Решение по дело №535/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по чл.215 от ЗУТ и се движи по реда на Глава десета, Раздел І от АПК, във връзка с чл.219 от ЗУТ.

Образувано е по обективно съединена жалба на И. Ю. А., [ЕГН] и М. Х. А., EГH ********** и двамата от [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище, [улица], подадена чрез адвокат С. А. от АК-Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Търговище, [улица],вх.Б,офис №7 против Заповед № РД-3-1042/21.08.2024г. на Кмета на Община Търговище с която на основание чл.225,ал.2,т.2 от ЗУТ е наредено премахването като незаконен строеж – изпълнен строеж представляващ промяна в предназначението на ходима тераса към апартамент №7, на трети етаж, от четириетажна жилищна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 73626.509.509 по КККР на гр. Търговище в жилищно помещение.

В жалбата като основания се навеждат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се излага твърдение, че строежът, предмет на Заповедта, не е изграден от оспорващите, нито през 2024г. Навежда се, че жилището е придобито от оспорващите през 2010г., като терасата е била вече изградена, като същите са извършили единствено ремонт на покрива на терасата. Излага се твърдение, че оспорващите не са извършили промяна на предназначението на ходимата тераса. Излага се становище, че сочената в Заповедта разпоредба на чл.225, ал.2 от ЗУТ, касае строежите от първа до трета категория, а процесният строеж е от пета категория. Навеждат се доводи, обосноваващи че административния орган е издал акта без да е изследвал и обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая, при неспазване на чл.35 от АПК, чл.7 от АПК, чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК. Моли се оспорената Заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.

В съдебно заседание оспорващият И. Ю. А. се явява лично. Оспорващата М. Х. А. не се явява. Двамата се представляват от адвокат С. А. от АК – Търговище, която изцяло поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Представя писмена защита в която излага становище, че констативният акт, въз основа на който е издадена оспорената Заповед е непълен, тъй като същият следва да съдържа чертеж-разпределение на терасата с ограждането със сегашните стени нанесени в него. В тази връзка мотивите в заповедта са неясни и непълни, което води до нейната незаконосъобразност. Излагат се подробни доводи обосноваващи че органът не е изпълнил задължението си по чл.35 от АПК, а именно преди издаването на акта да обсъди всички факти и обстоятелства от значение за случая, в т.ч. дали не съществува законова пречка за премахването на строежа. Навежда се нарушаване на принципите на истинност – чл.7 от АПК и на служебното начало – чл.9, ал.2 и ал.4 от АПК. Излага се становище, че описаният в оспорената Заповед строеж – едноскатен покрив, анкериран към външните стени на жилището е бил одобрен с екзекутивен архитектурен проект на 14.04.2008г. Навежда се че неправилно административният орган приема, че строежът представлява – промяна на предназначението на ходима тераса към апартамент №7 в четириетажна жилищна сграда, разположено в ПИ № 73626.509.509 в жилищно помещение, тъй като съгласно заключението по СТЕ в първоначално одобрените проекти от гл. архитект на община Търговище за процесния апартамент №7, не е била предвидена тераса. Моли се жалбата да бъде уважена и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – кметът на Община Търговище, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Ж., в съдебно заседание счита жалбата за неоснователна. Излага становище, че от заключението на СТЕ се доказва, че строителството предмет на Заповедта съставлява строеж, който е изграден в несъответствие на строителните правила и норми. Излага се становище за мотивираност на оспорената Заповед и за издаването ѝ от компетентен орган при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото НА за покупко-продажба №40, т.II, рег.№2260, дело №120/2010г. по безспорен начин по делото се установява, че от 25.02.2010г. оспорващите И. Ю. А. и М. Х. А. са собственици на апартамент № 7 на трети етаж, от четириетажна жилищна сграда, с идентификатор 73626.509.509.6.7 с административен адрес: гр.Търговище, ул.“Поп Сава Катрафилов“ №19, ет.3, ап.7.

Наличието на горепосочените обстоятелства към 10.12.2024г. се потвърждава от представените по делото Скица на сграда №15-1269432/10.12.2024г. от КК и извадка от КР на гр. Търговище.

Във връзка с постъпила Жалба с вх. № РД-02-4332/13.06.2024г. с твърдение за извършено незаконно строителство, отправена до кмета на Община Търговище, служители на Община Търговище на 24.06.2024г. извършили проверка на апартамент №7, на трети етаж, от четириетажна жилищна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 73626.509.509 по КККР на гр. Търговище с адрес: гр. Търговище, ул.“Поп Сава Катрафилов“ №19, ет.3, ап.7.

За констатациите при проверката е съставен Констативен акт №1 от 24.06.2025г. /стр.13/. Съгласно съдържанието на последния при проверката е констатирано извършени строителни работи, изразяващи се в изпълнени двустранно стени от итонг с размери 3.90м и височинна 2.60м. Изграден е едноскатен покрив, анкериран към външните стени на жилището и върху ново изградените стени, от дървена покривна конструкция и покритие от битумни керемиди. Прието е, че посочените строителни работи съставляват строеж – промяна на предназначението на ходима тераса (съгласно одобрени инвестиционни проекти от 14.04.2008г.) към апартамент № 7, на трети етаж, от четириетажната жилищна сграда в жилищно помещение.

Посочено е, че строежът е от V категория и че са нарушени разпоредбите на чл.145, ал.1, т.1 и чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.

Така съставеният Констативен акт №1 от 24.06.2024г. е връчен срещу подпис само на И. А. на 03.07.2024г.

Въпреки дадените от съда изрични указания на органа с Определение №1958/05.12.2024г., по делото не са ангажирани от страна на органа доказателства, че така съставеният при проверката Констативен акт №1 от 24.06.2024г. е съобщен на М. Х. А..

Въз основа на така съставения Констативен акт №1 от 24.06.2024г. на 21.08.2024г. кметът на Община Търговище е издал Заповед № РД-3-1042/21.08.2024г., с която на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, е наредено премахването от И. Ю. А. на незаконен строеж – изпълнен строеж, представляващ промяна в предназначението на ходима тераса към апартамент №7, на трети етаж, от четириетажна жилищна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 73626.509.509 по КККР на гр.Търговище в жилищно помещение.

В Заповедта като фактически констатации за издаването на акта са възпроизведени изцяло констатациите по КА №1 от 24.06.2024г. Посочено е, че строителните работи в имота са извършени през месец юни на 2024г. Изложено е като констатации също така, че за извършения строеж на са налице одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. Като правни основания в Заповедта е посочено, че строителството е извършено в нарушение на чл.145, ал.1, т.1 и чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.

Заповед № РД-3-1042/21.08.2024. на кмета на Община Търговище е връчена на И. Ю. А. на 22.08.2024г.

Въпреки дадените от съда изрични указания на органа с Определение №1958/05.12.2024г. по делото не ангажирани от страна на органа доказателства, че Заповед № РД-3-1042/21.08.2024. на кмета на Община Търговище е била съобщена на М. Х. А..

Жалбата на И. Ю. А. и М. Х. А. срещу посочената Заповед е подадена до Административен съд – Търговище на 02.09.2024г., чрез органа издал оспорения акт и е с рег. №Рд-02-6.

Съгласно заключението по допуснатата СТЕ жилищната сграда е въведена в експлоатация на 09.12.2008г. като всяко установено като първоначално и като основно ремонтно строително изпълнение по лекото неносещо заграждане на терасата от тънки леки газобетонни блокчета 10 см тип Итонг, което е извършено след момента на въвеждане на сградата в експлоатация – 09.12.2008г., ще съставлява строеж, съобразно критериите, заложени в пар. 5, т.38 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ. В т.3.2 се сочи, че за извършеното заграждане на терасата от тънки леки газобетонни блокчета 10 см тип Итонг, в случай че строителните дейности са извършени след въвеждане на сградата в експлоатация на 09.12.2008г., както и изграждането на дървения покрив над него, ще са в несъответствие на технико-строителните правила, действали към момента на тяхното изпълнение.

Съгласно т.1.2 и т.2, т.3.1, т.3.2 от заключението обаче експертизата изрично посочва, че не може да установи кое от настоящето леко, неносещо, неукрепено заграждане на терасата би представлявало първоначално и кое би представлявало основно ремонтно строително изпълнение. Не може да се установи и кога е извършвано и какви са етапите в строителното изпълнение на настоящето леко, неносещо и неукрепено заграждане на терасата. В съдебно заседание вещото лице категорично посочва, че не разполага с данни за предходно състояние, за да направи сравнение и не може да даде заключение за момента на изграждането на процесното затваряне на ходимата тераса.

