№ 59
гр. Перник , 14.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в закрито заседание на четиринадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Търговско дело №
20201700900070 по описа за 2020 година
Съдът констатира, че размяната на книжа е извършена редовно и следва да изготви
проект за доклад.
Предявените искове са с правно основание правно основание на исковете: чл. 79, ал. 1,
пр. 1-о, чл. 92, ал. 1, изр. 1-о и чл. 86 ЗЗД.
По изложени в исковата молба обстоятелства „АРХТЕРИКС" ЕООД, гр. София моли
да бъде осъдено „ДЛВ - СИ" ООД,управление: пк 2300, гр. Перник да заплати на ищеца
общата сума от 52 988,44 лв., от които:
- 39 066,67 лв. сборна главница за м. март 2016 г. и за периода 01.05.2016 г. -
16.11.2017г. / вкл./, като част от такава в общ размер на 72 000 лв., представляващи наеми на
оборудване и механизация по договор за наем, сключен на 19.10.2015 г. с наемодател
„ЗАВОДСКИ СТРОЕЖИ" АД и наемател „ДЛВ - СИ" ООД, като общият размер
представлява сбора на наемите за м. 03. 2016 г. и за месеците 05. 2016 г. – 03. 2019 г. / вкл./.
- 3 906,67 лв. сборна неустойка за м. март 2016 г. и за периода 01.05.2016 г. -
16.11.2017г. / вкл./ от по 200 лв. месечно, а само до 16.11.2017 г. - 106,67 лв., като част от
такава в общ размер на 7 200 лв., при което общият размер представлява сбора на
неустойките за м. март 2016 г. и за месеците м. май 2016 г. - м. март 2019 г. / вкл./.
- 10 015,10 лв. сборна мораторна лихва като част от обща такава в размер на 16
216,60 лв., представляваща предявената част от мораторната лихва върху главниците на
претендираните наеми за времето от и включително първия ден, следващ последния ден на
съответния неустоечен период, до и включително 19.08.2020 г.
Ищецът твърди, че процесните суми се дължат от ответника по силата на договор за
наем на оборудване и механизация, сключен на 19.10.2015 г. между „Заводски строежи" АД,
гр. Перник, като наемодател, и ответника, като наемател, като вземането на наемодателя е
1
цедирано на ищеца а с договора за цесия от 08.09.2017 г.
Договорът за наем е бил сключен за срок от 1 год., който съгласно чл. 2, ал. 1, е
удължаван автоматично за нови срокове от по 1 год. и е действал към 16.11.2017 г.
Уговорена е месечната наемна цена е от 2 000 лв. без ДДС. След м. 02.2016 г. този данък не
се е дължал, тъй като наемателят е бил дерегистран по ЗДДС. Наемът е бил платим до 14-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнася наемът, но не по-рано от 14 календарни
дни, смятано от издаването на фактура. Със споразумение peг. № 324/08.07.2017 г.,
наемодателят и наемателят са предоговорили падежа на всички изискуеми, но неплатени до
17.01.2017 г. наеми, както и всички бъдещи такива, които ще се дължат до деня на
постановяване от МС на Република България на решение по смисъла на чл. 25, ал. 2 от
Закона за подземните богатства за разрешаване прехвърлянето на всички права и
задължения по Договор за концесия за добив на подземни богатства - строителни материали
- доломити от находище „Студена", участък „Заводски строежи 2" от 10.09.2008 г., от
наемодателя „Заводски строежи" АД на наемателя-длъжник „ДЛВ-СИ" ООД. Такова
решение с № 703 е издадено на 17.11.2017г. Падежът е определен на 5 дни, считано от
сключването на анекс към договора за концесия от 10.09.2008 г., какъвто е подписан на
15.12.2017 г. Предвид изложените обстоятелства, ищецът сочи, че падежът на задължението
да се заплати месечната наемна цена по фактури от и включително ф-ра №
**********/31.03.2016 г., до и включително ф-ра № **********/30.11.2017 г., е 20.12.2017
г., съгласно. подточка 1.1. от споразумение 324/08.07.2017 г. За последната фактура падежът
е към посочената дата само за наема до и включително 16.11.2017 г
Ищецът сочи, че с цитираното споразумение страните са се съгласили, че от деня на
издаването на решението по чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните богатства, договорът за
наем ще се смята прекратен по право, като действието на подточка 1.2 от споразумението е
настъпило на 17.11.2017 г. След тази дата наемателят е продължил да ползва наетото
оборудване и механизация при знанието и без противопоставянето на наемодателя и
съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД, наемното правоотношение се е трансформирало от срочно в
безсрочно такова.
