Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 410
гр. Троян,
05.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД – четвърти състав, в проведеното на
девети октомври две хиляди и деветнадесета година публично съдебно заседание в
състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА ЮТЕРОВА
при
секретар Мария Станчева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 435
по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
В Троянски
районен съд е образувано горното дело по молба на Л.С.Л. ***, ЕГН **********,
срещу Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град
София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител
Гл. комисар Н. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 2 вр. чл. 179, ал. 2 ЗМВР, вр. чл. 9 ал. 2 от НСОРЗ
и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът
твърди, че е служител
на Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението" гр. София към МВР, като осъществява трудовата си
дейност по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от
23.00 до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на
работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Излага, че
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е
осем часа дневно и четиридесет часа седмично, съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР.
Заявява, че в процесния период е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. /обн. В ДВ, бр. 60 от
02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил
предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, като е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. Сочи, че в съответствие с чл. 9, ал.2 от Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Излага, че за периода от 01.01.2017 г. до
31.03.2019 г. е положил нощни дежурства както следва: За
В срока за отговор на исковата молба по реда
на чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът е представил писмен отговор, като е взел
становище за неоснователност иска.
Ответникът, чрез юрисконсулт Рашева, е посочил, че през процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г.). В чл. 3, ал. 3 от цитираната наредба е
регламентирано: „За държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и
през нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период". Следователно
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време/чл. 187,
ал. 1 от ЗМВР/към нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8:8,
което е равно на коефициент 1, а не както е по смисъла на КТ 7 часа : 8 часа /с
коефициент 0.143/. Твърди се, че съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, на която ищецът се позовава,
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Това правило
определя коефициент за превръщане на отработените нощни часове в дневни, което
произтича от различната нормална продължителност на дневното и нощното работно
време установени в чл. 136 и чл. 140 от Кодекса на труда. В чл.187, ал. 3 от
Закона за МВР законодателят е определил продължителност на нощния труд от 8 часа. Затова ответникът счита, че е налице
специфична законова уредба, различна от общата, с която е допусната продължителност
на часове нощен труд от 8
часа. В отговора е посочено, че когато положеният нощен труд е в рамките на 8
часова продължителност, той не се трансформира в дневен такъв, а се заплаща по
смисъла на Заповед № 8121з-791/28.10.2014
г. на министъра на вътрешните работи /х 0.25 лв на
час/.
Ответникът излага, че
законодателят ясно разграничава извънреден от нощен труд, като възнагражденията
за извънреден труд са посочени в
закона, а
тези за нощен труд в Заповед на министъра
на вътрешните работи. Заповедта,
в която е посочен размера на възнаграждението за нощен труд е №
8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи. В т. 1 на заповедта е
посочено, че „за всеки отработен час, в часовете между 22.00 - 06.00 /нощен труд/ на държавните служители се изплаща възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв. "
Ответникът
сочи, че в исковата молба ищецът не прави разграничение между извънреден и
нощен труд. Извънреден е този труд, който се полага от служителя по
разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на работодателя
и който труд попада извън установеното за служителя работно време. Полагането
на нощен труд, когато е в рамките на установеното работно време, не се явява
извънреден труд и с оглед неговата продължителност от 8 часа не се преобразува
в дневен, умножен по съответния коефициент /в случая 1/, а се заплаща като
нощен, по смисъла на Заповед на министъра на вътрешните работи.
Твърди, че в чл. 3, ал. 3 на Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители в МВР, в сила
през исковия период е регламентирано, че: „За държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22.00 ч. и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов
период. При това положение съотношението на нормалната дневна продължителност
на работното време/ 8 часа, съгл. чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8 /8 часа. За да има извънреден труд е
необходимо, служителят да е полагал дневен/нощен труд над /извън/ установеното
работно време. Заплащането на нощния труд в рамките на установеното работно
време/ график на дежурство/ от 8 часа е по смисъла на заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи и доколкото при
каквото и да е трансформиране на часовете нощен труд към дневен, последните ще
бъдат умножени по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане.
Нещо повече, дори при общата хипотеза /КТ, НСОРЗ/ е налично разбирането, че часовете в повече, които се
получават при преобразуването на нощен в дневен труд не се явяват извънреден такъв.
Тези часове в повече се заплащат също по реда, определен за заплащане на нощен
труд, като компенсация се явяват именно тези часове в повече, заплатени обаче
по реда за заплащане на нощния труд. Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът Л.Л. е служител на МВР със
статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗМВР,
като през исковия период е заемал длъжността ”пожарникар”, в Районна служба
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Троян при Областна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч - Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението" гр. София - МВР.
Безспорно
е и обстоятелството, че Л. е полагал труд на 12- часови смени по график,
включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта – общо
1176 часа за целия период, от което се
установява, че в процесния период от 01.01.2017 г. до 31.03.2019г., ищецът е
положил нощен труд по графиците за дежурство, на отчетен едномесечен и
тримесечен период, че няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане
от ответника на сумарното работно време.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗМВР
държавните служители получават основно месечно възнаграждение, което се
образува от заплатата за длъжност.
В чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според чл. 179, ал. 1, пр. 2 - и за
нощен. Условията и редът за заплащане на последното се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, съгласно
ал.2 на чл.178 и чл.179 от ЗМВР.
Съгласно
чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при 5-дневна работна седмица. За работещите
на 8, 12 или 24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен
период,
с възможно полагане на труд и през
нощта –
между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8, за всеки 24-часов период
/чл. 187 ал. 3 от ЗМВР/. В
ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно
време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд
за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно
чл. 187, ал.
9 от ЗМВР реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.
