№ 106
гр. Козлодуй , 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
осми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Галина Ст. Тимчева Дикова
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20211440100548 по описа за 2021 година
Производството е административно по реда на АПК и е образувано по
жалба от М. К. АС. и Б.Г. Велева - А.а и двамата от гр.Враца против писмо с
№ РД-12-05-54-1/07.04.2021 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие" - Враца, с което е отказано да бъде изменена влязла в сила на
30.01.2021г. заповед № 30/15.01.2021г. за разпределение на масиви за
ползване в землището на с. Михайлово, общ.Хайредин за стопанската
2020/2021 г. на основание чл. 99, т. 2 АПК по отношение на поземлени имоти
с идентификатори 48492.23.9 и 48492.79.16.
В съдебно заседание участва лично жалбоподателя М. К. АС. и с
пълномощник адвокат Марио Любомиров и поддържат жалбата с искане да
бъде отменен отказа на Директора на Областна дирекция „Земеделие" –
Враца, като незаконосъобразен и преписката бъде върната с указания по
приложението на закона.
Ответната страна Директора на Областна дирекция „Земеделие" – Враца
редовна призован, не се явява и не се представлява. По делото от името на
ответника, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Ц.Д. е депозиран
писмен отговор, в който се съдържа становище за неподсъдност на спора на
Районен съд – Козлодуй, за недопустимост на оспорването тъй като
обжалваното писмо не е индивидуален административен акт и по същество за
1
неоснователност на жалбата.
Заинтересованите страни ВЛ. П. СТ. и ЕТ „Агро-Светлозар Дичевски”,
редовно призовани не се явяват, не изпращат представител, не вземат
становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства – обжалваното писмо №
РД-12-05-54-1/07.04.2021 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие" -
Враца, с което е отказано да бъде изменена влязла в сила заповед за
разпределение на масиви за ползване в землището на с.Михайлово,
общ.Хайредин за стопанската 2020/2021 г. на основание чл. 99, т. 2 АПК по
отношение на поземлени имоти с идентификатори 48492.23.9 и 48492.79.16;
Заявление с вх. № РД-12-05-54/31.03.2021 г. от М. К. АС. и Б.Г. Велева - А.а;
влязло в законна сила на 24.02.2021г. (датата на определението на ВКС, с
което не е допуснато касационно обжалване) Решение № 315/09.12.2019 г. на
PC- Козлодуй; Решение № 260003/13.08.2020 г. на ОС - Враца; Определение
№ 24.02.2021 г. на ВКС; влязла в сила на 30.01.2021г. заповед №
30/15.01.2021г. за разпределение на масиви за ползване в землището на с.
Михайлово, общ.Хайредин за стопанската 2020/2021 г.; Договор за наем от
16.05.2016г. със срок 5 години, сключен между наемодател В.С. и наемател
ЕТ „АГРО-Светлозар Дичевски” включващ и процесните два поземлени
имота с идентификатори 48492.23.9 и 48492.79.16 в землището на
с.Михайлово, общ.Хайредин; Протокол за въвод във владение от 21.05.2021г.
на ДСИ при РС-Козлодуй.
Съда приема от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
По делото е безспорно, че с влязла в сила на 30.01.2021г. заповед №
30/15.01.2021г. за разпределение на масиви за ползване в землището на с.
Михайлово, общ.Хайредин за стопанската 2020/2021 г. поземлени имоти с
идентификатори №№ 48492.23.9 и 48492.79.16 са включени като са били
заявени от ЕТ „АГРО-Светлозар Дичевски” като техен ползвате по силата на
договор за наем от 16.05.2016г. със срок 5 години сключен с наемодател В.С..
Безспорно е, че жалбоподателите М. К. АС. и Б.Г. Велева – А.а не са
участвали в административната процедура при издаване на същата заповед и
2
не са страни.
Безспорно е и, че с влязло в законна сила на 24.02.2021г. Решение №
315/09.12.2019 г. по гр.д. № 1703/2007г. на PC- Козлодуй е признато за
установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на В.С., че
жалбоподателите М. К. АС. и Б.Г. Велева – А.а са собственици на 11/12
идеални части от двата имота с идентификатори №№ 48492.23.9 и
48492.79.16 в землището на с.Михайлово, общ.Хайредин.
Позовавайки се на това обстоятелство, на 31.03.2021г. М. К. АС. и Б.Г.
Велева – А.а са подали заявление с вх. № РД-1205-54 до Директора на ОД
„Земеделие” – Враца, с което са поискали основание чл. 99, т. 2 АПК, във
връзка с чл.3, ал.4 от Устройствения правилник на ОД“Земеделие “, да бъде
изменена Заповед за одобрение на масиви за ползване № 30/15.01.2021 год. за
землище с.Михайлово, общ.Хайредин в частта по отношение двата имота с
идентификатор 48492.23.9 и с идентификатор 48492.79.16 като бъдат
изключени от заповедта и бъдат оставени в реалните им граници поради
отпаднало правно основание на ползвателя ЕТ „АГРО- СВЕТЛОЗАР
ДИЧЕВСКИ”, тъй като наемодателя В.С. вече не е собственик на имотите.
По това заявление Директора на ОД „Земеделие” – Враца се е
произнесъл с обжалваното писмо с № РД-12-05-54-1/07.04.2021 г., с което е
отказал да измени влязлата в сила на 30.01.2021г. заповед № 30/15.01.2021г.
