РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Варна , 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина П. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20203110111147 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от ЗК „Л.И." АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, чрез юрисконсулт
К.А. срещу Р. Н. С., ЕГН:******, адрес: *****, положителен установителен
иск с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.213 КЗ
/отм./ за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза
на дружеството ищец съществува вземане против ответника в общ размер на
365.00 лв. /триста шестдесет и пет лева/, представляващи регресно вземане на
застрахователя - изплатено обезщетение в размер на 355 лева по застраховка
„Каско", обективирана в полица № ***** със срок на действие от 17.12.2014
г. до 16.12.2015 г. включително, вследствие на ПТП, настъпило на
20.02.2015г. по вина на Р. Н. С., като водач на автомобил „Мерцедес", модел
„А 170" с per. № *****, за нанесени имуществени вреди на лек автомобил
„Мерцедес", модел „Е 320" с рег. № ****, както и 10 лева ликвидационни
разходи по щета № ****, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 17.06.2020 r. до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения: на 20.02.2015r. около 15:55 часа в гр. **** е настъпило ПТП.
Ответникът като водач на автомобил „Мерцедес", модел „А 170" с рег. №
*****, при извършване на маневра /изход от паркинг/ не спазва дистанция с
лек автомобил „Мерцедес", модел „Е 320" с рег. № ****, собственост на
С.Л.Ф.М. АД и реализира ПТП. За настъпилото произшествие е съставен
Двустранен констативен протокол № 19053/20.02.2015r., в който са отразени
1
местопроизшествието, вредите и механизмът за настъпването им. Ответникът
е управлявал автомобила без застраховка Гражданска отговорност. Между
собственика на увредения автомобил и ищеца бил сключен договор за
застраховка „Каско", обективиран в застрахователна полица № ***** от
15.12.2014r., с валидност от 17.12.2014r. до 16.12.2015r.. При ищеца е
заведена щета № ****, като след оценка е определено и изплатено
обезщетение в размер на 355 лв. Дружеството е извършило и ликвидационни
разноски в размер на 10 лева. С плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата в лицето на ответника до размера на изплатеното
обезщетение. Последният, вследствие на проявеното виновно поведение
следва да възстанови извършените от ищеца разходи. Въпреки отправените
покани, ответникът не е възстановил на ищеца платеното обезщетение,
поради което и по силата на депозирано заявление от последния по реда на
чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д. № 6556/2020r. по описа на ВРС. Срещу
издадената по последното Заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал
възражение, като в рамките на предоставения му срок, ищецът предявява
настоящия установителен иск за съществуване на оспореното му вземане.
Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.
В рамките на срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
неоснователност по същество на исковата претенция, основан на следните
доводи: по делото не са ангажирани доказателства за проявено от него
противоправно поведение, имащо причинно-следствена връзка спрямо
настъпилия вредоносен резултат, в частност за факта на настъпилото ПТП на
твърдяната дата и мястото и обстоятелствата, при които същото е настъпило.
Оспорва изцяло наведените в исковата молба фактически твърдения досежно
механизма на настъпване на събитието. Оспорва към датата на ПТП между
ищеца и собственика на увредения автомобил да е съществувало валидно
застрахователно правоотношение. Оспорва извършено плащане в полза на
увреденото лице. Счита иска за погасен по давност. Моли предвид
изложените съображения по делото да бъде постановено решение, с което
насоченият срещу него иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В хода на проведените по делото съдебни заседания, страните
поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 17.06.2020г. ищецът е депозирал заявление по чл.410 ГПК, като в
негова полза е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2812 от
19.06.2020г. по ч.гр.д. № 6556/2020г. по описа на ВРС, за парично
задължение, предмет на предявения иск в рамките на настоящото исково
производство. Срещу издадената заповед, длъжникът е депозирал възражение
в рамките на законоустановения срок.
Представен е Двустранен констативен протокол за ПТП №
2
19053/20.02.2015 год., от който се установява, че на 20.05.2015г. се е състояло
ПТП около 15.40 часа, в гр. ****, в което са участвали л.а. „Мерцедес А170" с
ДК № ***** с водач Р.Н. С. и л.а. „Мерцедес Е320" с ДК № **** с водач О.В.
С.. Отразено е, че по отношение на л.а. „Мерцедес Е320" с ДК № **** е
налице застрахователна полица № ****, сключена със ЗК Л.И. АД.
Не е спорно, че лек автомобил марка Мерцедес, модел „Е 320" с рег. №
**** е собственост С.Л.Ф.М. АД, което се потвърждава и от представеното
Свидетелство за регистрация част II.
С Уведомление от 20.02.2015год., ЗК Л.И. АД е уведомено за
настъпилото застрахователно събитие.
Представено е копие от Застрахователна полица № *****/15.12.2014
год., за сключена между ЗК Л.И. АД и С.Л.Ф.М. АД застраховка Каско на
МПС Мерцедес, модел „Е 320" с рег. № ****, валидна до 16.12.2015г..
Застрахователят е изготвил Доклад по щета № ****/1; Експертиза по
щета № ****/1; Сравнителна експертиза по щета № ****/1; Опис заключение
по щета № ****/1, като за отстраняване на нанесените щети по Мерцедес,
модел „Е 320" с рег. № **** е определено обезщетение в размер на 355 лева.
От Проверка за сключена застраховка ГО – ГФ се установява, че към
24.02.2015г. за лек автомобил с ДК № ***** няма активна застраховка
Гражданска отговорност.
От РКО № 3761/22.06.2015г. се установява, че по три щети, между
които и №****/1, в полза на С.Л.Ф.М. АД е изплатена сумата общо 877 лева.
На основание чл.146, ал.2 ГПК, на ищеца е указано, че не сочи
доказателства относно факта на извършеното плащане в полза на собственика
на увреденото МПС.
На основание 183 ГПК, ищецът е задължен да представи
застрахователна полица № ***** в оригинал. На основание чл. 190 ГПК,
ищецът е задължен да представи застрахователна полица № **** в оригинал.
На ищеца са указани последиците от неизпълнение, като до приключване на
съдебното дирене, същите не са представени.
По искане на ищеца е допуснато провеждане на Съдебно-счетоводна
експертиза за установяване оспореното от ответника плащане на
обезщетението в размер на 355 лева. Въпреки предоставената възможност,
ищецът не се е възползвал от ангажирането на посочените специални знания.
В полза на ищеца са събрани гласни доказателства посредством разпит
на един свидетел в режим на призоваване, с показанията на който да установи
наведените фактически твърдения досежно обстоятелствата при които е
настъпило застрахователното събитие.
В показанията си св. О. С. установява, че е участвал в ПТП през м.
02.2015г.. Автомобилът бил служебен /собственост на „С.Л.Ф.М.“ АД/, марка
3
Мерцедес Е 320, с рег.№ ****. Бил паркиран на ул. Банат № 5. Другият
участник в ПТП, при излизане от приземния етаж, охлузил паркирания
автомобил, без да спре. След ПТП, следобед, участниците съставили
Двустранен протокол за ПТП. Предполага, че застрахователят е изплатил
обезщетение по заведената щета.
В хода на делото са ангажирани специални знания посредством
проведената съдебно-автотехническа експертиза. В заключението си по
същата, вещото лице И.И. установява, че настъпилите имуществени вреди по
автомобила са на стойност 355 лв., а административните разходи по
ликвидация на щетата са в размер на 10 лева. Щетите са в причинно
следствена връзка с настъпилото ПТП, което се е осъществило по следния
начин: Автомобил „Мерцедес Е320" с ДК № **** е паркиран на лентата за
паркиране. Автомобил „Мерцедес А170" с ДК № ***** при излизане от
вътрешния паркинг на ул. „....." пред № 5 прави десен завой, за да се включи
към същата улица. Поради неточна преценка на разстоянието между двата
автомобила, заден десен калник на същия охлузва заден ляв калник и задна
лява част на задна броня.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на установителния иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже съществуването на
вземането - пораждането на задължението, а ответникът – че то е погасено.
За възникване на регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка срещу деликвента, е необходимо да са налице следните три групи
юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения срещу
причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, от друга
страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения
с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място -
извършено валидно плащане по него от застрахователя за обезщетение на
настъпилите вреди.
Съвкупната преценка на събраните в хода на производството
доказателства обусловя извода за наличието на реално причинени по
застрахования автомобил вреди.
Съгласно задължителната за съдилищата практика на ВКС, формирана
по реда на чл.290 ГПК с Решение №98 от 25.06.2012 г. на ВКС по т.д.
№750/2011 г., II т. о., "протоколът за ПТП не освобождава съда от задължение
да изследва механизма на произшествието и с други доказателствени
средства”. Тълкуването на това решение налага извода, че механизмът на
настъпване на ПТП може да се доказва посредством всички законово
допустими доказателствени средства. В случая има съставен протокол за
ПТП, но ищецът е ангажирал и други доказателства за установяване на
механизма на ПТП посредством разпита на свидетел, непосредствено
възприел ПТП и последвалите щети по автомобила. В тази връзка съдът
намира, че събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира
като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
4
установяват обстоятелствата, при които е настъпил инцидента - неточна
преценка на водача на автомобил „Мерцедес А170" с ДК № ***** относно
разстоянието между двата автомобила, в резултат на което е охлузил
паркирания автомобил Мерцедес, модел „Е 320" с рег. № ****.
Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./, която следва да
намери приложение в случая, тъй като по делото безспорно се установи, че
към момента на настъпване на процесното ПТП за управлявания от ответника
лек автомобил не е имало сключена валидна застраховка ”Гражданска
отговорност”, с плащането на застрахователното обезщетение,
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне.
Съдът намира, че в хода на настоящото производство не се установиха
предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на
щетата. По безспорен начин се установи, че ответникът е виновен за
увреждането на застрахования лек автомобил марка Мерцедес, модел „Е 320"
с рег. № **** при ПТП на 20.02.2015г., поради извършена неправилна
маневра и в резултат на противоправното си поведение е причинил
имуществени вреди в размер на 355 лв. /стойността, необходима за
възстановяването на щетите/ на неговия собственик С.Л.Ф.М. АД.
Последният е имал валидна застраховка ”Каско на МПС” в ЗК Л.И. АД, но
липсват доказателства застрахователното дружество да го е обезщетило за
причинените от делинквента вреди.
Ответникът е оспорил извършеното плащане на сумата 355 лева в полза
на С.Л.Ф.М. АД.
На основание чл.146, ал.2 ГПК, на ищеца е указано, че не сочи
доказателства относно факта на извършеното плащане в полза на собственика
на увреденото МПС.
Въпреки предоставената възможност, ищецът не се е възползвал от
поисканите и допуснатите от съда специални знания чрез провеждане на
ССчЕ.
От представения РКО не може да се установи точен размер на
изплатено обезщетение по щета №****/1.
Ето защо ищецът няма право да търси връщане на изплатеното
обезщетение, тъй като в настоящото производство не се доказа плащане в
полза на увреденото лице на сумата в исковия размер от 355лева.
При негова доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал
доказателства да е заплатил горната сума на С.Л.Ф.М. АД.
Предвид това, искът по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.213 КЗ
/отм./, следва да се отхвърли, ведно с претенцията за законна лихва.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
5
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗК „Л.И." АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, чрез юрисконсулт К.А. срещу Р. Н. С.,
ЕГН:******, адрес: *****, положителен установителен иск с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.213 КЗ /отм./ за
признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на
дружеството ищец съществува вземане против ответника в общ размер на
365.00 лв. /триста шестдесет и пет лева/, представляващи регресно вземане на
застрахователя - изплатено обезщетение в размер на 355 лева по застраховка
„Каско", обективирана в полица № ***** със срок на действие от 17.12.2014
г. до 16.12.2015 г. включително, вследствие на ПТП, настъпило на
20.02.2015г. по вина на Р. Н. С., като водач на автомобил „Мерцедес", модел
„А 170" с per. № *****, за нанесени имуществени вреди на лек автомобил
„Мерцедес", модел „Е 320" с рег. № ****, както и 10 лева ликвидационни
разходи по щета № ****, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 17.06.2020 r. до
окончателното изплащане на задължението, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6