Съгласно т.4 от заключението по СТЕ в първоначалните строителни книжа, одобрени в Община Търговище в съгласувания и одобрен на 21.08.2007г. от Главния архитект на Общината технически инвестиционен проект към Разрешение за строеж РС-01-287 от 29.08.2007г., в процесния апартамент № 7 на трети етаж с идентификатор 73626.509.509.6.7 в архитектурния план Разпределение на втори жилищен етаж не е била предвидена тераса по смисъла, залегнал и определен в § 5. 59. (предишна т. 56 - ДВ, бр. 65 от 2003 г.) ("Тераса" е открита използваема площ, разположена върху помещения, върху колони или върху терена.) от ЗУТ. Сочи се, че на сегашното място на процесната ходима тераса в същия първоначален план е съществувал Покрив над спалня отдолу от апартамент на първи жилищен етаж от сградата.

В съдебно заседание вещото лице уточни, че до приемането на сградата през 2008 г. е имало изграден над терасата покрив, като се установяват белези за такова изграждане на определена височина, която не отговаря на необходимата височина. Експертизата обаче не може да установи колко пъти е променяна тази височина на покрива и кога са извършени тези промени – по време на строителството или след приемането на сградата през 2008г.

В съдебно заседание /стр.8 от протокола/ вещото лице дава заключение, че е налице в одобрения от тогавашния гл. архитект на Общината екзекутивен проект, предвиждане над терасата да има покрив, като при преценка на цялата събрана информация – имало е проект за покрив на терасата, без предвиждане за затваряне.

В т.3.1 от заключението вещото лице посочва, че в североизточната част на терасата е налице недопустимо частично издаване навън на североизток в размер на около 0.20 м на границата с улицата от югоизток и намаляващо до нула в посока северозапад, над допустимото от 0.30 м. като еркер, което не съответства на териториално-устройствените правила.

В съдебно заседание вещото лице дава отговор на поставен от съда въпрос, че ако се премахне процесното затваряне на терасата, това ще ощети освен апартамент №7, но и жилището под него. Сегашният покрив на покритата тераса, има завършен вид в зоната на апартамент №7 и стълбището, което ползват всички етажи и добре защитава сградата. В случай, че покривът на покритата тераса остане, а се премахнат стените, с които е оградена това ще се отрази негативно на долното жилище и сградата, като ги подложи на атмосферните влияния. Вещото лице посочва, че промени на покрива на покритата тераса не са желателни, тъй като покривът е съвместен за целия етаж и включва и стълбището. Покривът обаче в конструктивно отношение е уязвим и трябва да се подпре от северната страна по някакъв начин, чрез процедура по ЗУТ. Вещото лице в съдебно заседание дава становище, че не е целесъобразно покривът на покритата тераса да се премахва, тъй като той е общ, свързан е със стълбището и ще се нарушат интересите на всички собственици в сградата.

В заключението по допуснатата СТЕ /на стр.8 в горната част над т.IV озаглавена „Заключение“/ е отразено че „…Схемата в КА към оспорената Заповед, е без нанесени изгледи, разрези, дебелини и височини и без нанесено предходно състояние на обособената чрез промени по време на строителството екзекутивно проектно в плана Разпределение на втори жилищен етаж и Ходима тераса, за която има предвиждане и на покриване в две екзекутивни фасади и чрез сини корекции нанесено в други два екзикутивни плана и е направено на място…“. В съдебно заседание вещото лице уточни, че е налице различие между описанието на строежа, дадено в Заповедта и действителното положение, което се установява при огледа на място. Отразеното в окомерната скица към КА съставлява само поглед отгоре на процесното затваряне на ходимата тераса. В скицата трябва да се съдържа и разпределение на терасата с ограждането със сегашните стени, т.е. чертеж който да отразява сегашното състояние. В скицата липсва като чертеж разпределение на терасата, дебелина на стените, височина. Информацията, съдържаща се в окомерната скица към КА, е недостатъчна от към чертеж и от нея не могат да се направят никакви изводи. Вещото лице посочва, че в КА е следвало да бъдат отразени тези констатации, които се установиха от експертизата, а именно предвиден и съществуващ покрив над терасата, като словесното описание на строежа в Заповедта следва да бъде съпроводено с чертеж с техническо по пълно съдържание и информация от тези, съдържащи се в скицата по КА.

От показанията на свидетелката Д. С. се установява, че през 2024г. оспорващият И. е направил ремонт на покрива, като свидетелката не можа да изложи непосредствени впечатления относно обстоятелството кога са изградени стените, с които е обградена терасата.