за разпределение на масиви за ползване в землището на с. Михайлово,
общ.Хайредин за стопанската 2020/2021 г. на основание чл. 99, т. 2 АПК по
отношение на поземлени имоти с идентификатори 48492.23.9 и 48492.79.16
по съображения, че жалбоподателите нямат право да искат изменение на
заповедта (административен акт), тъй като не са страна в административното
производство по издаването му.
Освен това със съдебното решение, на което жалбоподателите се
позовават е решен въпроса за собствеността на двата имота, не е обявен за
нищожен сключеният договор за наем между В.С. и ЕТ„Агро Светлозар
Дичевски" и заявените факти и обстоятелства не представляват нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването на акта и не представляват основания за изменение на издадения
административен акт.
3
От правна стана:
Съда намира, че жалбата е допустима. По делото няма доказателства, но
и няма спор между страните, че жалбоподателите са спазили законовия срок
за обжалване на отказа на Директора на Областна дирекция „Земеделие" -
Враца обективиран в писмо № РД-12-05-54-1/07.04.2021 г., с което е отказано
да бъде уважено искането на двамата жалбоподатели да бъде изменена влязла
в сила заповед № 30/15.01.2021г. за разпределение на масиви за ползване в
землището на с. Михайлово, общ.Хайредин за стопанската 2020/2021 г. на
основание чл. 99, т. 2 АПК по отношение на поземлени имоти с
идентификатори 48492.23.9 и 48492.79.16, за който с влязло в сила на
24.02.2021г. съдебно решение по иска за собственост по чл.124, ал.1 ГПК
последните са признати за собственици на 11/12 идеални части на двата
спорни имота. Така съда приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежни
страни – жалбоподателите, за които е постановен отказа.
Съда намира и, че обжалваното писмо се явява индивидуален
административен акт и доколкото засяга правата на жалбоподателите по
отношение ползването на собствените им два имота, те имат правото да го
обжалват пред съда по реда на АПК
Според съда жалбоподателите имат правото и да поискат изменение на
влязлата в сила на 30.01.2021г. заповед № 30/15.01.2021г. за разпределение на
масиви за ползване в землището на с. Михайлово, общ.Хайредин за
стопанската 2020/2021 г. на основание чл. 99, т. 2 АПК по отношение на
поземлени имоти с идентификатори 48492.23.9 и 48492.79.16 съгласно чл.101
АПК даващ правото и на и лице, спрямо което административният акт има
сила, макар и то да не е било страна в производството по издаването му.
Такъв е настоящия случай, когато безспорно жалбоподателите не били страни
по издаване на заповед № 30/15.01.2021г. за разпределение на масиви за
ползване в землището на с. Михайлово, но твърдят, че административният
акт има сила и по отношение на тях, тъй като касае ползването на два от
собствените им имота (те са собственици на 11/12 идеални части по силата на
съдебно решение).
Да се възобнови едно административно производство означава да се
постави отново за решаване въпрос, вече е разрешен в хода на приключило
4
производство с влязъл в сила и станал необжалваем административен акт. В
този смисъл възобновяването е преодоляване на формалната законна сила на
административните актове и своеобразно продължаване на
административното производство, поставяне наново на материално-правните
въпроси, които са били основен предмет на производството и са решени с
издадения административен акт. С разпоредбата на чл. 99, ал. 1 законодателят
е предвидил възможността влязъл в сила индивидуален или общ
административен акт, който не е бил оспорен пред съда, да бъде отменен или
изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако
актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който
го е издал при наличието на посочените в т. от 1 до 7 предпоставки.
В хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 2 от АПК – когато се открият нови
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния
орган не са могли да бъдат известни на страната в административното
производство може да се поиска възобновяването му.
Според съда не е налице в случая тази хипотеза, тъй като както
правилно е съобразил и административния орган от значение към момента на
издаване на акта, чието изменение се иска - заповед № 30/15.01.2021г. за
разпределение на масиви за ползване в землището на с. Михайлово,
общ.Хайредин за стопанската 2020/2021 г. по отношение на поземлени имоти
с идентификатори 48492.23.9 и 48492.79.16 е правото на ползване на имотите
и то е на третото лице ЕТ„Агро Светлозар Дичевски" по силата на валиден
договор за наем. По отношение на това обстоятелство няма настъпила в
обективната действителност промяна, тъй като решението на което
жалбоподателите се позовават не касае договора за наем. Факта, че след
сключването му по отношение на наемодателя е установено със съдебно
решение, което впрочем действа занапред, че не е собственик (или в случая,
че жалбоподателите са собственици на 11/12 идеални части) не променя този
извод, тъй като няма спор в правната доктрина и съдебната практика, че
договор сключен от несобственик не е нищожен и третото лице продължава
да има правото на ползване на имотите по силата на договора за наем.
Съдебното решение, с което жалбоподателите са признати за собствени
5
действа занапред, т.е. след 24.02.2021г., когато заповедта за ползване на
имотите е била издадена и влязла в сила.
Предвид изложеното съда намира, че следва да остави без уважение
жалбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. К. АС. и Б.Г. Велева - А.а и
двамата от гр.Враца против писмо с № РД-12-05-54-1/07.04.2021 г. на
Директора на Областна дирекция „Земеделие" - Враца, с което е отказано да
бъде изменена влязла в сила на 30.01.2021г. заповед № 30/15.01.2021г. за
разпределение на масиви за ползване в землището на с. Михайлово,
общ.Хайредин за стопанската 2020/2021 г. на основание чл. 99, т. 2 АПК по
отношение на поземлени имоти с идентификатори 48492.23.9 и 48492.79.16,
като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Враца в 14-дневен срок от връчването на преписи със
съобщения.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
6