Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2018г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти януари, през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ХРИСТОВА
НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
при участието на секретаря Галина
Славова,
като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
в.гр.дело
№ 1739 по описа за 2017г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е въззивно. Образувано е по жалба на Н.Е.И. срещу Решение № 161/13,01,2017г.,
постановено по гр.д. № 7986 по описа за 2015г. на Варненският районен съд, с
което е отхвърлен искът и предявен заедно с В.В.Д. и С.В.В., всички срещу М.С.Д.
за делба на недвижим имот: Апартамент Б14, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135.1501.170.1.3 по КККР на гр.Варна, одобрени със заповед
РД-1898/10.11.2008г. на ИД на АГКК, разположен на шести етаж от жилищна сграда
№1, завършена на етап ”груб строеж”, изградена в поземлен имот с идентификатор
10135.1501.170, с административен адрес: гр.Варна, ул."Неофит
Бозвели" №76, с площ на жилището от 80.68 кв.м., състоящо се от две спални,
дневна-трапезария с кухненски бокс, баня, тоалет, коридор и два балкона, при
граници: имоти с идентификатори 10135.1501.170.1.1, 10135.1501.170.1.2,
10135.1501.170.1.4, ведно с прилежащото избено помещение №2, с площ от 9.01
кв.м., при граници по проект: изба №3, избен коридор, избено помещение,
ул.”Патриарх Евтимий” и калкан, както и прилежащите към жилището 5.202 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
в което тя е построена, както и е осъдена заедно с В.В.Д. и С.В.В., всички да заплатят на М.С.Д. сумата 1600,00лв.,
представляваща сторените пред ВРС съдебни разноски.
Въззивницата инвокира
доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част.
Претендира неговата отмяна и
постановяване на ново, с което искът за делба да бъде уважен.
Необжалвалите
другари на въззивницата В.В.Д. и С.В.В. не са изразили становище по
основателност на жалбата.
Въззиваемата М.С.Д. изразява
становище за неоснователност на жалбата.
В исковата
молба Н.Е.И., В.В.Д. и С.В.В., последните двама в качеството на наследници по
закон – преживял съпруг и низходяща, на В. Е.И., починала на 22,01,2016г., в
хода на производството, твърдят, че Н.Е.И., В. Е.И. и М.С.Д. са наследници по
закон, първите две - низходящи, а третата - преживяла съпруга от последващ
брак, на Е.Д., починал на 17,06,2009г.
Твърдят, че брака на наследодателя с М.С.Д. сключен с Акт № 483/22.07.1980г. е
прекратен със смъртта на последния.
Твърдят, че по време на брака си наследодателя и М.С.Д. сключили
Предварителен договор от 18.06.1997г. с ”Дига 2” АД, по силата на който
дружеството се е задължило да построи и прехвърли в собственост на купувачите
апартамент, в новострояща се сграда в гр.Варна, ул.”Неофит Бозвели” № 76, срещу
заплащане на сумата 19769 щатски долара по курса на БНБ в деня на сключване на
предварителния договор. Договорът подписала само М.С.Д., но т.к. е сключен по
време на брака ѝ с наследодателя той е породил права и за него.
Твърдят, че по време на брака наследодателят и ответницата извършили
множество сделки с тяхно имущество притежавано в режим на СИО, а също и с лично
имущество на всеки от съпрузите, като голяма част от сумите, получавани по
разпоредителните сделки са влагани за заплащане на отделните вноски за
изграждането и придобиването на собствеността на апартамента предмет на
предварителния договор. За срока на действие на последния съпрузите реализирали
доходи, които също влагали в придобиването му.
Твърдят, че с покупко продажба обективирана в н.а. № 103, том I, рег. № 1911,
д. № 91/03.06.2010г. на Нотариус с рег.№ 332 в НК, вписан в СВ-Варна с Акт № 196,
вх.рег.№ 9920 от 03.06.2010г., ответницата
придобила чрез покупко-продажба собствеността върху жилището, предмет на
предварителния договор от 18.06.1997г., изградено към датата на съставяне на
нотариалния акт на етап ”груб строеж”, за сумата от 92643.10лв., равна на
данъчната му оценка към датата на сделката, заплатена изцяло преди подписването
на нотариалния акт. По КККР на гр.Варна предмет на сделката по цитирания н.а. е
самостоятелен обект, идентичен с този по предварителния договор, с идентификатор № 10135.1501.170.1.3,
представляващ апартамент Б14, с площ 80.68 кв.м., състоящ се от две спални,
дневна-трапезария с кухненски бокс, баня, тоалет, коридор и два балкона, ведно
изба № 2, с площ от 9.01 кв.м., както и прилежащите към жилището 5.202 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, който
апартамент е изграден в сграда №1, разположена в ПИ 10135.1501.170 по КККР на
гр.Варна, ул. ”Неофит Бозвели” № 76.
