Решение по адм. дело №752/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 197 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)

 

Същото е образувано по жалба на „Транс Ер“ ЕООД, [населено място], общ. Велико Търново против Решение № 124/25.08.2025 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново, с което е потвърдено Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-03-0002201/06.08.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново.

С потвърденото постановление е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на дружеството по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в „Юробанк България“ АД за сумата от 254 770.38 лева във връзка с ревизия на „Транс Ер“ ЕООД, [населено място], възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-04000425004020-020-001/04.08.2025 г.

С жалбата и в съдебно заседание, процесуалният представител на жалбоподателя оспорва решението и потвърденото ПНПОМ като незаконосъобразно поради липсата на мотиви, обосновали обезпечителната нужда в конкретния случай. Намира, че оспорените актове сочат като единствено основание за налагане на мерките размера на очакваните задължения, но не отчита, че натрупаните задължения на дружеството са в резултата на предходната ревизия, приключила с отменен РА, след което е възстановена висящността на производството, по което са наложени процесните, които биха затруднили и занапред изчистване на вече извършените плащания. По изложените мотиви се претендира отмяна на оспорваните актове и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – директорът на ТД на НАП – [населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да я отхвърли като такава по мотивите, изложени в потвърдителното решение. Счита, че ПНПОМ е издадено от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и при спазване на изискванията на ДОПК и при наличието на основанията за това, вкл. при наличието на обезпечителна нужда, По изложените мотиви иска решението и потвърденото с него постановление да се оставят в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

След отмяна на предходен РА и връщане на преписката за нова ревизия, със Заповед за възлагане ревизия № № Р-04000425004020-020-001/04.08.2025 г. е възложена повторна такава на „Транс Ер“ ЕООД, [населено място], общ. Велико Търново за задължения по ЗДДС на дружеството за периода март и април 2022 г. Посоченият като очакван размер на установените в хода на тази ревизия задължения е 254 770.38 лева. Като е приел, че събирането на тези предполагаеми задължения ще бъде невъзможно или значително затруднено и с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на дружеството, тъй като очакваният размер на задължението е в (особено) големи размери; надхвърля стойността на активите на дружеството, а и към настоящият момент лицето има и други установени и изискуеми задължения, които не се обслужват, по предложение на ревизиращите публичният изпълнител е наложил процесното обезпечение – запор на сметки, като е издал обжалваното в това производство ПНПОМ.

Недоволно от него дружеството го е оспорило по административен ред с жалба до директора на ТД на НАП - Велико Търново. Директорът на ТД на НАП - Велико Търново е издал Решение № 124/25.08.2025 г., с което е оставил жалбата без уважение й и е потвърдил обжалваното ПНПОМ по мотивите, изложени в него. Потвърдителното решение е връчено на жалбоподателя на 04.09.2025 г. и недоволен от резултата, тя е го е оспорила пред АСВТ с жалба, подадена на 11.09.2025 г., въз основа на която е образувано настоящето дело.

В хода на същото като доказателство е приета административната преписка, като са ангажирани доказателства и за висящо производство по издаване на АПВ във връзка с платени в хода на първоначалната ревизия други задължения на дружеството, отнасяни за погасяване на РА, която е отменен по административен ред.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Спазен е преклузивният срок по чл. 197, ал. 2, изр. първо вр. чл. 121, ал. 2 от ДОПК, поради което жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по местонахождението на ТД на НАП, чийто директор е издал потвърдителното решение, при спазване на принципа за задължително оспорване на ПНОМ по административен ред.

Съгласно чл. 121, ал. 2 от ДОПК предварителните обезпечителни мерки се налагат по реда на чл. 195 от ДОПК. Съгласно чл. 195 от ДОПК, когато без обезпечение ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено, се налагат обезпечителни мерки с постановление на публичния изпълнител, което се обжалват по реда на чл. 197 от ДОПК. Разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК предвижда, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да се обжалва в 7-дневен срок от връчването му пред директора на компетентната дирекция на НАП по местонахождение на публичния изпълнител, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок. Съгласно чл. 197, ал. 2 от ДОПК решението на органа по ал. 1 може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал. В нормата на чл. 197, ал. 3 от ДОПК са определени и условията, при които съдът отменя наложената обезпечителна мярка.

Въз основа на граматическото и систематичното тълкуване на горепосочените разпоредби се обосновава извода, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са ПНПОМ и потвърждаващото го решение на директора на ТД на НАП. Следователно, съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания акт по чл. 168 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличието на компетентност на органа; спазване на материалните и процесуалните правила при издаването им; изискването за писмена форма и съобразяване с целта на закона.

При така определения предмет на производството, съдът намира жалбата за основателна по следните мотиви:

Обжалваното ПНПОМ е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител в ТД на НАП - [населено място], съгласно правомощията му определени в чл. 121, ал.2 вр. 195, ал. 8 от ДОПК; в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в същата норма задължителни реквизити. Валидно, като издадено от компетентен орган е и потвърдителното решение.

Съдът обаче ,намира тези актове за немотивирани и издадени при съществени нарушения на производствените правила – в частност издадени при неустановяване на релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи твърдението за обезпечителна нужда - заявени бланкетно и общо, както и при липса на доказателства, които ги потвърждават.

По същество единственият конкретен мотив, с който процесните предварителни обезпечителни мерки са наложени е твърдението за очаквания (особено) голям размер на задължението за ДДС, което се очаква да установи от повторната ревизия на дружеството, възложена със Заповед за възлагане ревизия № № Р-04000425004020-020-001/04.08.2025 г. Всъщност този размер е и единственият конкретен факт посочен в оспорените актове - 254 770.38 лева, като за съда остава неясно дори дали той се квалифицира от ответника като голям или особено голям.

Останалите фактически твърдения, обосновали извода за налична обезпечителна нужда са формулирани общо и абстрактно – твърди се, на първо място, че задълженията на дружеството надхвърляли стойността на активите му, но нито са посочени видовете активи, нито стойността им, за да провери съда поне математически тези изводи. На второ място, твърди се, че и към настоящият момент дружеството имало и други установени и изискуеми задължения, които не се обслужват, но отново не се сочат тези други задължения – като основание и размер, и не се ангажират доказателства за тях, още повече и особено за факта, че същите не са обслужвани. Напротив, от ангажираните от дружеството по делото доказателства е ясно, че е инициирана процедура за прихващане и/или възстановяване на вземания, именно защото в хода на първата ревизия са извършвани плащания, които са отнасяни за погасяване на задължения по тази ревизия, които в последствие са отпаднали с отмяната на РА. След като това е така е безспорно опровергано най-малкото последното твърдение на ответника – че дружеството не плащало задълженията си.

При липсата на каквито и да е конкретни факти за размера на твърдените други задължения, за имуществото на дружеството и за стойността му, съдът обективно е възпрепятстван да прецени правилността на направения произволно бланкетен извод за имуществени несъответствия на активи и пасиви на жалбоподателя, който обаче иначе е от значение за преценката на обезпечителната нужда. А сам по себе си никой размер на очаквани данъчни задължения не може да обоснове самостоятелно обезпечителната нужда при липса на данни за имуществото на дружеството.

Ето защо не може да се приеме просто на доверие и че при налагане на предварителните обезпечителни мерки публичният изпълнител е съблюдавал принципа на съразмерност, така че наложените обезпечителни мерки да не накърняват повече от необходимото за гарантиране събирането на вземането интересите на длъжника, да се стига до прекомерното обременяване на субекта, по отношение, на който са приложени обезпечителните мерки и до пълно възпрепятстване на неговата дейност.

По тези мотиви съдът намира, че оспореното ПНПОМ и потвърждаващото го решение са незаконосъобразни и е наложителна отмяната им.

При този изход на делото основателни са претенциите на жалбоподателя за разноски, вкл. платената сума от 50 лева за ДТ и хонорар за един адвокат в размер на 500 лева, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ плащането му в брой, който размер отговаря на обема на извършената работа по делото, както и на фактическата и правна сложност на спора.

 

Водим от горното и на основание чл. 121, ал. 2 вр. 197, ал. 2 и 4 от ДОПК, Административният съд – Велико Търново, ІV-ти състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на „Транс Ер“ ЕООД, [населено място], общ. Велико Търново Решение № 124/25.08.2025 г. на директора на ТД на НАП – Велико Търново и потвърденото с него Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки с изх. № [рег. номер]-03-0002201/06.08.2025 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Велико Търново.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП - [населено място] да заплати на „Транс Ер“ ЕООД, [населено място], общ. Велико Търново, с [ЕИК], сумата 550 лв. (петстотин и петдесет лева) или 281.21 евро (двеста осемдесет и едно евро и двадесет и един евроцента), представляваща сторените от жалбоподателя съдебни и деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.