№ 349
гр. Варна, 11.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на единадесети март през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20233100900712 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството т.д. № 712/2023г. по описа на ВОС е образувано след
обезсилване на определение № 8910/21.07.2023г., постановено по гр.д. №
6770/2022г. по описа на ВРС и задържане на преписката по предявения от
„Почивно дело и квалификация“ ЕАД ЕИК ********* срещу „А 2017“ ЕООД
ЕИК ********* гр. Варна и С. Г. Ч. ЕГН ********** установителен иск по
реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
Настоящото производство е образувано по молба с вх. № 30.05.2022г.,
изпратена по ел.поща ********@*******.** на 27.05.2022г., от „Почивно дело и
квалификация“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София жк Левски зона Г бл.40, вх. Б офис 6, чрез пълномощник адв. Р.Д.,
ВАК, с която срещу „А 2017“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ******** и С. Г. Ч. с ЕГН ********** от ******** е предявен иск
с правно основание чл.415 ал.1 т.1, вр. чл.422 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че длъжниците „А
2017“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ******** и
С. Г. Ч. с ЕГН ********** от ******** ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на кредитора
„ПОЧИВНО ДЕЛО И КВАЛИФИКАЦИЯ“ ЕАД ЕИК ********* следните
суми
32 500 лева, от които 15000 лева с ДДС - дължима наемна цена за
м.ноември 2021г. по чл.7, ал.1 от Договор за наем на почивен к-с
„Темида“ с адрес гр.Варна, кк Чайка, ПИ № 254 от 23.12.2019 г. и пар.1
1
от Споразумение от 01.09.2021г. с нотариална заверка на подписите рег.
№ 6378/01.09.2021г. на нотариус № 195 на НК и рег. № 4672/06.12.2021г.
на нотариус № 444 на НК, и 17500 лева с ДДС за м.декември 2021г. -
дължима наемна цена по чл.7, ал.1 от Договор за наем на почивен к-с
„Темида“ с адрес гр.Варна, кк Чайка, ПИ № 254 от 23.02.2019 г.
10 000 лева, дължима вноска за м.януари 2022г по пар.3 от Споразумение
от 01.09.2021г. с нотариална заверка на подписите рег. №
6378/01.09.2021г. на нотариус № 195 на НК и рег. № 4672/06.12.2021г. на
нотариус № 444 на НК
ведно със законната лихва върху сумите от подаване на заявлението до
окончателното, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417, т.3 от ГПК №350/19.01.2022г. и ИЛ по ч.гр.д. №
430/2022г. по описа на ВРС.
Настоява се за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 367, ал.1 от ГПК ответниците депозират общ писмен
отговор, чрез пълномощник адв. Т. И., в който оспорват предявените искове
като недопустими, както и по основание и размер.
Не е постъпвала допълнителна искова молба от ищеца, поради което
размяната на книжата е приключила.
По допустимостта на претенциите:
Обстоятелствата, на които ищецът основава претенциите си, сочат на
възникнало между страните по делото облигационно правоотношение по
договор за наем, чиято клауза относно размера на дължимата наемна цена за
периода от 01.08.2020г. до 01.12.2021г. е изменена с пар.1 на Споразумение
от 01.09.2021г. с нотариална заверка на подписите рег. № 6378/01.09.2021г. на
нотариус № 195 на НК и рег. № 4672/06.12.2021г. на нотариус № 444 на НК,
като със същото споразумение е поето задължение за заплащане на дължими
наемни месечни вноски в общ размер от 77 500 лева на вноски за период от
м.09.2021г. до м.08.2022г.
От книжата по приложеното заповедно производство се констатира, че
заповедта за изпълнение е редовно връчена на длъжниците на 11.02.2022г.,
като срокът по чл.414, респ.чл.414а от ГПК е изтекъл на 14.03.2022г.
2
(03.03.2022г. е неприсъствен ден, съотв.12. и 13.03.2022г. също). Доколкото
са налице писмени доказателства за изпращане на възраженията по чл.414,
ал.1 и чл.414а от ГПК по пощата с писмо с пощенско клеймо от 11.03.2022г. и
с оглед разпоредбите на чл.60, ал.6 и чл. 62, ал.2 от ГПК, то следва да се
приеме, че същите са подадени в едномесечния срок от връчване на заповедта
за незабавно изпълнение.
Отново видно от книжата по ч.гр.д. № 430/2022г. по описа на ВРС и от
книжата по исковото производство, образувано като гр.д. № 6770/2022г. по
описа на ВРС, съотв.прекратителното определение, което е обезсилено,
заповедният съд е отпочнал процедурата по чл.414а от ГПК като е изпратил
възражението на длъжниците, ведно с приложенията, на заявителя.
