Решение по адм. дело №163/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

 

Жалбоподателят „Свилоза“ АД-Свищов, чрез адвокат И. от САК, е обжалвал като незаконосъобразен ревизионен акт №Р-04000422007755-091-001 от 09.11.2023 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден изцяло с решение №7/25.01.2024 година на директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с който са установени задължения за корпоративен данък за 2016-2020 година в общ размер от 232 096, 65 лева в едно с лихви от 113 874, 63 лева и задължения за ДДС за данъчни периоди м.12.2016 година, от м. 01.02.2017г, до м.10. 2019 година вкл., от 0м.12.2019 година до м.05.2020 година и от м.10.2020 година до м.12.2020 година вкл. в общ размер от 517 976, 16 лева и лихви върху тях в размер от 284 161, 01 лева.

Правят се оплаквания, че неправилно е приложен материалният закон, доколкото не са налице проявления на институтите на чл.16, а.2, т.2 от ЗКПО, респ. на чл.9, ал.3, т2 от ЗДДС. Що са касае до прилагането на ЗКПО, то дружеството излага, че неправилно са установени правните фигури, при които е действало при защита на интересите си в САЩ, доколкото не е било съищец в едно с финансираната от него Фондация.В резултат на проведените в това процесуално качество правни действия дружеството било получило дължимите му от Фондацията суми в размер от 1 631 813 лева. Поради това изводът за безвъзмездност, направен в ревизионният акт е правно необоснован, тъй като никакви материални блага не са предоставяни безвъзмездно на Фондацията, а префактурирането на услуги в полза на Фондацията би изкривило ФР на дружеството. Извън горното, прави се оплакване и за неправилно определена пазарна цена на т.н. безвъзмездни услуги, доколкото методът, ползван от експерта при ревизията и възприет от администрацията, е неправилно приложен при определянето на въпросните пазарни цени на правни услуги.

По отношение на допълнително определените задължения за ДДС се сочи, че е неправилен извода на ответника досежно предоставени безвъзмездни услуги в полза на третото лице – Фондация „Мир за теб, мир за мен“, доколкото, както вече бе посочено по-горе, дружеството е било просто съищец при осъществяване на процесуалните действия по събиране на дълг, осъществявани в САЩ от наети адвокати и адвокатски кантори, установени там.

Извън соченото неправилно прилагане на материалните закони, дружеството претендира и процесуални нарушения извършени в хода на ревизията, които се свеждат до превратно преценени доказателства, без да се съобрази меродавната доказателствена стойност на представените и събрани доказателства за съответните обстоятелства.

Допълнителни аргументи за незаконосъобразността на ревизионният акт се излагат в представените от процесуалните представители на дружеството писмени бележки.

Иска се отмяната на ревизионният акт и присъждането на разноски съобразно представен списък.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП” – Велико Търново, чрез представителя си заема позиция за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на установеното с ревизионния акт. Моли съда да му се присъди юрисконсултско възнаграждение съобразно представения списък за разноски. Алтернативно заема становище за прекомерност на претендираните от представителите на дружеството разноски.

Прокурорът от ВТОП дава заключение за основателност на жалбата, позовавайки се на отговора на СЕС в решение по дело №С-535/2024 на поставеният от съда преюдициален въпрос.

Съдът преценява жалбата като допустима за разглеждане по съществото на спора. В тази връзка само следва да се спомене, че при подаването й е спазен императивния срок по смисъла на чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От друга страна, жалбоподателят е легитимиран да подаде жалбата, тъй като ревизионния акт пряко го засяга неблагоприятно, този акт е потвърден изрично по административен ред от ответника, каквото е изискването на чл. 156, ал. 1 от ДОПК и то в оспорените пред съда части.

От фактическа страна се установява, че ревизията е била възложена със ЗВР №Р-0400042207755-020-001/15.12.2022 година на Н. С. в ТД на НАП – Велико Търново, оправомощен за това възлагане със заповед №1270/1511.2021 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново. Обхватът на производството е определянето на задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2016 година -31.12.2020 година и на задължения за ДДС за периода м.12.2016 година – м.12.2020 година. Впоследствие е издадена ЗИЗВР №Р-0400042207755-020-002/20.03.2023 година, с която е удължен срокът за приключването на производството. Със заповед №Р-04000422007755 – ЗИД -001 от 15.05.2025 година на ИД на НАП срокът на производството е удължен на основание чл.114, ал.4 от ДОПК до 19.08.2023 година. С решение №Р - 0400042207755-098-001/26.07.2023 година по реда на чл.7, ал.3 от ДОПК възложилият производството орган, оправомощен със заповед №1346 от 29.11.2021 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, е иззел преписката по ревизионното производство от ръководителя на ревизията, определен с предходните ЗВР и е възложил правомощията за провеждането на ревизионното производство и издаването на РД и на РДЗ на друг орган по приходите, който да изпълнява функциите на ръководител на ревизията, като въпросният орган е имал функционално правомощие за това въз основа на заповед №581 от 25.07.2023 година на Директора на ТД на НАП – Велико Търново. Издадена е най – сетне и ЗИЗВР №№Р-0400042207755-020-004/26.07.2023 година, в която е посочен като ръководител на ревизията органът, комуто е възложено довършването на производството, а крайният срок е 18.08.2023 година.

