Решение по дело №89/2015 на Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

     гр. София, 21. 01. 2016 г.

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

                                                                                             ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА гр. д. № 89 по описа за 2015 г. на Софийски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на „А.П. Л.”, със седалище и адрес на управление: Х., срещу постановление за възлагане изх. № 4718 от 21. 07. 2014 г. по изпълнително дело № 20137940400175 на ЧСИ Янко Стоянов, рег. № 794 в КЧСИ, с което на „П. л.” ООД – гр. С. е възложена вещ „С. Е.”.

Жалбоподателят твърди, че е узнал за обжалваното постановление на 23. 10. 2014 г., когато съдебният изпълнител бил предявил на страните по изпълнителното дело три постановления за разпределяне на суми от публични продажби. Сочи, че независимо от издаването на постановлението на основание чл. 474, ал. 5, вр. чл. 483 ГПК, то е обжалваемо поради препращането към реда за публична продан на недвижими вещи (чл. 496, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 435, ал. 3 ГПК).

По същество изтъква четири групи основания в подкрепа на жалбата си. На първо място счита, че ЧСИ не е имал право да продава процесната вещ, тъй като с молба от 04. 07. 2015 г. (преди извършване на публичната продан) жалбоподателят, в качеството си на заложен кредитор, е поискал да му бъдат предадени заложените в негова полза вещи, вкл. и процесната. Счита, че Законът за особените залози е специален по отношение на ГПК и че изпълнението по ЗОЗ има предимство пред принудителното изпълнение по ГПК. Представя доказателства за вписване в търговския регистър на пристъпването към изпълнение. На второ място жалбоподателят твърди, че процесната вещ е недвижим имот и не може да бъде продавана като движима вещ, но въпреки това съдебният изпълнител я е описал и обявил като такава, с което е въвел в заблуждение потенциалните участници в проданта. На трето място, поддържа, че наддаването при публичната продан не е било извършено по надлежния ред. В подкрепа на това свое становище сочи, че в наддаването е взело участие лицето „Б.Е.Т.” ООД, което е било назначено за пазач на процесната вещ и е нямало право да участва в публичната продан, но въпреки това е било обявено за купувач на вещта. Като допълнителен аргумент изтъква, че обявената начална продажна цена от ЧСИ е 42 456 лв., но не е посочено, дали тази цена включва ДДС или не. Същевременно, вещото лице било оценило вещта на 56 608 лв. без ДДС, което било изрично упоменато в оценката. Оттук прави извод, че началната продажна цена е погрешно определена (следвало е да бъде 50 947,20 лв.), което е довело и до погрешно определяне на задатъка за внасяне и на стъпката на наддаване. На четвърто място жалбоподателят счита, че вещта не е възложена на най-високата продажна цена, тъй като освен писмените наддавателни предложения е било направено и устно такова от негова страна като е увеличил цената с размера на един задатък (най- висока предложена цена), но незаконосъобразно не е било прието от съдебния изпълнител. Оспорва основанията за неприемането му като сочи, че процесуалният му представител адв. Д. е представил надлежно пълномощно за наддаване до по-висока пределна стойност спрямо първоначално определената, и че предложената от него цена от 159 245,60 лв. е била в рамките на тази стойност. 

Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното възлагателно постановление. Претендира разноски.

На взискателя - „П. л.” ООД - е връчен препис от жалбата, и в срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило писмено възражение от него, в което заявява, че жалбата била насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което е необжалваемо съгласно чл. 436, ал. 1 ГПК, а и не била подадена в срок, доколкото жалбоподателят е участвал в публичната продан и е знаел за нейното извършване. Моли съда да остави без разглеждане жалбата като недопустима, а евентуално – да я отхвърли като неоснователна поради липса на документална, фактическа и правна обосновка на наведените в нея оплаквания. 

Преписи от жалбата е връчен и на длъжника по делото - „МБС” ЕАД, който в предоставения срок е изразил становище за основателността на жалбата. Допълва, че по изпълнителното дело никога не била налагана възбрана върху процесната вещ – „С.Е.”, което било задължително условие за провеждането на валидна публична продан на недвижим имот.

Не са изложени мотиви от съдебния изпълнител във връзка с обжалваното действие.

          Съдът, след като обсъди данните по изпълнителното дело, прие за установено следното:

           Жалбата е допустима.

           Същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1, изр. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 3 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице – страна по изпълнителното дело (същото има качеството на наддавач, внесъл задатък).

По отношение на допустимостта следва да се посочи, че продажбата на недвижимите имоти и на движимите вещи се извършва по различни процесуални правила, които отчитат техните специфики. В случая предмет на проданта е недвижим имот по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗС, във вр. с параграф 5, т. 31 и т. 38 от ДР на ЗУТ, поради което следва да се приеме, че възлагателното постановление не се ползва със стабилитета по чл. 482, ал. 1 ГПК, тъй като със същото не е извършено възлагане на движима вещ. 

    Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

    Изпълнителното производство е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист от 22. 04. 2013 г. по т. д. № 401/2009 г. по описа на СГС, в който е удостоверено правото на принудително изпълнение в полза на „П. Л.” ООД срещу „МБС” АД за заплащане на сумата 63 980,84 лева.

    Видно от протокол за опис на движимо имущество от 23. 10. 2013 г. е извършен опис на вещите, които са посочени като движими.

    Съгласно доклад вх. № 4488/07. 05. 2014 г. на вещото лице Георги Прасков за определяне на пазарна стойност на обект – ДМА, сгради, земя, в това число и на сграда „Е.” ( 309 – 330 от и. д.), стойността на последната е определена в размер на 70 760 лева – пазарна и в размер на 56 608 лева – ликвидационна. Не е посочено дали в същата е включен ДДС.

    Видно от разрешение за ползване № СТ-12-12/10. 01. 2009 г. на ДНСК, със същото е разрешено ползването на строеж „Пилотна инсталация за получаване на електролитна мед” – втори етап към „Пилотна инсталация за получаване на електролитна мед, Външна линия 20 KV за електрозахранване на временен трансформаторен пост – тип КТП”.

    Видно от обявление изх. № 3972/04. 06. 2014 г. (л. 363 от и. д.) е насрочена публична продажба за периода от 06. 06. 2014 г. до 07. 07. 2014 г. и е разпоредено да се поставят обявления за разгласяване на същата. Определена е начална цена, от която да започне публичната продан в съответствие с изискванията на чл. 485 във вр. с чл. 468 ГПК, в частност за сграда „Е.” – 42 456 лева. Отразено е, че върху вещите има вписан особен залог в полза на „А.П.Л.”.

    Установява се от протокол от 09. 05. 2014 г., че за пазач на вещта е определено ”Б.Е.Т.” ООД (л. 348 от и. д.).

    Направено е наддавателно предложение от „А.П.Л.”, чрез пълномощника адв. Д., в което е посочено, че същият е присъединен взискател на основание чл. 459, ал. 2 ГПК в качеството му на заложен кредитор по учредени в негова полза от длъжника особени залози върху определени движими вещи, както и върху цялото търговско предприятие на „МБС” ЕАД /видно от договор за залог от 13. 07.  2007 г. между „МБС” АД като залогодател и продавач и „Б.К.М. III” БВ като заложен кредитор и купувач и акт за прехвърляне на договор от 12. 06. 2013 г. между „Б.К.М.III” БВ, „А.П.Л.” и „МБС” ЕАД/.

    С протокол от 08. 07. 2014 г. са обявени наддавателните предложения и е обявен купувач на имота. Отразено е направеното от адв. Д. като пълномощник на жалбоподателя устно наддавателно предложение за цена, по-висока с размера на един задатък. В цитирания протокол това наддавателно предложение е обявено за невалидно, като са изложени следните съображения: липсва решение на управителния орган на дружеството за предлагане на цена в посочения размер.

   С молба от същата дата пълномощникът на дружеството – жалбоподател е представил решение на законния представител на дружеството за участие в публичната продан, като в наддавателните предложения да бъдат посочени суми, съответстващи на устното наддавателно предложение, направено от процесуалния представител.

   Видно от цитирания по-горе протокол, в наддаването е участвало и ”Б.Е.Т.” ООД.

   С постановление изх. № 4718 от 21. 07. 2014 г. за възлагане на движима вещ, на основание чл. 474, ал. 5, във вр. с чл. 482, ал. 2 ГПК, на „П. л.” ООД – гр. С. е възложена следната движима вещ: „С.Е.” за сумата от 127 368,00 лева.

              Според заявление за вписване на пристъпване към изпълнение и потвърждение за вписване в Централния регистър на особените залози към 07. 04. 2014 г. е вписано горното заявление за пристъпване към изпълнение върху цялото имущество на „МБС” ЕАД – гр. С.. Първоначално с молба от 11. 11. 2013 г. жалбоподателят е представил копие от удостоверение от ЦРОЗ за вписано пристъпване към изпълнение. Оригиналът на удостоверението с приложени извлечения за вписани обстоятелства е бил представен на 04. 07. 2014 г., т. е. по време на извършване на публичната продан.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: 

  Постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника и от лицето, внесло задатък до последния ден на проданта, поради това, че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено на най-високата предложена цена.

  Надлежното извършване на наддаването се свежда само до спазване на изискванията на чл. 489 и чл. 490 ГПК, които са свързани пряко с наддавателната процедура, а не подготвят същата. В цитирания смисъл са решение № 239 от 09.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2533 от 2014 г. на ВКС, първо г. о.; определение № 640 от 07.04.2011 г. по ч. гр. д. № 983 от 2011 г. на САС и определение № 1422 от 23.09.2010 г. по ч. гр. д. № 1253 от 2010 г. на САС.

              Връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото и разгласяването на проданта подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат вън от предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждането на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена /ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, т.8/.  

Второто основание за обжалване на възлагателното постановление – когато имуществото не е възложено по най-високата предложена цена е ясно определено. В настоящата хипотеза се твърди именно, че имотът не е бил възложен на тази цена, като неправилно направеното от жалбоподателя устно наддавателно предложение е било прието за невалидно.

При така изяснения предмет на допустимите основания за обжалване на възлагателното постановление, съдът намира подадената жалба срещу този акт за основателна.

На първо място, налице е следното нарушение, свързано с първото от основанията:

В надддаването е участвало ”Б.Е.Т.” ООД, назначено за пазач на вещите. Нарушаването на забраната на чл. 490 ГПК, във вр. с чл. 185 ЗЗД е довело до опорочаване на процедурата по наддаването. 

Съществува и нарушение, свързано с описаното по-горе второ основание, а именно:

Устното наддавателно предложение на жалбоподателя е отговаряло на изискванията на чл. 492, ал. 2 ГПК. Същото е било действително, тъй като е направено от надлежно упълномощено лице и е съдържало предложена цена, по-висока с размера на един задатък /задължителна фискирана стъпка/.

            Приемането на горното наддавателно предложение за невалидно е обусловило възлагане не по-най високата предложена цена, което е довело и до незаконосъобразност на извършеното възлагане.

            Допуснатите нарушения при извършената продан обуславят процесуалната незаконосъобразност на извършеното възлагане.

            Във връзка с твърдението в жалбата, че в обявената начална продажна цена неправилно не е включен ДДС, следва да се посочи, че регистрацията на длъжника по ЗДДС не се отразява на цената, която съдебният изпълнител обявява, на цената, която купувачът посочва и по която възлагането на имот се постановява по реда на публичната продан /решение № 372 от 29.03.2013 г. по гр. д. № 127 от 2012 г. на ВКС, трето г. о./.

            По така изложените съображения жалбата е основателна и следва да бъде уважена, като атакуваното с нея постановление за възлагане се отмени.

            Предвид изхода на делото и направеното от жалбоподателя „А.П.Л.” искане, ответникът по жалба „П. Л.” ОД – гр. София следва да бъде осъден да заплати направените в настоящото производство разноски в размер на 25,00 лева

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ОТМЕНЯ постановление за възлагане на движима вещ изх. № 4718 от 21. 07. 2014 г. по изпълнително дело № 20137940400175 на ЧСИ Янко Стоянов, рег. № 794 в КЧСИ, с което на „П. л.” ООД – гр. С.е възложена следната вещ: „С.Е.” за сумата от 127 368,00 лева.

            ОСЪЖДА „П.Л.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.С.Г. да заплати на „А. П. Л.”, вписано в Търговския регистър на Х. под № 1403580, със седалище и адрес на управление: Х., К., Ц., 25 К.Р., Д. Г., Т. 2, апартамент 1202, представлявано от К.М., чрез процесуалния си представител адв. С.Д. сумата в размер на 25,00 лева,  представляваща направени в настоящото производство разноски.

 РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                     2.