Последният е изразил становище за пълна липса на плащане от страна на
длъжниците по вземанията, но заповедният съд не е изпълнил процесуалното
си задължение на осн.чл.414а, ал.5, изр.2 от ГПК да се произнесе по
възражението и постъпилото становище. Това не е сторено и към момента на
прекратяване на исковото производство с постановеното прекратително
определение № 8910/21.07.2023г. по гр.д. №6770/2022г. по описа на ВРС.
Независимо от това поведение на заповедния съд, по аргумент от чл.414а, ал.6
от ГПК, съгласно който пропускът на заявителя да подаде становище и
обезсилването на заповедта не е пречка той да предяви иск за вземането си по
реда на чл.422 от ГПК, настоящият състав намира, че искът по отношение и
на двамата длъжника е допустим.
Сезиран е местно и родово компетентен съд. Исковете са допустими и
следва да бъдат разгледани по реда на Глава тридесет и втора от ГПК
Производство по търговски спорове.
По доказателствените искания на страните
Представените от страните писмени доказателства съдът намира за
допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между
страните, с оглед на което същите следва да бъдат допуснати, като
събирането им следва да се извърши в първото по делото открито съдебно
заседание - чл. 375, ал. 1 ГПК.
Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в 1-
седмичен срок от съобщаване на настоящото определение да изложат
3
становище във връзка с проекто-доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване
на спогодба.
Настоящото определение следва да се съобщи на страните, на основание
чл.374, ал.2 ГПК. За събиране на становищата им и допуснатите
доказателства делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание,
когато да бъде изслушан и устния доклад на съдията.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени по молба с вх. №
30.05.2022г., изпратена по ел.поща ********@*******.** на 27.05.2022г., от
„Почивно дело и квалификация“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.София жк Левски зона Г бл.40, вх. Б офис 6, чрез
пълномощник адв. Р.Д., ВАК, срещу „А 2017“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ******** и С. Г. Ч. с ЕГН ********** от
******** искове с правно основание чл.415 ал.1 т.1, вр. чл.422 от ГПК, вр.
чл.79 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
длъжниците „А 2017“ ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление ******** и С. Г. Ч. с ЕГН ********** от ******** ДЪЛЖАТ
СОЛИДАРНО на кредитора „ПОЧИВНО ДЕЛО И КВАЛИФИКАЦИЯ“ ЕАД
ЕИК ********* следните суми
32 500 лева, от които 15000 лева с ДДС - дължима наемна цена за
м.ноември 2021г. по чл.7, ал.1 от Договор за наем на почивен к-с
„Темида“ с адрес гр.Варна, кк Чайка, ПИ № 254 от 23.12.2019 г. и пар.1
от Споразумение от 01.09.2021г. с нотариална заверка на подписите рег.
№ 6378/01.09.2021г. на нотариус № 195 на НК и рег. № 4672/06.12.2021г.
на нотариус № 444 на НК, и 17500 лева с ДДС за м.декември 2021г. -
дължима наемна цена по чл.7, ал.1 от Договор за наем на почивен к-с
„Темида“ с адрес гр.Варна, кк Чайка, ПИ № 254 от 23.02.2019 г.
10 000 лева, дължима вноска за м.януари 2022г по пар.3 от Споразумение
от 01.09.2021г. с нотариална заверка на подписите рег. №
6378/01.09.2021г. на нотариус № 195 на НК и рег. № 4672/06.12.2021г. на
нотариус № 444 на НК
4
ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32
„Производство по търговски спорове”.
ОБЯВЯВА на страните следният проект за устен доклад:
В исковата молба се твърди, че на 01.09.2021 г. длъжниците „А 2017“
ЕООД ЕИК *********, в качеството на наемател по договор за наем от
23.12.2019г. на почивен комплекс „Темида“ с адрес гр. Варна КК Чайка,
поземлен имот 254, представлявано от управителя на дружеството С. Г. Ч. и
С. Г. Ч. с ЕГН ********** с постоянен адрес: ******** поемат задължение за
заплащане на наемна цена по Чл. 7. (1) от договор за наем на почивен
комплекс „Темида“ гр. Варна от 23.02.2019 г. в размер на 15000 лв. с ДДС
месечно за периода от 01.08.2020г. до 01.12.2021г., с което се изменя
съответната уговорка от договора за наем за заплащане на наемна цена от
17500 лева месечно. Договорено е, че наемната цена ще са заплаща от 10-то
до 20-то число на календарния месец. Със същото споразумение страните са
се договорили да заплатят по схема натрупани задължения в общ размер от
77500 лева.