На 08.09.2017 г. наемодателят и ищецът са сключили договор за цесия, с който
цедентът прехвърля на цесионера /ищец по делото/ три отделни свои вземания с всички
техни принадлежности, които е имало срещу длъжника „ДЛВ-СИ" ООД, едното от които е
вземането по описания договор за наем. Сочи се, че предмет на договора за цесия са всички
вземания до преустановяване действието на договора за наем, настъпило на 31.03.2019 г.
Според т. 2. и 3. от договора за цесия, прехвърлените вземания за обезщетение от 500 000 лв.
и на цената на продадените до момента и в бъдеще инертни материали,) произтичащи от две
други споразумения и търговски договор за продажба, са обвързани въобще от евентуалното
прехвърляне на правата и задълженията по концесионните договори, докато плащането на
вземанията по договора за наем на оборудване и механизация е обвързано с прехвърлянето
на правата и задълженията по концесионния договор с дата 10.09.2008 г. не въобще, а само
2
като дата на новия падеж, като в тази връзка ищецът се позовава на поясненията в протокола
за намерения от 08.02.2017 г. „Заводски строежи" АД е изпълнило всички свои задължения
по този протокол във връзка с изискуемостта на вземанията за обезщетение и за цена на
продадени инертни материали, имащо за резултат постановяване от МС на Република
България на решение № 88/09.02.2018г. с предмет по чл. 25, ал. 2 от Закона за подземните
богатства относно концесионния договор за участък „Заводски строежи", сключен на
30.04.2008г. като допълнителното споразумение към същото все още не е подписано поради
шиканиране от страна на „ДЛВ-СИ" ООД с цел отлагане на изискуемостта на задълженията
му по т. 2 във връзка с подточки 1.1. и 1.3. от договора за цесия.
Поддържа се, че длъжникът е уведомен за цесията с уведомление, изпратено му от
цедента, получено на 14.09.2017 г.
Ищецът е конкретизирал, че отделните суми по всяка от приложените към исковата
молба фактури, касаещи процесния период, т. е. тези за главница, неустойка и мораторна
лихва, са следните:
- по ф-ра № **********/31.03.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000
лв.; неустойка за периода 21.12.2017г. - 08.02.2018 г. / вкл./ в размер на 200 лв., и мораторна
лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г./ вкл./ - 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/31.05.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000
лв.; неустойка за периода 21.12.2017 г. -08.02.2018 г./ вкл./- 200лв., и мораторна лихва за
периода 09.02.2018 г. - 19.08.2020 г./вкл./ - 512,78 лв.
