не са му плащали авансово
никакви суми. Твърди, че само през 2015г. се е срещал лично с ищеца Б., който
тогава му заявил да се уговаря изцяло с брат му за уреждане на отношенията във
връзка с ползването на земята. По този начин изцяло Г. движел нещата и на него
било изплатено всичко в натура – зърно за периода 2015-2018г. за всеки декар на
жена му, на брат му Б. и на собствените му земи – около 40.00 дка, при среден
добив от 400 кг., съответен на рента от 65.00-70.00
лева.
В настоящото съдебно
производство ищецът е направил съдебни и деловодни разноски в общ размер на 494.48 лева, от
които дължима и заплатена ДТ при образуване на делото в размер на 54.48 лева
(за оценяем иск), заплатени депозити за възнаграждения на вещите лица по
назначените по делото експертизи – общо 200.00 лева и заплатено адвокатско
възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие № 0000986/07.11.2018г.
в размер на 240.00 лева. Представя Списък на разноските по чл.80 от ГПК за
сумата от 499.48 лева, в които включва 5.00 лева - заплатена ДТ за издаване на
съдебно удостоверение по делото, но липсват доказателства за заплащането на
такава, както и страната не се е възползвала от издаденото й съдебно
удостоверение. Ответната страна също е направила разноски, които претендира за
присъждане и са доказани в общия размер от 415.00 лева, включващи: заплатен
депозит за призоваване на свидетел в размер на 15.00 лева, заплатен депозит за
възнаграждение на вещото лице по допълнителната задача на съдебно-оценъчната
експертиза в размер на 100.00 лева и 300.00 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № ********** от 09.04.2019г.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи: Предявените обективно съединени искове имат своето правно основание
в разпоредбата на чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД – осъдителен иск
за защита правото на кредитора да получи дължимото по сключен между страните
договор, когато реалното изпълнение е все още възможно и има интерес от него –
заплащане на дължима наемна цена по сключен между страните договор за наем на
земеделска земя и иск с правно основание
чл.86 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за забава, с което кредиторът да
бъде обезщетен за вредите от закъснялото изпълнение на паричното задължение.
По
делото са представени като основно доказателство сключени в писмена форма и
подписани от двете страни договори за наем на земеделска земя за процесните
стопански 2016/2017г. и 2017/2018г., като съществуването им, както и тяхното
правно действие не е оспорено от ищеца на законово основание. В хода на делото
не беше доказано твърдението, че същите не са подписани от ищеца – нито е
оспорен като неистински положеният от негово име подпис за Наемодател върху
Договорите, нито се доказа, че сключването им е станало без негово знание и
съгласие. Напротив, от събраните гласни доказателства се установи, че ищецът е
предоставил изцяло правомощия на брат си – свидетеля Г.Н.Н. да уговаря и урежда
отношенията във връзка с ползването на земите му в с.Р, както и ответницата –
земеделски производител е оправомощила съпруга си – свидетеля Д В Д да извършва
всички дейности във връзка с обработваните от нея земи в землището на с.Р. По
този начин двамата свидетели са договорили ползването на процесните имоти през
време на посочените две стопански години, без да са събрани доказателства някой
друг да е подписал договорите вместо посочените в тях Намодател и Наемател,
т.е. страните по делото. Няма спор, че ответницата е обработвала и ползвала
същите имоти, което не е станало без основание, а на основание именно процесните
писмени договори,
които след сключването им са били регистрирани от земеделския производител и в
ОСЗ-гр.Исперих за същите стопански години като правно основание за ползването
на имотите с цел подпомагане.
Въпреки изложените в хода на устните състезания доводи на
процесуалния представител на ищеца, че отношенията между страните следва да се
уреждат по правилата на неоснователното обогатяване, доколкото ответницата се е
обогатила чрез ползването на земите на ищеца, то без да са надлежно оспорени
тези договори като недействителни по предвидения в закона ред и само
твърдението, че са правно неиздържани, създадени единствено с цел да послужат
на земеделския производител, за да удостовери с тях правно основание за
ползване на земите пред ОСЗ, не лишава ползването им от основание.
При това
положение съдът е обвързан да се произнесе и по направеното от ответната страна
правоизключващо възражение за нищожност на
двата договора за наем, на основание чл.26, ал.2 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), като сключени без основание, предвид липсата на уговорена
наемна цена, която е съществен елемент от съдържанието на възмездния договор за
наем и предвид липсата на съгласие, както за размера на наема, така и въобще за
сключване на договорите. С оглед
императивния характер на нормите, уреждащи нищожността на сделките, за
приложението им съдът следи и служебно.