Твърди се, че наемната цена за м. ноември – 15 000 лева и м. декември
2021г. – 17500 лева в общ размер на 32500 лв. с ДДС и вноската по §3. от
Споразумението в размер на 10000 лева не са платени.
В срока по чл. чл. 367, ал.1 от ГПК ответниците депозират общ писмен
отговор, чрез пълномощник адв. Т. И., в който оспорва предявените искове
като недопустими, както и по основание и размер.
На първо място се твърди, че предявените искове срещу „А 2017“
ЕООД за сумата от 15 000 лв., представляваща неплатена наемна цена по чл.
7, ал. 1 от Договор за наем от 23.02.2019 г. за месец ноември 2021 г., както и
за сумата от 17 500 лв., представляваща неплатена наемна цена по чл. 7, ал. 1
от Договор за наем от 23.02.2019 г. за месец декември 2021 г. по
Споразумение от 01.09.2021 г. са недопустими, като се сочи, че по
образуваното ч.гр.д. № 430/2022 г. по описа на ВРС е подадено възражение с
правно основание чл. 414а от ГПК с вх. № 17123 от 15.03.2022 г. от двамата
длъжници - „А 2017“ ЕООД и С. Г. Ч., в лично качество, ведно с
доказателство за извършеното плащане. С възражението било посочено, че е
изпълнено задължението в размер на 10 000 лв. по издадената заповед,
дължима от „А 2017“ ЕООД и С. Г. Ч.., представляваща дължима по
5
сключеното между страните споразумение вноска за месец януари 2022 г.
Било подадено и възражение с правно основание чл. 414 от ГПК с вх. №
17126 от 15.03.2022 г., само от длъжника С. Г. Ч., с което в качеството на
физическо лице последният възразява срещу дължимостта на сумата от 32
500 лв. по издадената заповед за изпълнение.
Сочи се, че ответникът „А 2017“ ЕООД не е подавал възражение нито
по чл. 414 от ГПК, нито по чл. 414а от ГПК срещу издадената заповед за
сумата в общ размер на 32 500 лв., поради което издадената по ч.гр.д. №
430/2022 г. по описа на ВРС заповед по чл.417 от ГПК е влязла в сила срещу
„А 2017“ ЕООД за сумата от 32 500 лв.
Останалите искови претенции се считат за неоснователни.
Не се оспорва, че на 01.09.2021 г. ищецът, заедно с ответниците „А
2017“ ЕООД и С. Г. Ч., са сключили споразумение по силата, на което
последния, в лично качество, се е задължил за посочените в параграф 3 суми,
а именно: сумата от 5 000 лв. с падеж 15.09.2021 г.; сумата от 5 000 лв. с
падеж 15.10.2021 г.; сумата от 5 000 лв. с падеж 15.11.2021 г.; сумата от 5 000
лв. с падеж 15.12.2021 г.; сумата от 10 000 лв. с падеж 01.01.2022 г.; сумата от
10 000 лв. с падеж 01.02.2022 г.; сумата от 10 000 лв. с падеж 01.03.2022 г.;
сумата от 10 000 лв. с падеж 01.04.2022 г.; сумата от 10 000 лв. с падеж
01.05.2022 г.; сумата от 7 500 лв. с падеж 01.08.2022 г.
Ответниците са подали възражение с правно основание чл. 414а от ГПК
с вх. № 17123 от 15.03.2022 г., изпратено по пощата на 11.03.2022 г., тъй като
в законоустановения срок били извършили плащане на претендираната сума в
размер на 10 000 лв., представляваща вноска за месец януари 2022 г. по пар. 3
от Споразумение от 01.09.2021 г.
Било подадено възражение с правно основание чл. 414 от ГПК с вх. №
17126 от 15.03.2022 г. само от длъжника С. Г. Ч., с което в качеството на
физическо лице последният възразява срещу дължимостта на сумата от 32
500 лв. по издадената заповед за изпълнение, тъй като не е поемал
задължение за тази сума. Оспорва се твърдението на ищеца, че С. Г. Ч., като
физическо лице е поел солидарно с „А 2017“ ЕООД задължение за заплащане
на наемна цена по чл. 7, ал. 1 от договора за наем.
Сочи се, че страни по договора за наем са ищецът „Почивно дело и
6
квалификация“ ЕАД и ответникът „А 2017“ ЕООД, поради което
постигнатото между страните съгласие за промяна на наемната цена по пар. 1
от споразумението, поражда задължение единствено за страните по договора
за наем, не и за ответника С. Ч. в качеството на физическо лице.
Задължението на последния е поето само за падежиралите вноски, които е
следвало да бъдат заплатени в сроковете посочени в споразумението по пар.
3.
Твърди се, че на 10.03.2022 г. е извършен превод по сметка на ищеца –
„Почивно дело и квалификация“ ЕАД, в общ размер на 77 500 лева, като в
основанието е посочено „погасяване на суми по споразумение п.2 от
01.09.2021 г. С. Ч. 77500 лв.“
Сочи се, че макар и наредител на извършения банков превод да е „Кей
Пи Ар Глобал“ ЕООД, то видно от посоченото в платежния документ
основание е, че са погасени сумите, дължими от ответника по процесното
споразумение. Твърди се, че трето за спора лице е извършило плащане от
името на С. Г. Ч., като по този начин е погасило задължението му в пълен
размер, част от което е предмет на настоящия спор.
Твърди се, че с представеното в заповедното производство
доказателство за извършено плащане са заплатени посочените в
споразумението суми в общ размер на 77 500 лв., за които С. Ч., в качеството
на физическо лице се е задължил.
На следващо място се сочи по отношение на претендираната сума в
размер на 32 500 лв., се сочи, че ответниците не са солидарно задължени за
суми произтичащи от договора за наем между двете дружества, а именно: -
сума в размер на 15 000 лв., представляваща наемна цена за месец ноември
2021г. -сума в размер на 17 500 лв., представляваща наемна цена за месец
декември 2021г. Задължено лице по договора за наем е дружеството “А 2017”
ЕООД, като само част от дължимите по договора суми за стар период са
предмет на сключеното със С. Ч. /в качеството на физическо лице/
споразумение, поради това ищецът неоснователно претендира суми, извън
предмета на споразумението от С. Ч..
Твръди се, че по отношение на „А 2017“ ЕООД издадената заповед е
влязла в законна сила за сумата от 32 500 лв., представляващи наемни вноски,
поради което в тази част исковата претенция е недопустима, като
7
производството в тази част следва да бъде прекратено.
Настоява се за отхвърляне на предявените установителни искове, като
неоснователни и присъждане на направените съдебно деловодни разноски за
платени държавни такси и заплатено адвокатско възнаграждение.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника : Предявени от ищеца са
искове с правно основание чл.415 ал.1 т.1, вр. чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.
86 ал. 1 от ЗЗД.
ОБЯВЯВА за безспорно установено между страните по делото и
ненуждаещо се от доказване, че страните са сключили, както следва :
Ищецът „Почивно дело и квалификация“ ЕАД и ответникът „А 2017“ ЕООД
са сключили Договор за наем на почивен к-с „Темида“ с адрес гр.Варна, кк
Чайка, ПИ № 254 от 23.12.2019 г., а ищецът „Почивно дело и квалификация“
ЕАД и ответниците „А 2017“ ЕООД и С. Г. Ч. са страни по Споразумение от
01.09.2021г. с нотариална заверка на подписите рег. № 6378/01.09.2021г. на
нотариус № 195 на НК и рег. № 4672/06.12.2021г. на нотариус № 444 на НК
УКАЗВА на страните, че на доказване подлежат следните
обстоятелства: Всяка страна следва да установи твърденията си, от които
черпи изгодни правни последици, а именно ТЗ : в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, че между него и
ответника е налице валидно сключен договор за наем, действащ към момента
на дължимост на заявените парични престации, съответно на действително
договорена клауза относно размера на дължимата наемна цена за процесния
период; наличие на годно основание (договорно или законово) за дължимост
на паричните искови претенции в условие на солидарност от двамата
длъжника; размера на иска.
Съобразно чл. 154, ал. 1 от ГПК, тежестта да докаже положителния
правопогасяващ факт на изпълнение на задължението да заплати
договорената наемна цена, съотв. паричните задължения по споразумение от
01.09.2021г. се възлага върху ответниците. С оглед въведеното твърдение за
изпълнение на задължението чрез трето лице ответниците следва да докажат,
че кредиторът е потвърдил изпълнението или се е възползвал от него.
УКАЗВА на ответниците, че не сочат доказателства за изпълнение на
задължението, както и дали кредиторът е потвърдил изпълнението от третото
8
лице или се е възползвал от него.
НАПЪТВА страните на основание чл.374 ал.2 от ГПК към
възможността за извънсъдебно уреждане на спора чрез процедура по
медиация или друг способ за доброволно уреждане, като указва, че на
основание чл.78 ал.9 предл.едно от ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
НАСОЧВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона за медиацията
страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че
чрез Медиатора могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като
там може да им бъде помогнато за постигане на споразумение, което да бъде
утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че при използван способ чрез медиация,
страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ , че медиацията може да бъде осъществена в
Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052 662 596, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 11.04.2024г. от 14.00 часа,
за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от
настоящето определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9