№ 83
гр. Момчилград, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100622 по описа за 2021 година
при участието на секретаря ХЮСНИЕ АЛИШ, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№ 622/ 2021г. по описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
В предявената чрез адв.М.Ч. от АК- Кърджали исковата молба
ищецът ДЖ. С. С. твърди, че е собственик Недвижим имот, находяш се в
с.Багрянка, общ.Момчилград, представляващ; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн.№
32 в кв.4 по ПУП на с.Багрянка, общ.Момчилград, с площ 520 кв.м., ведно с
построената в имота Едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен
етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ от 31 кв.м. и
първи етаж със застроена площ от 54 кв.м., при граници и съседи на имота;
север- Поземлен имот с пл.сн.№ 33, и изток- Поземлен имот с пл.сн.№ 34.
Имота е придобил по силата на Н.а. № 141, том2, дело №341/
09.06.2016г.- за 1/3 ид.части, и с Н.а. № 141, том2, дело №341/ 09.08.2021г.-
за 2/3 ид.части- и двата на нотариус Гр.Григоров с район на действие- района
на Рс- Момчилград, на основание наследство.
Ищецът твърди, че с Решение по гр.д. № 83/2017г. на РС-
Момчилград, ответница П. М.. С. е била ОСЪДЕНА да отстъпи
собствеността и да предаде владението на него, върху ЦЕЛИЯТ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.№ 32 в кв.4, целият с площ от 52 кв.м. по
ПУП на с.Багрянка, КАКТО И ВЪРХУ САМО на 1/3 ид.част от построената
1
в имота жилищна сграда. Ищецът твърди, че това е било така, т.к. към онзи
момент е бил собственик само на 1/3 ид.част от жилищната сграда.
Ищецът посочва, че през 2021г. се снабдил с нот.акт и за останалите
2/3 ид.части от жилищната сграда и понастоящем е бил собственик на цялата
жилищна сграда, построена в ПИ №32. Заявява, че въпреки съдебното
решение, ответницата и понастоящем е отказвала да напусне имота и да
предаде владението на същият под предлог, че съдът се произнесъл с
осъдително решение само за 1/3 ид.част от имота. Заявява също така, че
многократно е предупредил ответницата да предаде владението но същата
категорично е отказвала да стори това. Посочва, че имотът понастоящем се
ползва от ответницата за жилищни нужди и се владеел от нея правно
основание, и по този начин същата му пречела той да осъществи правата си
на собственик върху имота.
Предвид на изложеното за него се породил правен интерес от
воденето на настоящото производство и иска от съда да бъде осъдена
ответницата предаде владението и над 1/3 ид.част от Едноетажна масивна
жилищна сграда с полуподземен етаж, построена в ПИ с пл.сн.№ 32 в кв.4 по
плана на с.Багрянка, общ.Момчилград.
На осн.чл.108 от ЗС моли съда да постанови решение, с което да се
осъди ответницата да отстъпи собствеността и да предаде владението на 2/3
ид.части от Едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж,
построена в ПИ с пл.сн.№ 32 в кв.4 по плана на с.Багрянка, общ.Момчилград
с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ
от 31 кв.м. и първи етаж със застроена площ от 54 кв.м., построена в ПИ с
пл.сн.№ 32 в кв.4 по плана на с.Багрянка, общ.Момчилград с площ от 520
кв.м., при граници и съседи на ПИ; север- ПИ с пл.сн.№ 33, и изток- ПИ с
пл.сн.№ 34. Претендира разноски по делото.
Ответницата, чрез процесуалния си представител адв.А.С. от АК-
Кърджали, в срока по чл.131 от ГПК, е представила писмен отговор, с който
се оспорва искът по чл.108 от ЗС, като недопустим, и алтернативно- като
неоснователен и заявява, че претендираните 2/3 ид.части са били собственост
на сестрите на ищеца. Заявява, че тя е собственик на претендираните от
ищеца 2/3 ид.части от имоти и те били придобити по давност, т.к. владеела
имота от 1992г. , живеела в него от тогова явно, спокойно и демонстрирано
пред всички, в т.ч. и пред ищеца. Единственото смущение е било през 2017г.
