Определение по дело №6996/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 март 2025 г.
Съдия: Мария Емилова Малоселска
Дело: 20251110106996
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 13467
гр. София, 21.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110106996 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на А. Н. И., с която срещу "Б. са предявени
обективно кумулативно съединени искове, както следва:
- иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, вр. чл. 19 и чл. 22 ЗПК
за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит №
*********/30.12.2022 г.
- иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 15,13 лева, представляваща недължимо
платена на ответника сума във връзка с договора за кредит, ведно със законната лихва
от предявяване на иска /31.01.2025 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника процесния договор за кредит, по
силата на който ответникът му е предоставил сумата 500 лева, като в договора е бил
посочен размер на ГПЛ 36,32 % и ГПР 48,75 %. Съгласно договора ищцата е трябвало
да върне 913,74 лева, тъй като били начислени такса за бързо разглеждане в размер на
143,76 лева у такса за динамично плащане в размер на 215,70 лева, но последните две
не били включени в ГПР. Твърди договорът за кредит да е нищожен поради
противоречието му с императивни норми на ЗПК, с оглед което и не дължи нищо
освен чистата стойност на получената по кредита сума. Твърди да е заплатила на
отвтеника сума 15,13 лева като възнаградителна лихва, която счита, че не дължи.
Заявява доказателствени искания за приемане на представените към исковата молба
документи като доказателства и за задължаване на ответника да представи
документите, с които разполага във връзка с процесния договор за кредит. Моли за
уважаване на исковете и претендира разноски.
Постъпил е в срок отговор на исковата молба, с която ответникът оспорва
предявените искове. Не отрича сключването на договора и че по силата на същия е
предоставил на ищеца сумата от 500 лева. Отрича при сключването на договора и със
същия да са нарушени императивни норми на закона. Поддържа, че визираните такси
не следва да се включват в ГПР при неговото изчисляване. Ищецът сам пожелал да се
ползва от тези услуги, които не били задължителни. Счита, че тези такси не нарушават
нормата и на чл. 10а ЗПК. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на
разноски. Ответникът не е взел становище по твърденията на ищеца за заплащане на
1
сумата 15,13 лева като възнаградителна лихва по договора за кредит.
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, че
договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания,
а именно поради нарушение на императивни норми на закона.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи, че е
заплатил процесната сума на ответника, за което ИЩЕЦЪТ НЕ СОЧИ
ДОКАЗАТЕЛСТВА.
В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, че при
сключването на договора са били спазени особените изисквания на ЗПК, както и че на
потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна
информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите
последици от сключването на договора.
По иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ответника е да установи, че е налице
основание да получи и задържи заплатените му от ищеца по процесния договор суми.
Като безспорно между страните следва да се отдели обстоятелството, че във
връзка с процесния договор за кредит ответникът е предоставил на ищеца сумата от
500 лева.
На ответника следва да се укаже в срок до първото открито съдебно заседание
да заяви становището си по твърденията на ищеца, че във връзка с процесния договор
за кредит му е заплатила сума в размер на 15,13 лева като възнаградителна лихва.
Следва да се приемат представените от ищеца документи като писмени
доказателства по делото.
Искането на ищеца съдът да задължи ответника по реда на чл. 190 ГПК е
неоснователно – с исковата молба са представени договорът за кредит и погасителният
план към същия. Не е ясно защо ищецът прави искане за представяне на
застрахователен сертификат при липсата на твърдения за сключена застраховка във
връзка с договора за кредит. Останалите документи, както е формулирано искането на
ищеца, не са конкретизирани с оглед което и в тази част същото е нередовно и няма
как да бъде уважено от съда.
Страните следва да се приканят към сключване на спогодба или друг начин за
доброволно решаване на спора, а делото да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към сключване на спогодба за уреждане на правния спор,
предмет на делото.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер, а при своевременно постигане на споразумение за
доброволно уреждане на спора ще спестят процесуални усилия и разноски.
УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят
лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който
от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично
пълномощно.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад на делото съобразно обстоятелствената
2
част на определението, като им указва, че в срок най-късно в първото открито съдебно
заседание могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и разпределената
със същия доказателствена тежест, както и да релевират съответни доказателсвени
искания, в противен случай губят възможността да направят това по-късно освен в
случаите на чл. 147 ГПК.
ПРИЕМА като писмени доказателства представените от ищеца с исковата
молба документи.
УКАЗВА на ответника в срок до първото открито съдебно заседание да заяви
становището си по твърденията на ищеца, че във връзка с процесния договор за кредит
му е заплатила сума в размер на 15,13 лева като възнаградителна лихва.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК във вида, в
който същото е заявено с исковата молба. УКАЗВА на ищеца да конкретизира кои
точно други документи иска съдът да задължи ответника да представи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04.2025
г. от 10:15 ч., за когато да се призоват страните чрез процесуалните им представители.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
съдебното заседание, като на ищеца, чрез процесуалния му представител да се връчи
препис от отговора на ИМ.
УКАЗВА на ответника ДА ПРЕДСТАВИ в срок до откритото съдебно заседание
документ за внесена по сметка на СРС държавна такса по чл. 102з в размер на сумата
0,20 лева за изготвения препис от отговора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3