Р Е Ш Е Н И Е
№778 07.12.2016г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на седми декември две хиляди и шестнадесета година
в закрито заседание в състав:
Председател: Й. Майска-И.
като разгледа докладваното от съдия Й.Майска-И.
гражданско дело № 449 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.
С решение № 101/30.06.2016г.
по настоящото производство по претенция с правно основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ ответника И.М.Ф. с ЕГН-********** ***
е осъдена да заплати на ищеца
„И.“ АД с
ЕИК-8316632820042, седалище и адрес на управление *** сумата от 16 500евро/шестнадесет хиляди
и патстотин/евро, представляваща липса на парични
средства от каса № 10 на ИРМ-Несебър, към ФЦ-........, Инвестбанк-клон
Бургас, за които И.Ф. е отговаряла в качеството си на „Счетоводител-Касиер“,
ведно с лихвата за забава, считано от датата на откриване на липсата –
05.01.2015г. до предявяване на иска – 03.04.2015г. пред ОС-Бургас в размер на
408,32евро /с левова равностойност от 798,60лв./, като е отхвърлена претенцията
за мораторна лихва за горницата от 798,60лв. до претендираните с исковата молба 1000лв. като недоказана,
ведно със законната лихва върху главницата от 16500евро, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
По повод
постъпила против първоинстанционното решение жалба, въззивната инстанция с Определение № VI-2283/10.11.2016г. по в.гр.д. № 1767/16г. по описа на
ОС-Бургас е констатирала, че в диспозитива на
проверяваното по реда на инстанционния контрол
решение е допусната неяснота, като липсва изразът „на основание“, поради което е прекратила въззивното
производство и делото е върнато на РС-Несебър за провеждане на служебно
производство по реда на чл.247 ГПК. Определението е съобщено на страните, като
същите не са взели отношение по служебно констатираната очевидна фактическа
грешка.
Действително с диспозитива
на решение № 101/30.06.2016г. по гр.д. № 449/15г. на НРС, е постановено:
„ОСЪЖДА чл.207,
ал.1, т.2 от КТ И.М.Ф. с ЕГН-********** *** да заплати на „И.“ АД с
ЕИК-8316632820042, седалище и адрес на управление *** сумата от 16 500евро/шестнадесет хиляди
и патстотин/евро, представляваща липса на парични
средства от каса № 10 на ИРМ-Несебър, към ФЦ-........, Инвестбанк-клон
Бургас, за които И.Ф. е отговаряла в качеството си на „Счетоводител-Касиер“,
ведно с лихвата за забава, считано от датата на откриване на липсата –
05.01.2015г. до предявяване на иска – 03.04.2015г. пред ОС-Бургас в размер на
408,32евро /с левова равностойност от 798,60лв./, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва за горницата от 798,60лв. до претендираните с исковата молба 1000лв. като недоказана,
ведно със законната лихва върху главницата от 16500евро, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.“
Съдът като взе предвид изложеното и
съобразно задължителни указания в Определение № VI-2283/10.11.2016г. по в.гр.д. № 1767/16г. по описа на
ОС-Бургас, намира, че е налице хипотезата на чл.247 ГПК, тъй като в началото на
диспозитива на първоинстанционното
решение след думата осъжда, следва да се добави и изразът „на основание“.
Мотивиран от горното и на основание чл.247, ал.1 от ГПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ДОПУСКА поправката на очевидна фактическа грешка в
решение № 101/30.06.2016г. по гр.д. № 449/2015г.
по описа на Районен съд – Несебър като на страница осма от решението, първи абзац
от диспозитива на решението вместо изписаното:
„ОСЪЖДА чл.207,
ал.1, т.2 от КТ И.М.Ф. с ЕГН-********** *** да заплати на „И.“ АД с
ЕИК-8316632820042, седалище и адрес на управление *** сумата от 16 500евро/шестнадесет хиляди
и патстотин/евро, представляваща липса на парични
средства от каса № 10 на ИРМ-Несебър, към ФЦ-........, Инвестбанк-клон
Бургас, за които И.Ф. е отговаряла в качеството си на „Счетоводител-Касиер“,
ведно с лихвата за забава, считано от датата на откриване на липсата –
05.01.2015г. до предявяване на иска – 03.04.2015г. пред ОС-Бургас в размер на
408,32евро /с левова равностойност от 798,60лв./, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва за горницата от 798,60лв. до претендираните с исковата молба 1000лв. като недоказана,
ведно със законната лихва върху главницата от 16500евро, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.“
Следва да се чете:
ОСЪЖДА на основание чл.207, ал.1, т.2 от КТ И.М.Ф. с ЕГН-********** *** да
заплати на „И.“ АД с ЕИК-8316632820042, седалище и адрес на управление *** сумата от 16 500евро/шестнадесет хиляди
и патстотин/евро, представляваща липса на парични
средства от каса № 10 на ИРМ-Несебър, към ФЦ-........, Инвестбанк-клон
Бургас, за които И.Ф. е отговаряла в качеството си на „Счетоводител-Касиер“,
ведно с лихвата за забава, считано от датата на откриване на липсата –
05.01.2015г. до предявяване на иска – 03.04.2015г. пред ОС-Бургас в размер на
408,32евро /с левова равностойност от 798,60лв./, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за мораторна лихва за горницата от 798,60лв. до претендираните с исковата молба 1000лв. като недоказана,
ведно със законната лихва върху главницата от 16500евро, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: