РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Варна , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20203110111242 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Й. А. Б., ЕГН
**********, с адрес в гр.В. срещу Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. В., с
която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 181,
ал. 1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 4320 лева, представляваща сбор от ежемесечно дължими суми за храна в размер
на 120 лева за периода от 01.08.2017 г. до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска – 10.09.2020 г. до окончателно изплащане на
вземането. както и сумата от 669.84 лева – обезщетение за забава, начислено за периода от
01.09.2017 г. до 09.09.2019 г.
В исковата молба се твърди, че Й.Б. от 2008г. е държавен служител в МВР. Съд
заповед от 02.02.2017г. на министъра на вътрешните работи бил преназначен за държавен
служител в Областна дирекция на МВР-гр.Варна, съгласно чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, считано
от 01.02.2017г. Посочва, че в процесния период от 01.02.2017г. до момента е заемала
длъжността „Старши експерт в сектор „Български документи за самоличност“ при
Областна дирекция на МВР-гр.Варна. Излага, че до 31.01.2017г. й е начислявана и
изплащана левовата равностойност на полагащата й се като служител на МВР храна. От
01.02.2017г. не й се начислява и заплаща такава. Счита, че доколкото законодателят
изчерпателно е посочил в разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР кои са служителите на МВР,
то следва и нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР да се прилага еднакво по отношение на всички
служители на МВР. Поддържа, че размера на левовата равностойност на храната е
определен на сумата 120 лв. месечно. Посочва, че служителите на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1
ЗМВР не са посочени в последващи заповеди на министъра на вътрешните работи, издадени
в периода от 2017 г. до настоящия момент, поради което и на тях не им е предоставяна
храна, съответно не им е заплащана левовата равностойност. Счита това за празнота в
подзаконовата нормативна база, като тези служители, сред които е и той, са поставени в по-
неблагоприятно и неравностойно положение спрямо всички други служители, които полагат
труд по трудово или служебно правоотношение в МВР. Поддържа, че разпоредбата на чл.
1
181, ал. 1 ЗМВР е императивна, поради което на всички служители на МВР следва да се
осигурява храна или левовата й равностойност.
Ищцата моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата
и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който исковите
претенции се оспорват като допустими, но неоснователни.
Не оспорва, че през периода 01.02.2017 г. – 09.09.2020 г., както и към настоящия
момент, ищцата е заемала длъжността „Старши експерт в сектор „Български документи за
самоличност“ при Областна дирекция на МВР-гр.Варна. Излага, че съгласно чл. 142, ал. 2
ЗМВР в МВР има три категории служители, служебното правоотношение на които е
регламентирано в три различни закона. През 2017 г., след изменение и допълнение на
ЗМВР, служебните правоотношения на държавни служители в МВР, за които се прилага
разпоредбата на §86 от ПЗР на Закон за изм. и доп. на ЗМВР /ДВ, бр. 14/2015 г./ и които към
влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с висше образование
и притежаващи такова, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за
държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон. Съгласно § 69, ал. 6
от ПЗРЗИДЗМВР, при назначаване на служителите по ал. 1 се определя индивидуална
основна заплата не по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон
възнаграждение, определено по реда на ЗМВР и включващо заплата за длъжност,
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. Поддържа, че след 02.02.2017 г. на държавните
служители по чл.142, ал.1, т.2 ЗМВР, включително на ищеца не е изплащана левовата
равностойност за храна, поради обстоятелството, че на същите е определена индивидуална
основна заплата, включваща и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Твърди, че нормата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР не следва да се разглежда чрез съпоставяне с
останалите норми в ЗМВР, доколкото законодателят изрично е определил статутът на
служителите по чл. 143, ал. 1, т. 2 ЗМВР да е по ЗДСл, в който не се предвижда
предоставянето на храна или левовата й равностойност. Посочва, че този извод се подкрепя
и от направеното изменение на чл. 181, ал. 4 ЗМВР, в който изрично се посочва, че на
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР се осигурява безплатна храна при извършване на
дейности, свързани със специфичния характер на труда, както и ободряващи напитки при
полагане на труд през нощта от 22:00 часа – 06:00 часа. Изрично заявява, че определената
сума по чл.181, ал.1 ЗМВР за исковия период не е променяна и е в месечен размер от 120
лева, а представените с исковата молба листи за изчисляване на законна лихва, чрез
калкулатор са с правилно посочени суми и периоди на забавата.
Ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции и за присъждане на сторените
в производството разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Съдът е приел за безспорно между страните, че през периода 01.02.2017 г. –
09.09.2020 г., както и към настоящия момент, ищцата е заемала длъжността „Старши
експерт“ в сектор „Български документи за самоличност“ при Областна дирекция на МВР-
гр.Варна, за същият период на ищеца не е изплащана отделно левовата равностойност за
храна. Безспорно между страните е още, че месечният размер на левовата равностойност за
храна през процесния период е 120 лв. всеки месец и левовата равностойност за храна се
изплаща на служителите, на които се дължи, заедно с основното месечно възнаграждение
/заедно с работната заплата/ на служителя, чийто падеж е последният ден на месеца, за
2
който се дължи възнаграждението /на текущия месец/, както и изчисленията за законна
лихва представени с исковата молба са с правилно посочени суми и периоди на забава.
За основателността на така предявените искове в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване, че е бил в служебно правоотношение с ответника и
е полагал реално труд в процесния период; размера на левовата равностойност за храна;
падежа на задължението за плащане на левовата равностойност за храна и размера на
обезщетението за забава.
В тежест на ответника при доказване на горните факти е да докаже, че е изправна
страна по съществуващото между страните служебно правоотношение, съответно да
установи правоизключващите си възражения, от които черпи изгодни за себе си правни
последици, а именно, че при определяне на възнаграждението на ищеца е включена и
левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР, съгласно пар. 69, ал. 6
ПЗРЗИДЗМВР.
Съгласно пар. 69, ал. 1 ПЗРЗИДЗМВР /в сила от 01.02.2017 г. /, служебните
правоотношения на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за
изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.
14/2015 г. / и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за
държавни служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение
на тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по §
70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния
служител, считано от датата на влизане в сила на този закон.
Основният спорен въпрос в производството е изцяло правен и той се свежда до това
дали след назначаването на ищеца като държавен служител в ОДМВР-Варна със заповед №
8121К-1065/02.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи, след проведен конкурс за
длъжността, на същия следва да се заплаща отделно левовата равностойност за храна по чл.
181, ал. 1 ЗМВР, съответно дали тази левова равностойност е включена в определената му от
м. февруари 2017 г. основна работна заплата.
Съдът приема, че на ищеца не следва да се изплаща отделно левовата равностойност
за храна, доколкото в разпоредбата на пар. 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР изрично е предвидено, че
при назначаването на служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не
по-ниска от определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение,
определено по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо
заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен
и левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Тоест, самият закон определя начина, по който следва да се формира основната
заплата на служителя и в нея нормативно е включено както допълнителното възнаграждение
за прослужено време, така и левовата равностойност на храната. Ето защо, считано от м.
февруари 2017 г., предвид назначаването на ищеца за държавен служител на длъжността
„старши експерт“ в сектор „Български документи за самоличност“ при ОД на МВР - Варна,
в работната му заплата вече не се начислява на отделен ред левовата равностойност на
храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Защото същото вече е инкорпорирано в определената му
индивидуална работна заплата, включено е в нея, съставна част е /компонент е/ от нея.
С § 36 от Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на
вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 20.02.2015 г.) разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ЗМВР е
изменена и са обособени вече три категории служители: т. 1. държавни служители –
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението; т. 2.
3
държавни служители и т. 3. лица, работещи по трудово правоотношение. Съгласно § 86 от
същия изменителен закон разпоредбите на действащото законодателство за държавните
служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР се прилагат за държавните служители в МВР,
заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чиито служебни
правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г. Независимо от извеждането в две
отделни категории полицейските органи и органите по пожарна безопасност и защита на
населението, от една страна, и държавните служители, от друга, законодателят продължава
да придава на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР статуса, с който се ползват
държавните служители по ЗМВР.
С разпоредбата на § 69 приета с преходните и заключителните разпоредби на Закона
за изменение и допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 81
от 14.10.2016 г.) се предвижда служебните правоотношения на държавните служители в
МВР, за които се прилага § 86 ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 14 от 2015 г.) и които към датата на
влизане в сила на ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) заемат длъжности за държавни
служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от
Медицинския институт на МВР и на тези по § 70, ал. 1, т. 1, да се преобразуват в служебни
правоотношения по ЗДСл и служителите се назначават на длъжности, определени за заемане
по ЗДСл с щата на съответната структура, считано от датата на влизане в сила на този закон.
Уреждат се и процедурата за преобразуване, присъждането на минимален ранг съобразно
Класификатора на длъжностите в администрацията, определянето на индивидуална основна
заплата не по-ниска от определеното към датата на влизане на този закон възнаграждение,
изчисляването на служебния стаж, запазването на неизползваните отпуски и отчитането в
бъдеще на оценките при повишаване в ранг и при конкурентен подбор. Важна цел на
извършените промени със ЗИДЗМВР (ДВ, бр. 81 от 2016 г.) е ясно да се проведе
разграничение по критерия статус на различните категории служители в МВР, и по-
конкретно на заемащите т. нар. „административни длъжности“ от държавните служители с
полицейски функции по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, като отнема на служителите по чл.142,
ал.1, т.2 ЗМВР някои предоставени от законодателя по преценка за целесъобразност
привилегии.
С Решение № 8 от 27 юни 2017 г. по конституционно дело № 1 от 2017 г.
Конституционния съд е отхвърлил искането на омбудсмана на Република България за
установяване на противоконституционност на § 69 и 70 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на
вътрешните работи (ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г.) като изрично и подробно е разгледал статута
на различните категории служители по ЗМВР, историческото развитие на тези категории,
въвеждането и отнемането на привилегии за тях и съответствието на разпоредбата на § 69 с
чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България.
С влизане в сила на посочените разпоредби служебните правоотношения на
държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр. 14/2015 г./ и които
към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни служители с
висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на тези от
Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези по § 70, ал. 1, т.
1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за държавния служител, считано
от датата на влизане в сила на този закон.
Съгласно разпоредбата на § 69, ал. 6 ПЗРЗИДЗМВР при назначаването на
служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от
определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено по
реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за длъжност,
4
допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и левовата
равностойност на храната по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
По посочения начин законодателят по целесъобразност отнема привилегии на
определена категория служители в МВР, като запазва правата на служителите, които преди
тази дата са изпълнявали тези длъжности - посочва начина, по който следва да се формира
основната заплата на служителя и в нея нормативно е включено както допълнителното
възнаграждение за прослужено време, така и левовата равностойност на храната.
В чл. 142, ал. 4 ЗМВР изрично е предвидено, че статутът на държавните служители
по чл. 142, ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с приложимите към тях
изчерпателно изброени разпоредби на ЗМВР - чл. 56, чл. 151, ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181,
ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл. 191 и 2ЗЗ. Разпоредбата на чл. 181,
ал. 1 ЗМВР не е сред изчерпателно изброените разпоредби на ЗМВР приложими към статута
на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, поради което и неоснователно се
явява искането на ищцата за приложението му спрямо нея. Изчерпателното изброяване на
разпоредби в ЗМВР приложими към служителите заемащи длъжности по чл. 142, ал. 1, т. 2 е
въведено със Закона за изменение и допълнение на Закона за Министерството на
вътрешните работи /ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г. / и представлява връщане на
част от привилегиите отнети от законодателя през 2016 г. за тази група служители в МВР,
като в периода от 14.10.2016 г. до 01.10.2020 г. приложими спрямо тези служители са само
разпоредбите на Закона за държавния служител /Решение по гражданско дело №
20203100503447 по описа за 2020 година на ВОС/.
В настоящото производство от ответната страна бяха представени и приети по
делото като писмени доказателства фишове за работните заплати на ищцата, от които се
установява, че считано от м. 02. 2017 г., когато ищцата е преназначена по посочения ред,
възнаграждението за прослужено време и левовата равностойност на храната не се
начисляват отделно, а представляват компонент от получаваното от него основно
възнаграждение. При това положение следва да се приеме, че служителят няма право на
отделно допълнително възнаграждение за храна извън основното си възнаграждение.
С оглед неоснователността на предявения главен иск, то неоснователен се явява и
иска за заплащане на обезщетение за забава върху недължимата от ответника сума.
По изложените съображения исковите претенции се явяват неоснователни и следва
да бъдат отхвърлени изцяло.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. А. Б., ЕГН **********, с адрес в гр.В.срещу
Областна дирекция на МВР – гр. Варна искове с правно основание чл. 181, ал. 1 ЗМВР и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4320 лева, представляваща
5
сбор от ежемесечно дължими суми за храна в размер на 120 лева за периода от 01.08.2017 г.
до 31.07.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска –
10.09.2020 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 669.84 лева –
обезщетение за забава, начислено за периода от 01.09.2017 г. до 09.09.2019 г., като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6