Решение по дело №2539/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 780
Дата: 10 юни 2021 г. (в сила от 8 юли 2021 г.)
Съдия: Момчил Александров Найденов
Дело: 20215330202539
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 780
гр. Пловдив , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330202539 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Д. К. ЕГН:**********, с постоянен адрес –
*** срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство серия К № 4246895 на ОДМВР –
гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от
Закона за движението по пътищата, му е наложена глоба в размер на 400лв.
/четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/.
В жалбата се сочи, че е електронният фиш е неправилен и
незаконосъобразен, съставен в нарушение на
административнопроизводствените правила и на материалния закон, като
развива доводи по съществото на спора и предлага електронният фиш да
бъде отменен. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат Х.
поддържа жалбата на изложените основания, също предлага обжалваният
електронен фиш да бъде отменен, както и да бъдат присъдени съдебните
разноски.
Въззиваемата страна – ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител,
1
в становище оспорва жалбата, като посочва, че същата е неоснователно, в
който смисъл излага аргументация. Предлага обжалвания електронен фиш да
бъде потвърден като правилен и законосъобразен, както и да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, алтернативно – присъденото адвокатско
такова да бъде в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и съдът намери
същата подадена в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, предвид
следното:
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП - Електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания.
Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен срок от получаването
му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14-дневен срок от
съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В случая, препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на
26.02.2021г., видно от приложената разписка, а жалбата е подадена до РС-
Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив на 12.03.2021г. - съгласно приложената
товарителница на дружество „Спиди“, няма данни да е направено възражение
по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.
Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е
издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен
текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и
печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по
делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната
преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“,
2
сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от
правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като
същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия
орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с
жалба.
От фактическа страна е установено, че на 11.11.2020г., в 11:25 часа, в
град Пловдив, на бул.„Цариградско шосе“ - пътен възел „Северното платно на
надлеза в посока „Запад“, с автоматизирано техническо средство – CORDON
– M2 MD 1196, било заснето движение на лек автомобил марка „Мерцедес E
320 ЦДИ“ с регистрационен номер „***“ с измерена скорост от 81 км./ч.,
същата – над максимално разрешената за движение 50 км./ч., като
превишението било в размер на 31 км/ч..
Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която
бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена
скорост от 84 км./ч. – превишение с 34 км/ч. Като дата и час на нарушението
били изведени показанията за дата 11.11.2020г. и час - 11:52:40ч., като място
на нарушението били отразени географски координати.
В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени
данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция
възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен
административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било
вписано името на жалбоподателя К. Д. К..
Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа
на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на
снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по
пътищата.
Член 21, ал.1 от ЗДвП предвижда, че при избиране скоростта на
движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава
посочените в същата разпоредба стойности на скоростта в километри в час. В
случа нарушението е извършено в населено място, а именно - гр.Пловдив, на
3
бул.„Цариградско шосе“ - пътен възел „Северното платно на надлеза в посока
„Запад“, като съгласно същата разпоредба е забранено превишаването на
стойност на скоростта от 50 км./ч за МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение,
установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи.
Съгласно чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената
скорост в населено място, се наказва – за превишаване от 31 до 40 km/h - с
глоба 400 лв.
Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.
Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване,
съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора на
Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“
при Български институт по метрология, същото техническо средство –
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
„CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № В-46.
Съгласно Протокол № 10-С-ИСИС от 21.02.2020г. за лабораторна
проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в
лабораторни условия за точността на измерване.
Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а
4
именно – лек автомобил марка „Мерцедес E 320 ЦДИ“ с регистрационен
номер „***“ се установява от приложена справка база данни КАТ от която е
видно, че последното е собственост на жалбоподателя К. Д. К..
В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от
правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП, във вр. с чл.188, ал.2 от ЗДвП да посочи
лицето, управлявало лек автомобил марка „Мерцедес E 320 ЦДИ“ с
регистрационен номер „***“ на 11.11.2020г..
Въпреки горното, от представения по делото протокол по чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, от
дата 11.11.2020г. от който е видно начина на разполагане на техническото
средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е „от
ЗАПАД към ИЗТОК“. Същевременно, в обжалвания електронен фиш е
посочено, че посоката на движение на МПС, с което е било извършено
нарушението е „в посока „Запад““ - или в посока, обратна на описаната в
приложения по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г..
Предвид горното не се установява приложения по делото Протокол от
11.11.2020г., изготвено по реда на чл.10 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи да е относим към
твърдяното нарушение.
Последното мотивира отмяна на обжалвания електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо,
доколкото не се установява, че същата е издадена при съблюдаване на
условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи, а именно не се установява съставен Протокол по реда на чл.10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя биха могли да
бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство
за заплатено възнаграждение за осъществяване. Въпреки горното, в
конкретния случай основания за подобно произнасяне на съда няма, предвид
следното:
5
По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие между
жалбоподателят К. Д. К. и адвокат С.М. М. Х.. Съгласно последния договор –
за указаната правна помощ е дължимо възнаграждение в размер на 300 лева, с
включено ДДС, което обаче не е платено, тъй като е оказана безплатна правна
помощ на клиента на основание чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата,
както и че договореното възнаграждение е дължимо от насрещната страна
при благоприятен изход на спора за клиента.
Така оформения Договор между жалбоподателят К. Д. К. и адвокат С.М.
М. Х. не позволява на съда да намери каквото и да е основание да присъди в
полза на жалбоподателя биха могли да бъдат присъдени извършените от него
разноски, предвид следното.
1.Такива разноски не могат да бъдат присъдени на основание
уговореното възнаграждение в Договора, а именно – такова в размер на 300
лева, доколкото липсват доказателства същото да е платено от
жалбоподателя. Напротив – в Договора изрично е посочено, че
възнаграждението не е платено. Ето защо, не се установяват разноски
„заплатени“ от жалбоподателя по смисъла на чл.78, ал.1 от ГПК.
2.От друга страна – не могат да бъдат присъдени разноски на основание
- оказана „безплатна правна помощ на клиента на основание чл.38, ал.1, т.3
от Закона за адвокатурата“, доколкото подобна „безплатна“ правна помощ
в случая не се установява. В този смисъл очевидно е, че не е безплатна правна
помощ по смисъл на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата тази, оказана при
сключен между клиент и адвокат Договор, с изрично и конкретно уговорено
възнаграждение в размер 300 лева, независимо кога и при какви условия
трябва да се осъществи изплащането на същото.
3.Изцяло без значение и необвързваща никого другиго е
манифестираната в Договора воля на две лица (клиент и адвокат) за това едно
трето лице (насрещната страна) да плати нещо (сумата от 300 лева) при
определени обстоятелства (благоприятен изход на спора за клиента).
Предвид горното не се установява основание за присъждане на
жалбоподателя на разноски на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК.
6
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4246895
на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на К. Д. К. ЕГН:**********, с постоянен
адрес – ***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.4 от Закона
за движението по пътищата, му е наложена глоба в размер на 400лв.
/четиристотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за
движението по пътищата.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7