От показанията на свидетеля И. И. се установява, че през м.юни на 2024г. е извършено надзиждане – изграждане на стените около терасата до височина покрив около 1-1.20 м. Свидетелят посочва, че първоначално при построяването на сградата /2008-2009г./, терасата е била чиста. В последствие фирмата, която е изграждала жилищната сграда „Къневи 7“ е затворила северната страна на терасата, от източната страна сложила прозорец и лек покрив под наклон /от дъски/. В последствие собственикът на апартамента развалил този лек покрив и изградил надзид до височината на жилището. Последното изграждане всъщност било причината свидетелят И. да подаде жалба, тъй като последните строителни дейности и надзиждане на терасата, засягат направената от него инвестиция от 20 000 лева, съставляваща фотоволтаична инсталация, тъй като ограничават светлината.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства, от показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключението по допуснатата СТЕ.

При така установеното от фактическа страна, по допустимостта на жалбата, съдът намира следното:

Жалбата на оспорващия И. А. е подадена в срок. Предвид непредставянето от страна на органа, носител на доказателствената тежест, въпреки дадените от съда указания, на доказателства, установяващи връчването на Заповедта на оспорващата М. А., при спазване на изискванията на пар.4, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, съдът приема жалбата на А. за подадена в срок.

Жалбата е подадена срещу административен акт, подлежащ на съдебно оспорване, от надлежни страни – собственици на апартамента, в който се намира процесния строеж и с премахването на който посочените лица като съсобственици в равна степен се задължават. Последното обосновава и наличието на правен интерес за И. А. и М. А. от оспорването на заповедта.

По изложените съображения съдът приема и двете обективно съединени в жалбата оспорвания на И. А. и М. А. за допустими.

При разглеждане на жалбата по същество, при така установеното, съдът след като извърши проверка на посочените от оспорващите основания, както и служебна проверка по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:

По делото не се спори, че описаният в Заповедта строеж попада в хипотезата на пета категория строеж, съгласно чл.137, ал.1, т.5, б. „г“ от ЗУТ. В тези случаи компетентен да издаде Заповед за премахването на строежа като незаконен е кметът на общината, съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ. По изложените съображения съдът приема, че оспорената Заповед е издадена от материално компетентен орган. Налице е и териториална компетентност на органа, с оглед местонахождението на имота.

По отношение на съответствието на оспорената Заповед с процесуалния закон, съдът намира следното:

Въпреки изрично дадените от съда указания, от страна на органа не се ангажираха доказателства, а от така събраните по делото писмени доказателства не се установява, че съставеният Констативен акт №1/24.06.2024г. е бил надлежно съобщен на заинтересованото лице М. Х. А. като съсобственичката на имота, в който се намира процесната тераса, съгласно изричното изискване по чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Неспазването на посоченото законово изискване съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е довело до ограничаване на правото на защита и на участие в производството по издаване на Заповедта на М. Х. А., явяваща се заинтересовано лице като съсобственик на имота, в който се намира незаконния строеж, чието премахване се нарежда. Последното съставлява отменително основание по чл.146, т.3 от АПК и достатъчно като такова за отмяна на Заповедта като незаконосъобразна.

Едновременно с горното от заключението по СТЕ и от допълнителните отговори на експерта, дадени в съдебно заседание, по делото се доказа, че отразената в КА схема не отговаря на изискванията за минимално техническо съдържание като чертеж, който по ясен и пълен начин да онагледява строителните дейности в които се изразява „преустройството на ходимата тераса“, квалифицирано като незаконен строеж. В окомерната скица/схема към КА липсва разпределение на терасата, дебелина на стените, височина, както и информация за предвиден и съществуващ покрив над терасата. От допълнителното дадено от вещото лице становище в съдебно заседание, словесното описание на строежа в Заповедта следва да бъде съпроводено с чертеж с техническо по-пълно съдържание и информация от тези, съдържащи се в скицата/схемата по КА. По изложените съображения, съдът приема, че в КА и в Заповед не се съдържат фактически основания, които в достатъчно ясна и пълна степен да изясняват волята на органа относно строителните дейности, в които се изразява „преустройството на ходимата тераса“ във връзка с преценката му, че същите съставляват незаконното строителство. Посоченото води до липса на мотиви на органа /фактически основания/ в КА и в Заповедта и до неяснота във волята на органа относно строителните дейности, в които се изразява незаконното строителство. Последното води до засягане на правото на защита на заинтересованите лица и до неспазване на законовите изисквания за съдържание на административния акт по чл.59, ал.2, т.5, във връзка с ал.1 от АПК – отменителни основания по чл.146, т.2 и т.3 от АПК.