В хода на производството на дружеството жалбоподател са връчвани множество искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани счутовдни документи и регистри, търговска кореспонденция и книжа, като голяма част от изисканата информация касае отчетени разходи за адвокатски услуги, извършени от установени в САЩ адвокатски кантори.

Направена е и насрещна проверка на Фондация „Мир за теб, мир за мен“ /Фондацията за лаконичност/, като са изискани договори и други относими към финансирането и документи и книжа, както и обяснения.

Назначена е и експертиза, като е събрано по преписката изготвеното от назначеното в хода на ревизионното производство ВЛ заключение, което впрочем е ценено без забележки и изцяло.

На 01.09.2023 година е издаден ревизионен доклад /РД/ №№Р-0400042207755-092-001, в който са анализирани събраните доказателства и обяснения, като е прието, че дружеството е получател на правни услуги от общо пет правни кантори /фирми/, установени в САЩ, като има издадени фактури за такива услуги. За целите на ЗКПО чрез експертизата са направени пазарни оценки на тези правни услуги по смисъла на §1, т.8 от ДОПК. В тази връзка е предложено за установяване за 2016 година дължим допълнително КД в размер от 8931, 70 лева с оглед приложението на института на чл.16, ал.2, т.2 от ЗКПО и увеличаване на това основание на ФР за данъчни цели със сумата от 89 317, 02 лева, представляваща неотчетени приходи, които е следвало да се отчетат по пазарни цени и представляват услуги, предоставени от жалбоподателя по представляване на Фондацията по дела, заведени в САЩ за събиране на вземания на последната Аналогично, със същите доводи и на същото основание за 2017 година е предложено за установяване дължим допълнително корпоративен данък в размер от 58 256, 51 лева с оглед увеличаване на ФР за данъчни цели със сумата от 582 565, 06 лева. Отново аналогично, със същите доводи и на същото основание за 2018 година е предложено за установяване дължим допълнително корпоративен данък в размер от 116 573,18 лева с оглед увеличаване на ФР за данъчни цели със сумата от 1 127 281, 05 лева. Аналогично, със същите доводи и на същото основание е предложено за установяване на дължим допълнително корпоративен данък за 2019 година в размер от 42 477, 22 лева с оглед увеличаване на ФР за данъчни цели със сумата от 660 111, 38 лева. Най – сетне, със същите доводи и на същото основание за 2020 година е предложено за установяване дължим допълнително корпоративен данък в размер от 5 858, 04 лева с оглед увеличаване на ФР за данъчни цели със сумата от 93 695,33 лева.

По отношение на ДДС за данъчен период м.12.2016 година е предложено установяване на допълнителен ДДС в размер от 14001, 409 лева; за данъчен период м.03.2017 година е предложено за установяване на допълнителен ДДС в размер от 1 958, 59 лева, за данъчен период месец 04.2017 година е предложено за установяване на допълнителен ДДС в размер от 4365, 36 лева, за данъчен период м.05.2017 година е предложено за установяване на допълнителен ДДС в размер от 8600,85 лева, за данъчен период м.06.-2017 година е предложено за установяване на допълнителен ДДС в размер от 9082, 75 лева, за данъчен период месец 06.2017 година е предложено за установяване на допълнителен ДДС в размер от 10 189, 21 лева, за данъчен период месец 08.2017 година е предложено за установяване на допълнителен ДДС в размер от 16 101, 57 лева, за данъчен период месец 09.2017 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 24 420, 49 лева, за данъчен период месец 10.2017 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 17 504, 27 лева, за данъчен период месец 11.2017 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 16 898, 24 лева, за данъчен период месец 12.2017 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 12 064, 34 лева, за данъчен период месец 01.2018 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 7852, 70 лева, за данъчен период месец 02.2018 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 4974, 93 лева, за данъчен период месец 03.2018 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 21 454, 49 лева, за данъчен период месец 04.2018 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 13 894, 90 лева, за данъчен период месец 05.2018 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 36 714, 67 лева, за данъчен период месец 06.2018 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 31 454,51 лева, за данъчен период месец 07.2018 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 19 950, 20 лева, за данъчен период месец 08.2018 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 40 460, 46 лева, за данъчен период месец 09.2018 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 11 319, 25 лева, за данъчен период месец 10.2018 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 7 550, 74 лева, за данъчен период месец 11.2018 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 18 735, 51 лева, за данъчен период месец12.2018 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 3592, 02 лева, за данъчен период месец 01.2019 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 12 320, 52 лева, за данъчен период месец 02.2019 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 8881, 98 лева, за данъчен период месец 03.2019 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 60 978, 68 лева, за данъчен период месец 04.2019 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 13 146, 74 лева, за данъчен период месец 05.2019 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 8340, 95 лева, за данъчен период месец 06.2019 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 26 254, 54 лева, за данъчен период месец 07.2019 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 8072, 58 лева, за данъчен период месец 08.2019 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 2990, 44 лева, за данъчен период месец 09.2019 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 1825, 90 лева, за данъчен период месец 10.2019 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 1181, 25 лева, за данъчен период месец 12.2019 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 324, 40 лева, за данъчен период месец 01.2020 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 613, 87 лева, за данъчен период месец 02.2020 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 8 472, 07 лева, за данъчен период месец 03.2020 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 528, 74 лева, за данъчен период месец 04.2020 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 50, 75 лева, за данъчен период месец 10.2020 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 7 861,20 лева, за данъчен период месец 11.2020 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 1 513, 74 лева и за данъчен период месец 12.2020 година е предложено за установяване на допълнително ДДС в размер от 434, 62 лева,