Твърдят, че според предварителният договор, стойността на жилището е
следвало да се заплати на отделни вноски в периода на неговото изграждане,
което кореспондира с изричното изявление на страните отразено в нотариалния акт
за продажба, че жилището е изградено на етап ”груб строеж” и цената е заплатена
преди подписването на нотариалния акт. Твърдят, че съгласно съдържанието на
двата документа стойността на апартамента е заплатена по време на брака на
ответницата и Е.Д., респ. същия е заплатен със семейни средства преди смъртта
на наследодателя, което обуславя придобиването на жилището в режим на СИО. Считат,
че с оглед настъпилото наследственото правоприемство всеки от ищците е собственик на по 1/6 идеална
част от имота, а ответницата на останалите 4/6 идеални части.
Претендират
да бъде допусната делба на процесния имот при сочените квоти.
Ответницата излага
становище за неоснователност на иска, т.к. съсобственост не е налице.
Възразява, че предварителен договор не е сключен за процесния имот, а дори да е
имало сключен такъв той е прекратен предсрочно или е останал неизпълнен в
уговорения между страните срок - 31.08.1998г., т.к. недвижимия имот не е бил
построен и прехвърлен в срок. Дори да се приеме наличие на предварителен
договор възразява, че същия е сключен изключително между нея и продавача, без
участието на наследодателя, без последния да е знаел за него.
Твърди,
че т.к. до смъртта на наследодателя, респ. до прекратяване на брака сделката не
е финализирана чрез сключване на окончателен договор за покупко-продажба,
презумпцията за придобиване на имота в режим на СИО е неприложима, т.к.
собствеността преминава със сключването на окончателен договор, оформен с
нотариален акт от 03.06.2010г., а датата на откриване на наследството е
17.06.2009г. Към последната не е била налице собственост върху процесния имот. Счита,
че дори имота да е бил заплатен изцяло с лични средства на наследодателя, а не
със семейни, то извършената покупка не е породила съсобственост. В отношение на
евентуалност твърди, че сумите платени по предварителният договор са лични нейни
средства, придобити по дарение от родителите ѝ. Твърди и, че дори да са
вложени средства придобити от съпрузите чрез съвместен принос, то по отношение
на същите е изтекла петгодишна погасителна давност. Твърди още, че дори да не е
изтекъл изискуемия пет годишен срок, то средствата са в обема на запазената
част на съпругата. На последно място се твърди, че уговорената с предварителния
договор продажна цена е в размер на 19769 щ.д., а окончателната продажна цена
на имота е в размер на 92643.10лв. Дори хипотетично да се приеме, че цялата
продажна цена по предварителния е платена от съпрузите и то само с лични
средства наследодателя, то същата надвишава в пъти запазената част на
съпругата. Счита, че всяка от описаните хипотези не води до възникване на
съсобственост, а до облигационни взаимоотношения между страните, които не са
предмет на разглеждане в производството.
Претендира
отхвърляне на иска за делба.
Съдът, като взе
предвид наведените в жалбата оплаквания по правилността на обжалваното решение,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и съобразно
приложимия закон намира за установено от фактическа и правна страна следното и
формира следните правни изводи:
Не е
спорно и от събраните доказателства се установява, че наследници по закон на Е.Д.,
починал на 17.06.2009г., са М.С.Д. – преживяла съпруга от последващ брак, В. Е.И.
и Н.Е.И. – низходящи. Наследници по закон на В. Е.И. се установява, че същата е
починала на 22.01.2016г., в хода на производството са В.В.Д. – преживял съпруг
и С.В.В. -низходяща. Бракът на наследодателя и М.С.Д. е сключен с Акт № 483/22.07.1980г.
Видно от н.а. № 38, том LII, дело № 19186/94г.
на Нотариус при РС Варна, собствениците на дворно място находящо се в гр.Варна,
ул.”Неофит Бозвели” № 76, с площ от 240кв.м. са учредили в полза на СД ”Дига 2”
-гр.Варна право на строеж върху обекти в подлежаща на изграждане масивна
жилищна сграда, един от които е Апартамент ”Б” на V-ти жилищен етаж.
Видно от Предварителен договор от
18.06.1997г., между СД ”Дига 2”-гр.Варна и ответницата е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на койтодружеството се
е задължило в срок до 31.08.1998г. да построи въз основа на отстъпеното му
право на стоеж с н.а. Апартамент ”Б” на V-ти жилищен етаж в сграда, находяща се
в гр.Варна, ул. ”Неофит Бозвели” № 76, с площ от 80.68кв.м. състоящ се в от
входно антре, дневна с трапезария, 2 спални, баня, тоалет и 2 тераси, ведно с
избено помещение № 2, с площ от 9.01 кв.м. и 5.568 % ид.ч. от общите части на
сградата, съответно да продаде на ответницата имота за сумата от 33555900лв.,
равняващи се на 19769 щатски долара по курса на БНБ в деня на сключване на
предварителния договор, като окончателната цена е определяема и дължима
съобразно размера на щатските долари. Като видно от подписания на същата дата
протокол цената на имота е следвало да се заплати на етапи: аванс в размер на
5909щ.д., вноска от 2591щ.д. на 18.06.1997г. и остатъка при предаване на
обекта.
Видно
от н.а. № 103, том I, рег. № 1911, д. № 91
от 03.06.2010г. на Нотариус с рег.№ 332 в НК, вписан в СВ-Варна с Акт № 196,
вх.рег.№ 9920 от 03.06.2010г., на 03.06.2010г. между ”Дига 2” АД и М.С.Д. е
сключен договор за покупко продажба на имот - жилище, находящо се в сграда
завършена на етап ”груб строеж” в гр.Варна, ул.”Неофит Бозвели” № 76, а имено:
АПАРТАМЕНТ Б14, разположен на етаж 6 по скица и дан.оценка и етаж 5 по документ
за собственост, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.1501.170.1.3 по КККР на гр.Варна, одобрени със заповед РД-1898/10.11.2008г.
на ИД на АГКК, в сграда изградена в поземлен имот с идентификатор
10135.1501.170, с площ на жилището от 80.68 кв.м., състоящо се от две спални,
дневна-трапезария с кухненски бокс, баня, тоалет, коридор и два балкона, при
граници: имоти с идентификатори 10135.1501.170.1.2, 10135.1501.170.1.1, 10135.1501.170.1.4,
ведно с прилежащото избено помещение № 2, с площ от 9.01 кв.м., при граници по
проект: изба № 3, избен коридор, избено помещение, ул.”Патриарх Евтимий” и
калкан, както и прилежащите към жилището 5.202 % идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху мястото, в което тя е построена, за
сумата от 92643.10лв., която е равна на данъчната оценка на имота и която е
заплатена преди сключване на договора за продажба.
Видно
от приетите като доказателство заверени преписи от Справки от вписванията
водени от АВ по партидата на Е.Д. и М.С.Д., в периода от 01.01.1993г. до
18.06.2014г. двамата са извършили разпоредителни сделки с недвижими имоти.
От основното
и допълнително заключение по приетата СТЕ се установява, че обектите предмет на
Предварителен договор от 18.06.1997г. и нот.акт № 103 от 03.06.2010г. са
идентични.
Установява
се и, че Акт обр.14 за приемане на конструкцията на сградата, в която се намира
процесния имот е съставен на 23.12.1999г., след което на 28.07.2006г. е
съставен Акт № 22 за узаконяване издаден от Гл.архитект на р-н ”Одесос” и на
08.09.2014г. - Акт обр.15 за установяване годността за приемане на строежа.
От
заключението по приетата СИЕ, се установява, че в счетоводството ”Дига 2” АД са
налични два записа за получени от ответницата суми, а имено: 791.84лв. внесени
на 21.07.2010г. и 952.06лв. внесени на 30.07.2010г., или общо 1743.90лв.
Събрани
са свидетелски показания на св. Е.
С. И. и Н. Г. А., двете по искане на ответницата. От
показанията се установява, че
голямата част от средствата за закупуване на имота са предоставени от роднини на М.С.Д. през 2010г.