- по ф-ра № **********/30.06.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000
лв.; неустойка за периода 21.12.2017 г. - 08.02.2018 г./ вкл./- 200 лв., и мораторна лихва за
периода 09.02.2018 г.- 19.08.2020 г./вкл./ - 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/31.07.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000
лв.; неустойка за периода 21.12.2017г.- 08.02.2018г. /вкл./- 200лв., и мораторна лихва за
периода 09.02.2018г. - 19.08.2020 г./ вкл./ - 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/05.08.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000
лв.; неустойка за периода 21.12.2017 г. - 08.02.2018 г. - 200 лв., и мораторна лихва за периода
09.02.2018 г. - 19.08.2020 г./вкл./ - 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/01.09.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000
лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г. до и включително 08.02.2018 г. - 200 лв., и
мораторна лихва за периода 09.02.2018г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/03.10.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница- 2 000
лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.-200 лв., и
мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г./вкл./- 512,78 лв.;
3
- по ф-ра № **********/16.11.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000
лв.; неустойка за периода 21.12.2017 г.- 08.02.2018 г./вкл./- 200 лв., и мораторна лихва за
периода 09.02.2018 г. -19.08.2020 г./ вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/01.12.2016 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000
лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200лв., и
мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/03.01.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000лв.;
неустойка от и включително 21.12.2017г., до и включително 08.02.2018г.- 200 лв., и
мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/22.02.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница- 2 000
лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200 лв., и
мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/16.03.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница - 2 000
лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200 лв., и
мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020г. /вкл./ - 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/28.04.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница-2 000 лв.;
неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200лв., и
мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./ - 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/04.05.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000
лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.-200лв., и
мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/16.06.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница-2 000 лв.;
неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200лв., и
мораторна лихва за периода 09.02.2018 г. -19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/31.07.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница-2 000 лв.;
неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.-200лв., и
мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./-512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/07.08.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000
лв.; неустойка от и включително 21.12.2017 г., до и включително 08.02.2018 г.- 200лв., и
мораторна лихва за периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г. /вкл./- 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/05.09.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница -2 000
лв.; неустойка за периода 21.12.2017 г. - 08.02.2018 г./ вкл./ -200лв., и мораторна лихва за
периода 09.02.2018 г. - 19.08.2020 г. / вкл./ - 512,78 лв.;
4
- по ф-ра № **********/06.10.2017 г. - общо 2 712,78 лв., от които главница- 2 000
лв.; неустойка за периода 21.12.2017 г.- 08.02.2018 г. /вкл./-200 лв., и мораторна лихва за
периода 09.02.2018 г.-19.08.2020 г./вкл./ в размер на 512,78 лв.;
- по ф-ра № **********/30.11.2017 г. - общо 1446,74 лв., от които: главница- 1 066,67
лв. (от и включително 01.11.2017 г., до и включително 16.11.2017 г.); неустойка върху частта
от наема до 16.11.2017 г./вкл./, равна тази част на 1 066,67 лв., за периода 21.12.2017 г. -
08.02.2018 г. /вкл./, в размер на 106,67 лв.; мораторна лихва върху частта от наема, дължима
от 01.11.2017 г. до 16.11.2017 г./ вкл./, равна на 1 066,67 лв., за периода 09.02.2018 г. -
19.08.2020 г./ вкл./ в размер на 273,48 лв.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който искът е оспорен.
Поддържа се, че договор за цесия от 08.09.2017г., сключен между „Заводски
Строежи" АД, като цедент и „АРХТЕРИКС" ЕООД като цесионер, е нищожен поради липса
на предмет - чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Излагат се доводи, че видно от т.1. на договора за цесия
„Цедентът прехвърля възмездно на Цесионера както вече възникнали. така и бъдещи свои
вземания", без същите да бъдат определени, като те не са и определяеми. Сочи се, че
страните по договора са поставили неясни условия за възникване и определяне на размера
на тези задължения, които са поставени в зависимост от изпълнение, респ. неизпълнение от
страна на длъжника на определени действия. Наведени са доводи, че определяемостта на
едно задължение се определя към момента на сключване на договора за цесия и ако
изначално това задължение е било неопределено и неопределяемо, то договорът е нищожен
и не може да бъде саниран ако в един бъдещ момент тези задължения се превърнат в
определяеми или бъдат определени.
Ответникът твърди, че дори и да се приеме, че част от вземането на ищеца е
определено или определяемо, то договорът нищожен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД поради
липсата на цена. Сочи се, че договорът е възмезден и цената е съществен елемент от
фактическия му състав, а такава не е определена, не е и определяема, защото определянето
й е поставено в зависимост от всички вземания от длъжника, по-голямата част от които са
бъдещи и са поставени в зависимост от изпълнението на много условия от трети за договора
лица.