Прието е, че декларираните данъчни резултати следва да се коригират чрез начисляване на ДДС за предоставени нематериални услуги на Фондацията под формата на предоставяне на нематериални блага във връзка със заведените дела в САЩ срещу длъжниците на Фондацията, като това се приравнява на безвъзмездна доставка по чл.9, ал.3, т.2 от ЗДДС.

Срещу РД не е подавано възражение по реда на чл.117, ал.5 от ДОПК, като на 9.11.2023 година е издаден и процесният РА, в който предложенията за установяване на прекия и косвен данък са приети изцяло и са установени оспорените понастоящем данъчни резултати по ЗКПО и ЗДДС.

Този РА е обжалван пред ответника с жалба от 27.11.2023 година, като са изложени идентични оплаквания с оплакванията, изложени и пред съда. С решение №7 от 25.01.2024 година ответникът изцяло е потвърдил ревизионният акт, като следва да се има предвид, че са потвърдени допълнително установените данъци и лихвите върху тях, установени с РА, доколкото останалите декларирани данъчни резултати не са променяни.

Съответно, подадена е и жалбата до съда.

В хода на съдебното производство съдът, извън приобщаването на доказателствата, съставляващи ревизионната преписка, събра допълнителни писмени доказателства /декларации по чл.92 от ЗКПО за процесните периоди, длъжностни характеристики на органите по приходите, провели производството и допусна съдебно - счетоводна и икономическа експертиза, като събра заключението на ВЛ като доказателство по делото.

След преценка на събраните доказателства и обстоятелствата, които те установяват, се налагат следните правни изводи:

Обжалваният ревизионен акт е валиден индивидуален финансов акт. Ревизията е възложена надлежно от органа, изрично посочен в разпоредбата на чл.112, ал2, т.1 от ДЗОПК. По отношение на удължаването на производството следва да се констатира, че е спазена разпоредбата на чл.114, ал.4 от ДОПК. Съответно, ревизионният акт е издаден от определени от компетентен орган органи по приходите, като в случая е налице изземване на преписка от ръководителя на ревизионното производство и възлагането и на друг ръководител на основанието, посочено в чл.7, ал.3 от ДОПК във връзка с чл.7, ал.3 от ЗНАП, като Директорът на ТД на НАП- Велико Търново е овластил органът, иззел преписката от ръководителя на производството и е възложил довършването на производството на друг орган по приходите надлежно. В случая са събрани доказателства, че първоначално определеният ръководител на ревизионното производство е налице невъзможност да продължава да изпълнява тези си функции поради промяна в длъжността му, която влече и промяна на служебните му функции, сред които не е провеждането на ревизионни производства. Ревизионният акт има формата, която законът /чл.120, ал.2 и ал.3 от ДОПК/ изисква, като е придружен с ревизионен доклад, подписан от ревизиращият екип, като е издаден от надлежно овластените органи, които визира разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК.

По същество:

1/ В частта по ЗКПО.

