№ 623
гр. Перник, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:И.йло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от И.йло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720102986 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по молба с правно основание чл. 8 от Закона за
защита от домашното насилие /ЗЗДН/, подадена от З. Сандева С. срещу С. Н. Г., за
когото се сочи, че е неин първи братовчед.
Конкретно се описва фактическа обстановка от 31.05, 01.06, 02.06 и 03.06.2024 г.
на които дати ответникът отправял заплахи, че ще я нареже на парчета, ще я сложи в
черен чувал и никой няма да знае къде ще я зарови. Нарича я курва и използва други
подобни обиди. На 02.06.2024 г. акт на домашно насилие бил извършен и пред внука
Д. М. В., като детето се изплашило и се наложило да остане при съседи докато майка
му го прибере. Заявява, че изпитва страх за живота си.
При изложените твърдения, че е налице опасност за живота и здравето моли да
бъде издадена заповед за незабавна защита, съдържаща част от мерките по чл. 5, ал. 1
ЗЗДН.
В съдебно страните се явяват. З. Сандева С. поддържа молбата лично. Д. М. В. се
явява и се представлява от своите родители на назначения си особен представител
също поддържа молбата. Ответникът се явява лично като оспорва молбата.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН, която
съдът намира за процесуално допустима, като подадена от легитимирано лице,
насочена към постановяване на мерки за защита по чл. 5 ЗЗДН срещу лице по чл. 3, т. 6
ЗЗДН, с изложени твърдения за осъществен акт на насилие спрямо пострадалата,
съдържаща данни за връзката му с извършителя, с приложена декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, подписана от молителя. Молбата е подадена в преклузивния срок по чл. 10, ал.
1 ЗЗДН, с оглед описаните конкретни актове на домашно насилие с посочената дата на
осъществяването им.
1
Твърди се, че актовете на домашно насилие са извършени и пред детето Д. М. В..
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно насилие се определя всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
опитът за такова, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и
личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са
или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Уважаването на процесното искане за защита е обусловено от установяване
наличието на твърдяната родствена връзка със сочения извършител на акта, както и от
наличието на осъществен от ответника акт на насилие като конкретно предприети от
него действия, свързани с посегателство върху молителя.
В подкрепа на тезата на молителката е представена декларация по чл. 9, ал. 3
ЗЗДН. Друго доказателства не са представени.
Ответникът не представя доказателства. Оспорва конкретните твърдения на
молителката.
В декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН молителят е изложил факти, идентични с
изложеното в молбата, като систематично описва развоя на събитията, осъществени на
посочената дата.
При така изложената фактическа обстановка съдът прецени данните, внесени в
процеса с представената и подписана от молителя под страх от наказателна
отговорност декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т.
3 ЗЗДН последната представлява доказателствено средство и е допустимо, при липса
на други доказателства, заповед за защита да се издаде само въз основа на нея – арг.
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. В настоящата хипотеза, в декларацията си молителят е изложил
факти, идентични с изложеното в молбата, като систематично описва развоя на
събитията. В съдебно заседание излага същите факти, с твърдението, че и след
издадената заповед за незабавна защита поведението на ответника е непроменено.
При тези обективни данни, установени с доказателствата по делото и
приложимото право съдът приема, че подадената молба за защита от домашно насилие
е основателна и следва да се уважи. Ответникът единствено е оспорил твърденията,
обективирани в декларацията като не желае да сочи и представя доказателства.
Доказването на осъществен акт на домашно насилие обуславя необходимостта
от постановяване на мерки за защита по см. на чл. 5 ЗЗДН, съобразени с реализираното
от ответника поведение и имащи превантивен ефект спрямо извършителя на
насилието, респ. представляващи защита на пострадалото лице срещу бъдеща агресия.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН със заповедта за защита съдът
налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е
обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно
издадената заповед за незабавна защита. Независимо от този извод, съдът приема, че
определената вече мярка за незабавна защита в най – пълна степен би защитила
молителката от последващи посегателства, доколкото от данните по делото се
установи, че са налице и предходни такИ., но доколкото стоят извън предмета на това
производство същите не са коментирани.
В настоящия случай, при съобразяване с вида на извършения акт насилие – касае
се за психическо и физическо насилие, характера и начина на осъществяването им,
съдът намира, че на ответника следва да бъдат наложени кумулативно мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителя,
по т. 2 - отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище е
неприложима. Следва да бъде наложена санкцията по т. 3 ЗЗДН – забрана на да
приближава жилището му и местата за социални контакти и отдих на разстояние по-
2
малко от 150м., тази по т. 4 - забрана на извършителя да осъществява контакт с
пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна
или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация при условия и за срок, определени от съд, както и по т. 6 - задължаване на
извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на
агресията и справяне с гнева.
Съдът счита, че с определените мерки за закрила ответникът би осъзнал
проявеното правно и морално недопустимо поведение, като би му се попречило да
извърши спрямо пострадалия нов акт на насилие и за същия се създаде допълнителна
гаранция за защита от такова бъдещо поведение. Това поведения ярко пролича в
демонстрираното неуважение към съда, към молителката и всички свои съседи, които
са „ниска топка“ за него. Справката за съдимост на ответника и конкретните
осъществявани от него деяния, за които е била ангажирана наказателната му
отговорност, в съвкупност сочат за явно незачитане на установения правов ред,
сферата на околните и необходимостта от правомерно поведение, както и че
процесната проява на домашно насилие не е изолирана, а съставлява утвърден
поведенчески модел на поведение.
Действията по превенция биха осигурили на пострадалите най-ефективна
закрила и не формално, а в пълнота, биха способствали за осъществяване на целите на
ЗЗДН. Мярката по чл. 5, т. 6 ЗЗДН и която следва да бъде изпълнена при Фондация
„П.У.Л.С.“ – гр. Перник, където е и местожителството на ответника съдът намира за
крайно необходима, тъй като ответникът явно демонстрира неуважение към околните,
считайки себе си за личност с по – високи възможности и капацитет, самочувствие,
вероятно инспирирано от високия му материален статус, който не веднъж подчерта в
съдебно заседание.
Ответникът следва да се обърне към доставчика на специализиран програми,
който е компетентен да определи начина и периодичността на консултациите.
В разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН е предвидено, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3
от закона се налагат за срок от три до осемнадесет месеца при приспадане на срока на
действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита. Съдът, при
съобразяване с фактическите отношения между страните, данни по делото за
предхождащо такова поведение от ответник намира, че срокът на мярката следва да в
дванадесет месеца, считано от действието на заповедта за незабавна защита – до
25.06.2024 г. В същия срок следва да се определят и останалите мерки.
Всичко изложено обосновава извод за постановяване на решение, с което спрямо
молителя да бъдат наложени мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3, 4 и 6 ЗЗДН,
заради осъществения акт на физическо насилие от ответника и на основание чл. 15, ал.
2 ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита, съдържаща и предупреждение към
извършителя за последиците от неизпълнението по чл. 21, ал. 3 от закона, а именно,
че полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на Прокуратурата.
По разноските:
При този изход на делото – основателност на молбата за защита и на основание
чл. 11, ал. 2 ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен
съд Перник държавна такса за производството в размер на сумата от 25,00 лева,
определен в съответствие със задължителните за съда разяснения, дадени в т. 22 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
На молителят Д. М. В. е указана безплатна правна помощ от назначения му
процесуален представител. На основание чл. 27б от Наредбата за заплащането на
3
правната помощ съдът определя възнаграждение на процесуалния защитник в размер
от 200,00 лева. На основание чл. 78, ал. 7 ГПК тази сума следва да бъде присъдена в
полза на Националното бюро за правна помощ.
В светлината на гореизложеното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА на З. Сандева С. и Д. М. В., чрез законните му
представители М. Ц. В. и Е. Х. Т. срещу С. Н. Г. за осъществен акт на домашно
насилие на 31.05, 01.06, 02.06 и 03.06.2024 г. г., при които я заплашил, че ще я нареже
на парчета, ще я сложи в черен чувал и никой няма да знае къде ще я зарови, както и ч
нарекъл курва пред детето Д. М. В. КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА С. Н. Г. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на З. Сандева С. и Д. М. В.;
ЗАБРАНЯВА на С. Н. Г. да приближава З. Сандева С. и Д. М. В., жилището им
в гр. Перник, ул. „****** както и местата за социални контакти и отдих, на разстояние
по-малко от 100 /сто/ метра за срок до 25.06.2025 г.
ЗАБРАНЯВА на С. Н. Г. да осъществява контакт с З. Сандева С. и Д. М. В. под
каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща
и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок до
25.06.2025 г.
ЗАДЪЛЖАВА С. Н. Г. да посещава специализирана програма в „Център за
превенция на правонарушенията“ при Фондация „П.У.Л.С.“ – гр. Перник, телефони
076/60 10 10 и 076/60 33 60, за срок до 25.06.2025 г.
УКАЗВА на С. Н. Г., че следва да потърси доставчика на специализирани
програми, който е компетентен да определи начина и периодичността на провеждане
на консултациите.
УКАЗВА на С. Н. Г., че при неизпълнение на Заповедта, полицейският орган,
констатирал нарушението, незабавно задържа нарушителя и уведомява органите на
Прокуратурата.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, съдържаща предупреждението за
последиците от неизпълнението ѝ по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА С. Н. Г. на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН по сметка на Районен съд –
Перник сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса, дължима по делото,
както И 200,00 лева в полза на Националното бюро за правна помощ.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните и да се изпрати на РУ
– СДВР по местоживеене на страните за сведение и изпълнение, както и на Фондация
„П.У.Л.С“ – за сведение.
РЕШЕНИЕТО и ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежат на НЕЗАБАВНО
ИЗПЪЛНЕНИЕ.
Решението може да се обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Перник в
седемдневен срок от 27.06.2024 г.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4