№ 536
гр. Плевен, 07.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Кристиан Д. Колев
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Кристиан Д. Колев Административно
наказателно дело № 20234430201765 по описа за 2023 година
, за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 23-0938-000856 от 05.04.2023г. на ***
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Плевен на Р. П. В., ЕГН: **********
с адрес гр.**** на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание – Глоба в размер на 200 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който в срока по чл.59, от ЗАНН, чрез наказващия орган е
подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда на
чл.63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от
адв.И. Ц. от АК – Плевен, който моли съда да отмени издаденото
наказателното постановление като незаконосъобразно, доколкото
жаблподателят не е бил уведомен за дерегистрацията на автомобила, като
моли направените разноски да бъдат присъдени на доверителят му.
Административнонаказващият орган *** Сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР гр.Плевен, редовно призован, не изпраща представител.
1
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
На 10.03.2023 Г. в 13:56 часа в гр. **** в посока с.Ореховица Р. П. В.,
ЕГН: ********** с адрес гр.****, е управлявал лек автомобил Опел Астра с
регистрационен номер ****, собственост на П. В. В. с ЕГН: **********, като
автомобилът не е регистриран по надлежния ред – същият е със служебно
прекратена регистрация на 21.02.2023г. Във връзка с това е съставен е
съставен АУАН Серия GA №576192/ 10.03.2023г., въз основа на който е
издадено обжалваното наказателно постановление № 23-0938-000856 от
05.04.2023 г., с което на Р. П. В. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП са
наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца.
Така изложените фактически констатации се подкрепят изцяло от
приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства, като и от тези, събрани в хода на съдебното следстрвие, които
съдът кредитира като относими и събрани по надлежния процесуален ред,
както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител Т.
Ц. Д. и свидетели С. Ц. П. и П. П. М., които съдът също кредитира, доколкото
ги намира за обективни, правдоподобни и последователни.
От правна страна съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение, което не е извършил, като съображенията за това
са следните:
По делото не се спори, че процесният автомобил "Опел Астра Г
Караван" с рег. № **** е бил спрян за проверка докато е бил управляван от
жаблоподателя В.. Въз основа на събраните доказателства безспорно се
установява и обстоятелството, че към момента на извършване на
нарушението, автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация на
21.02.2023 г. на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Доводите на
жалбоподателя са, че не е съзнавал, че регистрацията на автомобила е била
2
прекратена.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че са налице
всички елементи от обективната страна на състава на нарушението
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В същото време обаче, за да се приеме, че е
извършено нарушението, а именно неизпълнение на задължението да се
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само МПС, които
са регистрирани, е необходимо да са налице и доказателства, от които може
да се направи несъмнен извод, че нарушителят е бил наясно с
обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с прекратена
регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не бяха
представени и не се събраха.
Нещо повече, от справката, представена в хода на съдебното следствие
от ОД-МВР Плевен, сектор „Пътна полиция“, е видно, че собственик на
автомобила към посочената дата на извършване на нарушението не е бил
жалбоподателят, а лицето П. В. В., като в същата справка не са налични
данни, от които да се установява собственикът да е уведомен за служебно
прекратената регистрация на процесния автомобил. Р. В. е управлявал МПС с
поставени по съответния ред регистрационни табели, издадени за същото
МПС, с оглед на което и доколкото собственикът на автомобила не е бил
уведомен за служебната дерегистрация, жалбоподателят В. е нямало как да
знае, че процесното МПС е дерегистирано, респективно е нямало как да
положи усилия да се въздържа от действия, нарушаващи разпоредбата
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В описанието на извършеното нарушение, както в
АУАН, така и в НП, е посочено, че прекратяване на регистрация на
процесното МПС е извършено служебно, поради което и собственикът е
можел да разбере за нея едва от уведомяването му от съответният сектор
"Пътна полиция". Посоченото в справката, че „Гаранционен фонд“ уведомява
собственика, че ако не бъде платена гражданската отговорност , автомобилът
ще бъде спрян от движение, не изключва необходимостта той да бъде
уведомен за самата дерегистрация, включително и за датата на която тя е
извършена, което би му дало възможност да се въздържа от действия,
нарушаващи разпоредбите на ЗДвП.
За да е налице извършването на административно нарушение е
необходимо деянието да е извършено виновно, тоест при съзнаване на
3
характера на деянието и желание за настъпване на последиците му. Липсата
на субективна страна от състава на нарушението прави деянието, извършено
от жалбоподателя несъставомерно, тъй като той не е знаел, че регистрацията
на автомобила е прекратена служебно и кога точно е станало това, поради
това не е знаел, че не следва да го управлява по пътищата, отворени за
обществено ползване. При така установеното съдът намира, че макар от
обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това,
деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя
нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производствата пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Въпросът за
разноските е уреден в чл. 143 от АПК, който е част от Дял III - "Производства
пред съд" и за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК /според чл. 144
от АПК/. Според чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция. В настоящия случай това
законово изискване е изпълнено, тъй като в съдебно заседание на 13.10.2023 г.
е представен списък с разноски, който съответства по размер на уговореното и
изплатено възнаграждение за адвокат на жалбоподателя - 500 лева - видно от
лист 28 и от делото. Според чл. 143, ал. 1 от АПК и с оглед изхода на делото,
органът, издал процесното НП, следва да заплати на жалбоподателя
направените от него разноски за един адвокат. 3а пълнота следва да се
посочи, че в хода на производството пред настоящата съдебна инстанция
въззиваемата страна не е направила възражение за прекомерност на
разноските за адвокат на жалбоподателя. Поради това и доколкото
настоящото производство е административно - наказателно и жалбоподателят
е ангажирал доказателства, че е ползвал услугите на адвокат в производството
пред РС - Плевен, то, с оглед изхода на спора, в случая ОД-МВР, сектор „ПП“
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 500 лева за
направени от него разноски за адвокатско възнаграждение пред РС – Плевен.
В случая този размер на уговореното и платено адвокатско възнаграждение
надвишава посочения минимален размер в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения , а именно при наложена "глоба" до 1000 лева минималното
4
възнаграждение за адвокат е 400 лева, но доколкото няма съответно искане от
въззиваемата страна за присъждане на по-нисък размер на адвокатско
възнаграждение от действително сторените разноски за адвокат, по аргумент
от чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН следва, че съдът не може да намали по собствен
почин размера на поисканите и направени разноски по делото за адвокат.
Водим от изложеното съдебният състав прие, че поисканите от разноски за
адвокат в размер на 500 лева следва да бъдат присъдени в тежест на органа,
издал процесното НП, тъй като то се отменя изцяло с настоящото решение.
Изложеното обосновава извода, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно от процесуалноправна страна и като
такова следва да бъде отменено.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно -постановление № 23-0938-000856 от
05.04.2023г. на *** Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Плевен, с което
на Р. П. В., ЕГН: ********** с адрес гр.**** на основание чл.53 от ЗАНН и по
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание – Глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.
ОСЪЖДА Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР гр.Плевен да заплати на
Р. П. В., ЕГН: ********** сумата от 500 (петстотин) лева за направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5