Както се установява от оспореният ревизионен акт, за 2016 година декларираният ФР е третиран от ревизорите за целите на формиране на достоверен ДФР чрез увеличението му със сумата от 89 317, 02 лева, представляваща пазарна стойност на предоставени според ревизиращите материални блага на Фондацията. Така ФР за данъчни цели е установен на 473 481, 79 лева, като с оглед внесените авансови вноски и внесения КД е определено допълнително задължение в размер от 8931, 70 лева. За 2017 година дружеството е декларирало данъчна загуба в размер от 39 887, 51 лева. Съответно, така декларираният ДФР е третиран от ревизиращите за формиране на достоверен ДФР чрез увеличението му със сумата от 622 452, 57 лева, представляваща пазарна стойност на предоставени според ревизиращите материални блага на Фондацията. Съответно вместо данъчна загуба е установена данъчна печалба в размер от 582 565, 06 лева и предвид липсата на внесен данък е установен КД за този период в размер от 58 256, 51 лева. За 2018 година дружеството е декларирало нулев резултат, като е приспаднало данъчната загуба от предходната година. Съответно, така декларираният ДФР е третиран от ревизиращите за формиране на достоверен ДФР чрез увеличението му със сумата от 1 127 281, 05 лева, представляваща пазарна стойност на предоставени според ревизиращите материални блага на Фондацията. Съответно вместо данъчна загуба е установена данъчна печалба в размер от 1 165 731, 81 лева и предвид липсата на внесен данък и на основание за приспадане на данъчна загуба е установен КД за този период в размер от 116 573, 18 лева. За 2019 година дружеството е декларирало данъчна загуба в размер от 235 339, 22 лева. Съответно, така декларираният ДФР е третиран от ревизиращите за формиране на достоверен ДФР чрез увеличението му със сумата от 660 111, 38 лева, представляваща пазарна стойност на предоставени според ревизиращите материални блага на Фондацията. Съответно вместо данъчна загуба е установена данъчна печалба в размер от 424 772, 16 лева и предвид липсата на внесен данък е установен КД за този период в размер от 42 477, 22 лева. На-сетне, за 2020 година дружеството е декларирало данъчна загуба в размер от 35 114, 90 лева. Както и в изброените дотук случаи, така декларираният ДФР е третиран от ревизиращите за формиране на достоверен ДФР чрез увеличението му със сумата от 93 659, 33 лева, представляваща пазарна стойност на предоставени според ревизиращите материални блага на Фондацията. Съответно вместо данъчна загуба е установена данъчна печалба в размер от 58 580, 43 лева и предвид липсата на внесен данък е установен КД за този период в размер от 5 858, 04 лева.

Във всички случаи като основание за увеличаване на декларираният ДФР са посочени нормите на чл.78 във връзка с чл.16, ал.2, т.2 от ЗКПО.

Приходната администрация поддържа и в РД, и в акта и в решението на ответника, че дружеството е предоставило на заем на Фондацията средства с цел финансиране на публично музикално събитие, като балансовата стойност на този заем е 5 508 000 лева към края на 2016 година. Заетите средства са преведени директно на лицата, които е следвало да организират и предоставят услугата, свързана с въпросното музикално събитие, като последното е отменено, а Фондацията /която е страна по договора с дружеството/ не е могла сама да върне средствата от заема и съответно РЛ е завело правни искове в САЩ от името на бенефициера на заетите средства. Освен това е посочено, че разходите, които са отчетени от „Свилоза“ за оказаните адвокатски услуги, са във връзка със заведените от Фондацията искове срещу длъжниците на последната. Тези разходи са отчетени текущо и е намалена печалбата за съответните периоди със сумите, които са фактурирани от американските правни кантори. При това положение според администрацията ЗСч изисква ФО да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние на предприятието и достоверни финансови резултати, както и правдиво отчетени парични потоци и достоверен собствен капитал. Това вярно и и честно представяне изисквало достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в счетоводните стандарти съгласно чл.24, ал.1 и 2 от ЗСч, поради което се изисквало за всечи отчетен разход да е налице приход. В тази връзка е развито съображение, че жалбоподателят /в смисъл оспорващото дружество/ е поел/извършил разходи във връзка с неговото представителство на Фондацията пред американските правни кантори, които са завели производства от името на представляваната Фондация срещу длъжниците и. При това не е отчел приходи за тези извършени от него услуги по представляване на тази Фондация, каквито са изискванията на Счетоводните стандарти. Взаимоотношенията между „Свилоза“ и Фондацията според администрацията на практика представляват ползване на нематериални блага /услуги/, които били обхванати от хипотезата на чл.16, ал.2, т.2 от ЗКПО, като за целите на данъчния контрол отклонението, което е създадено по този начин, е избегнато при съобразяване на изискванията на чл.16, ал.1 от ЗКПО , като са определени пазарни цени на така предоставените услуги за така предоставеното нематериално благо /нематериални блага/, с които съответно, както се отбеляза, е увеличен декларираният от дружеството ДФР за въпросните пет данъчни години.

Изводите на администрацията не почиват на внимателен анализ на фактите, като от друга страна при правното обосноваване на резултатите по ЗКПО е приложен неприложим в конкретните случаи правен институт. Въпреки това, с оглед правомощията на съда, които се извличат от разпоредбите на чл.160, ал.1 и 4 от ДОПК, и които изискват съдът да провери всички основания за установяването на съответният данъчен резултат и определяне на дължимия данък, като краен резултат изводът на администрацията следва да се сподели.

Действително, няма спор по делото, че дружеството предоставя на Фондацията заем по т.н. договор за мостово финансиране от 14.07.2016 година, многократно анексиран съобразно представените 7 анекси към същия /листове 113 -120 от папка 3 т преписката/. Предметът на този договор предвижда, че заемодателят ще положи усилия до 14 юли на 2016 година да намери необходимите средства за т.н. „Събитие“, което представлява организиране на концерт в София в подкрепа на децата, засегнати от война и агресия в размер до 270 000 лв., като ползването им ще е под формата на заем без лихва, при условие, че те се върнат до 1.10.2016 година, а при просрочие ще се дължи лихва, както и допълнителни такси и разноски. Впоследствие е уговорен нов краен срок за връщане до 30.06.2019 година, като с един от анексите е уговорено, че финансирането не може да надхвърли 3 милиона лева, а върху сумата се следва лихва от 8 процента. Така или с оглед счетоводните данни, а и представените банкови извлечения е констатирано от ревизорите, че на Фондацията са предоставени общо заемни средства от 5 367 044, 47 лева, като преобладаващата част от тези средства не са постъпвали по нейните сметки, а са предоставяни на лица /мениджъри, дружества, които организират концерти/, които е следвало да осигурят изпълнители за т.н. Събитие, като обаче плащанията са били за сметка на Фондацията. Прието е, че към 31.12.2016 година балансовата стойност на въпросният заем е от 5 508 000 лева /в едно с лихвите, които са начислени/. ВЛ по допуснатата от съда експертиза сочи, че всъщност сумата от 4 866050, 96 лева е преведена директно на трети лица, а сумата от 210 002, 24 лева постъпила по сметката на Фондацията. Налице са и отчетени суми от 9 660, 97 лева за банкови такси и от 1330, 30 лева за покриване на курсови разлики. Въпросните факти впрочем не са и спорни. С. Ф. отчита разчета по сметка „Други кредитори“, в кореспонденция със см.401 за част от сумата, с която са заплатени нейни задължения, със см.503 за част от сумата и със сметка 404 за преведните суми на трети лица. Както сочи ВЛ, въпросната сума представлява финансов актив от гледна точка на дружеството – жалбоподател, доколкото предоставените парични средства се олихвяват. Съответно, от гледна точка на Фондацията въпросните средства са финансов пасив.

Въпросното събитие /концертът/ така или иначе не се е състояло не по вина на Фондацията. Ревизията неправилно приема, че членове на управителните органи на Фондацията са упълномощили „Свилоза“ АД чрез законният и представител да я представлява, вкл.и на територията на други държави, включително и на територията на Великобритания и САЩ, като според администрацията това пълномощно давало право на въпросното лице да завежда съдебни дела от името на тази Фондация в България, но и извън нея. Видно е обаче от представеното пълномощно, което е и с нотариално удостоверени подписи /листове 200 и 201 от папка 4 от преписката/, двама членове на УС на Фондацията упълномощават физическото лице К. Б. Д., да представлява последната на територията на България на територията на всички останали държави, вкл. и САЩ пред всички, вкл. държавни органи и органи на съдебната власт. В т.4 е предвидено и упълномощаване на лицето да представлява Фондацията пред арбитражни, съдебни, митнически и всякакви други правоприлагащи институции с правото да завежда искове от името на Фондацията, да съди, изменя предмета на делото и прочие.

По преписката липсва писмено доказателство с висока доказателствена стойност, което да очертава мандатно правоотношение, по силата на което оспорващото дружество да е довереник на Фондацията в качеството и на доверител, и което да дава мандат на дружеството да извършва правни и/или фактически действия от свое име, но за сметка на доверителя /като косвен пълномощник/. Без значение е обстоятелството, че Д. е част от Съвета на директорите на „Свилоза“ и е изпълнителен директор на дружеството, доколкото това му качество не е посочено във въпросното пълномощно. Този извод следва и от съдържанието на пълномощното, предвиждащо в обхвата на представителната власт възможност да се подписват всякакви видове документи, което е характерно волево свойство за физическо лице. В този смисъл дадените обяснения за целта на пълномощното не кореспондират с никакво друго доказателство и не могат да обосноват различен извод.

Така или иначе, наети са за сметка на жалбоподателя пет адвокатски дружества след проведени преговори между законният представител на „Свилоза“ АД и представители на тези дружества, като техните оферти за разходи са приети. Съответно тези доставчици на правни услуги са фактурирали правни услуги в полза на „Свилоза“ АД /без да начисляват ДДС, който данък не се прилага в САЩ/. Общият размвер на разходите във връзка с наемането на тези пет дружества според ВЛ, а и според администрацията, която е анализирала получените фактури, е от 2 613 990, 62 лева. В резултат на процесуални и извънпроцесуални действия на наетите адвокатски дружества /фирми/ от САЩ, съответно Burney and Nixon LLP, Kaplan Papadakis$Gournis P.C., Lesnik Prince and Pappas, Steinbercher & Span LLP, са събрани общо средства в размер от 1 631 813 лева. В какво се състои и дали е налице единствено процесуалното представителство на американските адвокатски дружества, и пред кого е реализирано това представителство, не става ясно от преписката и от представените доказателства.

По делото няма спор, че финансирането на делата против длъжниците на Фондацията е изцяло за сметка на ревизираното лице - търговец, като в крайна сметка фактурите за извършените правни услуги са издадени на негово име, като действителния им платец. Няма и спор, че това финансиране, както и избора на процесуални представители, които да представляват Фондацията пред съдебните институции в САЩ, е извършено в пряк интерес на Фондацията, но и в косвен интерес на ревизираното лице, което се явява кредитор на Фондацията с оглед договора за мостово финансиране и анексите към него.

Следва да се отбележи най - сетне, че видно от представените разпечатки от интернет онлайн банкиране, част от дължимите на Фондацията суми са възстановявани директно по сметката на „Свилоза“, но всъщност не се спори между страните, а и се установява от преписката, че тези суми страните по договора за мостово финансиране /дружеството жалбоподател и Фондацията/ третират /включително и счетоводно/ като погашения на предоставеният от „Свилоза“ заем на Фондацията.

При тези данни изводът на администрацията за проявлението на института на чл.16, ал.2, т.2 от ЗКПО е неприемлив. Според тази разпоредба „За отклонение от данъчно облагане се смята и договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага“. Презумпцията, за да се приложат последиците и, изисква наличие на договор /правната фигура на който предполага две насрещни волеизявления, които да съвпадат по целените правни последици/, или предоставяне за ползване на материални или нематериални блага. В случая липсва установено договорно правоотношение между Фондацията и дружеството – жалбоподател, по силата на което да е даден мандат за правни и фактически действия от страна на „Свилоза“ по реализиране на имуществени права на Фондацията. Това, че дружеството е действало като гестор по смисъла на чл.60-62 от ЗЗД, респ. евентуално в качеството си на кредитор, обезпечаващ вземането си по договора за мостово финансиране, по смисъла на чл.134 от ЗЗД не значи, че е налице валидно мандатно правоотношение между доверителя, Фондацията „Мир за теб, мир за мен“ и довереника „Свилоза“. Втората алтернативна предпоставка на нормата изисква предоставяне за ползване на, най – общо казано, някакво благо. Услугата не може да бъде „ползвана“ по смисъла на тази разпоредба, тъй като логическото тълкуване обосновава извод, че ползването изисква извличане на полезни свойства, чрез които ползващият благото удовлетворява своя потребност. Претенцията, че финансирането на адвокатски услуги на територията на САЩ за сметка на жалбоподателя представлява ползване на предоставено от дружеството нематериално благо от страна на Фондацията също е необоснована. В ЗКПО няма легална дефиниция на това понятие, но неговите параметри могат да бъдат извлечени от дефиницията, дадена в разпоредбата на §1, т.47 от ДР на ДОПК, според която „нематериално благо" по смисъла на дял първи, глава осма "а" е имущество, различно от материален или финансов актив, което се притежава или контролира с цел използване в стопанската дейност и за чието предоставяне или прехвърляне би било получено възнаграждение, ако се осъществява в сделка между независими лица при съпоставими условия“. Главно изискване на това понятие е наличието на притежавано или контролирано имущество, а не наличието на услуга или резултат от предоставянето и, както се сочи в процесният случай от страна на приходната администрация.

Дотук изложеното означава, че институтът на чл.16, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 от ЗКПО е неприложим в случая.

Въпреки това, изводите на администрацията следва да се споделят като краен резултат.

Както се отбеляза неколкократно, между „Свилоза“ и Фондацията не се установява валидно и действащо облигационно правоотношение, като например мандатен договор, или комисионен договор или договор за цесия, по силата на който „Свилоза“ да е поело задължение или да има право да събира дължими на Фондацията суми.

При това положение е налице данъчната постоянна разлика по чл.26, т.1 от ЗКПО, според която норма не се признават за данъчни цели несвързаните с дейността разходи. В случая разходите за предоставените от адвокатските кантори в САЩ услуги, отчетени текущо от дружеството жалбоподател не могат да се свържат с договорни такива и не представляват дължими по силата на закон преки разходи. Следователно, за процесните данъчни 2016 – 2020 години декларираният ДФР е следвало да се увеличи с разходите за адвокатски услуги, предоставени от американски правни кантори, които са отчетени текущо от дружеството през посочените години. Неправилно администрацията е прибягнала до института на чл.16, ал.1 от ЗКОП при липса на предпоставките, визиран в чл.16, ал.2,т.2 от ЗКПО, като на практика е увеличила ДФР с т.н. пазарна цена на тези услуги, доколкото данъчната разлика по чл.26, т.1 от ЗКПО не предполага изследване на пазарни цени по смисъла на §1, т.8 от ДОПК. Прилагането на института на чл.26, т.1 от ЗКПО обаче би влошило положението на жалбоподателя, доколкото за 2016 година отчетените разходи, които представляват данъчната разлика по чл.26, т.1 от ЗКПО са в размер от 91 107, 73 лева, а с РА ДФР е увеличен със сумата от 89 317, 02 лв.; за 2017 година отчетените разходи, които съставляват данъчната разлика по чл.26, т.1 от ЗКПО са в размер от 632 760, 61 лева, а с РА ДФР е увеличен със сумата от 622 542, 57 лева; за 2018 година отчетените разходи, които съставляват данъчната разлика по чл.26, т.1 от ЗКПО са в размер от 1 129 750, 58 лева, а с РА ДФР е увеличен със сумата от 1 127 281, 05 лева; за 2019 година отчетените разходи, които съставляват данъчната разлика по чл.26, т.1 от ЗКПО са в размер от 663 056, 75 лева, а с РА ДФР е увеличен със сумата от 660 111, 38 лева и за 2020 година отчетените разходи, които съставляват данъчната разлика по чл.26, т.1 от ЗКПО са в размер от 98 079, 77 лева, а с РА ДФР е увеличен със сумата от 93 659, 33 лв. В този случай съдът следва да се съобрази със забраната, визирана в разпоредбата на чл.160, ал.6 от ДОПК.

Жалбата е неоснователна в тези и части.

2/ В частта по ЗДДС:

Фактите и обстоятелствата в тази част на спора са идентични, като съдът не намира за необходимо да преповтаря своите фактически изводи и аргументи.

Както вече се маркира по – горе, според администрацията става въпрос за безвъзмездни услуги, извършени от страна на дружеството към Фондацията, които попадат в хипотезата на чл.9, ал.3, т.2 от ЗДДС, като следва да се считат за облагаеми доставки. Аргументите са, че „Свилоза“ предоставя услуги по представляване на Фондацията във връзка със заведените дела в САЩ, чрез които се цели да се възстановят в полза на Фондацията изразходваните суми, които са заети. В решението е аргументирано, че нормата на чл.9, ал.3, т.2 т ЗДДС, която е транспонирана от разпоредбата на чл.26, параграф 1, буква б/ от Директива 2006/112 на Съвета от 28 ноември 2006 година относно Общата система на ДДС представлява фикция, по силата на която за възмездна доставка на услуга се счита безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задължено физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или по – общо за цели, различни от икономическата дейност на данъчно задълженото лице. В тази връзка в решението на ответника е посочено, че очевидно било, че безвъзмездното извършване от „Свилоза“ на услуги по представляване на Фондацията във връзка със заведените от нейно име дела срещу длъжниците и в САЩ попада в обхвата на тази разпоредба, доколкото безвъзмездните услуги са дейност, различна от цялостната икономическа дейност, която дружеството извършва на територията на страната.

Тези изводи се несподелими.

Действително, националната норма на чл.9, ал.3, т.2 от ЗДДС транспонира хармонизираната разпоредбата на чл.26, параграф 1, буква б/ от Директивата. В тази връзка съдът поиска от СЕС по реда на преюдициалното запитване досежно смисъла и съдържанието на понятието, като СЕС постанови по това запитване решение от 2.10.2025 година по дело С-535/2024 година.

Преформулирайки част от въпроса, СЕС е приел въз основа на констатираната фактическа картина на липса на споразумение или правоотношение между „Свилоза“ и Фондацията по което да са разменени насрещни престации, отнасящи се до действия, предприети за събиране на суми в полза на Фондацията, че е без значение обстоятелството, че въз основа на действията на „Свилоза“, последната е успяла да събере част от вземанията си, доколкото плащането на тези суми не е обвързано с действията по събирането им, като няма значение какво е тълкуването на националното право и извода, който може да се изведе въз основа на това тълкуване. Съдът е посочил, че възмездната доставка на услуги по смисъла на разпоредбата на чл.2, параграф 1, буква в/ от Директивата и която подлежи на облагане е налице, само ако между доставчика и получателя е налице правоотношение, при което се разменят насрещни престации, и следователно действията по събиране, предприети от кредитор срещу трето лице без възлагане или мандат от страна на длъжника, не могат да се квалифицират като възмездни доставки на услуги по смисъла на тази разпоредба. Освен това СЕС изрично е посочил, че целта на чл.26, параграф 1,буква б/ от Директивата е да се гарантира равно третиране между данъчнозадълженото лице, което отделя стоки или доставя услуги за личните си нужди или за тези на персонала си, и крайният потребител, който придобива тези стоки или услуги от същия вид. Действията, които са извършени с цел събиране на вземане, което кредиторът /Свилоза в случая/ има към длъжника си /Фондацията/ не могат да се считат за цели, различни от тези на предприятието, като в случая не са изпълнени изискванията на чл.26, параграф 1, буква б/ от Директивата, като в този смисъл е и диспозитива на решението на СЕС.

