№ 195
гр. Кърджали, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20255140200593 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР.
Обжалвана е Заповед за задържане на лице с рег.№ ****, издадена от И. О. Х. -
старши полицай при РУ-Кърджали, с която жалбоподателят С. С. С. е бил задържан за срок
до 24 часа на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР.
Жалбоподателят С. С. С. намира заповедта за задържане за неправилна и
незаконосъобразна. Твърди, че същата е издадена в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила, в протИ.речие с целта на закона. Сочи, че не е извършил
престъплението, посочено в заповедта, не е управлявал МПС след употреба на наркотични
вещества. В мотивите на обжалваната заповед не била посочена причината, налагаща
задържането, поради което същото се явявало самоцелно и необосновано. Задържането на
жалбоподателя не съответствало на целта на закона, преценена съобразно установения в
чл.6, ал.2 от АПК принцип за съразмерност. При спирането му от полицейските служители,
той съдействал изцяло, подложил се на полеви тест за употреба на наркотични вещества,
съпроводен бил до МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД-Кърджали, където предоставил проби
за изследване. Нямало данни с жалбоподателя да са провеждани каквито и да било действия
във връзка с разследването на престъпното деяние или за изясняване на обстоятелства, още
по-малко неотложни такива, които да обосновават необходимост от осигуряване на
присъствието му. Задържането в случая не преследвало каквато и да било легитимна цел,
тъй съдействал на полицейските органи, не било необходимо прилагане на принуда под
формата на задържане по реда на ЗМВР. Моли атакуваната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна.
1
В едно от съдебните заседания жалбоподателят се представлява от упълномощен
адвокат, който поддържа жалбата. Депозирал е и писмена молба по делото, в която моли за
отмяна на заповедта за задържане по изложените в жалбата съображения. Сочи, че от
представеното постановление на РП-Кърджали от 16.10.2025 г. за прекратяване на
наказателно производство било видно, че е изготвена токсикохимична експертиза. От
същата се установило, че в представените за изследване биологични проби, взети от
жалбоподателя, не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични
вещества.
Ответникът И. О. Х. - старши полицай при РУ-Кърджали, в съдебно заседание не се
явява, представлява се от пълномощник, който оспорва жалбата. Сочи, че съгласно чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР, полицейските органи имали право да задържат лице при наличието на
данни, че то е извършило престъпление, без да е необходимо да бъде доказано извършването
му с доказателствените средства, които са предвидени в НПК. В случая съмнението за
шофиране след употреба на наркотици представлявало тежко престъпление, което създавало
опасност за жИ.та на участниците в движението. Към момента на ограничаване на правото
на свободно придвижване на жалбоподателя съществували обективни данни за извършване
на нарушение. Според съдебната практика на административните съдилища, наказателното
производство и изхода на наказателното производство не било обвързано със
законосъобразността на административните актове, а единствено били важни данните към
момента на постановяването им. Не било основателно при проверката на
законосъобразността на конкретния административен акт, позоваването на евентуално
установена отрицателна кръвна проба и проба от урина на един по-късен етап от
постановяване на административния акт. Те имали отношение единствено към хода на
воденото наказателно производство. Евентуалните неблагоприятни последици за
жалбоподателя от задържането, не можели да бъдат протИ.поставими на тежките
последствия, които може да постигне управление на МПС от водач, който е употребил
наркотични вещества и техни аналози. В случая задържането за срок до 24 часа било
оправдано, тъй като полицейският орган имал конкретни данни, че задържането ще е в
защита на обществения интерес и ще гарантира жИ.та и здравето на участващите в пътното
движение, жИ.та и здравето на самия жалбоподател. Моли съдът да потвърди заповедта за
задържане, като жалбата бъде отхвърлена като неоснователна. При условията за
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР-Кърджали. Представя и
писмена защита, в която излага подробни съображения за законосъобразност на атакувания
акт.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 19.07.2025 г. около 22.40 часа, жалбоподателят С. С. С. управлявал лек автомобил
„****“ с peг.№ **** в гр.Кърджали на бул.„Беломорски“, когато бил спрян за проверка от
служители на РУ-Кърджали. В хода на извършване на проверката полицейските служители
2
се усъмнили, че водачът може да е употребил наркотични вещества, поради което бил
извикан за съдействие и екип от сектор ПП-Кърджали. На място пристигнал младши
автоконтрольор от сектор ПП-Кърджали, който извършил проверка на жалбоподателя с
техническо средство „Дръг тест 5000“ с идент. номер ARLK-0077, което отчело положителен
резултат за употреба на наркотични вещества - опиати. С. С. С. не бил съгласен с
показанията на техническото средство и поискал да даде биологични проби за изследване.