Представените от ищеца диспозитивни документи материализират процесните
договори за наем, съответно от 27.07.2016г. за стопанската 2016/2017г. и от
20.10.2016г.за стопанската 2017/2018г., и видно от тях страните не са уговорили
наемната цена или начин на определянето й, за двете стопански години. Договорът
за наем е двустранен, възмезден, неформален и консенсуален. Той се счита за
сключен при постигане на съгласие от страните, като за валидно възникване на
наемното правоотношение следва да е налице съгласие на страните относно
съществените елементи на договора: 1/ вещта, която се предоставя за временно възмездно ползване и 2/ възнаграждението (наемната цена). Наемната
цена е един от двата елементи, които са необходимо съдържание на договора за
наем като източник на наемно правоотношение, с оглед дефиницията на чл.228 от ЗЗД и произтичащата от нея характеристика на договора като двустранен и възмезден.
За да е налице обаче постигнато съгласие относно наемната цена е необходимо тя
да е определена или определяема. Ако ползването се предостави безвъзмездно е
налице заем за послужване. Ако волята е ползването да е възмездно, но не се
постигне съгласие относно предмета на задължението на наемателя (цената на
ползването), между страните не е налице облигационна връзка (липсва, както
наемно, така и заемно правоотношение). В тази насока в съдебната практика е
прието, че наемната цена е съществен елемент от съдържанието на наемния договор
и липсата на уговорена цена е порок, който се отразява на съставомерността на
сделката, не може да бъде саниран и води до нищожността по смисъла на чл.26,
ал.2 от ЗЗД. Поради това и волеизявленията на страните по наемния договор относно дължимата наемна
цена трябва да са обективирани по начин, който не поражда съмнение за
постигнатото помежду им съгласие за настъпване на правните последици на същия.
Самото определяне на цената - по размер, вид – в пари или в натура, способ на плащане – годишно,
съобразно срока на договора за една стопанска година или ежемесечно, лично или
чрез трето лице, за всеки конкретен обект или общо за всички наети имоти, е
въпрос на свободна преценка на договарящите – ирелевантни за валидността на
наемния договор, предвид отсъствието на нормативно въведени цени.
Безспорно в конкретния договор за наем липсва определена наемна цена; не са
налице данни и същата да е определяема. Следователно правоотношенията между
страните по иска във връзка с ползването на процесните земеделски имоти на
ищеца са с незавършен фактически състав, което е основание да се приеме, че
между тях не е възникнала валидна облигационна връзка по договорите за наем за
стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г. От ангажираните писмени и гласни
доказателства се установи по безспорен начин, че ответницата е ползвала същите
имоти, но не на валидно договорно основание, поради което и не дължи на ищеца
сумата от 1 361.88 лева,
претендирана като наемно плащане за ползване на 11.349 дка земеделска земя за
стопанските 2016/2017г. и 2017/2018г. Като неоснователен и недоказан искът
следва да бъде отхвърлен изцяло, а от неоснователността на главния иск следва и
неоснователността на акцесорния иск за мораторна лихва върху сумата на
претендираното наемно плащане, считано от
от датата на завеждане на исковата молба пред съда до окончателното й
изплащане. Ищецът не може да претендира изпълнение по опорочените договори за
наем, а липсва заявен отделен иск, като алтернативен или евентуален за
заплащане на същата сума по правилата на неоснователното обогатяване, въпреки развитите доводи на страната в тази
насока. Без да е надлежно сезиран за произнасяне по такъв иск, съдът не може да
се произнесе по него, като възможността за предявяването му в отделно производство от ищцовата страна, не е
преклудирана от силата на присъдено нещо на решението по настоящото дело.
При обсъждания изход на
делото ищовата претенция за разноски също се явява неоснователна, респ. на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, следва да бъдат присъдени в тежест на ищеца,
направените от ответната страна разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, т.е. изцяло, като са доказани в размера от 415.00 лева.
Воден от изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени на основание чл.79, ал.1, предл.1
във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД от Б.Н.Г., ЕГН-********** ***, действащ
чрез упълномощен адв.Ж.Ч.,***, против С.С.Д.,
ЕГН-********** ***, за осъждането на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1 361.88 (хиляда триста шестдесет и един лева и
88 ст) лева, представляваща дължимо наемно (арендно)
плащане за ползване на 11.349 дка земеделска земя за стопанските 2016/2017г. и
2017/2018г., заедно със законната лихва върху тази сума, претендирана на основание чл.86 от ЗЗД, считано от датата на завеждане на исковата молба пред
съда до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 от ЗЗД, ищецът Б.Н.Г., ЕГН-********** ДА
ЗАПЛАТИ на ответницата С.С.Д., ЕГН-**********, сумата от 415.00 (четиристотин и петнадесет) лева – направени от
страната деловодни разноски в настоящото производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред
Разградски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: