РЕШЕНИЕ
№ 23001
................., 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело
№ 20251110114278 по описа за 2025 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ................... твърди, че по договор за застраховка „Каско”,
обективиран в полица № ..................., с валидност от ....................., е заплатил
на застрахования, респ. на сервиза, извършил ремонта, сума в размер на
5591,23 лв., представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а.
марка ......................, настъпили в резултат от ПТП на 14.06.2024 г. в .................,
на кръстовището на ул. ................... и ....................., за което при ищеца била
образувана преписка по щета № ............. Виновен за ПТП бил водачът на л.а.
марка ...................., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била
застрахована при ответното дружество. Излага, че застрахованото при ищеца
МПС било в спряло състояние на знак ..................., намиращ се на ул.
................... и изчаквало възможност, за да предприеме ляв завой към
....................., когато било ударено от МПС, застраховано при ответника, което
се движело направо по ...................... Излага, че с покана, получена от
ответника на 25.10.2024 г., отправил регресна претенция до ответника, който с
уведомително писмо от 12.11.2024 г. отказал да изпълнил задълженията си по
договора за застраховка „Гражданска отговорност” по предявената от ищеца
регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение за сумата от
5606,23 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски. Ищецът моли съдът
да му присъди посочената сума в размер 5606,23 лв. (с включени 15 лв.
ликвидационни разноски), ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 12.03.2025 г. до плащането, както и лихва за забава в
1
размер на 254,71 лв. за периода от 12.11.2024 г. до 11.03.2025 г. Претендира
разноски.
Ответникът ................... в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП, както и вината на застрахования при него водач, като
твърди, че вината за процесното ПТП е изцяло на водача на л.а. марка
......................, който е отнел предимството на водача на л.а. марка ....................,
с което е станал причина за настъпване на ПТП. Оспорва причинно-следствена
връзка на сочените от ищеца вреди, като твърди, че част от тях не са в пряка
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва размера на вредите.
Поддържа, че претенцията на ищеца е завишена по размер и не отговаря на
действително претърпените от страна на застрахованото лице вреди. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически констатации:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното
покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач
на МПС, застрахован при ответника да е настъпило събитие, за което
ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер
на действителните вреди.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения на страните, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 153 ГПК за безспорни и ненуждаещи
се от доказване са обявени следните обстоятелства: че ищецът е имал
качеството застраховател по застраховка „Каско на МПС“ на л.а. марка
...................... към датата на ПТП, че ответникът е имал качеството
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, валидна към датата
на твърдяното събитие и покриваща отговорността на водача на л.а. марка
...................., че ищецът е заплатил сумата от 5591,23 лв. на ремонтиралия
увреденото МПС сервиз, както и отправена и получена на 25.10.2024 г.
регресна покана, по която е постановен отказ, получен на 12.11.2024 г.
Основен спорен между страните е въпросът по чия вина е настъпило
процесното ПТП. За установяване факта на настъпилото ПТП е представен
двустранен констативен протокол от 14.06.2024 г., в който В. Е. ................. и А.
Г. Х. са удостоверили, че на посочената дата е настъпило ПТП, при което В. Е.
................. е управлявала л.а. марка ......................, като за този водач в ДКП е
отбелязано „при завиване на ляво“ и „неспазване на знак за предимство или
червена светлина“, а А. Г. Х. е управлявал л.а. марка ...................., като за този
водач не са маркирани позиции в т. 12 от ДКП. Видно от скицата на пътната
обстановка и ПТП в т. 13 от ДКП, ПТП е настъпило на т-образно кръстовище,
като л.а. марка ...................... е завивал на ляво, включвайки се в пътя, по който
2
се е движел направо л.а. марка ...................., в посока обратна на движението
на последния, като съприкосновението между двете МПС е настъпило в
лентата за движение на л.а. марка ..................... В протокола е отбелязано, че
контактната зона на удара на двата автомобила е предна лява габаритна част
на л.а. марка ...................... и предна габаритна част на л.а. марка .....................