за 1/3 ид.част от сградата, но дори и тогава е била изтекла съответната
придобивна давност за нея. Твърди, че по делоо не били приложени отказите
от наследство на сестрите на ищеца за останалите 2/3 ид.части от имота, и
т.к. от 1992г. само тя е живяла в имота е нямало как ищецът да придобие по
давност останалите 2/3 ид.части от имота. Поради и това притежаваните от
сестрите на ищеца 2/3 ид.части са били нейна собственост, придобити по
давностно владение. Затова счита, че ищецът не е собственик на
претендираните ид.части, а претенции в тази насока можели да имат само
2
сестрите му. Развива подробни съображения в тази насока.
В срока за отговор и по реда на чл.211 от ГПК е представил и
насрещен иск по чл.124 от ГПК, с който иска да бъде признато за
установено по отношение ищеца, че тя е собственик по давностно владение
на 2/3 ид.части от Едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен
етаж, построена в ПИ с пл.сн.№ 32 в кв.4 по плана на с.Багрянка,
общ.Момчилград с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж
със застроена площ от 31 кв.м. и първи етаж със застроена площ от 54 кв.м.,
построена в ПИ с пл.сн.№ 32 в кв.4 по плана на с.Багрянка, общ.Момчилград
с площ от 520 кв.м., при граници и съседи на ПИ; север- ПИ с пл.сн.№ 33, и
изток- ПИ с пл.сн.№ 34. ИСКА отхвърлянето на така предявеният иск с
правно основание чл.108 от ЗС, като неоснователен. Претендира разноски по
делото.
В отговора по предявената насрещна искова молба по чл.124 от
ГПК, ищецът, чрез адв.М.Ч., развива доводи за недопустимост и
неоснователност на същата- сочи, че отв.П.С. нямала правен интерес от
завеждането на насрещният иск, освен това е имало постановено съдебно
решение по чл.124 от ГПК, с което е бил решен въпросът със собствеността,
поради и което производството по насрещният иск следвало да се прекрати,
или респ. иска да се отхвърли като неоснователно и недоказано искането й.
В съдебно заседание ищецът лично и с адв.М.Ч., поддържа така
предявената искова молба и исковата претенция, по изложени в
представената по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита.
В съдебно заседание ответницата лично и с адв.А.С., оспорва така
предявената искова молба и исковата претенция с нея, както и поддържа
предявеният насрещен установителен иск по чл.124 от ГПК, по изложени в
представената по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С удостоверение за идентичност на лице с различни имена от
07.03.2022г. на общ.Момчилград се установява, че имената ДЖ. С. С. и
ДЖЕВАТ МИЛЛИЕТЧИ, са имена на ищеца.
Видно от нотариален акт № 141, том II, рег.№1407, дело № 341 от
09.06.2016г. на нот.Гр.Григоров ищецът е признат за собственик по
наследство на 1/3 ид.части от процесния имот, подробно описан в
нотариалният акт- а именно на 1/3 ид.част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн.
№ 32 в кв.4 по ПУП на с.Багрянка, общ.Момчилград, ЕКАТТЕ 02155,
целият с площ 520 кв.м., както и на 1/3 ид.ч. от построената в имота
Едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се
от полуподземен етаж със застроена площ от 31 кв.м. и първи етаж със
застроена площ от 54 кв.м., при граници и съседи на имота; Поземлен имот
с пл.сн.№ 33, Поземлен имот с пл.сн.№ 34 и път.
3
Видно от нотариален акт № 141, том II, рег.№2798, дело № 341 от
09.08.2021г. на нот.Гр.Григоров, ищецът е признат за собственик по
наследство и давностно владение на 2/3 ид.части от процесния имот,
подробно описан в нотариалният акт- а именно на 2/3 ид.част от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с пл.сн.№ 32 в кв.4 по ПУП на с.Багрянка,
общ.Момчилград, ЕКАТТЕ 02155, целият с площ 520 кв.м., както и на 2/3
ид.ч. от построената в имота Едноетажна масивна жилищна сграда с
полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ
от 31 кв.м. и първи етаж със застроена площ от 54 кв.м., при граници и
съседи на имота; север- Поземлен имот с пл.сн.№ 33, изток- Поземлен имот
с пл.сн.№ 34.