По отношение на съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът приема следното:

От съвкупната преценка на писмените доказателства, показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключението по СТЕ, съдът приема за доказано по делото, че изграждането на стените, с които е затворена терасата е извършено след въвеждането на сградата в експлоатация – 09.12.2008г. Приема за доказано, че същото е в несъответствие на териториално-устройствените правила и при неспазване на чл.145, ал.1, т.1 и чл.148, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и като такова, съставлява незаконен строеж. От съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира обаче ,че не се установи по несъмнен начин по делото, че изграденият покрив над терасата не е бил предвиден по проект, както и в кой момент е направен – преди въвеждането на сградата в експлоатация -09.12.2008г., или след това. Във връзка с времевия момент на изграждане на покрива на процесната тераса са налице частични данни само в показанията на разпитания по делото И., които обаче не кореспондират с данните и информацията събрана и обобщена от експертизата и със заключението по същата. В тази връзка съдът намира за недоказано по делото фактическото твърдение на органа, че покривът на покритата ходима тераса съставлява също незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и оспореният акт в тази му част се явява издаден при неправилно приложение на материалния закон.

Дори обаче да се приеме, че покривът на процесната тераса също съставлява незаконно строителство, съдът приема, че Заповедта се явява издадена в несъответствие с целта на закона по следните съображения:

От допълнително дадените в съдебно заседание отговори на въпроси и допълнения към заключението от експерта, по делото се установи, че покривът на покритата тераса е функционално свързан с покрива на сградата, в общ, съвместен за целия етаж покрив, включващ и стълбището. Вещото лице в съдебно заседание дава становище, че не е целесъобразно покривът на покритата тераса да се премахва, тъй като той е общ, свързан е със стълбището и ще се нарушат интересите на всички собственици в сградата. Последното ще съставлява засягане на права и закони интереси на трети лица – собствениците на апартаменти в същата жилищна сграда, за което последните не са дали съгласие и в нарушение на принципа на съразмерност, прокламиран в чл.6, ал.2 от АПК. Съгласно посочената разпоредба „…Административният акт и неговото изпълнение немогат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава…“. В производствата по издаване на заповеди за премахването на строежи като незаконни органът не е обвързан от подадения към него сигнал и действа при условията на оперативна самостоятелност. Горепосочените обстоятелства не са били отчетени от органа в проведеното административно производство и оспорената Заповед се явява издадена без да са изяснени всички факти и обстоятелства за правилното разрешаване на случая, съгласно задължението на органа по чл.35 от АПК, както и в несъответствие с целта на закона – отменително основание по чл.146, т.5 от АПК.

Съгласно чл.6, ал.3 от АПК „…Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона…“. В конкретния случай за спазването на посочената разпоредба органът следва, преди да нареди премахването на процесния строеж като незаконен, да приложи други мерки, в т ч. и да даде указания на собствениците на имота, за предприемане на процедури по ЗУТ по укрепване на покрива на ходимата тераса и за надграждането ѝ, след проект и разрешение, ако по този начин би се постигнало, както до отстраняване на незаконностите в дейностите по затварянето на терасата, така и до запазване на интересите и на другите собственици на апартаменти в същата жилищна сграда, в противен случай органът дължи мотиви.

На основание всичко гореизложено, съдът приема Заповед № РД-3-1042/21.08.2024г. на кмета на Община Търговище, за незаконосъобразна и следва като такава, същата да бъде отменена.

При така постановения правен резултат, следва да бъде уважено искането на процесуалния представител на оспорващите за присъждане на разноски. Следва на оспорващите да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2287 лева, съставляващи внесена държавна такса от 20 лева, платено възнаграждение за вещо лице в размер на 1467 лева. Разноските, съгласно пар.1, т.6 от ДР на АПК, във връзка с чл.219 от ЗУТ, следва да бъдат възложени на Община Търговище.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.второ от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалбата на И. Ю. А., [ЕГН] и М. Х. А., EГH ********** и двамата от [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище, [улица], подадена чрез адвокат С. А. от АК – Търговище, с посочен по делото съдебен адрес: гр.Търговище, [улица], вх.Б, офис №7, Заповед № РД-3-1042/21.08.2024г. на Кмета на Община Търговище, с която на основание чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ е наредено премахването като незаконен строеж – изпълнен строеж представляващ промяна в предназначението на ходима тераса към апартамент №7, на трети етаж, от четириетажна жилищна сграда, разположена в ПИ с идентификатор 73626.509.509 по КККР на гр. Търговище в жилищно помещение.

ОСЪЖДА Община Търговище, представлявана от кмета на общината, да заплати на И. Ю. А., [ЕГН] и М. Х. А., EГH ********** и двамата от [населено място], общ. Търговище, обл. Търговище, [улица]сумата от 2287 /две хиляди двеста осемдесет и седем/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване.

Препис от решението да се изпрати на страните.