№ 1728
гр. София, 10.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20241110211541 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.72, ал.4 от Закона за Министерство на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на С. К. Г., чрез упълномощения процесуален представител – адв. В.
К. против заповед за задържане на лице рег.№ 225зз-887/13.07.2024г. , издадена от Г. К. Т. –
мл.разузнавач при 01 РУ-СДВР. Със заповедта на основание чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР
жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. Моли, съдът да отмени обжалваната заповед
като незаконосъобразна, поради съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Твърди, че в оспорената заповед липсват фактически основания за задържането му,
като същият не е бил запознат конкретно за какво е бил задържан. Посочва, че наложената
ПАМ е в противоречие със закона, тъй като същата не следва да бъде налагана с различна от
визираната в закона цел. Твърди, че в срока на наложената ПАМ с него не са били
извършвани никакви действия, поради което не е била изпълнена целта на задържането.
Моли за съдебен акт в тази насока. Прави искане да бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
В съдебно заседание, редовно призован не се явява, не се представлява.
Ответникът – Г. Т. – мл.разузнавач при 01 РУ-СДВР, редовно уведомен, не се явява, не се
представлява. По делото е депозирано писмено становище от упълномощен процесуален
представител с изложени доводи по същество. Със същите е направено и искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намира, че жалбата е
процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна.
Бързо производство ЗМ№ 1303/2024г. по описа на СДВР, пр.пр,. 29862/2024г. било
образувано и водено за престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т. 1 от НК.
Същото било образувано с първото действие по разследването – оглед на
местопроизшествие, при които била намерена и иззета 1 брой саморъчно свита цигара,
скъсана на две, съдържаща суха зелена тревна маса.
Разпитани в качеството на свидетели Н.С. и ответника Г. Т., в хода на проведеното
разследване заявили, че на 12.07.2024г. около 23:50 часа, по време на извършване на
специализирана полицейска акция по линия разпространение, държане и употреба на
наркотични вещества на ул. „6-ти септември“ забелязали три лица. Едното успяло да избяга,
а другите две останали на място. Докато полицейските служители се приближавали към тях
едното лице изхвърлило от ръката си цигара, като направил опит да я смачка с крак. Лицето
било установено като С. К. Г.. На място бил извършен оглед на МП.
В тази връзка на 12.07.2024г. в 23:50 часа жалбоподателят е задържан за срок до 24 часа със
заповед за задържане рег.№ 225зз-887/13.07.2024г., издадена от Г. К. Т. – мл. Разузнавач
при 01 РУ-СДВР . Заповедта е издадена на основание чл.72, ал.1, т. 1 от ЗМВР, като в
мотивите е посочено “притежание на НВ“ .
На 13.07.2024г. от Г. било снето сведение, след което в 14:45 часа на същата дата бил
освободен.
В административната преписка се съдържат заповед за задържане на лице, протокол за
личен обиск, декларация, разписка за върбати пари и вещи, удостоверение за компетентност
на ответника, копие на книга за задържани лица
Съдът служебно е изискал материалите съдържащи се в БП 1303/2024г. по описа на СДВР,
пр.пр.№ 29862/2024г. по описа на СРП, ведно с постановление по нея прокурорски акт –
постановление за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 357, ал.1,
т.1, вр. чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК
При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото
писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган при спазване на предписаната от закона форма по
смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото липсват специални правила относно последното.
2
От представения доказателствен материал, изискан служебно от съда, се установява,
че бързо производство № 1303/2024г. по описа на 01 РУ СДВР е било образувано за
престъпление по чл. 354а, ал.5, вр. ал.3, т. 1 от НК. По делото са били налице данни за
съпричастност на Г. към престъплението, в която насока са били събраните гласни и
писмени доказателства. В тази насока е бил извършен и оглед на МП, както и е била
изготвена експертна справка № 2715-Х/2024г. по описа на СДВР, видно от която
растителната маса в изхвърлената от Г. цигара, иззета при оглед на МП представлява коноп,
с тегло 0,21 грама. Спрямо жалбоподателят била издадена заповед за задържане на лице за
задържане рег.№ 225зз-887/13.07.2024г., издадена от Г. К. Т. – мл. Разузнавач при 01 РУ-
СДВР , на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , с която на С. К. Г. е наложена ПАМ
"Задържане за срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на СДВР.
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лице
съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата
на служителя издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи
задържаното лице, датата и часа на задържането, ограничаването на правата на лицето
по чл. 73 от ЗМВР, както и правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С
декларацията е заявено запознаването с правото на адвокатска защита, на медицинска
помощ, на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за
задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че
е извършило престъпление. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява,
че към момента на задържането на Г. е имало данни, от които може да се направи
обосновано подозрение за вероятна съпричастност на лицето към извършено престъпление.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от полицейския
орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо данните за
извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в извършването
на престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се предотврати
укриването на лицето. Както посочи съдът за да постанови задържане на дадено лице за
срок до 24 часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило
престъпление, съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са
налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност.
Налице е съответствие между посоченото фактическо и правно основание за
издаването на заповедта. Макар и лаконичен, текстът в достатъчна степен изяснява
обстоятелството, мотивирало полицейския орган да приложи мярката, като са били налице
основания, които да обосноват подозрение за съпричастност на жалбоподателя към
престъплението за което е образувано досъдебното производство.
Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод, че при
прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна степен защитени на правата
на задържания, нито е налице индиция за допусната злоупотреба с правомощията на
полицейския орган.
3
Предвид изхода на спора и с оглед изрично обективираното искане за присъждане на
разноски на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 ЗПП, в полза на СДВР следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 (осемдесет) лева,
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените по него действия
от процесуалния представител на ответника.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. К. Г., чрез упълномощения процесуален представител –
адв. В. К. против заповед за задържане на лице рег.№ 225зз-887/13.07.2024г., издадена от Г.
К. Т. – мл. Разузнавач при 01 РУ-СДВР, с която, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР му е
наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "задържане за срок до 24 часа".
ОСЪЖДА С. К. Г. ЕГН ********** да заплати в полза на СДВР сумата от 80,00 лева
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4