В процесния период от време са действали последователно
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба № 8121 з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издавани от Министъра на вътрешните
работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
МВР. Текстовете на чл. 3, ал. 1 и в трите Наредби са идентични и са в смисъл,
че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00
ч. и 06.00 ч., като работни часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период.
В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е
предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143
/чл. 31, ал. 2 от Наредбата/ и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Подзаконовият нормативен акт е отменен с
приемането на втората цитирана Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г.
В периода от отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на
02.08.2016 г., отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на
нощния труд в дневен. В Наредба № 8121з-592 /обн. в
ДВ бр.40 от 02.06.2015 г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн.
в ДВ бр.60 от 02.08.2016 г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл. 31, ал.
2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143, което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена
забрана за това, тъй като такава би била противоконституционна, би поставила
служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители –
по отношение заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието
на тази непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно чл. 9, ал. 2 от която при сумирано
изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В чл. 140, ал. 1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ.
Следователно приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е
1.143, получен като частно при деление на нормалните им продължителности
от 8 часа на денонощие за втория /чл. 187, ал. 1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
За
пълнота на изложеното следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите
да получат от една страна
завишено почасово заплащане за нощния
си труд, а от друга задължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последният е надвишен, очевидно се касае за положен
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т.е. това са две различни основания
за заплащането на допълнителни
възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при
съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и
заповед № 8121з-791/28.10.2014 г. От
заключението на вещото лице по СИЕ, което като обективно и компетентно изготвено
съдът изцяло кредитира, се установява, че за процесния
период от
01.01.2017 г. до 31.03.2019 г., ищецът е положил нощен труд по графиците за
дежурство на отчетен едномесечен и тримесечен период в размер на 1 197 часа и за исковия период
няма преобразуване на нощен към дневен труд при отчитане от ответника на
сумарното работно време.
Експерта е констатирал, че общо за процесния
период от 01.01.2017 г. до 31.03.2019 г., паричната равностойност на часовете
положен извънреден труд, след преобразуването на нощния труд към дневен е в
размер на 1 153,61 лева и за процесния период, паричната равностойност на часовете
положен извънреден труд, след преобразуването на нощния труд
към дневен не е начислена към заплатата на ищеца и не е платена от ответника.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд
в дневен с коефициент 1.143
се явява доказана по своето
основание,
а досежно размера, следва да бъде уважен съобразно
заключението на вещото лице - 1 153,61 лева, тъй като при разпределение на доказателствена тежест, ответникът не
ангажира доказателства, от които да е видно, че е заплатил на ищеца дължимото
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд до приключването на
съдебното дирене в настоящата инстанция, като за разликата до пълния претендиран размер от 1350.72 лева, като неоснователен и
недоказан следва да бъде отхвърлен
Основателна е и претенцията за присъждане
на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 27.05.2019 г., до окончателното плащане.
По искането за
разноски: При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковите претенции. Още с
отговора си ответника е направил възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С подадената искова молба е
предявен един оценяем иск с цена на иска 1350,72 лева.
Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възнагражденията за процесуално представителство се
дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново
разглеждане. Съобразявайки горното, както и цената на предявения иск, съдът
намира, че минималния размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде
определен по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, като изчислен по този ред минималния размер адвокатското
възнаграждение за предявения срещу ответника иск е в размер на 324,50 лева
Ищеца претендира адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Съдът намира
адвокатското възнаграждение за прекомерно с оглед фактическата и правна
сложност на делото, поради което следва да бъде намалено до размер от 400 лева,
който съответства на сложността на делото. Ще следва на ищеца да бъдат
присъдени разноски в размер на 352 лева, съобразно с уважената част на претенцията.
На основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника направени деловодни разноски съразмерно с отхвърлената част на
претенцията в размер на 22 лева за юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда на основание чл. 78 ГПК на 100 лв./
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд -
Троян държавна такса върху цената на уважените искове в размер на 50,00 лева,
както и сумата 146,08 лева възнаграждение
за изготвеното и прието заключение по СИЕ, съразмерно с уважената част от иска,
а останалата част от възнаграждението до 166 лева, предвид хипотезата на чл.
359 от КГ, следва да остане за сметка на бюджета.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 178, ал. 1,
т. 3, вр. с чл. 179, ал. 1, вр.
чл. 187 ОТ ЗМВР, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР,
адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител Гл. комисар Н. Н. да заплати на Л.С.Л. ***, ЕГН ********** сумата 1 153,61 – хиляда сто петдесет и три лева и 61 стотинки, представляваща неизплатено възнаграждение за 1 197 часа/ след
превръщането на нощните часове към дневни/ извънреден труд през периода от
01.01.2017 год. до 31.03.2019 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на завеждане на делото 27.05.2019 год. до окончателното й
плащане, а за разликата до предявения размер от
1350,72 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител
Гл. комисар Н. Н. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК да заплати на Л.С.Л. ***, ЕГН **********
сумата 352,00 – триста петдесет и два лева, представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК Л.С.Л. ***, ЕГН ********** да плати на „Пожарна безопасност и защита
на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“
№ 171 А, представител Гл. комисар Н. Н. сумата от 22,00 – двадесет и два лева, представляващи деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Пожарна безопасност и
защита на населението“ - МВР, адрес: град София, п.к. 1309, ул. „Пиротска“ № 171 А, представител
Гл. комисар Н. Н. да заплати по
сметка на Районен съд - гр. Троян държавна
такса в размер на 50,00 – петдесет лева, както и сумата 146,08
–сто четиридесет и шест лева и 08 стотинки възнаграждение за изготвеното
заключение по СИЕ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: