№ 13
гр. Кърджали, 07.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20235140200935 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8152699, издаден от
ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на П. И. М. от ****, с
ЕГН **********, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 17.09.2023 г. в 18.12 часа на път І-5, км.347+600м.,
общ.Кърджали.
Жалбоподателят П. И. М. намира издадения електронен фиш за незаконосъобразен.
Твърди, че не било посочено в коя от хипотезите на чл.21, ал.2 от ЗДвП е превишена
максимално разрешената скорост. Не било посочено на коя дата е издаден електронният
фиш, за да се установи дали са изтекли сроковете по чл.34 от ЗАНН, които погасяват
възможността за налагане на административно наказание. Непосочването на датата на
издаване на електронния фиш пречело да се установи и дали не е изтекъл срокът по чл.82,
ал.1 от ЗАНН. Не било посочено още в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване
електронният фиш, а съгласно чл.59 от ЗАНН този реквизит се явявал задължителен. В
атакувания фиш било посочено, че е установена скорост от 91 км/ч. и е приспаднат толеранс
от 3 процента, но не ставало ясно каква е била действителната скорост на движение.
Жалбоподателят оспорва и авторството на деянието, тъй като семейният автомобил се
ползвал от него, но и от негови близки роднини. Моли съдът да отмени атакувания
електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата и
моли съдът да потвърди електронния фиш. Излага подробни съображения за неговата
законосъобразност. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в
полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 17.09.2023 г. на път І-5, км.347+600м., общ.Кърджали, се осъществявал
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение със Стационарно преносим уред за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера
ARH CAM S1 с фабр.№ 11743CF. Същият бил позициониран на път І-5, км.347+600м.,
общ.Кърджали, където действащото ограничение на скоростта било 60 км/ч., въведено с
пътен знак В26. В 18.12 часа на 17.09.2023 г. бил заснет движещ се в посока от с.Глухар към
гр.Кърджали лек автомобил марка „***“ рег.№ **** със скорост 91 км/ч. при ограничение от
60 км/ч., въведено с пътен знак. След обработване на информацията от заснемането бил
издаден атакуваният електронен фиш, в който като нарушител било вписано името на П. И.
М. в графа собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател. В описателната част на
електронния фиш било вписано движение с установена скорост от 91 км/ч. - превишаване с
31 км/ч., съставляващо нарушение на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което на
основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото
писмени и веществени доказателства и доказателствени средства – снимков материал от
17.09.2023 г., 18.12ч., в който е фиксирана скоростта на превозното средство,
регистрационният му номер, датата и точния час на нарушението, номерът на техническото
средство; Справка относно снимка към ЕФ серия К № 8152699; Справка за собственост на
МПС, видно от която собственик на лек автомобил „***“ рег.№ **** е жалбоподателят П. И.
М.; Сертификат от 12.01.2018 г. за проведено обучение за работа със Стационарно
преносима система за контрол на скоростта модел ARH SAM S1 на служителя Т.К.Т.;
Протокол от проверка № 031-СГ-ИСИС/23.03.2023 г., от който се установява по безспорен
начин техническата годност на използваното в случая техническо средство; Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126; Протокол за използване на
Автоматизирано Техническо Средство или Система на датата 17.09.2023 г.; Справка от
АИС-АНД относно ЕФ серия К № 8152699; Снимков материал за разположението на уреда
за заснемане.
2
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП, поради което следва да бъде разгледана по
същество.
В разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са посочени стойностите на скоростта, които
водачите на пътни превозни средства не следва да превишават, в зависимост от вида на
превозното средство, както и от това дали движението се осъществява в населено място,
извън населено място или автомагистрала. Когато стойността на скоростта, която не трябва
да се превишава, е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.21, ал.2
от ЗДвП предвижда това да бъде сигнализирано с пътен знак. Процесният случай е именно
такъв. В участъка от пътя, в който е установено нарушението, с пътен знак е било въведено
ограничение на скоростта за движение от 60 км/ч. Тъй като е отчетено превишение на
допустимата скорост за движение с 31 км/ч., приложена е санкционната разпоредба на
чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, предвиждаща налагане на административно наказание „глоба” в
размер на 300 лв. за водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено
място, ако превишаването е от 31 до 40 км/ч. Следователно деянието, за което е реализирана
отговорността на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административно
наказание. Посочената в електронния фиш скорост е намалена с 3 км/ч., тъй като
административнонаказващият орган е отчел възможната грешка на техническото средство,
описана в Протокол от проверка № 031-СГ-ИСИС/23.03.2023 г. Обосновано и правилно в
електронния фиш името на П. И. М. е посочено като нарушител в качеството на собственик,
на когото е регистрирано моторното превозно средство, доколкото същият не е декларирал
по установения ред друго лице да е извършило нарушението. Жалбоподателят попада в
кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП и затова следва да отговаря за извършеното
нарушение, отразено в електронния фиш.
При извършената служебна проверка съдът не констатира да са допуснати нарушения
на процесуалните правила или материалния закон, които да съставляват основание за отмяна
на атакувания акт. Нарушението е установено с техническо средство при спазване на
изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
г., в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е
представен задължителният в случаите на използване на АТСС протокол по чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съгласно одобреното приложение, който е
доказателство относно датата, часа, мястото за контрол, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, наличието на снимка на разположението
на АТСС и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на
издадения електронен фиш. Пълно описано е самото нарушение в електронния фиш,
правилна е и дадената правна квалификация на деянието, която съответства на посочената
като нарушена правна норма на чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и на санкционната
3
такава по чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Видно от електронния фиш нарушението по чл.21, ал.2
вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП се изразява в това, че на 17.09.2023 г. в 18.12 часа на път І-5,
км.347+600м., общ.Кърджали, в посока от с.Глухар към гр.Кърджали, е превишена от МПС
„***“ рег.№ **** разрешената скорост извън населено място от 60 км/ч., въведена с пътен
знак В26, и с автоматизирано техническо средство № 11743CF е отчетена скорост на
движение 91 км/ч. (възприета след приспадане на толеранс от 3 км/ч.), при което е
констатирано превишаване от 31 км/ч. Това описание на нарушението напълно
кореспондира със събраните доказателства, отговаря на изискването на закона и дава
възможност на жалбоподателя да разбере административнонаказателното обвинение и да
организира защитата си по него. При съставянето на електронния фиш са спазени
изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП, посочени са: териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Сред тези реквизити, на
които трябва да отговаря съдържанието на електронния фиш не са предвидени дата на
издаване, както и срокове и ред за обжалване на фиша. Макар чл.189, ал.11 от ЗДвП да
предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно
постановление, това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите
в сила наказателни постановления и електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на
наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на
електронния фиш. Няма изискване последният да има реквизитите на наказателно
постановление, така както са изброени в чл.57 от ЗАНН. Предвид изложените съображения
обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63д,
ал.4 вр. ал.1 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 150 лв. В случая по делото е проведено съдебно
заседание, в което не е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, но е
изготвил и депозирал писмена защита, поради което следва да се присъди възнаграждение в
минималния размер от 80 лв. Доколкото издателят на електронния фиш е Областна
дирекция на МВР-Кърджали, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
4
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8152699, издаден
от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на П. И. М. от ****, с
ЕГН **********, за нарушение по чл.21, ал.2 вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, установено с
автоматизирано техническо средство на 17.09.2023 г. в 18.12 часа на път І-5, км.347+600м.,
общ.Кърджали.
ОСЪЖДА П. И. М. от ***, с ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че
е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5