За установяване обстоятелствата, свързани с настъпване на процесното
ПТП, са разпитани свидетелите В. Е. ................., водач на л.а. марка
...................... и А. Г. Х., водач на л.а. марка ..................... Свидетелите
потвърждават настъпването на процесното ПТП, изготвянето и подписването
на представения двустранен констативен протокол. От показанията на
свидетелите се установява, че ПТП е настъпило в ................., на кръстовището
на ул. ................... и ....................., като л.а. марка .................... се е движел по
..................... с посока на движението от ................. към .................. направо, а
по същото време л.а. марка ...................... се е движел по ул. ................... с
посока на движението от с. Мрамор към ....................., като л.а. марка
.................... е идвал отляво спрямо л.а. марка ....................... Свидетелят
................. посочва, че достигайки кръстовището на ул. ................... и
..................... е спряла след ................. – ............ Пропусни движещите се по
пътя с предимство.“ с намерение за осъществяване на маневра за ляв завой по
...................... Свидетелят ................. твърди, че в момента на настъпване на
ПТП автомобилът, управляван от нея, е бил в спряло състояние, като
първоначално заявява, че не е била навлязла с автомобила по ....................., но
впоследствие посочва, че е възможно да е навлязла, тъй като се е била изнесла
напред, за да може да вижда движението по булеварда. Първоначално
свидетелят ................. заявява, че е видяла л.а. марка .................... в момента, в
който я удря, но впоследствие посочва, че е видяла другия автомобил, който
бил далече, след това погледнала надясно и когато пак обърнала главата си
наляво автомобилът вече я удрял. Свидетелят Г. посочва, че е видял л.а. марка
......................, който е бил спрял на кръстовището на ул. ................... и
..................... и е изчаквал, за да се включи наляво по ....................., но в същия
момент, в който той преминавал през кръстовището, л.а. марка „Пежо“
внезапно тръгнал и настъпил удара.
По делото е прието заключение на САТЕ, изготвено на база представения
двустранен констативен протокол, показанията на двамата свидетели и
събраните по делото писмени доказателства. Вещото лице е посочило, че от
техническа гледна точка причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на л.а. марка ......................, която след наличие на знак
................... за нейната посока на движение е предприела маневра за ляв завой
към път с предимство и е навлязла в траекторията на движение на л.а. марка
.....................
От всички събрани по делото доказателства (двустранния констативен
протокол, показанията на свидетелите, заключението на САТЕ и документите
от преписката по щетата) еднозначно се установява, че процесното ПТП е
настъпило в ................., на кръстовището на ул. ................... и ....................., като
л.а. марка .................... се е движел по път с предимство – ..................... с
посока на движението от ................. към .................. направо, а по същото
3
време л.а. марка ...................... се е движел по ул. ................... с посока на
движението от с. Мрамор към ....................., като л.а. марка ...................... е
спрял след поставения на ул. ................... ................. – „Знак стоп! Пропусни
движещите се по пътя с предимство.“ с намерение за осъществяване на
маневра за ляв завой по ....................., като непосредствено в момента на
достигане до кръстовището от движещия се направо по пътя с предимство –
....................., л.а. марка ...................., л.а. марка ...................... е предприел
маневра за ляв завой по ..................... от път без предимство – ул. ...................,
като ударът между двете МПС е настъпил в лентата за движение на л.а. марка
.................... в предната лява габаритна част на л.а. марка ...................... и
предната дясна габаритна част на л.а. марка ..................... Съдът не кредитира
показанията на свидетеля ................. в частта, в която същата твърди, че при
настъпване на удара управляваният от нея автомобил е бил в спряло
състояние, но навлязъл частично по ....................., тъй като ако това беше
вярно, то с оглед показанията и на двамата свидетели, че движението по
булеварда е било натоварено, като пред л.а. марка .................“ се движели
други автомобили, то при такова положение на пътното платно на л.а. марка
................., ПТП, същият е следвало да възпрепятства движението на всички
автомобили движещи по булеварда със същата посока на движение, в която се
е движел л.а. марка .................“, а данни за последното по делото няма.
Доколкото свидетелката твърди, че е била в спряло състояние и се е оглеждала
наляво и надясно, а свидетелят Г. посочва, че л.а. марка ................. е изчаквал
възможност да се включи по булеварда, като движещите се пред Г. коли просто
са преминавали покрай спрелия л.а. .................., то но не може да се приеме, че
в момента на удара автомобилът на свидетелката е бил в спряло състояние, но
леко навлязъл по булеварда. От друга страна не може да се приеме, че л.а.
.................. към момента на удара е бил в спряло състояние без да е бил
навлязъл по булеварда, защото при такова положение на автомобила, удар не
би настъпил. Налага се изводът, че непосредствено в момента на
преминаването през кръстовището от страна на л.а. .................“, водачът на л.а.
.................. е започнал маневра за завой наляво по ....................., с което е
навлязъл в траекторията на движение на л.а. .................“. Вещото лице е
категорично при разясненията, дадени в открито съдебно заседание, че ако л.а.
марка ................. не е бил в движение и не е бил на пътното платно на
....................., ПТП е нямало да настъпи.
Съгласно чл. 50, ал. 1 ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата
е означен като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство, нещо което не се установява водачът на л. а.
