Р
Е Ш Е Н И Е
№
29
гр.
Е., 1.07.2019
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският районен съд -
първи състав в публичното заседание на двадесет и седми юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при секретаря Йорданка
Йорданова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 53 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе съдът взе предвид следното:
С
НП № 19/01.02.2019 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията
за извършено нарушение на чл. 335 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) във
вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 год. за универсалната услуга
по ЗЕС на осн. чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 335
във вр. с чл. 336 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) във вр. с чл. 4,
ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 год. за универсалната услуга по ЗЕС е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000.00 лв.
на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София, представлявано от А.И.Д..
Постъпила
е жалба от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София против НП. В
същата се твърди, че административно наказващият орган не е съобразил
обстоятелството, че установените по време на проверката факти не осъществяват
състава на административното нарушение, за чието извършване е съставен АУАН и е
издадено НП. На първо място същият без каквито и да било аргументи е приравнил
фиксираната електронна съобщителна услуга, предоставяна на господин И.Я. по
договора му с „БТК“ ЕАД, с универсална услуга. Последната представлява
фиксирана електронна съобщителна услуга, предоставяна на определен кръг
потребители след покриване на критериите, посочени в Наредба № 6/13.03.2008 г.
за универсалната услуга по ЗЕС, а именно: обосновано искане от страна на
абоната за адрес в рамките на строителните граници на населеното място, за
постоянния адрес на крайния потребител и ако последният няма действащ телефонен
пост към мрежата на „БТК“ ЕАД. Фиксираната услуга, предмет на договора между И.Я.
и „БТК“ ЕАД не покрива необходимите критерии, за да представлява универсална
услуга. В конкретния случай адресът, на който се предоставя, не е в рамките на
строителните граници на населеното място с. Г.К., общ. Е.. Адресът на абоната
се намира в неурбанизираната територия. Следователно е извън строителните
граници на селищното образование и не покрива този критерий, за да бъде
фиксираната услуга към номер ********* приравнена на универсална услуга. На
следващо място, за да бъде фиксираната услуга универсална, последната трябва да
се предоставя по постоянния адрес на абоната. В настоящия случай страна по
договора с „БТК“ ЕАД е земеделският производител И.И.Я., а неговият постоянен
адрес ***, което населено място е обект на проверките. Следователно фиксираната
услуга, предоставяна към номер ********* не отговаря на още един критерий, за
да бъде универсална и да попада под специален режим. На следващо място
жалбоподателят счита, че извършването на твърдяното нарушение не е безспорно
установено. Не е ясно по какъв начин административно наказващият орган е
установил неосигуряването на възможности за приемане и осъществяване на
национални и международни повиквания от/към географски и негеографски номера на
адреса на ползване на услугата 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.
Следователно липсата на обосновка или мотиви в АУАН и в НП е съществен пропуск
на административно наказващият орган, който води до невъзможност за преценка
как е достигнал до съответните правни изводи и заключения, като този порок води
до нищожност и на двата акта и е основание за тяхната отмяна. На следващо място
съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН НП трябва да
съдържа обстоятелствата, при които е извършено нарушението и законните
разпоредби, които са били нарушени виновно. Като обосновка за извършеното
нарушение административно наказващият орган е посочил издадената на
жалбоподателя Индивидуална лицензия № ***-*****/**.**.**** г., както и
разпоредбата на § 7 от ПЗР на ЗЕС и т. 2.5 от Решение № 1317/2006 г. на
Комисията за регулиране на съобщенията. Посочените два индивидуални
административни акта и преходна разпоредба на ЗЕС към момента на издаване на
АУАН и на НП нямат отношение по констатациите на административно наказващият
орган. На „БТК“ ЕАД е издадено Разрешение № *****/**** г. и доколкото в
посоченото разрешение не са налице никакви задължения в насока предоставяне на
универсална услуга. По тази причина неправилно е посочено в НП задължението на
жалбоподателя да спазва задълженията по отменената вече индивидуална лицензия.
