Определение по дело №89/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260086
Дата: 12 февруари 2021 г. (в сила от 2 март 2021 г.)
Съдия: Иван Латинов Маринов
Дело: 20211400200089
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№………………

Гр.Враца 12.02.2021 година

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Врачанският окръжен съд, наказателно отделение в публично съдебно заседание на дванадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                            

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ                           

 

при участието на секретаря Веселка Николова и прокурора Камелия Трифонова, като разгледа докладваното от съдия Маринов ЧНД № 89 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:   

 

Производството е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от Н.П.Б., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

 Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения.

В с.з. Б. поддържа молбата си и прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.

С. М. – инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи, че осъденият няма положителни прояви, неосъзнава тежестта на извършеното деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.

Участващият в съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност на молбата и прави искане за оставяне на същата без уважение.

Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна по следните съображения:

С протоколно определение № 260020/12.10.2020 г., постановено по НОХД №  1354/20 г. по описа на PC Монтана и имащо значение на влязла в сила присъда, Б. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343в ал. 2 НК, като му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца.

Осъденият е започнал да търпи наказанието на 19.10.2020 год., като до момента е изтърпял фактически 3 месеца и 23 дни, от работа му се зачитат 3 дни, или общо 3 месеца и 26 дни.

Към момента неизтърпяната част от определеното му наказание е в размер на 2 месеца и 4 дни.

При това положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му общо наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 1 НК.

Приложените към делото доклад за оценка на риска от рецидив и вреди и индивидуален план за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се поправя и превъзпитава.

Поради краткия срок на присъдата му, оценка на риска от рецидив не е правена, а в плана за осмисляне на свободното време са включени зони, където са отчетени трудности и частични дефицитите, като формиране на критично отношение към криминалното поведение; нагласи и умения за мислене.

Според ИСДВР, рискът от вреди е бил със стойности за служителите и лишените от свобода, като по време на престоя си в приемно отделение не се е отнасял с нужното уважение към служителите. По отношение на останалите осъдени лица е вероятно, при засягане на лични интереси или провокация да реагира с агресия.

Рискът от сериозни вреди за обществото след освобождаване от затвора е среден и се определя от характера на извършеното престъпление и криминалното му минало.

В условията на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена преоценка е констатирано, че числовите стойности на риска от вреди запазва стойностите за всички категории.

От доклада на социалният работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че в следствие на интензивно провежданото корекционно въздействие, в Б. се наблюдава положителна промяна, но относително краткия престой в затвора не позволява пълноценното проследяване на поведението му и отношението му към режимните изисквания.

Лишеният от свобода спазва изискванията на ЗИНЗС, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени наказания. Не е награждаван поради липсата на положителни прояви до момента.

От 07.01.2021 година е включен в клуб по интереси “3абавен шахмат“.

ИСДВР обаче е категоричен, че на настоящия етап от изтърпяване на наказанието си, Б. все още не е дал достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласи си за водене на законосъобразен начин на живот. Нежеланието му да се съобразява и да спазва законовите разпоредби и общоприетите норми, неумението да не повтаря допуснатите вече грешки и да си извади поука от тях, вземането на прибързани решения и поемане на немотивиран риск са предпоставка за извършване на ново правонарушение.

На този етап от изтърпяване на наказанието липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и е необходимо корекционната работа да продължи в условията на затвора за трайна положителна промяна на отношението към извършените правонарушения, осъзнаване на проблемите, предвиждане на последствията от действията и постигане на целите по чл. 36 от НК.

Изготвената и приложена по делото оценка е индикатор за частични положителни промени у Б., но все още има дефицитни зони, които са включени в плана на присъдата и все още не са изпълнени.

Законът в нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на затворника по време на изтърпяване на наказанието.

В тази връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване. Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.

В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е видно, че не се е поправил напълно, което навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за съзнателна работа по поправянето му. Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Методите и средствата на използваната спрямо осъденото лице наказателна репресия до момента не са дали нужния поправителен и превъзпитателен ефект, а по-скоро за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане границите на местата за лишаване от свобода, за да се завърне отново към обичайния си противоправен начин на живот.

Видно от криминалното му минало, Б. е с утвърдени криминални нагласи, което налага извода, че при осъденото лице се очертава склонност към несъобразяване с общоприетите норми и правила за водене на законосъобразен начин на живот, и индикират вероятността от извършване на нови правонарушения. Фактът, че извършените до момента правонарушения ескалират по сериозност очертават неблагоприятна прогноза за бъдещата ресоциализация и законосъобразен начин на живот.

При това положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете законови предпоставки за УПО, а именно, че Б. е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.

Съгласно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.

При горните съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Н.П.Б., роден на *** год. в гр. София, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода, определено му с протоколно определение № 260020/12.10.2020 г., постановено по НОХД №  1354/20 г. по описа на PC Монтана и имащо значение на влязла в сила присъда, в размер на 6 месеца, с остатък от 2 месеца и 4 дни.

     ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.

Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: