№ 283
гр. София, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ивелина Симеонова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20211100512077 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 032504/25.05.2021 г. на Р. АРК. Н. и Р. Ч.
Н., длъжници по изп.д. № 20148410401254 по описа на ЧСИ Н.М., рег. № 841
на КЧСИ, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 12.05.2021 г., с
което отказал да прекрати изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателите поддържат, че атакуваното
разпореждане е незаконосъобразно. Последното изпълнително действие по
изпълнителното дело било извършено на 23.12.2015 г., когато бил наложен
запор по банкови сметки. Всички действия след тази дата не били
изпълнителни и към 23.12.2017 г. изпълнителното дело било прекратено по
силата на закона. Извършени след тази дата процесуални действия от
взискателя и от съдебния изпълнител не били валидни. Молят съда да отмени
атакуваното разпореждане.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата - „ЗК Л.И.“ АД, не
е депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема становище
за неоснователност на жалбата.
1
Жалбата е процесуално допустима като подадена в двуседмичния срок
по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани лица и срещу подлежащ
на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК акт на съдебния
изпълнител – разпореждане за отказ да прекрати изпълнително дело.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело № 20148410401254 по описа на ЧСИ Н.М., рег. №
841 на КЧСИ, е образувано по молба от 30.01.2014 г. на „ЗК Л.И.“ АД, за
събиране на вземания срещу длъжника Ч.Р. Н. по изпълнителен лист от
06.11.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 111/2012 г. на РС – Смолян и по
изпълнителен лист от 14.12.2013 г., издаден по гр.д. № 284/2012 г. на РС -
Смолян. С молбата са посочени изпълнителни способи, както и е извършено
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.
След извършени справки и констатация, че длъжникът е починал, на
12.11.2014 г. на основание чл. 429, ал. 2 ГПК са конституирани наследниците
му по закон - Р. АРК. Н. и Р. Ч. Н.. Изпратените покани за доброволно
изпълнение не са редовно връчени, такива са връчени впоследствие на
07.12.2017 г.
Междувременно, с молба от 25.02.2015 г. всикателят поискал от ЧСИ да
насрочи и извърши опис на движимите вещи на длъжниците, да извърши
справка в НОИ относно регистрирани трудови договори и да наложи запор по
банковите им сметки.
На 23.12.2015 г. ЧСИ наложил запор по банковите сметки на
длъжниците в две банки. Няма данни за събрани суми по запорите, а
запорното съобщение от едната банка е върнато с отбелязване, че лицата
нямат сметки в същата.
С молба от 25.02.2016 г. взискателят поискал извършване на
изпълнителни действия, като посочил и нови способи – запор върху
трудовото възнаграждение на длъжниците, както и поискал извършване на
справки във връзка с наличие на други техни имущества.
След връчване на ПДИ на длъжниците, с молба от 19.01.2018 г.
взискателят отново поискал извършване на изпълнителни действия, вкл.
запори на МПС, върху вземания за наеми и аренди, публична продан на
недвижими имоти и др.
2
Видно от платежни нареждания на л. 71 – 86 от изпълнителното дело, в
периода 11.01.2018 г. – 13.09.2019 г. длъжниците са извършвали доброволни
частични плащания, за които са извършени отбелязвания и на гърба на
изпълнителните листи.
С молба от 16.03.2021 г. взискателят отново поискал извършване на
изпълнителни действия, посочени в същата.
С молба от 12.04.2021 г. длъжниците – жалбоподатели чрез
пълномощник поискали от ЧСИ да прекрати изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С атакуваното разпореждане от 12.05.2021
г. ЧСИ отказал да прекрати изпълнителното производство. Отказът е съобщен
на пълномощника на длъжниците на 14.05.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по
тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За разлика
от исковия процес, в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни
способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска
нови изпълнителни способи). Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция”
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи
в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Без правно
3
значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването
настъпва по право.
В случая по делото се установи, че на 23.12.2015 г. е бил наложен запор
по банкови сметки на длъжниците. Съобразно разясненията, дадени с т. 5
на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГТК
на ВКС, изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която
съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че
длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по
налагане на запор. Запорът се счита наложен само с разпореждането на
съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото
задължено лице, видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507
ГПК.
След налагане на запора, с молби от 25.02.2016 г. и 19.01.2018 г.
взискателят отново е искал от съдебния изпълнител извършване на
изпълнителни действия, като сочил и нови способи, с което срокът по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е прекъсван. В периода от 19.01.2018 г. до 13.09.2019 г. от
длъжниците са извършвани доброволни частични плащания. При наличие на
такива плащания през посочения период, взискателят не е бил длъжен да иска
предприемане на други изпълнителни действия, които да поддържат
висящността на изпълнителното производство, защото всяко плащане
представлява частично изпълнение на дълга, а това е факт, който води до
прекъсване на двегодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След последното
частично плащане на 13.09.2019 г., с молба от 16.03.2021 г., преди изтичане на
двегодишния срок, взискателят отново е поискал извършване на
изпълнителни действия, с което срокът отново е прекъснат.
По изложените съображения атакуваното разпореждане е
законосъобразно, а жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 032504/25.05.2021 г. на Р.
4
АРК. Н. и Р. Ч. Н., длъжници по изп.д. № 20148410401254 по описа на ЧСИ
Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, срещу разпореждане на съдебния изпълнител от
12.05.2021 г., с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като неоснователна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5