Освен това при издаване на АУАН и на НП административно наказващият орган е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон,
което от своя страна представлява формално основание за отмяна на НП.
Непосочването на правилната законова разпоредба налага извод за липса на яснота
относно причините за издаване на НП и реалните основания за налагане на санкцията.
По този начин се нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере в какво
нарушение е обвинен и го лишава от възможността от защита. Последното води до
порочност на НП и е основание за неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че
налагането на санкция е неправилно и незаконосъобразно и по тази причина
намира, че НП следва да бъде изцяло отменено. Но ако съдът приеме, че е
правилно, то моли да намали размера на наложената санкция до минималния размер
съгласно разпоредбата на чл. 335 от ЗЕС, а именно 500.00 лв. Счита, че не са
изложени категорично факти, от които да се изведе по-висока от обичайната
степен на вредност на извършеното, респективно необходимост от засилена
държавна репресия по отношение на него, която да е подчинена на целите на
индивидуалната и генералната превенции, заложени в чл. 12 от ЗАНН.
Жалбоподателят
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София моли съда да отмени
изцяло обжалваното НП № 19/01.02.2019 г. на Председателя на Комисията за
регулиране на съобщенията.
В
съдебно заседание жалбоподателят „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
гр. София не се представлява и не представя писмено становище.
В
съдебно заседание ответник-жалба Комисия за регулиране на съобщенията се
представлява от юрисконсулт С.Х.. Същият оспорва депозираната жалба. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че е
извършено нарушение от страна на жалбоподателя. Моли съда да отхвърли жалбата и
да потвърди НП.
В
съдебно заседание Районна прокуратура - Е. не се представлява и не представя
писмено становище.
Съдът,
след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становището на страните, прие за установено следното:
В
Комисия за регулиране на съобщенията гр. София е постъпила жалба с вх. №
94-00-325/2016 г. от И.И.Я. ***, в която същият излагал оплаквания, че
жалбоподателят „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София не му
осигурява възможност да осъществява входящи и изходящи повиквания от телефонния
си пост в с. Г.К., общ. Е. съгласно сключения между тях договор. По тази
причина на 16.11.2018 г. била извършена проверка от служители на Комисия за
регулиране на съобщенията, а именно: Й.Д.Й. – главен инспектор и Н.Б.П. - старши
инспектор, в присъствието на И.И.Я.. При същата се установило, че на последния била
предложена фиксирана гласова телефонна услуга по безжична GSM технология за телефонен пост с № ********* с
местоположение с. Г.К., общ. Е.. Били извършени няколкократни повиквания към
телефонни номера, но не била осъществена връзка с никой от тях. Проверяващите
служители стигнали до извода, че жалбоподателят „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД гр. София не е осигурил възможност на абоната И.И.Я. да ползва
универсална услуга за телефонен пост с № ********* с местоположение с. Г.К.,
общ. Е., включваща входящи и изходящи гласови повиквания. Същите извършили и
измервания на адреса на абоната И.И.Я. ***, като резултатите отразили в Измерителен
протокол № ВТ–МС-****/**.**.**** г. Видно от последните, жалбоподателят
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София не предоставял на абоната
И.И.Я. качествени услуги в GSM
и ИМТS мрежите. За извършената проверка бил
изготвен Констативен протокол № ВТ–ЙЙ-***/**.**.**** г.
По
повод депозираната жалба от И.И.Я. бил съставен и Констативен протокол № ВТ–ЙЙ-***/**.**.****г.
от служители на Комисия за регулиране на съобщенията, а именно: Й.Д.Й. – главен
инспектор и Н.Б.П. – старши инспектор, в присъствието на А.Л.А. – пълномощник
на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София. В същия било посочено,
че И.И.Я. е абонат на телекомуникационни услуги, предоставяни му от
жалбоподателя по Договор за електронни съобщителни услуги № RNA**********-********-**/**.**.**** г. и приложения към
него за фиксиран телефонен пост с № *********. Съгласно сключеното споразумение
срокът на договора бил продължен до 19.12.2019 г. Фиксираната услуга с № *********
се предоставяла по безжична свързаност в с. Г.К., общ. Е. от 30.05.2014 г.,
като нямало възможност услугата да се предоставя по медна свързаност, както и
за предоставяне на услуга достъп до интернет по медна или безжична свързаност.
Видно от последната издадена фактура № ********** за период на отчитане от
8.10.2018 г. до 7.11.2018 г. не съществувало реално потребление на фиксирана
гласова услуга на телефонен пост *********.
По
делото са приложени Договор за електронни съобщителни услуги № RNA**********-********-**/**.**.**** г. и приложения към
него, както и писмо до Комисията за регулиране на съобщенията.
Административно
наказващият орган изпратил на 28.11.2018 г. на жалбоподателя „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София покана за съставяне и връчване на
АУАН.
На
14.12.2018 г. бил съставен АУАН № ВТ-362/14.12.2018 г. от Н.Б.П. – старши
инспектор в Комисия за регулиране на съобщенията, оправомощен със Заповед №
РД–07-721/21.12.2018 г. на Председателя на Комисията за регулиране на
съобщенията, в присъствието на свидетеля Й.Д.Й. – главен инспектор, както и на А.Л.А.
– упълномощен представител на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр.
София. В същия било вписано, че на 16.11.2018 г. „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД гр. София не е осигурила на И.И.Я. – краен потребител на
универсална услуга, предоставяна чрез телефонен пост с № ********* възможности
за осъществяване на национални повиквания на адреса на ползване на услугата –
с. Г.К., общ. Е. (домът на И.Я.). На осн. § 7 от ПЗР на Закона за електронните
съобщения във вр. с т. 2.5 от Решение № 1317/2006 г. на Комисията за регулиране
на съобщенията „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София било
задължено да изпълнява предвидените в Закона за далекосъобщенията (отм.) и в
Индивидуална лицензия № ***-****/**.**.**** г., ведно с нейните изменения,
задължения, свързани с предоставяне на универсална далекосъобщителна услуга.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за
универсалната услуга по ЗЕС „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр.
София било длъжно да осигури на крайните потребители 24 часа на денонощие, 7
дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и
международни повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане
и предаване на факсимилни съобщения. Като нарушени били посочени разпоредбите
на чл. 335 във вр. с чл. 336 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) във вр.
с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по
ЗЕС. АУАН бил подписан от актосъставителя, свидетеля и пълномощника на нарушителя.
На последния бил връчен препис от документа на 14.12.2018 г.
Въз
основа на АУАН било съставено НП № 19/1.02.2018 г. на Председателя на Комисията
за регулиране на съобщенията. В същото по идентичен начин, както в АУАН, било
описано извършеното нарушение. Като нарушени били посочени разпоредбите на чл.
335 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от
Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС. На жалбоподателя на
осн. чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 335 във вр. с
чл. 336 от Закона за електронните съобщения ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1
от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС било наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 5000.00 лв. НП било
връчено на 01.03.2019 г. на последния.
По
делото са разпитани в качеството на свидетели следните лица: актосъставителят Н.Б.П.
и свидетелят по АУАН Й.Д.Й..
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът достигна до
следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и то от надлежна страна,
която има правен интерес да обжалва НП, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС,
предприятията по чл. 3а осигуряват на крайните потребители 24 часа на денонощие,
7 дни в седмицата възможности за приемане и осъществяване на национални и международни
повиквания от/към географски и негеографски номера, както и приемане и
предаване на факсимилни съобщения. Разпоредбата на чл. 3а от Наредба №
6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС гласи, че предприятията,
задължени да предоставят услугата по чл. 2, ал. 2, т. 2, удовлетворяват всяко
обосновано искане за предоставяне на обществена телефонна услуга чрез
свързването по чл. 3, което да позволява провеждане на входящи и изходящи
национални и международни повиквания. Легална дефиниция на понятието „универсална
далекосъобщителна услуга“ е дадена с разпоредбата на чл. 2 от Наредба №
6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС, като съгласно ал. 1 универсалната
услуга е набор от услуги с определено качество, предлагани на всички крайни
потребители, независимо от географското им местоположение на територията на
страната и на достъпна цена.