В преписката, по издаване на нот.акт № 141, том II, рег.№2798, дело
№ 341 от 09.08.2021г. на нот.Гр.Григоров, ищецът е признат за собственик по
наследство и давностно владение на 2/3 ид.части от процесния имот, се
съдържат съответни документи, като нот.производство е образувано по
молба- заявление на ищеца в настоящото производство. Към молбата са
приложени удостоверение от Общ.администрация- Момчилград и
Обл.администрация- Кърджали, че имотът не е общинска или държавна
собственост. Към преписката са приложени удостоверение за данъчна
оценка, в която като съсобственици с по 1/3 ид.част от имота са записани
ищецът в настоящото производство и други две лица; нот.акт № акт № 141,
том II, рег.№1407, дело № 341 от 09.06.2016г. на нот.Гр.Григоров ищецът е
признат за собственик по наследство на 1/3 ид.части от процесния имот;
скица на имота- в който като собственик на 1/3 ид.част от него е записан
ищецът по силата на посоченият н.а. № 141 по нот.дело № 341/2016г.; По
нот.производство са били разпитани 3-ма свидетели, чиито показания са
записани в протокол за разпит на свидетели по обстоятелствена проверка от
09.08.2021г. на нот.Григоров; Въз основа на тези писмени и гласни
доказателства нотариусът е приел, че Джеват Миллиетчи е стопанисвал и
владял непрекъснато процесният имот като собствен повече от 10 години,
без пречки, и е полагал грижите на добър стопанин за същият, поради и
което е ПРИЗНАЛ правото на собственост върху 2/3 ид.части от ПИ с пл.сн.
№ 32 в кв.4 по ПУП на с.Багрянка, с площ от 520 кв.м. и върху 2/3 ид.части
от построената в имота едноетажна жилищна сграда с полупризем- с
посочени площи- процесният имот. Въз основа на това е бил издаден и
процесният нот.акт за собственост на недв.имот, придобит по наследство и
давностно владение.
Видно от удостоверение за Скица №167/16.09.2021г. на
общ.Момчилград, имота е записан на името ищеца по нот.акт с № № 141 по
нот.дела № 341 от 2016г. и 2021г.
Като доказателство е приложено гр.д.№ 83/2017г. на РС-
Момчилград, което е било образувано по искова молба с правно основание
чл.108 от ЗС, предявена от ищеца в настоящото производство против
настоящото ответница, по което е било постановено Решение № 167/2017г.,
4
с което е било признато за установено по отношение на ответница П. М.. С.,
че ищецът е собственик ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.№ 32 в кв.4,
целият с площ от 52 кв.м. по ПУП на с.Багрянка, както и на 1/3 ид.част от
построената в имота жилищна сграда. Със същото решение и на осн.чл.108
от ЗС, ответницата П.С. е била ОСЪДЕНА да отстъпи собствеността и да
предаде владението на него, върху ЦЕЛИЯТ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с
пл.сн.№ 32 в кв.4, целият с площ от 52 кв.м. по ПУП на с.Багрянка, КАКТО
И ВЪРХУ САМО на 1/3 ид.част от построената в имота жилищна сграда.
Така посоченото решение е било потвърдено от Окръжен съд-
Кърджали с Решение №55/29.03.2018г., постановено по в.гр.д. № 34/2018г.,
което не е било допуснато до Касационно обжалване- в тази насока е
Определение №78/ 18.02.2019г. по гр.д.№ 2712/2018г. на ВКС.
С приложени към гр.д.№ 83/2017г. на РС- Момчилград,писмени
доказателства-част от които са представени и от ответницата се установява
следното; Установи се, че 30.03.2010г. ответницата е подала молба в Община
Момчилград, за настаняване в общинско жилище, находящо се в с.Багрянка,
като същата със Заповед от 22.04.2010г. е била настанена при съответен наем
в процесният недвижим имот /в едноетажната жилищна сграда/ . Към
преписката има приложен и договор за наем между ответницата и Община –
Момчилград- който касае само жилищната сграда/. Видно от заповед № РД
19-324 от 20.05.2016г. на Кмета на Общината, имотът е възстановен на
ищеца и е отписан от регистъра на чуждестранните лица – изселници. Видно
от писмо от 02.08.2016г. на кмета на Община – Момчилград до ответницата е
изпратено съобщение, с което същата е уведомена, че сключеният договор
за наем от 30.04.2010г. е прекратен по отношение на Общината, считано от
20.05.2016г./след която дата наемните отношение свързани с имота следва да
бъдат уредени с собствениците/, както и че Община – Момчилград разполага
с общинско жилище за отдаване под наем и за изявено желание ответницата
следва да подаде молба за преместване- като е посочено, че процесният имот
е възстановен на наследниците на бившият собственик, един от които е
ищецът по настоящото производство- писмото е получено на 05.08.2016г.