При така установеното съдът намира
следното:
За
да се приеме, че предявеният иск за делба е основателен в производството следва
да се установи наличие на съсобственост между сраните в квоти – ид.части върху
имуществото предмет на делбата и основанието на което съсобствеността е
възникнала.
Настоящият
състав намира, че в случая между страните не е налице съсобственост върху
процесния имот. Това е така поради следното:
Безспорно
е и съдът въз основа събраните доказателства приема за установено, че СД ”Дига
2” е идентично с ”Дига 2” АД, като първото е преобразувано във второто.
Предварителният
договор за покупко продажба на имот има характер на обещание или на поети
облигациони задължения от страните по него за бъдещо прехвърляне на
собствеността върху имуществото, което е негов предмет – за продавача и за
заплащане на покупната цена – за продавача. Вещно прехвърлителният ефект, т.е.
фактическото прехвърляне на собствеността от продавача на купувача настъпва със
сключването на окончателен договор за покупко продажба на имот във формата на
нотариален акт. Окончателния договор за покупко продажба е консенсуален и за да
се прехвърли собствеността е достатъчно постигането на съгласие между страните
относно съществените елементи на сделката, като без значение дали е налице
плащане на договорената цена. За недвижими имоти договора е и формален, т.е.
следва да се сключи задължително във формата на нотариален акт. Ако
приобретателите по окончателния договор са двама и са съпрузи, и придобиването
е настъпило по време на брака, имущество по силата на установената законова
презумпция представлява семейна имуществена общност /СИО/. Презумпцията за
придобиване на имота в режим на СИО може да бъде оборена.
В
процесния случай безспорно в срока по Предварителния договор, а именно до
31.08.1998г., както и до смъртта на наследодателя настъпила на 17,06,2009г.,
обещателят не е изпълнил задължението си както да построи сградата, респ.
обекта на предварителния договор, така и да прехвърли чрез покупко продажба
същия на приобретателите. Няма данни и за проведено производство за сключване
на окончателен договор по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, евентуално приключило с влязъл в
сила съдебен акт. Това обосновава извод, че правата по този договор не са
реализирани, респ. че договора за покупко продажба обективиран в н.а. №
103/03.06.2010г. е сключен на самостоятелно основание, след прекратяване на
брака, респ. на СИО и след смъртта на
наследодателя. Дори да се приеме, че договора по н.а. № 103/03.06.2010г.
съставлява окончателен такъв сключен след предварителния за същия имот, то той
е сключен след смъртта на наследодателя. Със смъртта на последния е прекратен
брака му с М.С.Д.. Това, предвид вече изложеното автоматично изключва
възможността процесния имот да е придобит в режим на СИО. Дали цената на имота
е платена, респ. произхода на средствата е без правно значение за режима на
придобиване. Евентуални несъответствия и неоснователни размествания на
имуществени блага във връзка с произхода на средствата за закупуване на имота
могат да бъдат отстранени единствено с облигаторни претенции между страните.
За
пълнота следва да се отбележи и, че в настоящото производство не се установи влагане
на семейни средства или съвместен принос за придобиване на имота, както и
влагане на лични средства принадлежали на починалия наследодател.
По
изложените съображение иска за делба следва да се отхвърли.
Предвид
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд
обжалваното решение подлежи на потвърждаване.
Съобразно
изхода от спора и направеното искане в полза на въззиваемата следва да бъдат
присъдени съдебни разноски, които са в претендиран размер от 1000,00лв. Съдът,
предвид иричното възражение за прекомерност и като съобрази фактическата и
правна сложност на спора и извършените процесуални действия намира че
претендираният хонорар е в размер съответен на последните. Затова в полза на
въззиваемата следва да се присъдят 1000,00лв., представляващи сторените в
настоящото производство съдебни разноски за защита от адвокат. Следва да се
посочи и, че е налице доказателство за реално заплащане на последните в полза
на процесуалния представител, каквото съставлява приетия като доказателство
договор за правна защита и съдействие.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
161/13,01,2017г., постановено по гр.д. № 7986 по описа за 2015г. на Варненският
районен съд.
ОСЪЖДА Н.Е.И., с
ЕГН **********, В.В.Д., с ЕГН ********** и С.В.В., с ЕГН **********,***, да
заплатят на М.С.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 1000,00 /хиляда/лв., представляваща сторените пред
въззивната инстанция съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на препис от същото на
страните, с касационна жалба пред Върховен касационен съд, гр.София, при
условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.