№ 517
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110131216 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от фирма АД, с ЕИК: ...
против Т. В. А., с ЕГН: **********, с която е предявен отрицателен установителен иск, с
правно основание чл. 439 от ГПК.
В исковата молба ищецът твърди, че срещу него е бил издаден изпълнителен лист от
12.08.2013г. по влязло в сила решение № 89 от 20.06.2013г. по гр.д.№ 246/2013г. по описа на
АС – гр.В, с което е осъден да заплати на Т. В. А. сумата от 1650 лева – разноски, сторени
във въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
Въз основа на изпълнителния лист, издаден срещу фирма АД, с ЕИК: ... ответникът
образувал изп.дело № ... по описа на ДСИ при СРС. Твърди, че изпълнителното дело е
образувано много след като давността за вземането по изпълнителния лист е изтекла и моли
искът му да бъде уважен.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че вземането не е погасено по давност и
моли искът да се отхвърли.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По спорните за настоящото дело въпроси – предприемането на кое изпълнително действие
прекъсва давността за вземането на основание чл.116, б. „в“ ЗЗД и представлява ли такова
действие подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съответно откога
започва да тече нова погасителна давност за вземането, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./ и тече ли
давност за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013г. по
1
тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС.
С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява по
право, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК /, като е без правно значение дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. В такива случаи, новата погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие,
т.е. действие извършено в рамките на двугодишния срок, преди датата на прекратяване на
изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД, ВКС е
посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността за вземането са:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.По
нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е
правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна
възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване
на иск и др. действия по чл.116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането
на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД. В първия случай, давността
се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да
направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл
е и изричната разпоредба на чл.115, б.”ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче,
от една страна липсва норма аналогична на чл.115, б.”ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът,
който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния
изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни
изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените по-
горе мотиви, давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД.
Ето защо, след като от активното поведение на кредитора-взискател в изпълнителния процес
зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му, ВКС е приел, че няма основание
да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече
поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и, че Постановление на
Пленума на ВС №3/1980г. следва да се счита изгубило сила.
В конкретния случай, предмет на принудителното изпълнение са вземанията, обективирани
в приложения по делото изпълнителен лист от 12.08.2013г. по влязло в сила решение № 89
от 20.06.2013г. по гр.д.№ 246/2013г. по описа на АС – гр.В, с което ищецът е осъден да
заплати на Т. В. А. сумата от 1650 лева – разноски, сторени във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение.
Видно от писмените доказателства по делото - молба от 31.03.2021г. до ДСИ при СРС
кредиторът е поискал съдебният изпълнител да образува изпълнително дело и да
предприеме действия за събиране на вземането, като въз основа на молбата е образувано
2
процесното изпълнително дело № .... Липсват данни в периода от влизане в сила на
решението, въз основа на което е издаден изпълнителния лист до образуване на
изпълнителното дело при ДСИ да са предприемани действия по изпълнение за събиране на
сумата.
Вземането по процесия изпълнителен лист по арг. от чл.110 от ЗЗД се погасява изтичане на
общата в 5-годишна давност, ето защо към 28.07.2018г. тя е изтекла. Изпълнителното
производство е образувано 4 години след изтичане на давността за принудително събиране
на вземането и доколкото не се установи действие, което да е довело до спиране или
прекъсване на давността, се налага изводът за основателност на ищцовата претенция.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Представени са доказателства за извършени разноски в размер на 40 лева – държавна такса
100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 – ти състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения фирма АД, с ЕИК: ... против Т. В. А., с
ЕГН: ********** иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, че фирма АД, с ЕИК: ... не
дължи на Т. В. А., с ЕГН: **********, сумата от 1650 лева – разноски, сторени във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение , за която е издаден изпълнителен
лист от 12.08.2013г. по влязло в сила решение № 89 от 20.06.2013г. по гр.д.№ 246/2013г. по
описа на АС – гр.В и е образувано изпълнително дело № ... на ДСИ при СРС.
ОСЪЖДА Т. В. А., с ЕГН: **********, да заплати на фирма АД, с ЕИК: ...на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 140 лева - съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок, от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3