Видно от предизвестие, получено от ответницата на 27.01.2017г., ищецът е
отправил такова, с което е посочил, че за последен път отправя едномесечно
предизвестие за доброволно освобождаване на горепосочения имот.
Въз основа на горното решение Решение № 167/2017г., по гр.дело
№ 83/2017г. на МРС е бил издаден изпълнителен лист от 20.03.2019г., като е
било образувано и изпълнително дело № 2019 ********** на ЧСИ- Росен
Сираков, и на 08.05.2019г. в 14,30 часа е бил извършен въвод във фактическо
владение на собственика Джеват Миллийетчи в процесният имот. За
извършеното действие е бил съставен Протокол от 08.05.2019г. за
принудително отнемане на недв.имот- въвод във владение/. От този протокол
е видно, че собственикът на описаният имот /ПИ с пл.сн. №32 в кв.4, целият
с площ от 520 кв.м. и на 1/3 ид.част от построената в имота едноетажна
жилищна сграда с полуподземен етаж с описаните площи/ е бил въведен във
5
фактическото владение на ПИ с пл.сн. №32 в кв.4, целият с площ от 520 кв.м.
и на 1/3 ид.част от жилищната сграда, като тази част е била отнета от
владението на обв.П.С., като на Джеват Миллийетчи е бил предоставен ключ
от входната врата. По време на въвода са присъствали ответницата, ищецът,
св.Гюнай Сали- кмет на с.Багрянка, и лицето Станислав Гинев- самият
протокол е приложен по делото.
В хода на съдебното производство са разпитани 4-лица, както
следва; 1/ Шукри Ф.Шукри- братовчед на ищеца, от с.Багрянка, който знае за
проблемите на ищеца с ответницата. Къщата била на братовчед му, който се
опитвал от 8-10 години да изкара от нея ПЕРИХАН, но тя не напускала. Бил
я дал на полиция и съд, и получил само една стая, докато цялата къща се
ползвала от Перихан. Откакто се помнел знаел, че къщата е на Джеват, а
преди е била на баща му. Джеват е имал братя и сестри в Турция и те нямали
претенции към него за къщата, но имали претенции към Перихан, че живее
там- идвали в България, но не знаел дали са ходили при нея.;
2/ХасанИсм.Хасан- съученик на ищеца, който знаел, че Джеват има
едноетажна къща с двор в с.Багрянка, бил ходил там. Знаел и за проблемите
на Джеват за къщата от 10-тина години, в която сега живеели квартиранти,
които той не познавал, но имали проблеми и не можели да се разберат.
Джеват е плащал данъците на къщата, но живеел на квартира, и през седмица
ходил да къщата, можел да влиза в двора и в къщата, но не знаел дали има
стая, в която да влиза вътре, т.к. когато го е придружавал е стоял отвън.; 3/
Тунай Сали- кмет на с.Багрянка, който е познавал страните. Същият заявява,
че е кмет от 2000г., и Перихан със семейството си е живеела в тази къща-
дори отпреди това, и тогава е разбрал, че тя заплаща наем на общината- били
му се обадили от общината, че дължи тя наем за няколко години, и тогава е
разбрал за това обстоятелство. Знаел за разположението на помещенията, и
бил свидетел, че съдия- изпълнител е дал една стая на Джеват. Сериозен
ремонт на къщата от страна на Перихан не е бил правен, имало е освежаване,
ремонт на покрива- смяна на керемиди- но не знаел кой е направил това.
Претенции за имота е имало само от страна на Джеват, който е имал братя и
сестри, но той не ги познавал, бил малък когато те заминали за Турция.
Свидетелят твърди, че не е видял заповед на Кмета на общината за
възстановяване на имота, но знаел, общината е прекратила договора към
2011г. според него и оттогава насам Джеват е имал проблеми с Перихан.
Споменава, че съдия изпълнителят е дал една стая на ищеца и една стая на
ответницата, коридора бил разпределен, но не знаел как. Във връзка с делото
не знаел за каква част Джеват е завел същото.; 4/Мехмед Ахм.Мехмед-
съжителстващ с ответницата за известно време /за 2-3 години/, посочва, че е
виждал Джеват веднъж, а Перихан е познавал от 15год. и същата е живеела в
къщата откакто я познава. Преди ползвала 4 стаи, а сега ползвала 2 стаи.