Освен
това в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната услуга по ЗЕС
се предвижда, че всяко предприятие, задължено да предоставя услугата по чл. 2,
ал. 2, т. 1, е длъжно да удовлетвори всяко обосновано искане, подадено от краен
потребител, за свързване в определено местоположение към обществена електронна
съобщителна мрежа чрез един съобщителен канал за пренос на глас и данни независимо
от използваната технология. Според чл. 3, ал. 2 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за
универсалната услуга по ЗЕС обосновано е това искане, което е подадено от краен
потребител за свързване в определено местоположение на телефонен пост към
обществената електронна съобщителна мрежа: 1. в рамките на строителните граници
на населено място, 2. отнасящо се до постоянния адрес на крайния потребител, и 3.
при условие че крайният потребител няма действащ телефонен пост към мрежата на
предприятието по ал. 1, като за действащ телефонен пост се считат случаите, в
които крайният потребител има действащ договор за предоставяне на услугата по
чл. 2, ал. 2, т. 1.
В
конкретния случай от събраните по делото доказателства е видно, че адресът на
абоната И.И.Я.,***, не попада в рамките на населеното място. Това се установява
по безспорен начин от изисканата от Община Е. информация, обективирана в писмо
с изх. № РД.02.19-141/20.06.2019 г. на Община Е. и приложената към него
графична информация от екранна снимка от система КАИС на АГКК. От последните се
установява, че заявеният постоянен адрес от И.И.Я. *** се отнася за имот, който
не попада в урбанизираната територия на населеното място по смисъла на § 5, т.
6 от ДР на ЗУТ, т. е. извън чертите на околовръстния полигон на селото. Имотът
на И.И.Я.,***, се намира на около 950 метра на юг от най-западния околовръстен
полигон (Ганювци) на с. Г.К., общ. Е. и се идентифицира в система КАИС на АГКК
като поземлен имот с идентификатор № 23710.39.13, с площ 1441 кв. м., с начин
на трайно ползване – друг вид земеделска земя, в местността „Оградата“ по КККР
на неурбанизираната територия на землището на с. Д., общ. Е., стар № 039013 по
бивше КВС на землището. Същият е застроен, но няма заснети и отразени сгради и
постройки в кадастралната карта и кадастралните регистри.
Съдът
намира, че е неоснователно възражението на жалбоподателя, че постоянният адрес
на И.И.Я. ***. Видно от извършената справка за предоставяне на данни по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. същият е с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***.
Регистрацията на постоянния му адрес е считано от 10.04.2014 г.
С
оглед на изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД не е бил сезирал с обосновано искане съгласно изискването
на законодателя, подадено от крайния потребител И.И.Я. за свързване на
телефонен пост към обществената електронна съобщителна мрежа, тъй като адресът
на телефонния пост е извън рамките на строителните граници на населеното място.
Последното безспорно се установи от събраните по делото доказателства. В този
смисъл издаденото НП № 19/01.02.2019 г. на председателя на Комисията за
регулиране на съобщенията е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния
закон и следва да бъде отменено.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
НП № 19/01.02.2019 г. на председателя на Комисията за регулиране на съобщенията,
с което за извършено нарушение на чл. 335 от Закона за електронните съобщения
(ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за
универсалната услуга по ЗЕС на осн. чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 335 във вр. с чл. 336 от Закона за електронните съобщения
(ЗЕС) във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6/13.03.2008 г. за универсалната
услуга по ЗЕС е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 5000.00 лв. (пет хиляди лв. 00 ст.) на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София
1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 115и, представлявано от А.И.Д.,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Велико Търново в 14-дневен
срок от съобщаването му страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: