№ 8444
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. Л.А
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20221110105753 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 411,
изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА ” АД твърди, че на 10.12.2020 г., в гр. София, кв.
„Драгалевци“ е възникнало ПТП , при което т.а. „Ивеко“ с рег. № **-**-*,
собственост на МЛ“ФИРМА“, управлявано от Г. Г. се движил с несъобразена
с пътните условия скорост / мокър асфалт/ по второстепенна улица в посока
ул. „Акад. Сандерс“ и на кръстовището с ул. „Ген. Ковачев“ поради
невъзможност да спре на мокрия асфалт , неспазвайки правилата за движение
по пътищата , отнел предимството и реализирл ПТП , удряйки движещия се
по път с предимство л.а. „Мазда2“ с рег. № ******, собственост на Ирина
Спасова, управлявано от Ясен И., като му нанесъл материални щети. Бил
съставен двустранен констативен протокол, в който било вписано , че
виновен за ПТП е водачът на т.а. „Ивеко“. В резултат на ПТП били
причинени материални щети на а-л „Мазда-2“ с рег. № ******, изразяващи се
в повреди по същия , описани в опис-протокол по щета- задна лява врата,
заден ляв калник и др.
Твърди, че в изпълнение на задълженията си, произтичащи от договор за
застраховка „Каско“ с полица № 00500100385875/20г. с покрит риск „Пълно
каско“, включително клауза „Е+“ за заместващ автомобил , и с период на
1
валидност към датата на ПТП , по отношение на увредения автомобил „Мазда
2“ в ищцовото дружество била образувана преписка по щета №
**********/20г. и съставен опис-протокол на щетите , била определена и
изплатена на сервиза стойност на щетите в размер на 1684,24лева, която била
изплатена на сервиза с преводно нареждане от 30.03.21г. Същевременно на
26.02.21г. от ищцовото дружество било възложено на автосервиза и
предоставяне на заместващ автомобил на ползвателя на повреденото МПС за
времето на извършване на ремонта.
Поддържа, че причинителят на вредите има сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника , поради което на 13.04.21г. била
изпратена до ответника регресна покана с рег. № РК-014-13087/13.04.21Г. за
доброволно възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение.
Претендираната сума била в общ размер на 1699,24лева с включени 15 лева
ликвидационни разноски. От общия размер на претендираната сума
ответникът признал и заплатил сума в размер на 1283,61лева, като останал
незаплатен остатък в размер на 415,63лева , който се претендира по
производството, както и мораторна лихва за забава върху незаплатения
остатък в размер на 31,17лева за периода 13.05.21г.- 06.02.22г. и законна
лихва от датата на исковата молба.
Ответникът „ФИРМА ” АД оспорва механизма на ПТП и вината на
водача на застрахования при него автомобил, както и наличието на причинна
връзка между събитието и вредите. Оспорва претенцията за възстановяване на
платено от ищцовото дружество сума за предоставен на застрахования по
застраховка „Каско“ заместващ автомобил.Оспорва иска за мораторна лихва.
Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното
2
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска
отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди.
С определението от 01.9.2022 г. за безспорни са обявени следните
обстоятелства: че на посочените в исковата молба дата и място, на
застрахования при ищеца по застраховка „Каско” автомобил са нанесени
щети в резултат на ПТП със застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ автомобил, ; че в изпълнение на договорното си
задължение ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на
1684,24лева , че ликвидационните разноски са в размер на 15лева , както и че
ответникът е получил регресна покана , въз основа на която е възстановил на
ищеца по регресната претенция сума от 1283,16лева .Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.
От представения констативен протокол за ПТП, както и от показанията
на свидетелите Г. Г. и Ясен И. , както и от заключението на вещото лице по
автотехническата експертиза се установява, че на посочените в исковата
молба дата и час пътно-транспортното произшествие е възникнало по вина на
водача на т.а. „Ивеко“ с рег. № ****** , доколкото същият, движейки се по
воторстепенна улица, на кръстовището на ул. „Акад. Сандерс“ и „Ген.
Ковачев“ поради невъзможност да спре , отнел предимството на водача на
л.а. „Мазда2“ и реализирал ПТП с материални щети.
При така установения механизъм съдът намира, че събитието е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
при ответника товарен автомобил. Ответникът, носещ тежестта, не доказа
наличие на изключващи вината обстоятелства – случайно събитие, както и на
3
съпричиняване. Напротив, както от показанията на свидетелите, така и от
представения протокол /в който застрахованият при ответника водач изцяло
признава вината си/ се установява, че събитието е настъпило единствено
поради вина на застрахования при ответника водач на автомобил.
При така установения механизъм на ПТП е изготвено заключението на
съдебно автотехническата експертиза, според което щетите по процесния
автомобил, обезщетени от ищеца, са в причинна връзка с така описания в
протокола механизъм на произшествието. Този извод се подкрепя и от
показанията на свидетелите.
Предвид изложеното и при съвкупната преценка на писмените
доказателства, гласните доказателствени средства и заключението на САТЕ
съдът приема, че ПТП е настъпило поради виновното и противоправно
поведение единствено на водача на застрахованото при ответника МПС, от
което са причинени описаните в исковата молба вреди на застрахования при
ищеца лек автомобил.
Налице е следователно основание за възникване на регресно вземане.
Според заключението на вещото лице по експертизата размерът на
причинените по увредения автомобил имуществени вреди е 1252,08лева , а
разходите, необходими за заместващ автомобил, са в размер на 415,63лева.
Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на
факта, че е платил обезщетение за причинените вреди, и за него е възникнало
регресно право.
Законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна
стойност към момента на настъпването им. Обемът на отговорността при
деликт се определя от закона – той е в размер на действително причинените
вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението трябва да съответства на това,
което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени,
по които това възстановяване може да се извърши.
Съгласно САТЕ, стойността на ремонта, необходим за отстраняване
повредите на лекия автомобил по средни пазарни цени възлиза на 1252.08лв.,
а с включени 15 лв. ликвидационни разноски възлиза на 1267.08 лв.
Сумата от 415.63 лв. – разходи за заместващ автомобил, съдът намира,
че не следва да се включва в размера на претендираното обезщетение. На
първо място липсва пряка причинна връзка с противоправното поведение на
ответника, поради което искането за присъждане на тази сума е
неоснователно. На следващо място съгласно нормата на чл. 411, ал. 1 от КЗ, в
случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка
4
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" – до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност".
Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който
има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е
встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към
причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят
размера на застрахователната сума по договора за задължителната
застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно
средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на
основание чл. 494.
Предметът на застраховката „Гражданска отговорност“ е само
стойността на лекия автомобил и здравето на водача и пътниците на
увреденото МПС, но не и разходи, свързани със загуби, следствие от
невъзможността да се ползва колата. Те могат да се претендират само от
делинквента. Разноските за заместващ автомобил се дължат от
застрахователя по застраховка „Каско“ към увреденото лице.
Не се спори, че ответникът е заплатил на ищеца доброволно сума в
размер на 1283.61 лв., тоест ответникът е изпълнил задължението си по
регресната претенция, като е заплатил дори повече от средната пазарна
стойност на щетите съобразно приетото заключение на вещото лице.
Заплатената от ищеца в повече сума за заместващ автомобил може да бъде
търсена пряко от делинквента на осн. чл. 411, ал.1, предл.последно от КЗ, вр.
с чл. 494 КЗ .
Ето защо, искът за заплащане на регресно вземане за изплатено
обезщетение за заместващ автомобил следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Поради неоснователност на главния иск, на отхвърляне подлежи и
акцесорния за заплащане на мораторна лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора , на ищеца не се следват разноски за
производството. На осн. чл. 78, ал.3 ГПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноските по производството, които съобразно представения по
делото списък, възлизат на сумата от общо 405лева , за адвокатско
възнаграждение, такса за съдебно удостоверение и депозит за призоваване на
свидетел.
5
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД „ФИРМА“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. АДРЕС срещу ЗАД „ ФИРМА „АД с
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 415.63
лв., представляваща претенция за незаплатена част от регресно вземане за
заплатено обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ / полица №
00500100385875/20г./ на увредено лице – разходи за заместващ автомобил ,
ведно със законната лихва от 07.02.2022г. - датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и за мораторна лихва за
забава в размер на 31,17лева за периода 13.05.21г.-6.002.2022г.
ОСЪЖДА ЗД „ФИРМА“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление гр. АДРЕС да заплати на ЗАД „ ФИРМА „АД с ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС , на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, направените по настоящето дело разноски в размер на 405 лв.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6