Само Джеват е има претенции за тези стаи, и друг не бил живял в тях. Знаел,
че Перихан живее там под наем и не знаел защо е прекратен договорът. Само
Джеват е имал претенции към имота, но не знаел защо са тези претенции.
6
Свидетелят заявява, че в къщата е правен ремонт на покрива и двора - той ги
направил ремонтите, а Перихан му е плащала за тях.
От разпита и на четиримата свидетели, чиито показания в тази
посока съдът кредитира напълно, тъй като са идентични, логични и
кореспондиращи помежду си безспорно се установява обстоятелството, че
към настоящият момент ответницата на този имот го държи и ползва, без
основание.
С така събраните доказателства съдът приема следното от правна
страна;
По делото по безспорен начин се установи, че ищецът по
настоящото производство е собственик на процесният недвижими имот-
така, както е описан по –горе, като имотът е придобит по силата на Н.а. №
141, том2, дело №341/ 09.06.2016г.- за 1/3 ид.части, и с Н.а. № 141, том2,
дело №341/ 09.08.2021г.- за 2/3 ид.части- и двата на нотариус Гр.Григоров с
район на действие- района на Рс- Момчилград, на основание наследство и
давностно владение. С обсъдената по-горе Заповед № РД 19-324/ от
20.05.2016г. на Кмета на Общината, имотът е възстановен на ищеца и е
отписан от регистъра на чуждестранните лица – изселници. Правното
основание на тази заповед е чл.44 ал.2 от ЗМСМА вр. с чл.2 и чл.3 ал.2 от
ПМС №226 от 11.11.1992г за отмяна на Наредбата за управление на
имуществата на чуждестранни лица в страната и за преодоляване на
имуществените последици от нея по повод молба на ищеца, като наследник
на Сали С. Хасанов. По делото се установи, че през 2010г.- т.е. след влизане
на цитираното в предходното изречение ПМС № 226/92г. между община
Момчилград и ответницата по настоящото производство е бил подписан
договор за наем на процесният имот, като ДОГОВОРЪТ за наем бил
прекратен през 2016г.
Горното води до извода, че собственик на целият имот- ПИ №32 в
кв.4 с площ от 520 кв.м. по плана на с.Багрянка, както и на построената в
имота едноетажна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от
полуподземен етаж с застроена площ от 32 кв.м., и първи етаж с застроена
площ от 54 кв.м., е ищеца, който е придобил същият на основание горните
два нот.актове на основание наследство и давностно владение.
Със събраните по делото доказателства намира, че искът по чл.108
от ЗС, който включва в себе си установителна част по отношение
собствеността на процесния имот е безспорно установен и доказан. Ищецът е
собственик по силата на нотариалните актове, посочени по-горе като
доказателство на процесният имот, а претенциите на ответницата в
настоящият процес относно собствеността на имота, заявени с насрещният
иск по чл.124 от ГПК са неоснователни.
При това положение съдът намира и че владелческият иск се явява
основателен и доказан. В случая ищецът е собственик на имота по силата на
нотариален акт. Същият не владее към настоящият момент имота- 2/3
7
идеални части от едноетажната масивна жилищна сграда с полуподземен
етаж- описан по-горе. Имотът се владее от лице, което не противопоставя
нито едно доказателство, относно собствеността или друго правно основание
за владеене и ползване на имота.
Следва да бъде признато за установено по отношение на П. М.. С. от
с.Багрянка, че Джеват Миллийетчи/ДЖ. С. С./ от гр.Момчилград е
собственик на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.№
32 /тридесет и две/, в кв.4/четири/, целият с площ от 520.00 кв.м./петстотин и
двадесет квадратни метра/ по ПУП на с.Багрянка, ЕКАТТЕ 02155/нула две
хиляди сто петдесет и пет/, общ.Момчилград, обл.Кърджали, ведно с 2/3
/една трета/ идеална част от построената в имота Едноетажна масивна
жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от полуподземен етаж със
застроена площ от 31.00 кв.м./тридесет и един квадратни метра/ и първи
етаж със застроена площ от 54.00 кв.м./петдесет и четири квадратни метра/,
при граници на Поземлен имот с пл.сн.№ 32: Поземлен имот с пл.сн.№ 33,
Поземлен имот с пл.сн.№ 34 и път.