На следващо място се твърди, че ответникът не е уведомен надлежно от „Заводски
Строежи" АД за извършената цесия, че дружеството не е получавало уведомление за
прехвърляне на вземания с изх.№31/12.09.2017г. На същото липсва подпис на представител
на ответника и дата на получаване.
Относно договор за наем от 19.10.2015г. и споразумение от 08.02.2017г. към него, се
твърди, че считано от 28.02.2017г. „ДЛВ-СИ" ООД не дължи заплащане на наемна цена,
поради неизпълнение от страна на „Заводски Строежи" АД.
5
Ответникът не оспорва, че е ползвал отдадените под наем превозни средства и
оборудване до 30.04.2016г. След тази дата наетите вещи са били негодни за употреба
съгласно тяхното предназначение. Част от тях са били със сериозни повреди, непозволяващи
функционирането им, а другите не са отговаряли на минималните изисквания за безопасна
експлоатация, поради което всички са неизползваеми. Наемодателят е трябвало да извърши
необходимите ремонти, , което не е сторено. На 28.02.2017г. наемодателят окончателно е
прибрал отдадените под наем превозни средства и оборудване. Ответникът твърди, че не
дължи заплащане на наемна цена за периода 01.05.2016г. - 30.11.2017г.
В условия на алтернативност се твърди, че считано от 30.06.2017г. ответникът не
дължи заплащане на наемна цена, поради прехвърляне от страна на „Заводски Строежи" АД
на обекта на договора.На посочената дата „Заводски Строежи" АД е продало на Радостина
Емилова Стоичкова ТРАФОПОСТ (ТП) 20/0.4 kVA, 400 kVA и електрозахранване СрН 20
kV", който трафопост е бил предмет на договора за наем. От тази дата задължението за
плащане на наемна цена е към новия собственик.
В условия на алтернативност се поддържа, че от 16.11.2017г. договорът за наем е
прекратен.
Относно претенциите за неустойки и мораторна лихва се твърди, че съгласно чл.1.1
от споразумението от 08.02.2017г.страните са се съгласили, че „ДЛВ-СИ" ООД ще заплати
както възникналите до момента на споразумението задължения по договора за наем, така и
бъдещите такива, по допълнително писмено посочена от „Заводски Строежи" АД банкова
сметка, каквато не е посочена. След като “Заводски Строежи" АД е било неизправна страна
и не е посочило писмено банкова сметка, то на наемателя не може да се търси отговорност
за забавено изпълнение.
От всички изброени в исковата молба фактури „Заводски Строежи" АД е
предоставило на „ДЛВ-СИ" ООД само Фактура №**********/31.03.2016г., по която е
извършено плащане. Останалите фактури не са предоставени на ответника и той е научил
за издаването им с получаване на препис от исковата молба и не дължи плащане по тях.
Алтернативно се поддържа, че в случай че съдът прецени, че ответникът дължи
плащане по фактурите, се прави възражение, че за периода до получаване на исковата
молба, респ. до получаване на приложените с нея фактури, „ДЛВ-СИ" ООД не дължи
заплащане на лихви и неустойки, тъй като не е знаело за съществуване на вземанията и не
са му били посочени банкови реквизити за извършване на плащанията, т.е. дружеството е
било в невъзможност да изпълни своите задължения поради вина на наемодателя. Сочи се,
че и в издадените преди 31.03.2016г. фактури са липсвали банкови реквизити за извършване
на плащанията, а към всяка фактура „Заводски Строежи" АД е изпращало изрично
нареждане с посочена банкова сметка на трето лице, по която да бъде направено
съответното плащане. Така е направило и с фактура №**********/31.03.2016г. Сборът на
6
дължимите по договора плащания са над 10 000 лв. и ответникът е бил длъжен да плати по
банков път, но непосочването от страна на наемодателя на банкова сметка на дружеството е
направило невъзможно плащането.