Следователно, в случая не може да бъде приложена нормата на Директивата, нито транспонираната национална норма на чл.9, ал.3, т.2 от ЗДДС.

Следва ревизионният акт, в частите му, с които е определен допълнителен ДДС за внасяне в общ размер от 517 976, 16 лева и лихви върху тази сума в размер от 284 161, 01 лева, да бъде отменен като незаконосъобразен.

Жалбата е частично основателна.

Разноски: Жалбоподателят претендира разноски според представеният списък за разноските, който включва заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 50 245, 96 лева, 50 лева държавна такса, 8400 лева възнаграждение за представителство пред СЕС във връзка с образуваното дело по даване на преюдициално заключение, разходи за превод на писмени документи от 1593, 60 лева, разходи за експертиза от 1 300 лева, разходи за командировка в размер от 410, 78 лева, разходи за явяване в съдебно заседание и префактуриране на разходи за командировка от 1144, 36 лева. Ответникът претендира юрисконсултко възнаграждение в размер от 29 093, 25 лева, като прави възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя.

Претендираните разноски за командировка, за превод на писмени документи и за префактуриране на командировъчни разходи не следва да се съобразяват от съда, доколкото те не са свързани пряко с процесуални действия извършени по силата на закона или по разпореждане на съда. Що се касае до искането за признаване на възнаграждението за процесуално представителство в размер от 50 245, 96 лева, то съдът намира, че размерът му е прекомерен. По делото са проведени общо 4 заседания, като са участвали двама процесуални представител на дружеството. Нормата на чл.161, ал.1, изречение първо от ДОПК предвижда заплащането на възнаграждение за един адвокат. Като се съобразят критериите, предвидени в разпоредбите на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и обстоятелството, че за две от съдебните заседания се претендират отделно разноски за процесуално представителство, съдът намира, че претенцията на дружеството за разноски за процесуално представителство следва да се редуцират до сумата от 41 871, 63 лева, която да се съобрази при определяне на размера на всички разноски. Що са касае до възнаграждението за процесуално представителство за проведеното съдебни заседание на 15.07.202 година, то съдът намира, че разноските следва да се съобразят с изискването на разпоредбата на чл7, ал.9 от посочената Наредба, като се присъдят такива в размер от 250 лева, като за първото съдебно заседание, проведено на 08.04.2024 година такива разноски не се дължат. В обобщение, съдът намира, че при съобразяване на размера на разноските, които се следват на дружеството при посоченият изход на спора, следва да се съобрази възнаграждение за един адвокат в размер от 41 871, 63 лева, разноски за държавна такса от 50 лева, разноски за експертиза в размер от 1300 лева, разноски за представяне на становище пред СЕС в размер от 8 400 лева и разноски за процесуално представителство за проведеното на 15.07.2024 година заседание в размер от 250 лева. По отношение на ответника следва да се съобрази единствено соченото в списъка на разноски юрисконсултско възнаграждение.

Предвид посоченото и като съобрази спечеленият от всяка от страните материален интерес при общ материален интерес по спора в размер от 1 148 108, 45 лева, съдът намира, че на жалбоподателя се следват разноски в размер от 36 240, 62 лева, а на ответника се следват разноски в размер от 8 766, 97 лева.

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ ревизионен акт №Р-04000422007755-091-001 от 09.11.2023 година на органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден в обжалваните му части с решение №7/25.01.2024 година на директора на дирекция „ОДОП” – [населено място], в частите му, с които е начислен допълнителен ДДС за данъчни периоди м.12.2016 година, от 01.02.2017 година до 31.10.2019 година, от 1-12-2019 година до 31.05.2020 година и от 1.10.2020 година до 31.12.2020 година в общ размер от 517 976, 16 лева в едно с лихви върху тази сума в размер от 284 161, 01 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Свилоза“ АД – [населено място], [ЕИК], в останалата и част.

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите - София, да заплати на „Свилоза“ АД – Свищов, [ЕИК],, разноски по производството в размер от общо 36 240, 62 лева.

ОСЪЖДА „Свилоза“ АД – Свищов, [ЕИК] да заплати на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер от 8 766, 97 лева.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Препис от решението да се изпрати на Съда на Европейския съюз.