Освен изложеното по-делото се установи, че същият е собственик и
на другата 1/3 идеална част от Едноетажна масивна жилищна сграда с
полуподземен етаж- описан по-горе, и за което има както издаден нот.акт,
така има и постановено съдебно решение, с което ответницата е осъдена да
отстъпи собствеността и предаде владението над тази идеална част- посочено
по-горе. В този смисъл искането за осъждането на ответницата да отстъпи
собствеността и предаде владението е недопустимо, т.к. има постановено
съдебно решение в горният смисъла, както и е налице въвод в владение,
поради и което предявеният иск за тази 1/3 ид.част следва да се отхвърли,
поради недопустимост на иска, и производството по делото в тази част
следва да се прекрати.
При горните доказателства и изложените съображения съдът
намира, че предявеният от ответника насрещен установителен иск по чл.124
от ГПК се явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло- като
доводите за това са посочени по-горе. Не се установи ответницата да владяла
имота на основание, което да е годно да я направи собственик. Същата до
2016г. е ползвала имота поради възникнали между нея и общината наемни
отношения. Не е представила доказателства, че е ползвала имота преди
2010г. на някакво основание. Поради и изложеното не се установи по делото
в нейна полза да е изтекъл съответният срок, който да й даде основание да
претендира собственост на основание давностно владение.
При това положение ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените по делото разноски общо в размер на 2 050 лева, от които
2 000 лева- адвокатско възнаграждение и 50 лева- платена държавна такса.
Водим от изложеното съдът
8
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на П. М.. С. с ЕГН-
**********, че ищецът ДЖ. С. С. с ЕГН- **********, е собственик на 2/3
идеални част от Едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж,
състояща се от полуподземен етаж със застроена площ от 31кв.м. и първи
етаж със застроена площ от 54, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.
№ 32 в кв.4, целият с площ от 52 кв.м. по ПУП на с.Багрянка, /, при граници
на Поземлен имот с пл.сн.№ 32: Поземлен имот с пл.сн.№ 33, Поземлен имот
с пл.сн.№ 34 и път, и ОСЪЖДА на осн.чл.108 от ЗС, ответницата П. М.. С. с
ЕГН- ********** да отстъпи собствеността и да предаде владението на 2/3
ид.части от Едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж,
състояща се от полуподземен етаж със застроена площ от 31кв.м. и първи
етаж със застроена площ от 54, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.
№ 32 в кв.4, целият с площ от 52 кв.м. по ПУП на с.Багрянка.
ОТХВЪРЛЯ като недопустим иска по чл.108 от ЗС на ДЖ. С. С. с
ЕГН- **********, за ОСЪЖДАНЕ на П. М.. С. с ЕГН- ********** да
отстъпи собствеността и да предаде владението на 2/3 ид.част от
Едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен етаж, състояща се от
полуподземен етаж със застроена площ от 31кв.м. и първи етаж със застроена
площ от 54, построена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.№ 32 в кв.4, целият
с площ от 52 кв.м. по ПУП на с.Багрянка, и прекратява производството по
този иск.
ОТХВЪРЛЯ предявеният по чл.124 от ГПК насрещен установителен
иск от П. М.. С. с ЕГН- **********, за признаване по отношение на ДЖ. С. С.
с ЕГН- **********, че тя е собственик по давностно владение на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ /ПИ/ с пл.сн.№ 32 в кв.4, целият с площ от 520 кв.м. по ПУП на
с.Багрянка, ЕКАТТЕ 02155, общ.Момчилград, обл.Кърджали, ведно с
построената в имота Едноетажна масивна жилищна сграда с полуподземен
етаж, състояща се от полуподземен етаж със застроена площ от 31кв.м., и
първи етаж със застроена площ от 54 кв.м., при граници на Поземлен имот с
пл.сн.№ 32: Поземлен имот с пл.сн.№ 33, Поземлен имот с пл.сн.№ 34 и път.
ОСЪЖДА П. М.. С. с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на ДЖ. С. С. с
9
ЕГН- **********, сумата в размер на 2 040 лева- направени по делото
разноски.
Решението подлежи на въззвивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
10