Постъпила е допълнителна искова молба, в която ищецът сочи, че е основателно
възражението на ответника във връзка с действителността на договора за цесия от
08.09.2017 г. относно част от неговия предмет- за наемите и техните принадлежности,
дължими за м. 10 и първите 16 дни на м.11.2017 г., които към момента на сключване на
договора са се явявали бъдещи вземания. Независимо от това ищецът поддържа
претенцията в тази й част с оглед на нов договор за цесия, сключен на 25.02.2021г., който се
отнася за посочените вземания.
Ищецът твърди, че договорът за цесия от 08.09.2017 г. не е лишен от цена, тъй като в
т. 5 на същия е посочено, че цената е 95 % от всички отделни вземания, т. е., както
произтичащите от Договора за продажба на инертни материали (скална маса) с дата
19.10.2015 г., така и от Договора за наем на техника и оборудване от същата дата. Под
всички вземания следва да се разбират както вземанията за главница, така и тези за
неустойка и мораторни лихви. В т. 4 на договора за цесия от 08.09.2017 г. изрично е
договорено, че прехвърлените вземания преминават в патримониума на цесионера с всички
техни принадлежности.
Поддържа се, че цедентът е уведомил ответника за прехвърлените с договора от
08.09.2017 г. вземания. Уведомителна функция има и исковата молба, щом заедно с нея се
връчва и самия договор за цесия. В настоящия случай към исковата молба е приложен
екземпляр от този договор, както и копие от уведомлението на цесията и товарителницата за
нейното доставяне на ответника.
Оспорено е твърдението на ответника, че към 28.02.2017 г. отдадените под наем вещи
са били повредени или не са отговаряли на минималните изисквания за безопасна
експлоатация. Твърди се, че наетите вещи са били годни, като задължение на наемателя е да
ги стопанисва с грижата на добър търговец, както и да извършва необходимата техническа
поддръжка и ремонти за своя сметка. Отбелязва се, че ответното дружество е закупило по-
голямата част от наетите вещи, напр. пресевна инсталация, автокантар и др., станало на
20.03.2019 г..
Сочи се, че възражението във връзка с приложимостта на чл. 236, ал. 1 ЗЗД е
неоснователно, тъй като предмет на иска за главница са само вземанията за наеми, дължими
до 16.11.2017 г.
Поддържа се, че не отговаря на истината твърдението на ответника, че не е бил
уведомен за сметката, по която следва да заплати дължимите наеми на цесионера-ищец -
същата е посочена в уведомлението за извършеното прехвърляне на вземания с изх. №
31/12.09.2017 г.; Според ищеца е без значение дали наемодателят е оказвал съдействие за
7
ответниковото изпълнение с оглед разпоредбата на чл. 97, ал. 1, изр. 2-о ЗЗД. Задължението
за плащане на пари е носимо, т. е. длъжникът е бил длъжен и без наличието на банкова
сметка, посочена му от кредитора, да плати в брой в канцеларията му на посочения фирмен
адрес в гр. Перник. Освен това в чл. 3 от договора за наем не е предвидено плащането на
наемната цена да става по банков път. Твърди се, че е неоснователно и възражението, че
поради общия размер на задължението - над 10 000 лв., плащането можело да се извърши
само чрез банков превод. Всеки месечен наем представлява отделно вземане и наемната
цена е 2 000 лв. месечно.
В срок е постъпил отговор на допълнителната искова молба.
Поддържа се твърдението, че договорът за цесия от 08.09.2017г. е нищожен.Относно
анекса от 25.02.2021г. към договора за цесия от 08.09.2017г., се сочи, че с него ищецът се е
опитал да отстрани порока на договора за цесия и заедно с другата страна по договора да
определят цената на прехвърлените вземания. Според ответника този анекс, който е
съставен само и единствено за целите на процеса, не може да санира един нищожен
договор, а съставянето му представлява признание на ищеца, че договорът за цесия от
08.09.2017г. страда от порок, а именно цената е неопределяема.