Издаден му бил талон за изследване и в СПО при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД
гр.Кърджали той доброволно дал кръв и урина за химическо изследване.
На 19.07.2025 г. в 23.03 часа по повод ЗМ № **** по описа на РУ-Кърджали за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, жалбоподателят С. С. С. бил задържан със Заповед за
задържане на лице с рег.№ ****, издадена от И. О. Х. - старши полицай при РУ-Кърджали.
Последният от 03.02.2025 г. бил преназначен на длъжност старши полицай в група
„Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Кърджали.
Заповедта била връчена лично на задържаното лице, което било освободено на 20.07.2025 г.
в 21.30 часа. По повод задържането, на С. С. бил извършен обиск, който е документиран в
Протокол за обиск на лице от 20.07.2025 г., освидетелстван бил в Спешно отделение на
МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ гр.Кърджали, обективирано в Карта за медицинско
освидетелстване на лице, пребиваващо в помещение за задържане от 19.07.2025 г., както и
бил уведомен за правата му по чл.72, ал.5 и ал.6 от ЗМВР, а именно на защитник, на отказ от
защитник и последиците от него, и устно е запознат с правата по чл.72, чл.73 и чл.74 от
ЗМВР съгласно Декларация приложение № 1 към чл.15, ал.2. Задържането на С. С. било
осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР във връзка с регистриран ЗМ № **** за
извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Още същия ден било образувано бързо
производство № 469/2025 г. по описа на РУ-Кърджали за престъпление по чл.343б, ал.3 от
НК. В хода на разследването била назначена токсикохимична експертиза, която дала
заключение, че в предоставените за изследване кръвна проба и проба урина, взети от С. С.
не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. Затова
и тъй като извършеното от жалбоподателя не покривало признаците на престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК, наказателното производство по досъдебно производство № 469/2025 г.
по описа на РУ-Кърджали било прекратено с Постановление на РП-Кърджали от 16.10.2025
г.
Изложената фактическа обстановка се установява от Заповед за задържане на лице с
рег.№ 33-1947з-261 от 19.07.2025 г., Протокол за обиск на лице, Карта за медицинско
освидетелстване на лице пребиваващо в помещение за задържане, Декларация за правата на
задържано лице, Справка от 24.09.2025 г. на РП-Кърджали, Удостоверение от 25.09.2025 г.,
Докладна записка от 19.07.2025 г., Докладна записка от 20.07.2025 г., Акт за установяване на
административно нарушение от 19.07.2025 г., Протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични или упойващи вещества от 19.07.2025 г., Протокол с резултати от
изследвания от 21.07.2025 г., Постановление на РП-Кърджали от 16.10.2025 г. за
прекратяване на наказателно производство.
3
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от обжалването, и в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, поради
което следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от
АПК. Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.53 от ЗМВР в
границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1 от ЗМВР компетентност. Спазена е
предвидената от закона форма съгласно чл.74, ал.1 от ЗМВР, а именно издадена е писмена
заповед за задържане, която е връчена на адресата. Заповедта съдържа задължителните
реквизити, посочени в ал.2 на чл.74 от ЗМВР - вписани са името, длъжността и
местоработата на служителя издал заповедта, както и данните индивидуализиращи
задържаното лице - три имена, ЕГН и адресна регистрация, датата и часа на задържането.
Разяснени са му правата по чл.72 от ЗМВР, за което е подписал декларация по чл.74, ал.3 от
ЗМВР и му е предоставено копие от нея и от заповедта срещу подпис. Заповедта е издадена
на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР като е посочено, че лицето се задържа във връзка със
ЗМ № **** по описа на РУ-Кърджали за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Независимо, че са спазени изискванията за форма и реквизити на оспорената заповед,
съдът намира, че същата е постановена в протИ.речие с целта на закона.
Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР представлява принудителна
административна мярка по чл.22 от ЗАНН, която има за цел да попречи на задържаното лице
да извърши престъпление или да се укрие, или да извърши друго престъпление, или да
осуети наказателно преследване. При прилагането му органите на МВР следва да
съобразяват същността и предназначението на принудителната административна мярка,
необходимостта от налагането за всеки конкретен случай. Задържането по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР няма за цел наказване на уличеното лице за извършено от него деяние, а се
предприема тогава, когато е наложително с оглед поведението на лицето и възможността то
да се укрие или да извърши престъпление, или да попречи на полицейските органи
безпрепятствено да изпълнят правомощията си. В случая не се установяват тези
обстоятелства по отношение на задържания С. С. С.. В заповедта липсват мотиви, че
задържането му е било наложително, такива не се извеждат и от приложените по преписката
материали. При издаването на заповед за задържане на посоченото основание, полицейският
орган действително действа в условия на оперативна самостоятелност, но това не означава,
че е освободен от задължението да обоснове необходимостта от задържането на лицето.
Правомощията на органите на МВР да задържат за срок от 24 часа се упражняват само
когато резултатът не може да бъде постигнат без прилагането на тази принудителна мярка.
По делото не са налице данни жалбоподателят да е направил опит да се отклони от
проверката, да е съществувал риск от укриване или пък да е създал затруднения и пречки
при събирането на доказателства, които обстоятелства да налагат ограничаване на личната
4
му свобода. Напротив, установява се, че С. С. още на място е изразил несъгласие с отчетения
резултат от техническото средство и сам е поискал да даде проби за изследване, съдействал е
и е дал доброволно кръв и урина за изследване относно наличието на наркотични вещества
и/или техни аналози. Никакви неотложни действия по установяване и разкриване на
престъплението не са предприети с участието на жалбоподателя на 19.07.2025 г., освен
задържането му. Видно от справката на РП-Кърджали, той е бил разпитан в качеството на
свидетел по досъдебното производство едва на 25.07.2025 г. На 22.07.2025 г. е назначена
съдебна токсикохимична експертиза на пробите кръв и урина, взети от С. С., която не е
установила наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества. По тази
причина и наказателното производство по досъдебно производство № 469/2025 г. по описа
на РУ-Кърджали, касаещо осъщественото от жалбоподателя деяние на процесната дата, е
прекратено с Постановление на РП-Кърджали от 16.10.2025 г.
Настоящата инстанция намира, че процесната принудителна административна мярка
е наложена в протИ.речие с целта на закона и принципа за съразмерност, регламентиран в
чл.6 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.2 от АПК, административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. По смисъла на тази правна норма,
прилагането на принудителна административна мярка по чл.72, ал.1 от ЗМВР следва да е
оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта
от постигането на законовата цел. В конкретния случай нито е обосновано, нито е доказано,
че за изпълнение на конкретни полицейски правомощия е било необходимо и оправдано
налагането на принудителна административна мярка задържане за срок до 24 часа в
хипотезата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Според чл.6, ал.1 и ал.5 от АПК, административните
органи трябва да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и
справедлИ. и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. Издаването на заповедта по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в
случая превишава целта на закона, поради което задържането на жалбоподателя е
непропорционално и съставлява акт на неоснователна принуда, който протИ.речи изцяло на
същността и предназначението на принудителните административни мерки по чл.22 от
ЗАНН. Както вече се посочи, събраните по делото доказателства установяват, че С. С.
напълно е съдействал на полицейските органи при извършената проверка и последващите
действия, а данни за обратното не се твърдят изобщо. Затова единствено първоначалният
резултат от техническото средство и съмнението за шофиране след употреба на наркотици не
води до извод, че е било необходимо прилагане на принудителната административна мярка
за постигане на предвидената от закона цел - предотвратяване извършването на
престъпление или укриване на дееца. Още повече, че възможността лицето да извърши
евентуално престъпление или нарушение е била ограничена с издадената ЗППАМ по чл.171
от ЗДвП и незабавното отнемане на свидетелството му за управление на МПС още със
съставения на място акт.
Предвид изложените съображения съдът приема, че атакуваната заповед се явява
5
незаконосъобразна, издадена в протИ.речие с целта на закона, поради което следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя се дължат разноски от ответната страна,
но такива не са поискани в депозираната жалба срещу заповедта за задържане. След
отмяната на хода по същество и след възобновяване на производството по делото, от
пълномощника на жалбоподателя е депозирана молба само с искане за отмяна на атакувания
акт, но разноски отново не са претендирани. Ето защо, не следва да се присъждат деловодни
разноски в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице с рег.№ ****, издадена от И. О. Х. - старши
полицай при РУ-Кърджали, с която жалбоподателят С. С. С. с ЕГН ********** от ****, е
бил задържан за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
6