.................. да е спазил. Напротив – същият е навлязъл в кръстовището с
намерение за извършване на маневра за завой наляво и е навлязъл в
траекторията за движение на л.а. .................“. Разпоредбата на чл. 50а ЗДвП
изрично забранява навлизането в кръстовище, дори и при разрешаващ сигнал
на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в
кръстовището или да възпрепятства напречното движение. Тълкувайки
съдържанието на последната разпоредба с аргумент на по-силното основание,
4
това се отнася още повече за кръстовище без светлинна регулация и то за
МПС, което навлиза в кръстовището, движейки се от път без предимство. При
така установения механизъм на настъпване на процесното ПТП следва
изводът, че последното е настъпило вследствие виновно и противоправно
поведение, осъществено от водача на л.а. марка ...................... в нарушение на
чл. 46, ал. 2 ППЗДвП, съгласно който ................. указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна
маркировка, или ако няма такава – на линията, на която е поставен знакът,
като преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните
превозни средства, които имат предимство, на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, съгласно
който на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са
длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с
предимство, и на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, който постановява всеки водач, който ще
предприеме каквато и да е маневра, като например да завие наляво за
навлизане по друг път, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът достига до извода, че
л.а. марка ...................... е навлязъл в кръстовище, без да спре преди знак
................... и без да се увери, че намиращите на пътя с предимство
автомобили позволяват включването му безопасно в движението, като от това
негово неправомерно поведение е настъпило процесното ПТП с материални
щети.
Съдът намира за неоснователно и недоказано възражението на ищеца по
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, че с поведението си водачът на л.а. марка .................... е
допринесъл за настъпване на произлезлия от произшествието вредоносен
резултат, като аргументите за това са следните:
Съдът намира, че при наличие на перпендикулярно разположен отдясно по
посоката на движение на л.а. марка .................... път, който макар да е
обозначен с пътни знаци за спиране и за осигуряване на предимство на
движещите се по пътя с предимство превозни средства, създава потенциален
риск от неочаквано навлизане на автомобили на пътя с предимство в
нарушение на правилата за движение. Поддържането на скорост, съобразена с
конкретните пътни условия и с поведението на останалите участници в
движението, е вменено като задължение на всеки водач на превозно средство
от разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. В случая обаче по делото няма данни
водачът на л.а. марка .................... да не е съобразил избраната скорост с
конкретните атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, и така с
поведението си да е допринесъл за настъпване на произшествието. Приносът
следва да е обективен, а не предполагаем. Водачът на л.а. марка ....................,
свидетелят Г., посочва, че отдалече е забелязал изчакващия да се включи по
..................... л.а. .................., който е бил спрял на кръстовището, но
5
същевременно изяснява, че в същия момент, в който той е преминавал през
кръстовището, водачът на л.а. .................. тръгнал внезапно, свидетелят Г.
натиснал спирачките, но нямало достатъчно време автомобилът да спре.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, които са логични,
последователни, непротиворечиви (за разлика от показанията на свидетеля С.,
която дава уклончиви отговори, променя първоначално заявеното и изпада в
противоречия), а и съответстват на установения механизъм на ПТП и
настъпилите от същото увреждания по автомобилите. Не на последно място
показанията на свидетеля Г. се подкрепят от събраните по делото писмени
доказателства и заключение на САТЕ. Контактната точка на двата автомобила
при удара, а именно предна лява габаритна част за л.а. .................. и предна
дясна габаритна част на л.а. .................“, свидетелства за това, че ПТП е
настъпило непосредствено в момента на предприемане на маневрата за завой
наляво по булеварда от страна на водача на л.а. .................., в който момент л.а.
.................“ вече е бил достигнал до кръстовището и обективно не е имал
възможност да спре, независимо от избраната скорост на движение, като
следва да бъде съобразено, че предвид интензивността на трафика и
наличието на движещи се пред л.а. .................“ автомобили, което се
установява от показанията и на двамата свидетели, няма как същият да се е
движел бързо, както твърди ищецът. Съдът намира, че ако маневрата от страна
на водача на л.а. .................. е била предприета в момент, в който л.а.
.................“ е бил на достатъчно отстояние от кръстовището, то л.а. ..................
към момента на удара би бил навлязъл много по навътре по булеварда,
следователно ударът при несъобразяване с чл. 20, ал. 2 ЗДвП от страна на
водача на л.а. .................“, не би бил в предна лява габаритна част за л.а.
.................. и предна дясна габаритна част на л.а. .................“, както е в
процесния случай. Посоченото обстоятелство свидетелства за това, че
маневрата е предприета непосредствено пред преминаващия през
кръстовището л.а. .................“ и то в момент, в който независимото от
избраната скорост, ударът е бил неизбежен за водача на л.а .................“. Тези
изводи се подкрепят и обстоятелството, че видно от уврежданията по
автомобилите, ударът е бил лек, какъвто не би бил, ако водачът на л.а.
.................“ се е движел със скорост, която не би му позволила да спре при
достатъчно време за реакция. Изложеното се потвърждава и от приетото
заключение на САТЕ, което съдът намира за обективно и компетентно дадено,
отговарящо ясно и изчерпателно на поставените от страните задачи, като
следва да се посочи, че макар същото да е оспорено от ищеца, последният не е
поискал нито повторно, нито допълнително заключение. Следва да се приеме,
че ако водачът с предимство възприеме, че пътят му се пресича неправомерно
от друг водач, който навлиза в кръстовището, то в този момент се появява едно
препятствие, опасност, на която той трябва да реагира с намаляване на
скоростта или спиране, ако това е обективно възможно. Ако неправомерното
навлизане в територията на кръстовището не може да се предотврати чрез
намаляване на скоростта на движението или спиране, то в такъв случай,
какъвто е именно настоящият, пътнотранспортното произшествие изцяло е
резултат на поведението на участника в движението, който няма предимство –
6
виж например Решение № 1467 от 27. ХII. 1974 г. на ВС. по н. дело № 1373/74
г., III н. о. Съгласно константната практика на ВКС приложението на чл. 51, ал.
2 ЗЗД е обусловено от наличието на категорично доказани в процеса, при
условията на пълно и главно доказване, действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да бъде хипотетичен, нито да се основава
на предположения, като е допустимо да бъде направен само ако са събрани
категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-
малък обем (в този смисъл Решение № 60154/20.01.2022 г. по т. д. №
1071/2020 г. на ВКС, I ТО). Такива данни по делото няма.
В случая, така установеното поведение на свидетеля С. представлява
единствената техническа причина за настъпване на процесното ПТП,
доколкото същата е извършила нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, тъй като при
наличието на пътен знак .............. – ..................., не е пропуснала движещия се
по пътя с предимство л.а. .................“, предприемайки маневра за включване в
него. По делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се
направи категоричен извод, че с поведението си застрахованият при ответника
водач също да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП. Както се
посочи по-горе, не се установява той да се е движил с висока и несъобразена с
процесния пътен участък скорост, поставяйки се по този начин в обективна
невъзможност да предотврати своевременно пътния инцидент. Нещо повече,
забележка в тази насока липсва и в самия двустранен констативен протокол за
ПТП, съставен от двамата участници, като видно е от отбелязването в него, че
е отразено единствено допуснато нарушение на ЗДвП от страна на
застрахования при ищеца водач, изразяващо се в неспазване на пътен знак за
предимство, без да се отразени данни, подкрепящи довода на ищеца за
проявено съпричиняване от страна на застрахования при ответника водач.
Следва да се отбележи още, че сами по себе си показанията на свидетеля С. не
способстват за направата на различен извод относно механизма на настъпване
на процесното ПТП, както и за техническата причина за това. Действително,
по делото се установява, че първоначално водачът на л. а. .................. е спрял
макар и след знака ........... – ..................., но впоследствие е навлязъл по пътя с
предимство без да пропусне движещия се по него л.а. .................“, като от
показанията на самата свидетелка С. става ясно, че навлизането в
траекторията на движение на л.а. .................“ е станало непосредствено в
момента на преминаване през кръстовището от страна на последния, поради
което за него е било обективно невъзможно да предотврати удара. По делото
липсват конкретни доказателства водачът л.а. .................“ да се е движел с
несъобразена скорост, да е можел да предприеме аварийно спиране или да
извърши друга маневра, с която да избегне удара предвид наличието на
автомобили пред и зад него и в насрещната лента за движение. По изложените
съображения, съдът намира, че по делото не се установява с поведението си
водачът на л.а. .................“ да е допринесъл за настъпване на процесното ПТП.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото не се установява
наличието на виновно и противоправно поведение на застрахования при
7
ответника водач, поради което и предявеният иск се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да
се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването
на същия за процесния период.
Съдът не формира правни изводи за наличие на главен дълг, поради което
искът за заплащане на лихва за забава върху главницата следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер от 560 лв., представляващи
депозит за САТЕ, депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ..................., ЕИК ................., срещу
.................., ЕИК ................., иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане
на сумата от 5606,23 лв., представляваща регресно вземане за изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско” за нанесени вреди на л.а.
марка ......................, настъпили в резултат от ПТП на 14.06.2024 г. в .................,
на кръстовището на ул. ................... и ....................., вследствие на виновно и
противоправно деяние на застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника водач на л.а. марка .................... и иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 254,71 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.11.2024 г.
до 11.03.2025 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ..................., ЕИК
................., да заплати на .................., ЕИК ................., сумата от 560 лв.,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8