Твърди се, че с допълнителната искова молба ищецът признава, че към момента на
предявяване на иска не е бил титуляр на вземанията по фактура №**********/06.10.2017г. и
фактура №**********/30.11.2017г., тъй като договорът за цесия от 08.09.2017г. е нищожен в
тази му част. Ищецът е приложил и нов договор за цесия от 25.02.2021г., съгласно който
договор е придобил процесните вземания на 25.02.2021г., т.е. към момента на предявяване
на иска за заплащане на същите не е имал правен интерес, поради което и делото в тази му
част следва да бъде прекратено.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност за вземанията по фактура
№**********/06.10.2017г. и фактура №**********/30.11.2017г.
По редовността на исковата молба и допустимостта на предявения иск :
Ответникът поддържа се, че е налице несъответствие между обстоятелствената част и
петитума на исковата молба, като според ответника не е ясно дали ищецът претендира да му
бъдат заплатени 100% от сумите по описаните в петитума фактури, издадени в периода от
13.03.2016г. до 30.11.2017г., в който случай искът няма да е частичен, или иска да му бъдат
частично заплатени пропорционална част от сумите по фактури, издадени в периода от
13.03.2016г. до 01.03.2019г. и описани в обстоятелствената част на исковата молба.
Горните доводи са неоснователни.
Ясна е волята на ищеца, заявена с петитума на исковата молба, че се претендира
заплащане в пълен размер на дължимите се наемна цена за м. март 2016г. и за периода
01.05.2016г.- 16.11.2017г., неустойки за същия период, както и мораторна лихва върху
8
главницата, съставляваща неплатен наем. Изложените в исковата молба фактически
твърдения, касаещи дължимост на суми и за други периоди, не сочат на извод, че се
претендира плащане на наемна цена за период, различен от очертания такъв в петитума.
Ищецът твърди, че има вземания по договора за наем, но за друг период, поради което
и следва извод, че в случая не се касае за предявен частичен иск. При претенция за наемна
цена за различни периоди липсва пълна идентичност между спорните вземания, поради
което и се касае за различни вземания, а не за част от едно и също вземане. По този въпрос е
налице и произнасяне на съда по настоящето дело по повод искане на ищеца настоящето
производство да бъде съединено с производството по т.д. № 71/2020г.
Направено е искане за прекратяване производството по делото в частта му касаеща
вземанията по фактура №**********/06.10.2017г. и фактура №**********/30.11.2017г.,
основано на това, че ищецът е приложил нов договор за цесия от 25.02.2021г., съгласно
който е придобил процесните вземания на 25.02.2021г. и към момента на предявяване на
иска не е имал правен интерес.
Дали ищецът, предявявайки иска, е бил кредитор на ищеца или е придобил такова
качество в хода на производството, е въпрос по съществото на спора, а не по допустимостта
на иска.
Във връзка с горното, съдът намира, че е сезиран с редовна искова молба, а
предявеният иск е допустим.
При така заявените от страните становища, то в тежест на ищеца е да установи, че
между праводателя му и ответното дружество е било възникнало валидно облигационно
правоотношение по силата на договор за наем, по което ответникът не е изпълнил
задължението си за плащане на наемната цена за спорния период в претендирания размер,
както и валидното прехвърляне на вземането за наем от наемодателя на ищеца, както и че
ответникът е уведомен за цесията.
В тежест на ответника е да установи, че е изправна страна по договора, както и
възраженията си, направени с отговора и допълнителния отговор на исковата молба, вкл. и
възражението му, че от 28.02.2017г.е бил лишен от ползването на наетите вещи, както и
твърдения факт на продажба на наетото имущество, както и състоянието на наетите вещи
след 30.04. 2016г., като във връзка с последното на ответника следва да бъдат дадени
указания да конкретизира твърденията си, че наетите вещи са били негодни за употреба.
По доказателствата :
Следва да се приложи копие от ч. гр. дело № 4479/2020 г. по описа на П. районен съд.
Искането за допускане на съдебно – икономическа експертиза е частично основателно
Вещото лице следва да даде заключение по поставените в исковата молба въпроси, без този
9
по. т.. 9.2.4.;
Искането за допускане на свидетели е частично основателно, като на ищеца следва да
се допусне един свидетел за установяване обстоятелствата посочени в т. 9.2.3 от
допълнителната искова молба, както и да му се даде срок за посочване имената на
свидетеля. В останалата му част искането за допускане на свидетели следва да се остави без
уважение, тъй като се иска установяване на нотносими към спора обстоятелства.
Искането за допускане на свидетел, направено от ответника е допустимо и относимо в
частта му, относно установяване ползването на наетите вещи, а в останалата му част
искането следва да се остави без уважение. На ответника следва да се даде едноседмичен
срок да посочи имената на свидетеля.
Представените от страните документи следва да се приемат като доказателства по
делото.
Искането по чл. 183 ГПК, направено от ответника следва да се уважи.
Направеното оспорване на товарителницата не е основание за откриване производство
по чл. 193 ГПК , доколкото не се оспорва истинността на документа, а се твърди, че с него
не се доказват обстоятелствата, за установяване на които същата е представена.
На основание чл.193 от ГПК следва да се открие производство по оспорване
истинността на уведомление за прехвърляне на вземания с изх.№31/12.09.2017г
в останалата му част искането за откриване производство по чл. 193г., направено от
ответника следва да се остави без уважение, доколкото същият не може да оспорва
действителността на сключения договор за цесия.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Изготвя проект за доклад така, както е посочено в мотивите на настоящето
определение.
Указва на ответника, че в едноседмичен срок от съобщението следва да конкретизира
твърденията си, че наетите вещи са били негодни за употреба.
Прилага копие от ч. гр. дело № 4479/2020 г. по описа на П. районен съд.
Допуска изслушването на съдебно – икономическа експертиза, със задача,
формулирана в исковата молба т.. 9.2.1.; т.. 9.2.2. и т. 9.2.3..
Назначава за вещо лице по делото А. М. Б. - А., при депозит 300 лв., вносим от ищеца в
10
едноседмичен срок от съобщението.
Оставя без уважение искането за допускане на съдебно икономическа експертиза, със
задачата, формулирана в т. 9.2.4. от исковата молба.
Допуска един свидетел при довеждане за ищцовата страна за установяване
обстоятелствата, посочени в т. 9.2.3 от допълнителната искова молба, като оставя без
уважение искането за допускане на свидетели, направено от ищеца, в останалата му част.
Задължава ищеца е едноседмичен срок от съобщението да посочи имената на
свидетеля.
Допуска един свидетел при довеждане за ответната страна.
Задължава ответника в едноседмичен срок от съобщението да посочи имената на
свидетеля.
Приема представените от страните документи като доказателства по делото.
На основание чл. 183 ГПК задължава ищеца да представи в оригинал товарителница за
пратка №*********, издадена от „Еконт Експрес” ЕООД.
На основание чл.193 от ГПК открива открие производство по оспорване истинността
на уведомление за прехвърляне на вземания с изх.№31/12.09.2017г., като оставя без
уважение искането за откриване производство по чл. 193 ГПК, направено от ответника, в
останалата му част.
Указва на ищеца, че носи тежестта за доказване истинността на оспорения документ.
ДАВА възможност на страните в едноседмичен срок от съобщението да изразят
становище по проекта за доклад.
НАСРОЧВА делото за 07.07.2021г. - 13,30 ч., за която дата и час да се призоват
страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
ПРЕПИС от допълнителния отговор на исковата молба да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
11